Несъмнено Богородица участва и намира специално място в живота на всеки вярващ на Вселенската църква. През вековете са правени и продължават да се правят опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. От началото на историята на Църквата Мария е била почитана като тази, която е дала на света обещания Спасител. Терминът Theotókos не се среща като такъв в новозаветните писания, но се появява само в Ephesinum. Той е бил известен и използван много по-рано. Богородица (на гръцки: Θεοτόκος) е титлата на Богородица. Гореспоменатото заглавие на Мария подчертава активното и съзнателно участие на Мария в тайната на Въплъщението и цялата история на спасението, както и основните черти на духовното лице на Мария. Фигурата, която виждаме, е едновременно велика и проста, изпълнена с мир и радост, отличаваща се с възвишеност и смирение, тясно обединена и с Бог.
Самата титла на Мария Theotókos се намира като израз на поклонение в гръцкия антифон от края на III-ти или началото на IV-ти век „Под твоето покровителство“. Разпространява се от Александрийската богословска школа. Използвайки този термин, Църквата изповядва истината за божественото майчинство на Мария. Най-старата молитва към Богородица Sub tuum praesidium съдържа призива Theotókos – „Богородица“. Това заглавие не идва от мислите на теолозите, а е плод на чувството за вяра на християнския народ [1].
Майчинството на Мария е майчинство на Бога, защото е по подобие на Божието бащинство. Бог дарява Мария със святост без грях по подобие на Бог Отец и затова тя става Майка на Христос, давайки на Сина само човешка природа. В лицето на философските и антропологическите аргументи резултатът от зачатието е личността на детето. Така е и със зачатието и раждането на Божия Син. Така че Мария е Майката на Божествената личност, тоест тя е Богородица (Theotókos). Тази титла не винаги се приема от християните. Преди събора в Ефес (431 г.) се разкрива съществуването на две богословски школи: Александрийска, със св. Кирил начело и Антиохийска с Несторий начело. Несторианците вярват, че Мария, давайки човешка природа на Божия Син, става майка на човешката личност в Христос (Christotokos). Истината е разкрита от Ефеския събор (431 г.), вдъхновен от св. Кирил Александрийски [2].
Константинополският патриарх Несторий не може да разбере, че Пресвета Богородица е Майка на личността на Исус Христос. Той твърди, че Тя Му дава човечност, човешка природа. Божествената природа принадлежи на Божествената личност. Мария е само Майка на човека, на човешката природа. Следователно Мария не може да се нарече Богородица, Майка на Личността на Христос. Съборът в Ефес през 431 г. осъжда това учение, давайки на Мария титлата Богородица, защото тя ражда Личност, в която присъстват както божествената, така и човешката природа, тя ражда Божия Син. Тя не е Майка на Божествената природа, а на Личността, Христос. Това е потвърдено от Халкидонския събор през 451 г., обявявайки го като догма на вярата.
Трудностите и възраженията, повдигнати от Несторий, ни дават повод за размисъл. Theotókos означава „тя, която е родила Бог“. Възниква въпросът как е възможно човек да роди Бог. Отговорът на вярата на Църквата е ясен: божественото майчинство на Мария засяга само човешкото раждане на Божия Син, а не неговото божествено раждане. Божият Син е вечно роден от Бог Отец и е единосъщност с Него. Провъзгласявайки Мария за „Богородица“, Църквата иска да потвърди, че тя е „Майка на въплътеното Слово, което е Бог“. Нейното майчинство не засяга цялата Троица, а само нейното второ лице, Сина, който приема човешката й природа, като се въплъщава [3].
Отричането на истинската човечност в Христос води до отричане на Майчинството на Мария, а отричането на Божествеността на Христос води последователно до отричане на Нейното божествено Майчинство. Това е грешката на учението на Несторий. Междувременно Мария е истинската Майка на Исус, Мария е истинската Майка на Бог, защото тя зачева и ражда втората Божествена личност, не от божествена природа, а от личност, която приема човешка природа. Личността е една, притежава две природи [4].
Съборът в Ефес през 431 г. е най-важната дата за марийната доктрина, защото приема титлата Theotókos, Богородица, за сметка на друга титла, защитавана от Несторий, Christotókos, Майка на Христос. Отците на Събора дефинират догмата за Божието майчинство, като официално назовават Мария, което се отнася до единствената личност на Христос – истински Бог и истински човек. Ефеската догма всъщност има христологичен смисъл: Мария не е наречена Богородица в чест на нейната личност, а заради Христос, за да може истината за личността на Христос да бъде разкрита в пълна светлина. Догмата, която се отнася за Мария, служи на истината, която се отнася за нейния Син. Съборът в Ефес, наричайки я Богородица, признава в Христос две природи, божествена и човешка, и едно лице. Той признава реалността на Въплъщението от момента на чудотворното зачатие на Божия Син в Дева Мария [5].
Специално библейско място, показващо божественото майчинство на Мария, е описанието на посещението при св. Елисавета, когато, вдъхновена от Светия Дух, домакинята казва: „И защо дойде при мене майката на моя Господ (Лука 1:43)“? Ето как отците на Църквата разбират този текст: св. Игнатий Антиохийски, св. Ириней, св. Атанасий, св. Амвросий, Тертулиан. „Тайната на човека се разкрива истински само в тайната на Въплътеното Слово“ [6]. Мария идва на света, за да изпълни уникална мисия и се свързва с Въплъщението. Това определя нейната съдба сред хората – тя е „предопределена да бъде майка“, за което отдавна е „подготвена“, „със свободна вяра и послушание активно съдейства на делото на човешкото спасение“[7]. Мария е Майка на Божия Син според неговото човешко съществуване. Тайната на майчинството на Мария разкрива цялото си величие, когато гледаме нейния плод – второто лице на Пресвета Троица. Не само девственото майчинство на Мария е значимо от биологична гледна точка, от която идва човечеството на Христос, но се подчертава сотериологичното му значение като знак за настъпването на месианските времена [8].
Провъзгласявайки Мария за „Богородица“, Църквата изповядва с тази единствена фраза своята вяра в Сина и в Майката. Като формулират провъзгласяването на божественото майчинство на Мария, отците на Събора възнамеряват ясно да изразят своята вяра в божествеността на Христос. „Въпреки резервите, както в миналото, така и в настоящето, относно легитимността на тази титла на Мария, християните от всички времена, тълкувайки правилното значение на това майчинство, го превърщат в съществен израз на тяхната вяра в божествеността на Христос и тяхната любов към Дева Мария“[9].
Трите термина, с които Църквата изразява по време на своето поклонение през историята на нейната вяра в майчинството на Мария са: „Майка на Исус“, „Богородица“ и „Божия майка“ – показват, че майчинството на Мария е много тясно свързано с мистерията на въплъщението. Това са доктринални термини, произлизащи от народното благочестие, които позволяват да се определи самоличността на Христос [10].
Съборът в Ефес и свързаната с него дискусия правят възможно уточняването на термина Theotókos въз основа на александрийско-кападокийското богословие. Данните, събрани в тази статия, показват функционирането на механизма за развитие на теологичните концепции. В Църквата се развива богословска рефлексия върху една истина – в нашия случай за майчинството на Бога – което на свой ред води до търсене на термин, който да изрази тази истина. В своето търсене християнската мисъл най-накрая намира правилната дума или приема нова дума – в нашия случай това е Theotókos – на която придава нов християнски смисъл. Словото се приема по-скоро чрез интуицията на вярата, отколкото чрез богословски размисъл и то постепенно се вкоренява в съзнанието на вярващите, навлиза в култа. След това идва следващият етап: богословската рефлексия. Терминът се изучава, забелязват се неговите положителни и отрицателни страни. Благодарение на него словото се пречиства, изяснява с премахване на евентуални неясноти, след което се въвежда в догматически определения. Този последен етап от развитието на думата Theotókos се разработва многократно от историците на догмата и не е необходимо да се обсъжда тук. Много догматични концепции изглежда са претърпели подобна еволюция. Думата Theotókos е общоприета и вкоренена в съзнанието на хората от Изтока, където още тогава започва оживен култ към Мария, както свидетелстват проповеди, в които все повече и повече място й се отделя. Да се отрече думата Theotókos, в очите на хората, означава да се отхвърли почитането на Мария; разпознаването на думата Theotókos означава разпознаване на Нейното почитание [11].
В заключение може да се подчертае, че майчинството на Мария е изключително пълноценно и адекватно. Поради факта, че Мария е единствения земен родител на Исус, можем да кажем, че Той притежава тялото на Мария и може също да наследи нейните соматични и психични характеристики. Като ражда Христос Изкупителя, Мария се присъединява към Неговите дела на изкуплението. Божественото майчинство на Мария е в основата на всички други нейни привилегии. Мария става Майка на Църквата и Майка на всички изкупени. Нейното божествено майчинство е в основата на духовното майчинство на всички хора [12].
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
_______________________________________________________
[1] Por. T. Siudy, Służebnica Pańska, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1995, s. 58-59; Jan Paweł II, Katechezy Ojca świętego Jana Pawła II, Wydawnictwo Apostolicum, Kraków 1999, s. 108.
[3] Por. Jan Paweł II, Katechezy …op.cit., s. 109.
[4] Por. L.S.Grodzki, Z Matką Zawierzenia, Formica Warszawa 1991, s. 103.
[5] Por. M. Thurian, Maryja Matka Pana Figura Kościoła, Wydawnictwo Księży Marianów, Warszawa 1990, s. 90;
[6] KK 22.
[7] Por. KK 56.
[8] Por. J. Królikowski, Maryja w pamięci Kościoła, Wydawnictwo Biblos, Tarnó 2014, s. 62; L. Melotti, Maryja Matka żyjących, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1983, s. 94 n.
[9] Jan Paweł II, Katechezy …op. cit., s. 109
[10] Por. Jan Paweł II, Katechezy Maryjne, tłum. z j. włoskiego J. Pach, Biblioteka Niedzieli, Częstochowa 1998, s.16-17.
[11] Por. M. Starowieyski, Tytuł Theotokos w świadectwach przedefeskich, file:///C:/Users/djimb/Downloads/3185-3050%20(1).pdf, dostęp: 25.05.2022.
[12] Por. Notatki z wykładów ks. Prof. Romana… op.cit., s. 231.
