Несъмнено Божията майка участва и намира специално място в живота на всеки вярващ във Вселенската Църква човек. През вековете са правени опити да се определи Нейната роля в Божия план за спасението. Целта на статията е опит да се анализират текстовете за Божията Майка в Божествената комедия на Данте Алигиери, които я показват като път към небето. При формулирането на текста приемаме обяснителен принцип, основан на няколко елемента, анализиращи литературата от италианското средновековие. Тази работа не изчерпва дискутираната тема.
Когато е написана „Божествена комедия“, поетът нарича творбата си „Свещена поема“ и я публикува под заглавието „Комедия“. През Средновековието всички песни с щастлив край, по отношение на жанра, са наричани комедия. По-късно художествените внушения на „Комедията“ на Данте задълбочават своя философски смислов обем и произведението е наречено от потомците „Божествена комедия“ (на италиански: „Divina Commedia“).
Художествената цел на автора е „да покаже човека след смъртта, човек, който по силата на своите заслуги или грехове става обект на Божията правда, която възнаграждава или потъпква“. Желанието на човека да „види“ света на отвъдното е обща типологична връзка между „Божествената комедия“ и сюжета на историята за пътуванията през задгробния живот на християнския ад [1].
Свещените мотиви в литературата говорят за човека и връзката му с Бог. Историята на Данте за пътуване през ада, чистилището и рая продължава една седмица, но артистичното внушение на времето създава усещане за вечност. Сякаш болката от това преживяване е безкрайна. Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух – е в основата на идеята на автора, но определя и композиционната структура на творбата. Той е разделен на три части: Ад – това е самият човек и неговото преживяване, Чистилище – обезпокоително отражение върху настоящето и Рай – ренесансова мечта за красиво бъдеще.
На противоположната страна на света на Божествената комедия е емпиреума, където е Бог. Данте иска да види това със собствените си очи. Той е на разположение на желанията на всеки човек. Св. Бернард от Клевро, съветва Данте да се моли чрез ходатайството на Дева Мария като по този начин ще има благодатта да вижда Бога. Застъпничеството на Мария е непроменено– в последната песен – „Рая“, Бог се явява на Данте като необясним и неизчерпаем блясък – безкрайна Мъдрост и Любов.
Св. Бернард винаги се молел на Пресвета Богородица с особена отдаденост и провъзгласявал славата на тази милостива Небесна Царица в своите писания като верен посредник към небето в мисията на Христос:
„За да можете да заплетете пътищата
Накратко, вашето пътуване е приключило.
Молитвата и любовта ме изпратиха тук.
Ще надникна през тази Божия градина,
Той ще укрепи зрението ви, до високо
Под Божия лъч ще напрегнете окото си.
Царицата на небето, на която тя свети
Моят дух е любов, тази благодат ще ти се случи.
Повярвайте ми, защото аз съм нейният верен Бернард“[2].
Пресвета Богородица е представена по-нататък като флаг на мира и обект на желанията на светеца, който толкова много е обичал в живота си:
„Звездите избледняват и изтокът светва,
Този флаг на мира също остана
Искреше вътре, угасвайки от всяка страна
Отблясъците на други светлини притъмняваха с блясъка му.
В този център хиляден ангел
С разперени крила, весел,
В кръг те влачеха компресирана колона,
Сякаш празнуваха празник за своята кралица.
Пропях как красавицата се усмихна
За игри и песен в чест на заченатия от нея,
Тази радост в очите на всички други светци.
Само да имах някакви средства с думи
За да върна това, което въображението смее,
Думите не биха били достатъчни за такива изкушения!
Бернард се впи в очите ми
С внимание към обекта на прекрасната му съпруга,
Той насочи погледа си с толкова много усърдие,
Че я гледах по-пламенно”[3].
В третата част на рая – кулминационната част, Данте показва Богородица по специален начин. В песен XXXII авторът създава по особен начин песен за възхвала на Богородица и приписва на нейната майчина грижа и безценно ходатайство пред Бога. „Мистичната роза“ (Rosa mystica), както видяхме, е символ на Дева Мария и затваря целия рай, където се намират всички души, повярвали в мисията на Сина, живия Бог.
Целият кръг на розовото цвете е зелен в два полукръга. Той премина през тези полукръгове до седмата степен, т.е. седмия ред листа, броейки отгоре и също отдолу, образувайки лицата в началото на тази песен, които седят в два реда, които ще се отпуснат в център на розата. На най-високо ниво е Мария, а в нейните нозе и отдолу са еврейски жени. В отсрещния ред, на най-високото стъпало от мрежата е Йоан Кръстител, има светци под него. От този момент на влизане в центъра на розата, най-слабо развитите листа са толкова високи, колкото в центъра на това земно цвете, душите на Отците заемат различна степен, според заслугите на другите, а не техните собствени и при определени условия. Душите на онези хора, които са вярвали в идването на Божия Син, седят отляво на Мария.
Тези, които повярваха в Христос след неговото идване, седят отдясно на нея. Първата страница е пълна, а след втората има пропуски и има празни места за тези, които тепърва предстоят [4].
В следващата песен XXXIII от Божествената комедия е похвала на св. Бернард, ролята на Божията Майка в Божия план за спасение и прославяне на Светата Троица. Призивът към Мария е един от най-интензивните химни на Дева Мария в религиозната поезия, приписвана неслучайно на последователите на култа към Девата, между които е св. Бернард от Клерво.
В тази песен завършва цялото стихотворение. Богородица е инструмент за изкупление по Божията воля. Светецът й отправя всичките си молитви, за да може да получи това, което иска за Данте повече от всякога, както е искал за себе си и моли Девата да разсее всеки воал, който покрива смъртните очи на поета. Накрая той я моли да запази чистотата на чувствата на Данте след такова видение и кани Небесната царица да приеме молитвата, към която всички благословени от розата се присъединяват перфектно:
„Света, майко, дъщеря на твоя син,
Най-смирена и най-висока на небето,
Единствената граница на древната воля!
Липса на природа във и чрез вас
Така тя се издигна с очарованието си
Той не отказа да стане негов Създател творение”[5].
Сега Данте е готов да се изправи пред видението на Бог, последният етап от пътуването си към Подземния свят, но преди да насочи погледа си към Божия Ум, св. Бернард трябва да насочи гореща молитва към Дева Мария да се застъпи пред Всевишния и да даде на поета привилегията да види тайните на Вселената, докато все още притежава смъртно тяло. Така св. Бернард се моли чрез застъпничеството на Майката, която съчетава „милост, благочестие, любов, доброта, щедрост“, че Данте вижда Бог като най-голямото щастие за човешката душа.
Св. Бернард се обръща към Девата и я призовава като най-висшето и най-скромното от всички създания, облагородило човешката природа до такава степен, че Бог не е презирал въплъщението в човека. В утробата на Мария любовта между Бог и хората се разпали наново, което кара небесната Роза на блажените да поникне. Това е вечна светлина на любов към верните и източник на надежда за смъртните. Величието на Девата е толкова непонятно, че необятността дава всяка благодат.
Дева Мария чува и се застъпва във всички молитви, които децата й отправят към нея. Тя е кралицата и може да прави всичко, което пожелае. Ето защо Данте се бори с всички двигатели и зло, разпръсква мъглата от грешки и корупция, така че всеки човек да може да насочи погледа си към насладата [7].
След това авторът описва виждането на Бог. Преминавайки през образите и емоциите, които преди това е обвързал по време на своето поклонение отвъд материалния свят, подготвен и сближен по дух с Бога, Данте, който е представител на всеки вярващ, вдига очи към Бога поради вътрешна необходимост. Естествената последица от неговото духовно превъзнасяне, който се озова в лоното на божествената светлина, чрез застъпничеството на Божията майка, видя Данте чрез християнската мъдрост на светците чрез мъдростта на мистиката на св. Бернард.
Живата светлина, която Данте наблюдава, винаги е една и съща, но той е този, който се променя в себе си, когато зрението му расте, така че зрението му се променя, докато вътрешното му поведение се променя. Той вярва, че в Бог вижда три колела с еднакъв размер и в различни цветове (Троицата) и докато второто (Синът) изглежда като отражение на първото (Бащата), като дъгата, формираща следващото, трето (Светият Дух) е като пламък, който духа, равен на първите два [8] Езикът на Данте, макар и да е език на поезията, изглежда напълно недостатъчен, за да изрази собствената си визия и това всъщност не е нищо по отношение на същността на Светата Троица: той видя вечната светлина, която намира основата си в себе си, разбира и разбира сам по себе си и гори от любов [9].
В заключение може да се потвърди, че Мария наистина е пътят към Бог. Данте, след като е поверен на Девата от св. Бернард, има достъп до видение за Бог. Последната песен от стихотворението започва с дълга молитва, рецитирана от Св. Бернард, който моли Девата от песен XXXI до XXXIII да се застъпи за Данте, позволявайки му да се наслади на възвишеното видение на Бог. Мария се взира в св. Бернард, като по този начин показва, че тя приема молитвата му и след това я насочва към светлината на Бог, в която само тя може да влезе с такава яснота. Данте подхожда към изпълнението на всички свои желания, така че да попие целия си ентусиазъм в себе си, а Св. Бернард кима и се усмихва, канейки го да вдигне поглед.
Все по-ясно визията на Данте се прехвърля в божествена светлина и от този момент нататък е такава, че езикът вече не е достатъчен, за да го изрази, както паметта не може да го запомни напълно. Данте е подобен на този, който сънува и не помни нищо, когато се събуди, запазвайки силно впечатление в душата си, защото почти е забравил цялото си зрение и е запазил в сърцето си безкрайната сладост, която тя е предизвикала в него.
О. Венцислав Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
БИБЛИОГРАФИЯ
ALIGHIERI D., Boska komedia (прев. J. Korsak), Wydawca: Fundacja Nowoczesna Polska, https://wolnelektury.pl/media/book/pdf/boska-komedia.pdf.
GĄSIOR A., Maryja w literaturze – wykład na Kolbianum Niepokalanów z dnia 22.02.2021.
БАЧЕВ Д., Данте и Библията, Издателство Просвета, София 2000.
ФИЛИПОВА Л., Антихтонът на Данте, издателство Сиела, София 2010.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
[1] Por. Л. Филипова, Антихтонът на Данте, издателство Сиела, София 2010, с. 8.
[2] D. Alighieri, Boska komedia (прев. J. Korsak), Wydawca: Fundacja Nowoczesna Polska, https://wolnelektury.pl/media/book/pdf/boska-komedia.pdf, dostęp: 2.05.2021, с. 349.
[3] Ibidem, с. 350.
[4] Вж. Ibidem, с. 351, с бележките.
[5] Ibidem, с. 354.
[6] Ibidem, с. 355.
[7] Вж. Д. Бачев, Данте и Библията, Издателство Просвета, София 2000, с. 34.
[8] Вж. A. Gąsior, Maryja w literaturze – wykład na Kolbianum Niepokalanów z dnia 22.02.2021, 29.24 min.
[9] Вж. Д. Бачев, Данте и Библията, op.cit, с. 45.
