През 80-те години от края на най-голямата война в света е имало само 26 дни мир.
Изразът „Всички се борят за мир, докато се пролива кръв…“ разкрива трагичния парадокс, който характеризира човешката история и съвременната геополитическа реалност. Тази фраза отразява противоречието между целите и средствата – стремежа към мир и използването на насилие като средство за постигане на този мир. През призмата на християнското богословие и етика, този израз може да бъде разгледан по-дълбоко в светлината на Божията воля, човешката природа и Божия призив към миротворчество.
Според християнското учение, човешката природа е дълбоко повлияна от грехопадението. Следователно, изразът „Всички се борят за мир, докато се пролива кръв…“ може да бъде разчетен като ироничен коментар за човешката склонност към самоунищожение. Дори когато хората твърдят, че се стремят към мир, техните действия често водят до насилие и кръвопролития, което показва как вътрешният грях и страсти подкопават добрите намерения. В Библията мирът („шалом” на иврит) е много повече от отсъствието на война или конфликт. „Шалом” означава пълнота, хармония, здраве, благополучие и правилни отношения с Бога, ближния и себе си. Исус говори за мир, който е различен от светския мир – мир, който произлиза от Божието присъствие и е основан на праведност, справедливост и любов.
Като вземем предвид израза „Всички се борят за мир, докато се пролива кръв…“, можем да заключим, че християнският подход към мира изисква коренно различен начин на действие. Вместо да се борим за мир чрез насилие и сила, ние сме призвани да го изграждаме чрез любов, състрадание и диалог. Тук е важен въпросът за справедливостта – мир без справедливост е временен и крехък. Затова християнският мир е винаги свързан с праведност и истина.
Според статистиките, от края на Втората световна война насам, светът е преживял само 26 дни на абсолютен мир. Това е смущаваща реалност, която показва колко малко е постигнато в стремежа за изграждане на устойчив мир. Историята показва, че мирът, постигнат чрез война или насилие, е винаги временен и измамен. Съвременните конфликти – от войната в Украйна до насилието в Близкия изток – демонстрират как насилието ражда още насилие и как мирът може да бъде обезсилен, ако не е основан на справедливост и помирение. Светът все още е арена на конфликти, а мирът, за който толкова често се говори, изглежда все по-далечен. На годишнината от атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., си струва да се замислим за ролята на вярата и Бог в стремежа към мир, особено в контекста на България, която, подобно на много други държави, се сблъсква с политически, социални и икономически предизвикателства.
Три поколения, три визии за войната
Днес в нашето общество съжителстват три поколения, които, макар и да са наясно, че войната съществува, не знаят какво всъщност означава тя. След Втората световна война Европа, включително и България, се радва на относителен мир, въпреки че този период не е лишен от политически напрежения, особено в контекста на „студената война“. Това беше време, когато страхът от ядрен конфликт беше реален, но за мнозина оставаше абстрактен – нещо, което можеше да се случи, но за щастие не се случи.
Втората визия за война се отнася до „телевизионната война“ – конфликт, който е напълно абстрактен. За много хора, които държат дистанционното управление постоянно в ръка, войната съществува само на екрана на телевизора. Много хора се събудиха след избухването на войната в Украйна, защото се появиха неприятни чувства и въпроси: Дали светът без войни, който познаваме, е на път да приключи? Може ли войната да има пряко въздействие върху моето удобно и благополучно съществуване?
Третата визия на войната е „е-войната“. Това е войната на поколенията Y и Z – родените между 1980 и 1996 година, както и тези след 1996 година. За това поколение „дигитални номади“ (хора, които пътуват и черпят знанията си от интернет), войната е като бързо хранене – бързо достъпна с минимални усилия. Достатъчно е само желание, за да я „опознаеш“. За това поколение войната е на една ръка разстояние или по-точно – на един пръст разстояние на екрана на смартфона.
Мирът като дар от Бога
Пред лицето на непрекъснати конфликти, струва си да се замислим какво означава мирът в контекста на вярата. В Библията мирът е дар от Бога, който изисква както духовни усилия, така и ежедневна ангажираност в изграждането на отношения, основани на доверие, уважение и любов. В България, страна с богати християнски традиции, е важно да си припомним думите на Исус: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). Това послание е изключително актуално в моменти, когато светът все още е раздиран от войни и конфликти.
Изводи от миналото: 11 септември и глобалните последици
Атентатите от 11 септември 2001 г. се превърнаха в повратна точка в съвременната история. Те ни напомниха колко крехко е чувството за сигурност и колко бързо могат да избухнат конфликти в глобален мащаб. Тези събития също така показаха колко опасна е спиралата на омразата, отмъщението и ескалацията на насилието. След атентатите, вместо да търси мир, светът отговори с нови войни и военни действия, което донесе още повече страдания и разрушения. Затова си струва да се замислим какви уроци можем да извлечем от тези трагични събития.
Пътят към мира:
За вярващите пътят към мира започва с лична връзка с Бог и стремеж към хармония с ближните. Ето няколко насоки, които могат да бъдат полезни за тези, които искат да допринесат за изграждането на мир:
- Молитва за мир: Редовната молитва за мир в семейството, общността, страната и по света е не само духовно действие, но и призив към действие. Молитвата ни помага да се съсредоточим върху това, което е важно, и отваря сърцата ни за нуждите на другите.
- Образование и диалог: Истинският мир се ражда от образование, диалог и взаимно разбиране. В България, страна със сложна история, е важно да се насърчава междукултурния и междурелигиозен диалог, за да се изграждат мостове, а не стени.
- Активни действия за мир: Вярата без дела е мъртва (Як. 2:26). Ето защо е важно не само да се молим за мир, но и да предприемаме конкретни действия, които да допринесат за неговото изграждане – от хуманитарна помощ до действия за социална справедливост.
- Политическа и социална отговорност: Християните трябва да бъдат активни граждани, които участват в политическия и социалния живот на своята страна, включително България, стремейки се към мирни и справедливи решения.
- Международно сътрудничество: Мирът не е само национален въпрос, а глобален. България, като член на Европейския съюз и международната общност, трябва да се стреми към сътрудничество с други държави за решаване на глобалните проблеми като изменението на климата, бедността и миграцията.
Надежда за бъдещето
Въпреки трудната международна ситуация, надеждата за мир все още е възможна. Това обаче изисква от всички нас – вярващи и невярващи – промяна в мисленето и действията в дух на любов, справедливост и сътрудничество. По този начин можем да отговорим на Божия призив да бъдем миротворци и да бъдем свидетели на Неговата любов в свят, изпълнен с разделения и конфликти.
о. Венци Николов OFMConv.
