ДЕВСТВЕНОСТТА НА МАРИЯ „ПРЕДИ РАЖДАНЕТО“

Несъмнено Богородица участва и намира специално място в живота на всеки вярващ на Вселенската църква. През вековете са правени и продължават да се правят опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. От началото на историята на Църквата Мария е била почитана като тази, която е дала на света обещания Спасител. Целта на тази работа е опит за анализ на проблема за девствеността на Богородица преди раждането на Христос. При формулирането на текста приемам обяснителен принцип, основан на богословски размисъл за девствеността на Божията Майка. Този труд не изчерпва темата, но бих искал да насърча читателя да се срещне с личността на Божията Майка в молитва и преклонение пред нейната красота.

Настоящата научна работа не е за девствеността на Мария в нейната цялост, а само преди раждането. Отричанията или съмненията възникват във всичките три фази на девствеността на Мария: преди раждането (първоначалното зачатие на Христос), при раждането (девствено раждане) и след раждането (девствен живот). Тези съмнения се забелязват не само от страна на некатолиците, но и (не е ясно с какви последствия) от страна на някои католици. Това дискредитиране на Марийната девственост е само логично следствие от дискредитирането на девствеността изобщо, типично за нашето време. Колкото повече нещо се цени от Бога, толкова повече се презира от хората [1].

Мария е Девата Майка: съвършената Дева и съвършената Майка. Девственост и майчинство: това са два термина, които изразяват две реалности, които очевидно се изключват взаимно, тъй като цвета изключва плода и плодът изключва цвета. Ако концепцията за девствеността е прекалено подчертана, съществува риск от компрометиране на концепцията за майчинството. Напротив, ако концепцията за майчинство е прекалено подчертана, съществува риск да се застраши концепцията за девствеността. Съединението и хармоничното съчетаване на тези две велики реалности (съвършена девственост и съвършено майчинство) в личността на Мария, чрез чудотворната божествена намеса, е точно тайнството, което я направи едновременно Дева и Майка, съвършена Дева и съвършена Майка, както учи нас вярата. „Добрата част“, каза св. Бернард от Сиена – е да се ожени и да живее в свещен брак. Животът на светото девство е най-добрия! Но кое е най-доброто? Мария е тази, която избра и двете: Дева и Майка [2].

Проблемът за съвместяването на тези две големи реалности се забелязва през двадесетте века на християнската ера. Не е изненадващо тогава, че някои, за да запазят съвършената си девственост, отричат реалността на майчинството (напр. гностиците, които отричат човешката реалност на Христос); други, напротив, за да спасят съвършеното майчинство, отричат реалността на девствеността (напр. ебионитите, които в своето евангелие премахват т. нар. „Евангелие на детството“, което изрично говори за девствеността на Мария [3].

За яснота на темата е необходимо да се направи добра разлика между представите, които обикновените хора и биолозите имат за девствеността и представите, които теолозите имат за нея. Според обикновените хора, а също и според биолозите, девствеността е чисто физиологично или органично качество, състоящо се в телесната цялост. Въпреки това, според теолозите, девствеността е морална добродетел и следователно формално присъща на душата, въпреки че се отнася до телесната цялост. Догмата за девствеността на Мария „преди раждането“ се отнася пряко до девствеността в акта на зачеването на Христос, което е чудотворно. Но очевидно предполага (иначе дори не може да се говори за девственост при зачеването) девственост преди такъв акт. Следователно става въпрос за единственото майчинство, което няма пример.

Пълната концепция за девственото зачатие на Христос от Мария „ante partum“ съдържа пет елемента:

1. Мария не зачева Христос с участието на човек: което е официално и категорично потвърдено – както ще видим – от Евангелията на детството (Матей и Лука). Мъжкото семе не би могло напълно да формира човешкия организъм за миг и намесата на човешкия баща би била вътрешно подчинена на съществуването на човешката личност (докато личността на Христос е божествена).

2. Мария не зачева Христос с човешко семе, а по чудо. Св. Матей и св. Лука, както ще видим, приписва цялото зачатие на Христос на действието на Светия Дух като по този начин изключва всякакво човешко сътрудничество, било то близко или далечно. Нещо повече, обезпокоителното смущение на св. Йосиф, който се позовава на благословеното състояние на Мария, в хипотезата за такова съвпадение, не може да бъде обяснено.

3. Мария зачева от Светия Дух. И двамата св. Матейу и св. Лука – както ще видим – категорично заявяват тази истина. Светият Дух компенсира липсата на човешки фактор. Така че има плодотворен и девствен ефект.

4. Мария зачева Христос без следа от похот. Непорочната Майка, всъщност, именно защото е Непорочна, има свръхестествения дар на интегралност, състоящ се в пълното подчинение на сетивата на разума, поради което тя никога няма никакво безпорядъчно действие на сетивата, дори неволно. Следователно в Девата трябва да изключим не само съгласието за удоволствието, породено от безредно действие, от похот, но и за същото удоволствие, за същото безредно действие, за същата похот за цял живот. Така в Мария се случва зачатие, което не се поддава на никаква сянка на чувственост (за разлика от обикновеното зачатие). Благодарение на божествената намеса на Светия Дух се реализира девическото зачатие, както св. Августин казва– „non concupiscentia carnis urente, sed fìdei caritate fervente“ (Serm. 214, 6, PL 38, 1069). Неописуемите и чисти удоволствия на духа заменят удоволствията на плътта благодарение на нов, неизразим съюз с Бог, който, започвайки да бъде неин Син, създава с нея напълно нова, напълно специална връзка [4].

5. Мария зачева Христос като Личност, която вече е посветена на Бога, а девствеността като морална добродетел се корени във волята, тоест в твърдото решение да се въздържаме напълно и завинаги от чувствени удоволствия „в името на царството небесно“ (Матей 19:12). В този смисъл девствеността означава истинско посвещаване на тялото и душата на Бога, подпечатано с обет или поне с твърдо решение: „девица се грижи за Господните неща, за да бъде свята с тяло и душа“ (1 Кор 7:32). Мария преди Въплъщението на Словото, е посветена на Бога, става ясно от въпроса, който тя задава на предложението на Ангела: „Как ще стане това, като не познавам мъж (Лука 1:34)? Тя не би изрекла тези думи, ако вече не беше посветена на Бога. Това посвещаване на нейния Бог е неразделна и съществена част от догмата за нейната девственост. Така, преди да отвори утробата си за Словото, Девата отваря своето девическо сърце за Него, по абсолютен и вечен начин.

Това е девствеността на Мария, в различните елементи, които я съставят, в цялата истина. Първите три елемента се занимават с физиологичната девственост на тялото; четвъртият се отнася до девствеността на смисъла; петият се отнася до девствеността на душата. Те представляват неразделна концепция за девствеността „преди раждането“ [5].

O. Венци Николов OFMConv.

Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“