Несъмнено Богородица участва и намира специално място в живота на всеки вярващ от Вселенската църква. През вековете са правени опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. Целта на тази статия е опит за запознаване с все още малко известното епархийно светилище на „Дева Мария от Фатима”, в Плевен – България; целта е запознаване с посланието на Фатима и неговата актуалност; определяне на ролята на Мария в световната история; определяне значението на светилището за общността на вярващите. При формулирането на текста възприемам обяснителен принцип, основан на историята, теологията, традицията и виденията от Фатима. Текстът не изчерпва темата, но искам да насърча читателя да се срещне с личността на Божията майка в молитва и да се преклони пред нейната красота.
Историята на светилището
Светилището е място за поклонение, свързано със свръхестествен факт, реликви или чудотворен образ. Вярващите идват на това място, за да се помолят, да поискат благодат, за прошка или да благодарят на Бога за вече получените благодати и дарове. Светилищата могат да бъдат естествени места – църкви или параклиси, целенасочено издигнати в чест на откровението или за почитане на мощи или образи на светци.
През 1994 г. о. Йосиф Минчев, свещеник от село Гостиля, взема много важно решение, с което започва работа за обединението на всички католици, живеещи в град Плевен. Затова основава за тях „Клуб-асоциация на католиците“. Първата Света литургия е отслужена на 20 юли 1996 г. в частна къща в кв. „Сторгозия“. Въпреки неудобството, броят на присъстващите вярващи по това време видимо расте. о. Йосиф започва да разпространява вестник „Истина-Veritas“, месечника на Българската епископска конференция.
Католическите свещеници, насърчени от развитието на общността и положителните плодове на труда, търсят по-подходящо помещение за отслужване на Евхаристията. През 1996 г. епископ Петко Христов, епископ на епархията „Никополис ад Иструм“, вижда нуждата на тогавашните плевенчани (за да имат достойно място за среща с Бога) и я приема присърце. Обмисля да изгради църква тук, в Плевен. Първо купува помещение в жилищна сграда и по време на една от литургичните служби официално обявява създаването на нова общност за енорията, която носи името „Дева Мария от Фатима“.
Скоро е построен храм и енорията е предадена на пасторската грижа на отците францисканци конвентуалци от Полша. През 2011 г. храмът е осветен. През 2014 г. в църквата е отслужена тържествена Евхаристия като оброчен принос на благодарност за канонизирането на светиите папи Йоан XXIII и Йоан Павел II, на която присъстват католици от цяла България.
Епископ Петко Христов, обявява епархийната църква за светилище на Пресвета Богородица от Фатима. На тази тържествена церемония идват духовници и вярващи от всички енории на страната. Многобройни и изтъкнати гости идват специално за тази церемония: архиепископ Пиеро Марини, председател на Папския комитет за международни евхаристични конгреси, монсеньор Дуарте да Куня – секретар на Европейската конференция на епископите и отец Вислав Пизио – провинциален министър на конвентуалните францискански отци на Провинция Варшава, Полша.
През 2017 г., по случай 100-годишнината от явленията на Пресвета Богородица във Фатима, в светилището на Дева Мария в Плевен се провежда тържествена света литургия, оглавена от Негово Високопреосвещенство кардинал Леонардо Сандри – префект на Конгрегацията за източните църкви към Светия престол. Светата литургия е отслужена в присъствието на Апостолическия нунций в България о. Анселмо Гуидо Пекорари и трима български епископи: епископ Петко Христов от Никополска епархия, епископ Христо Пройков – Апостолически екзарх и епископа на Софийско-Пловдивска епархия, Георги Йовчев.
Събитията от Фатима са дълбоко вкоренени във францисканската набожност. Във всички наши манастири службите се провеждат в първата събота на месеца и францискански проповедници призовават към покаяние и обръщане, както Дева Мария от Фатима поиска. Също така в своята индивидуална молитва монахините черпят вдъхновение от посланието на Дева Мария, предадено от Хасинта, Франциско и Лусия. Изключително отличие е да поверим на братята от нашата духовна провинция грижата за светилището на Дева Мария от Фатима в Плевен. Вникването в съдържанието на „тайната” вероятно ще донесе духовни плодове за Църквата в България и ще бъде причина за голямата победа на Непорочното сърце на Мария.
Църковна архитектура
Църквата „Дева Мария от Фатима“ в Плевен е проектирана от архитект Алексей Трифонов и е построена през 1996-2011 г. Архитектът, въпреки многобройните трудности, успява да създаде уникална сграда. Корпусът на църквата е вдъхновен от постиженията на традиционната архитектура – мека форма, наподобяваща кръст, изпъкваща на фона на близките жилищни кооперации. Целият интериор на храма се отнася до атрибутите на покровителите на Европа, Богородица, Христовата мистерия и Църквата.
Манастирът е с обща площ от 400 м2. Монашеската традиция за изграждане на подобни църкви предписва манастирът да бъде дом на свещеници. Затова на това място се изграждат манастир и енорийски дом. Сградата на манастира вече е въведена в експлоатация и включва освен жилищни помещения, няколко зали, малка къща за свещеници и канцеларията на енорийския свещеник. Продължават довършителните работи в църквата с площ от около 1500 м2.
Посланието от Фатима
Посланието, което Дева Мария дава на тримата пастирчета в Португалия през 1917 г., е все още живо и актуално днес. То предупреждава срещу войни и страдания поради човешки грехове, но в същото време утешава, че злото ще бъде спряно. Думите на Дева Мария в онези дни имат солидна основа. Бушува Първата световна война, а няколко месеца по-късно избухва Болшевишката революция, чиято безбожна комунистическа идеология залива Русия и света. Ето защо Божията майка ни напомня за обръщането, насърчава ни да се молим с броеницата, желае Русия да бъде посветена на Нейното непорочно сърце и иска Църквата да празнува първите съботи на месеца.
Дева Мария призовава във Фатима да се моли броеницата, като изкупление за греховете на човечеството и за обръщането на грешниците. Тази молитва изразява солидарност с всички братя и сестри. Загрижеността на Мария за човечеството показва нейното духовно майчинство. Молейки се с броеницата, ние се свързваме с Божията Майка, защото броеницата е не само събитие, взето от миналото, от историята на спасението, но е и пътя към Бога във всяко време, чрез нейното специално застъпничество. Майката на Христос е знак за надежда. Тя е тази, която установява и набожността на първите съботи от месеца. Привилегията, която ще получават душите, които спазват това благочестие, е обещанието на Пресвета Дева Мария, че тя лично ще ги придружава в часа на тяхната смърт и че ще получат всички необходими за спасението благодати. Намерението за покаяние и удовлетворение на Непорочното Сърце на Мария е важно.
Папа Бенедикт XVI, по време на своето поклонение във Фатима, признава: „Всички видове Fiat, изречени от Дева Мария, са думите на нейното сърце, които промениха хода на събитията в света, защото дадоха на света Спасител. Сатаната има власт над този свят, но свободата да вършиш зло не е последната дума. (…) Нека тези години бъдат пророчество за триумфа на Непорочното Сърце на Мария и да служат за по-голямата слава на Светата Троица”.
Фатима още не е произнесла последната си дума, а часовникът й все още тик-така, отброявайки времето. Триумфът на Непорочното Сърце на Мария зависи и от молитвите на нейните поклонници и вярата в силата на Божественото Провидение, водещо хората през различните събития в света. Бог, чрез застъпничеството на Божията Майка, благославя незначителния човешки труд и със силата на Своята милост прави така, че поклонниците на Непорочното сърце на Мария да се умножават, за да принасят добри и изобилни плодове – според плана на Отец.
Богородица в новата история на света
През 1917 г. светът преживява голяма трагедия. Човечеството преживява война, която за първи път заслужава да бъде наречена „световна“. В него участват десетки нации, включително най-великите световни сили. Обхватът на конфликта е белязан от милиони мъртви войници и цивилни. В Русия избухва болшевишката революция. Комунистите идват на власт и водят война срещу Бог и Църквата. Свещениците са интернирани и брутално убити. Обществото се атеизира. Великата масонска ложа в Рим чества 200 години от създаването си. Масоните със сатанинските знамена и лозунги излизат на „Площада Свети Петър“, за да провъзгласят царуването на дявола. Португалия е в смут. Католическата монархия се разпада. Крал Карл и най-големият му син Филип са убити, а вторият му син Мануел е изгонен от страната. В резултат на военен преврат масоните поемат властта, обявявайки Португалия за република през 1910 г. Тогавашният управляващ режим издава указ за отделяне на Църквата от държавата, разпуска религиозни ордени, затваря религиозни домове, конфискува църковна собственост и изпраща в изгнание йерарсите . След края на войната през 1918 г. избухва грипна епидемия, която убива 22 милиона души.
В този критичен за света момент Пресветата Майка се явява на три деца във Фатима. Още по време на първото появяване Мария показва пътя, който води към мир: „Молете броеницата, за да получите мир за света и край на войната“. Посланието, което Дева Мария отправя към трите овчарчета във Фатима, е неразривно свързано с най-важните събития на XXти век.
На 13 май 1981 г. целият свят замръзва от ужас. Покушение срещу Светия отец Йоан Павел II! Свети отец Йоан Павел II, преди атентата в Св. Петър, познава историята на явленията от Фатима, но след 13 май 1981 г. проучва още по-задълбочено документацията за тях.
Във Фатима, на 13 май 1982 г., Йоан Павел II благодари на Мария за спасяването на живота й, посвещавайки света и Русия на Непорочното Сърце на Мария. Свети отец Йоан Павел II посещава Фатима точно една година след стрелбите на площада Св. Петър. Освещаването не се извършва напълно колегиано с епископите по света и не изпълнява напълно молбата на Богородица. Затова 25 март 1984 г. на празника Благовещение Йоан Павел II, пренасяйки статуята на Дева Мария от параклиса на Явленията във Фатима във Ватикана, отново извършва акта на поверяване. След всенощно бдение в частен параклис, присъединявайки се към епископите по света, Светият отец посвещава човечеството на Непорочното сърце на Мария. Докато Светият отец Йоан Павел II ръководи церемониите във Ватикана, епископ Павел Хнилица, изпратен по-рано в Москва, посвещава Русия на Непорочното сърце на Мария в столицата на съветската империя. Трудно е да не се забележи, че от този момент нататък събитията в Русия набират безпрецедентна скорост. И до ден днешен историците са изумени от скоростта, с която се разпада СССР, обединението на двете германски държави, падането на Берлинската стена – символ на края на ерата на Студената война – и огромните промени, които настъпват място в Европа се провеждат.
Светият отец предупреждава, че светът е на ръба на времената: „Знаменията на времето говорят за това, че сме в орбитата на голяма борба между доброто и злото, между утвърждаването и отричането на Бог, Неговото присъствие в света и спасението, което води началото си от Него и край (…). Тези знаци сочат към Жената, с която трябва да се спуснем към ръба на времената, белязан от века и хилядолетието, които завършват. Именно с нея трябва да се изправим срещу тези борби, с които е изпълнено времето ни.
XXти век приключи. Днес е невъзможно да не се забележи връзката, която съществува между посланието на Фатима и събитията от миналия век. Посланието на Дева Мария от Фатима е все още валидно и ни позволява да гледаме към утрешния ден с надежда. Простите молби: казвайте броеницата всеки ден, правете покаяние, посветете се на Непорочното сърце на Мария са насърчение да използвате мощни оръжия в борбата за един по-добър свят, което е молитва и борба със собствения ви грях. Богородица обещава, а св. Йоан Павел II потвърждава с живота и думите си настъпването на времето на мира, цивилизацията на любовта и триумфа на нейното Непорочно Сърце.
Значението на светилището
Християнските светилища, толкова многобройни по целия свят, са голямо богатство на нашата религия, защото са места на уникалното Божие присъствие и знак за поклонническата Църква и нейната святост. И те играят много важна и уникална роля в живота на Църквата. Те са особено духовно благо на вярващите и важен фактор за интегриране на религиозния живот на наденорийско ниво. Следователно тяхното съществуване, също във всяка епархия, е благодат, за която винаги трябва да благодарим много на Бога.
Обект на поклонение в светилището на Дева Мария от Фатима в Плевен е известната с благодат фигура на Дева Мария и мощите на светите визионери от Фатима, чиято автентичност е потвърдена. Тук се принасят оброци и писмени благодарности, а образът на Дева Мария от Фатима в презвитериума се покрива и разкрива, което е проява на народно благочестие. Организират се различни поклоннически пътувания и служби за поклонници.
Като вярващи и молещи се в това светилище ние знаем със сигурност, че Божията Майка стои днес под кръста на своя Син. Св. Франциск от Асизи, Яцинта Марту и слугата на Бога Луция Дос Сантос не се ограничават до изобличаване на злото, но правят много добрини. Мария го прави най-красиво, но тя също изисква сътрудничество от нас, за да вършим и донасяме добро. Тя повтаря призива за свещенодействие и молитвата на броеницата, мощни оръжия в нашите ръце. Тук, особено в България, а и в други страни, когато се молим, трябва да се потопим и в нараненото Сърце на Исус, което кърви поради разделенията между децата Му. Призовавайки Пресвета Троица, нека насочим молитвата си в единство с молитвата на Исус към Отца на Тайната вечеря: „Ut unum sint“ – „Да бъдат едно“.
Едно светилище трябва да се отличава от обикновените центрове за поклонение по своята оживена пасторална дейност, осигуряваща на вярващите, посещаващи това място, по-изобилни средства за спасение. (CIC кан. 1234 §1). Следователно светилището трябва да блести с богатството на литургичния живот, изразяващо се преди всичко в отслужването на светата литургия, прогласяването на Божието Слово, служението на тайнството на покаянието, почитането на Светото Причастие, както и в култивирането на одобрени форми на народно благочестие, свързани с обекта на поклонение, който се почита. Така е и в светилището на Дева Мария от Фатима в Плевен.
O. Венци Николов OFMConv
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
