На 24 март 1944 г. в заетото от германците село Маркòво (Полша), членовете от семейство Улма, които предоставят помощ на преследваните евреи, са убити чрез разстрел. Тогава загиват 17 души – поляци и евреи. Единствената „вина“ на семейство Улма е християнската им постъпка на любов към ближния. Единствената „вина“ на криещите се евреи е желанието им за оцеляване през Холокоста.
Йосиф Улма, Виктория Улма и техните деца: Станислава (8 години), Барбара (6 години), Владислав (5 години), Франциск (4 години), Антон (3 години), Мария (1 година) и седмото дете (ненародено) са застреляни от нацистите заради укриването на евреи. Те са земеделци и обработват няколко хектара земя в Маркòво, село на ок. 80 км. разстояние от днешната граница с Украйна. Техните екзекуции са символ на мъченичеството на поляците, убивани заради помощта, която предоставят на евреите. Днес в селището се намира музей на поляците, спасяващи евреи по време на Втората световна война, носещ името на семейство Улма.
Процесът на беатификация на семейство Улма започва на 17 септември 2003 г. На 7 декември 2022 г. папа Франциск подписва декрет, отварящ пътя към тяхната беатификация. Официалните церемонии ще се проведат на 10 септември 2023 г. в Маркòво. Това е първият случай в историята на църквата, когато цяло семейство ще бъде въздигнато на олтара с достойнството на блажени.
Преди започването на Втората световна война в село Маркòво, живеят почти 4500 души, в т.ч. ок. 120 еврейски семейства. Техните домове не образуват компактно населено място, а са разпръснати из цялото село. Еврейското население на селото се занимава предимно с търговия, само няколко души със земеделие. Йосиф Улма преди войната поддържа много добри отношения с евреите. Няколко еврейски семейства живеят на съседните му парцели, а с други търгува със собствените си зеленчуци.
Военният терор бързо започва да набира тежки последици. На 23 ноември 1939 г. влиза в сила заповедта, че всички евреи над 10 години трябва да носят на рамената си емблеми с Давидовата звезда. Скоро след това са въведени нови ограничения: задължение за работа, забрана за използване на транспортни средства или напускане на мястото на пребиваване без разрешение. Евреите са затваряни в гета или изпращани в работни лагери.
През 1941 г. нацистите стигат до „окончателно решение на еврейския въпрос“ и съдбата на евреите става трагична. В концентрационни и трудови лагери, чрез разстрел, газови камери и изтощение, загиват почти 6 милиона евреи от Европа. До края на 1942 г. нацистките служители убиват близо 1,3 милиона евреи от Варшавския, Радомския, Люблинския и Краковския окръг, над половин милион от Галиция и около 130 000 от Бялисток. Също през 1941 г. германците, в разлика от ситуацията в окупираните страни на запад от Европа, въвеждат смъртното наказание в Полша за всяка помощ спрямо евреите. Поради тази причина са убити около хиляда поляци.
„Акцията Райнхард“ е масовото избиване на евреи в онези части на Полша, които не са анексирани от Германия, основно в лагерите за унищожение Треблинка, Собибор и Белжец. Операцията е започната през 1941 г., но впоследствие е преименувана в чест на Райнхард Хайдрих – главният мозък зад нацисткото „окончателно решение на еврейския въпрос“, който е убит през пролетта на 1942 г. Умъртвявания се извършват в Белжец от март до декември 1942 г., в Собибор от май 1942 г. до октомври 1943 г. и в Треблинка от юли 1942 г. до октомври 1943 г. „Акция Райнхард“ продължава до ноември 1943 г., когато e масовата смърт на 42 000 евреи, наречена „Акция Ернтефест“ – Erntefest (Празник на жътвата).
В този критичен момент някои от евреите от Маркòво молят за помощ семейство Улма. Първоначално Йосиф им помага за изграждането на подземни бункери в околността на селото. Това обаче не е ефективен начин за оцеляване – нацистките окупатори провеждат случайни обиски за евреи както в селото, така и в околностите.
На 13 декември 1942 г. германците заповядват на селския управител на Маркòво да организира акция за обиск. Управителят преди обяд информира жителите на селото за планираната акция, което позволява на укриващите се евреи по-добре да осигурят убежищата си. След като са открити 25 от приблизително 54 укриващи се евреи, са задържани и затворени в така наречения „арест“ на главния кръстовищен пункт в селото. На 14 декември 1942 г. всички са стреляни от немската жандармерия. Въпреки тази акция в Маркòво след декември 1942 г. продължават да се укриват 29 евреи, от които 21 преживяват до края на окупацията.
Евреите се укриват в Маркòво от няколко семейства, но най-голямата група е приета в дома на семейство Улма. Голямото количество храна, което Виктория купува, обаче, привлича вниманието на околните и подсказва, че в техния дом живеят не само членовете на нейното семейството. Остава загадка кой и кога съобщава на германците за укриващите се там евреи. През нощта на 23 срещу 24 март 1944 г. в Маркòво пристигат 5 жандармеристи и от 4 до 6 полицаи. Групата е ръководена от поручик Еилерт Диекен, германски офицер, който командва жандармерията в гр. Ланцут.
По време на сън са застреляни трима евреи, скоро след това са застреляни и останалите. Пред къщата са изведени Йосиф Улма и неговата бременна съпруга Виктория. След консултации с подчинените си, Диекен заповядва да бъдат разстреляни и децата. За няколко секунди са убити 17 души, включително и бебето на Виктория, което е в процес на раждане.
След завършване на касапницата германците обират имуществото и предметите, принадлежащи на екзекутираните. Жителите на селото са принудени да погребат телата на разстреляните. Изкопани са две ями – в едната се погребват телата на семейство Улма, а в другата евреите. Накрая изпълнителите на кръвопролитието устройват пир на мястото на изпълнението. През януари 1945 г. телата на семейство Улма са ексхумирани и погребани в местното енорийско гробище. Две години по-късно, останките на убитите евреи са погребани на гробището в Jagielle заедно с жертвите на масакрата от 14 декември 1942 г.
Единственият жандарм, осъден за престъплението в Маркòво, е Йосиф Кокот. След процеса, който се провежда пред Окръжния съд в гр. Ржешов през 1958 г., той е осъден на смърт, което съдебно решение по-късно е променено на доживотен затвор. След изменение на законите наказанието е намалено до 25 години лишаване от свобода. Той умира в затвора в гр. Битом през 1980 г.
През 1995 г. Йосиф и Виктория Улма са удостоени с медал „Справедливи между народите на света“. През 2010 г. полския президент Лех Качински, преди да загине трагично в самолетна катастрофа край Смоленск, ги отличава посмъртно с Командорски кръст на Ордена на Възраждането на Полша. Семейство Улма от село Маркòво са покровители на училище и улица. Тяхното име носи и единствения в Полша музей на полските спасители на евреи по време на Втората световна война, открит през март 2016 г. в Маркòво. На 10 септември 2023 г. в Маркòво (Полша) ще се проведе беатификацията на семейство Улма.
В някои среди се появяват въпроси за това как е възможно едно некръстено дете да бъде беатифицирано заедно с родителите си и братята и сестрите си, като съгласно дългогодишното учение на Църквата некръстените не могат да получат достойнството на блаженство. Това е истина, която е изразена в Католическия катехизис: „Бог свързва спасението с тайнството на Кръщението, но самият Той не е свързан със Своите тайнства“ (ККЦ 1257). Освен това в богословието са формулирани принципите на кръщението с кръв и кръщението с желание, които ясно просветляват въпроса за най-младото дете на семейство Улма. Що се отнася до кръщението с желание, можем да бъдем сто процента уверени, че уважаемите родители определено желаят своето най-младо дете да бъде кръщавано, както и са кръщавали предишните си деца, но не успяват да направят това, което биха искали, защото преди да се роди детето, те се срещат с мъченическата смърт.
Също така, по отношение на кръщението с кръв можем да бъдем сигурни, че най-младото дете на семейството е умито с него, подобно на Светите Младенци от Витлеем, които не получават тайната на кръщението, но се честват в литургията на Църквата и никой не оспорва, че се радват на обществото на блажените. Освен това е стойностно да се спомене учението на Втория Ватикански Събор относно универсалното спасение. В конституцията Lumen Gentium (пар. 16) на събора, се казва, че спасителната благодат на Христос обхваща всички, включително и възрастни нехристияни, които живеят честно и не знаят Евангелското учение на Христос и Църквата, без вина от своя страна, и които могат да постигнат вечното спасение. Това още повече насърчава мнението, че тази истина се прилага и към невинното дете. Също така, като включва в беатификацията най-младото, още неродено дете, заедно с родителите и братята и сестрите му, Църквата потвърждава учението, че човешкият живот започва от момента на своето зачатие и така осъжда аборта.
о. Венци Николов OFMConv
___________________________________________________________________
БИБЛИОГРАФИЯ
П. Кочумов, в-к Истина-Veritas, бр. 8 (2011), с. 3.
Wiktoria i Józef Ulmowie – samarytanie z Markowej, https://ipn.gov.pl/pl/rodzina-ulmow/wiktoria-i-jozef-ulmowie-samar/175558,Wiktoria-i-Jozef-Ulmowie.html, [дата на достъп: 3.09.2023].
Какви са лагерите в „Акция Райнхард“?, https://aboutholocaust.org/bg/facts/kakvi-sa-lagerite-v-akcziya-rajnhard, [дата на достъп: 3.09.2023].
Sz. Praśkiewicz, Rodz. Ulmów: pierwsza beatyfikacja dziecka nienarodzonego, https://diecezja.sosnowiec.pl/news/rodz.-ulmow:-pierwsza-beatyfikacja-dziecka-nienarodzonego-6272, [дата на достъп: 3.09.2023].
