Стигматите на св. Франциск от Асизи, като първото такова явление в историята на християнството, имат дълбоко значение за съвременната християнска и францисканска духовност. Те представляват уникално измерение на религиозното преживяване, което съчетава мистичното единение с Христос с конкретни актове на милосърдие, смирение и грижа за творението. Ето няколко ключови аспекта на това значение:
1. СИМВОЛИ НА ДЪЛБОКОТО ОБЕДИНЕНИЕ С ХРИСТОС
Стигматите на св. Франциск от Асизи – Първите документирани стигмати в историята на християнството
Св. Франциск от Асизи (1181-1226) е първият известен човек в историята на християнството, който получава стигмати, видимите белези на раните на Исус Христос върху своето тяло. Това се случва през 1224 г. по време на неговата молитва и съзерцание на планината Алверна. По време на дълбока молитва и мистично преживяване, Франциск вижда серафим във формата на разпнатия Христос. От тази мистична среща върху неговото тяло се появяват рани на ръцете, краката и в областта на ребрата, подобни на раните, които Христос получил при разпятието. Стигматите на св. Франциск имат както физическо, така и духовно измерение, което ги превръща в символ на дълбокото му единение с Христос.
Стигматите се разбират като израз на мистичното единение с Христос в Неговите страдания и мъки. Те представляват уникално духовно преживяване, което има за цел не само уподобяването на Христос, но и участието в Неговото спасително дело. Хората, които носят стигмати, като св. Франциск, изпитват в своето тяло и дух страдания, подобни на тези, които Христос е преживял на кръста.
В християнската духовност стигматите се възприемат като особена благодат, която се дава на тези, които радикално и безусловно следват Христос. За св. Франциск стигматите бяха свидетелство за пълното му предаване на Бога и готовност да понесе страдание за доброто на другите, така както го направи Христос.
Стигматите показват както духовно, така и физическо единение с Христос. Мистичното преживяване на стигматите често се тълкува като интензивна молитва и съзерцание, водещи до духовна трансформация. Така стигматите се превръщат в видим знак на вътрешното единство с Христос – единство, което е толкова дълбоко, че обхваща и тялото. Това единение не е само метафорично, а се проявява видимо, свидетелствайки за близостта на Бога.
В католическата теология стигматите често се тълкуват като знак на святост и избраност от Бога. Те се възприемат като потвърждение, че човекът, който ги носи, е особено близо до Христос и Го следва по героичен начин.
Стигматите са символ на пътя към съвършеното подражание на Христос, което включва пълното отдаване на Бога, приемането на Неговата воля и участието в Неговите страдания. В християнската духовност следването на Христос не означава само практикуването на добродетели, но и готовност да се носи кръстът – както в духовен, така и в физически смисъл.
Стигматите могат също да бъдат разбрани като вътрешно преживяване на духовна трансформация. Те са знак, че човекът, който ги носи, е преминал през дълбоко духовно пътуване, което го е довело до единение с Христос.
2. ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ В БЕДНОСТ, СМИРЕНИЕ И МИЛОСЪРДИЕ
Съвременната францисканска духовност поставя акцент върху:
а/ Духовна бедност и смирение: Стигматите като израз на зависимост от Бога
Духовната бедност е един от основните стълбове на францисканската духовност. Св. Франциск от Асизи възприема бедността не само като липса на материални блага, но преди всичко като вътрешно отношение, изразяващо пълната зависимост от Бога. За св. Франциск истинското богатство се състои в духовната свобода от привързаността към материални неща и стремежа към пълно доверие в Бога. Желанието на Франциск „да не притежава нищо“ е израз на неговото дълбоко смирение и признаването, че всичко, което има, идва от Бога.
Стигматите, белезите от раните на Христос, които се появяват върху тялото на св. Франциск, са изключително силен символ във францисканската духовност. Те се възприемат като напомняне, че истинската величина в Божиите очи се изразява в смирение, унижение и пълна зависимост от Неговата благодат. За св. Франциск стигматите са не само външен знак на духовната му връзка със страдащия Христос, но и свидетелство за пълната му преданост на Божията воля. Смирението на св. Франциск се изразява в това, че той не смятал себе си достоен да получи тези белези, което още повече подчертава разбирането му за Божията благодат като нещо, което човек не може да заслужи.
б/. Милосърдие и служба: Стигматите като импулс за по-голяма грижа към другите
Получаването на стигматите от св. Франциск по време на дълбока контемплация не го откъсва от света. В францисканската духовност контемплацията на Бога не е бягство от реалността или затваряне в себе си, а призив към още по-голямо ангажиране в живота и нуждите на другите. Стигматите, които получил Франциск, бяха за него мистично преживяване, но същевременно се превърнаха в импулс за по-интензивна дейност в полза на бедните, болните и изоставените. Тази духовна нагласа отразява францисканския подход, че молитвата и действието трябва да се преплитат взаимно.
3. СТИГМАТИТЕ КАТО ЗНАК НА СЪСТРАДАНИЕ С ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ – Екологичният аспект на францисканската духовност
Папа Франциск в енцикликата „Laudato si'“ подчертава, че духовността на св. Франциск от Асизи, включително неговите стигмати, е призив към грижа за творението и защита на околната среда. Стигматите могат да се интерпретират като израз на единство с страдащия свят и насърчение за грижа за природата. Папа Франциск подчертава дълбоката връзка между духовността, грижата за творението и екологичната отговорност.
В „Laudato si'“ папата описва св. Франциск от Асизи като „влюбен в Божието създание“ и като модел за човечеството по отношение на екологията и грижата за творението. Папа Франциск призовава за „екологично обръщение“, което е призив за промяна на сърцето и ума, така че хората да започнат да осъзнават стойността и святостта на творението, както св. Франциск го е виждал. Той вика за чувствителност към „крика на земята“ и на бедните, които най-много страдат от влошаването на околната среда.
Францисканската духовност, включително посланието за стигматите, вдъхновява съпричастност към страдащия свят и предприемане на действия за защита на природата. Това е призив за отговорност към „нашия общ дом“ и насърчаване на устойчивото развитие, което включва добруването на всички същества.
Папа Франциск интерпретира стигматите като израз на единство със страдащия свят и цялата природа, която също преживява страдание в резултат на човешката дейност. В този контекст стигматите могат да се разберат като символично напомняне за страданието на Земята, която е разрушена от човешката дейност – експлоатация на ресурси, замърсяване и климатични промени. Св. Франциск, носещ на тялото си знаците на Христовите рани, посочва духовната и морална отговорност на човека за болката и страданието не само на хората, но и на цялото творение.
4. ЕКЛЕЗИАЛНО И ОБЩНОСТНО ЗНАЧЕНИЕ. ИНДИКАТОРИ ЗА ДЕЙСТВИЕ И УКРЕПВАНЕ НА ВЯРАТА
4.1. ЕКЛЕЗИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА СТИГМАТИТЕ
Стигматите в контекста на Католическата църква имат дълбок еклезиален измерение. Те не са само индивидуално мистично преживяване на лицето, но също така имат съществени значения за цялата общност на вярващите. Те показват присъствието на Бога в Църквата, подчертават единството с страдащия Христос и укрепват еклезиалната идентичност. Ето подробно разглеждане на трите ключови аспекта на еклезиалното значение на стигматите:
а/ Свидетелство за действието на Бога в Църквата
Стигматите се възприемат като свидетелство за действието на Светия Дух в Църквата и като знак за Божието милосърдие и грижа за човечеството. В времена, когато Църквата е преживявала множество трудности, като ереси, корупция и вътрешни разединения, стигматите на св. Франциск са били възприемани като напомняне, че Бог не напуска Своя народ, а продължава да действа в историята и да води Своето Църква към пълнотата на спасението.
б/ Единство със страдащия Христос
За Католическата църква стигматите са знак за особено единство с страдащия Христос. Според учението на Църквата, Христос чрез Своята мъка и смърт на кръста е спасил света, а стигматите са напомняне за тази централна тайна на вярата. Те подчертават също значението на Кръста в християнския живот. Участието в страданията на Христос се възприема като начин за по-дълбоко единство с Него. Лицата със стигмати, като св. Франциск от Асизи, св. Катерина от Сиена или св. Отец Пио, чрез своето физическо и духовно страдание стават живи свидетели на тази тайна.
Св. Катерина от Сиена (1347-1380), доминиканска третяка и мистичка, е една от най-известните светици на Католическата църква. Според традицията, тя получила стигматите по време на молитва през 1375 година, но те били невидими. Това означава, че макар да е изпитвала интензивна болка и духовни страдания, свързани с раните на Христос, следите от раните не били видими на тялото ѝ. Стигматите на Катерина станали видими едва след смъртта ѝ. Катерина се молила да останат невидими през живота ѝ, което според свидетелствата било дар от Бога. Стигматите били за нея знак на дълбока единство със страдащия Христос и духовно призвание за участие в Неговата мъка.
в/ Укрепване на църковната идентичност
Стигматите имат също така съществено значение за идентичността на Църквата. Те напомнят, че общността на вярващите е призвана да подражава на Христос в Неговата любов, смирение и страдание. В случая със св. Франциск от Асизи, неговите стигмати не само укрепват личната му връзка с Христос, но също така стават знак за цялата Църква, подчертавайки необходимостта от живот според Евангелието и подражаване на Исус в Неговото пълно отдаване на Бога и човека.
4.2. ОБЩНОСТНО ЗНАЧЕНИЕ НА СТИГМАТИТЕ
а/ Източник на духовно вдъхновение и обновление
Те напомнят на християнските общности за централната роля на покаянието и духовното обновление в живота на вярата. Те подчертават необходимостта от вътрешно покаяние и реформа на духовния живот, както и че всяко страдание може да има смисъл в контекста на единството с Христос.
б/ Призив за мисия и служба
Стигматите за много християнски общности са напомняне за необходимостта от грижа за бедните, болните, страдащите и нуждаещите се. Светите с стигмати често съчетаваха своите мистични преживявания с интензивна благотворителна и апостолска дейност. Например, св. Отец Пио, съвременен стигматик, беше известен със своето свещеническо служение, изцеление, молитва и грижа за болните и нуждаещите се. Неговият пример насърчаваше общността на вярващите към по-активна дейност в дела на милосърдието.
Общностите могат да видят в стигматите призив за по-голямо социално ангажиране, активно действие в полза на бедните, както и за изграждане на по-силни връзки в рамките на общността на вярващите. Стигматите напомнят, че любовта към Христос не се ограничава само до мистичната сфера, но изисква конкретна реализация в любовта към ближния. По този начин те стават вдъхновение за изграждане на „живата Църква“, която непрекъснато се грижи за своите членове и отговаря на нуждите на света.
в/ Пример за живот с вяра и смирение
Светците с стигмати, като св. Франциск от Асизи, често се възприемат като примери за живот в смирение, простота и любов. Техният живот става вдъхновение за стремеж към святост в ежедневните действия. Стигматите на светиите имат особена стойност за общностната духовност, тъй като показват, че святостта е постижима за всеки, който желае да следва пътя на подражание на Христос.
4.3. ЗНАЧЕНИЕТО НА СТИГМАТИТЕ ЗА КОНКРЕТНИЯ ЧОВЕК И ХРИСТИЯНИН
• Преобразуване на сърцето и живот в покаяние: Стигматите са знак за призив към лично покаяние и преобразуване на сърцето. Те напомнят, че всеки християнин е призван да следва Христос ежедневно и смело да се справя с трудностите в духа на смирение и любов.
• Насърчение към задълбочена молитва и контемплация: За вярващия стигматите са насърчение към по-дълбока молитва и контемплация. Те напомнят, че духовният живот изисква ангажираност, тишина, концентрация и отвореност към действието на Бога.
• Пример за търпение и доверие в Бога: Стигматичните учат, че страданието, ако се преживява в единство с Христос, има дълбок смисъл и може да води до духовен растеж. За съвременните християни това е призив за търпение и доверие в Бога в трудни моменти.
4.4. СТИГМАТИТЕ ДНЕС: ПРИСЪСТВИЕТО НА ЗНАЦИТЕ У СЪВРЕМЕННИ СВЕТЦИ И ХОРА
Св. Отец Пио от Пиетрелчина (1887–1968):
Един от най-известните съвременни стигматици, който получил стигматите през 1918 година, по време на молитва пред кръста в манастира на капуцините в Сан Джовани Ротондо в Италия. Стигматите на Отец Пио били видими през 50 години до неговата смърт. Те се превърнали в знак за неговото дълбоко съединение с страдащия Христос. Отец Пио бил жив свидетел на духовната реалност и мистичното страдание, което привлякло хиляди хора към по-дълбока вяра и покаяние.
Отец Пио не само носел стигматите, но също така проявявал свръхестествени дарби, като билиокация, изцеления и способност да чете в сърцата. Бил известен изповедник и духовен наставник, което оказало огромно влияние върху духовния живот на вярващите.
Тереза Нойман (1898–1962):
Немска мистичка и стигматичка, която от 1926 година преживявала стигмати и екстази, свързани с Мъката на Христос. Нейните стигмати се появявали редовно в петък и през периода на Великия пост. Тереза Нойман станала известна със своето дълбоко молитвено състояние и съединение със страданието на Христос. Тя привличала много хора, търсещи духовна дълбочина, вдъхновявайки ги да живеят вярата и да се приближават повече до Бога.
Марта Робин (1902–1981):
Френска мистичка, която започнала да преживява стигмати от 1930 година и през по-голямата част от живота си била парализирана, получаваща храна само чрез Евхаристията. Нейният живот бил дълбоко свързан с мистичното преживяване на Христос. Марта Робин се превърнала в вдъхновение за много католици по целия свят, благодарение на своята постъпка, изпълнена с страдание, смирение и любов. Тя била основателка на много домове за молитва, които имали за цел духовното възраждане на Църквата.
4.5. ПРИЗИВ ЗА ДЕЙСТВИЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
Стигматите на светците не са само знак за свръхестественото присъствие на Бога, но също така конкретно призвание за действие и задълбочаване на духовния живот. Ето няколко практични съвета и примери как християните могат да отговорят на призванието, което носят стигматите:
a/ Сакраментален и молитвен живот
• Редовно участие в Евхаристията: Евхаристията е източникът и връхната точка на християнския живот. Спомените за стигматите насърчават по-често участие в Светата литургия, за да се преживее по-дълбоко тайнството на Кръста Христов.
• Честа изповед и покаяние: По примера на светиите стигматици, като св. Отец Пио, е полезно редовно да се приема тайнството на покаянието, за да се остава в състояние на благодат и да се расте духовно.
• Обожаване на Светото Причастие: Общности и индивидуални лица могат да организират и участват в адорация на Най-святото Причастие, търсейки в нея съединение с Христос и съзерцание на Неговите рани.
б/ Дейности на милосърдието и служба
• Помощ на нуждаещите се: По примера на св. Франциск от Асизи, християните са призовани към активна любов към ближния чрез ангажиране в благотворителни дейности, като доброволчество в болници, домове за грижи или благотворителни организации.
• Духовна и психическа подкрепа: Въз основа на стигматиците, които често са били духовни наставници, можете да се ангажирате в духовно ръководство, придружаване на хора в кризисни моменти на вярата, водене на молитвени групи или провеждане на дух. упражнения.
в/ Живот на смирение и въздържание
• Ежедневни практики на умъртвяване: Вдъхновени от примера на свети стигматици, като Тереза Нойман, можем да предприемем малки отречения и умъртвявания, които да помогнат в духовния растеж и следването на страданията на Христос.
• Култивиране на духа на смирение и простота: Стигматиците често били хора с проста и смирена натура, което ни насърчава да избягваме гордостта, завистта и прекомерната привързаност към материалните блага.
ОБОБЩЕНИЕ
a) Теологичен подход към стигматите
От теологична гледна точка, стигматите се считат за особена форма на харизма, която Бог дава на някои хора, за да ги приближи до тайната на Христос и да напомни за Неговото спасително страдание. Теолози като Ханс Урс фон Балтасар и Карл Ранер подчертават, че мистичните преживявания, включително стигматите, не са само личен духовен опит, но имат и еклезиален и есхатологичен аспект. Те се интерпретират като пророчески знаци за Църквата, напомнящи за необходимостта от покаяние, покаяние и ангажираност в евангелизационната мисия.
б) Психологическа и социологическа перспектива
От психологическа гледна точка, стигматите могат да се анализират като резултат от интензивно духовно преживяване, което влияе на тялото чрез психосоматични механизми. Някои изследователи предполагат, че стигматите могат да произтичат от дълбоки емоционални и духовни преживявания, които се проявяват в тялото. Въпреки че Католическата църква признава автентичността на някои стигмати като свръхестествени знаци, все още продължават изследвания и дебати относно тяхната природа и произход.
От друга страна, социолозите на религията могат да възприемат стигматите като социален феномен, който играе роля в формирането на религиозната идентичност и укрепването на вярата на общността. Стигматите, като уникално религиозно явление, привлекат внимание и могат да изпълняват интегрираща функция за общността на вярващите около общи ценности и цели.
в) История и феноменология на стигматите
Стигматите също така се анализират от феноменологична перспектива. Религиозната феноменология, развита от мислители като Рудолф Отто, разглежда стигматите като изключителни опити за свещеното, които надхвърлят обикновеното разбиране и ежедневния опит. Отто би описал стигматите като пример за mysterium tremendum et fascinans – загадъчно и привлекателно, а същевременно вдъхващо респект преживяване на Божието присъствие. В този контекст стигматите се възприемат като нещо, което преминава границите на материалния свят и отваря човека за среща с Божията реалност. Рудолф Отто анализира религиозния опит като явление, което може да бъде описано като „numinosum“ – термин, отнасящ се до опит за свещеното, който е едновременно увлекателен и страшен. Отто описва свещеното като „numinous“ (numinosum), което предизвиква усещане за awe (възхищение) и мистериозност. Според него, свещеното се преживява в два аспекта: „mysterium tremendum“ (загадъчна ужасност) и „mysterium fascinans“ (загадъчно привличане).
В този контекст Рудолф Отто предлага инструменти за анализ на стигматите като религиозни феномени, които се проявяват под формата на видими знаци върху тялото на светиите. Стигматите са пример за религиозен опит, който надхвърля обикновения опит, проявявайки се физически.
г) Социално и културно въздействие
Образите и описанията на стигматите на светиите, като св. Франциск от Асизи, също така са оказали огромно влияние върху културата, християнското изкуство и други форми на художествено изразяване. Стигматите вдъхновяват произведения на изкуството и литература, които отразяват духовните преживявания, свързани с това явление. Те оказват влияние върху народната набожност и формират начина, по който вярващите възприемат святостта и подражаването на Христос. Въздействат на формирането на религиозната и културната идентичност, особено в контекста на традиции и практики, които честват или контемплират това явление. Стигматите също така засилват култа към светиите, който играе важна роля в католическата духовност.
Стигматите на светиите, както на древни, така и на съвременни, имат дълбоко значение за църквата и общността. Всеки християнин, независимо от състоянието си в живота, е поканен да отговори на това призвание чрез живот вяра, милосърдие и ангажираност към Църквата и света.
Значението на стигматите в църковен контекст е многопластово и обхваща теология, духовност, психология, социология и култура. Стигматите се считат за свидетелство за действието на Бога в Църквата, знак за единство с страдащия Христос и инструмент за укрепване на църковната идентичност. Анализът на стигматите от различни научни перспективи показва тяхната сложност и многопластовост, потвърждавайки тяхната роля като съществено явление в историята на християнството и теологията на Църквата.
о. Венци Николов OFMConv.
