Йерусалим е основна сцена и обект на библейски пророчества. Едно от най-изумителните пророчества се отнася до стените на този град. В Стария град на Йерусалим, обграден от стени от всички страни е можело да се влезе чрез една от осемте порти: Овча, Рибна, Стара, Златна, Конна, Порта на долината, Порта на извора, Порта на Мифкад. Единствената врата, водеща към Храмовия хълм е била Златната порта или Порта на милосърдието, чийто начален камък се датира от времето на библейския цар Соломон. През времето на Христос тази врата водела към двора на Храма и е била най-важната порта на града. Излизайки през нея е можело да се стигне до Долината на Йосафат, Гетсимания и Маслинената планина.
Тя се намира на източния склон на хълма Мория и е важен архитектурен елемент с богата история. Тази порта заедно с града Йерусалим играе важна роля в различни религиозни и културни събития, а Исус Христос е централна фигура в християнството и личност от съществено значение в исляма и юдаизма. Източната порта на Йерусалим и божествеността на Исус е изключително важна тема, свързана с религиозната и историческа значимост на мястото.
С оглед на избраната тема, както и на подбора на източници и литература по предмета, най-подходящият метод за този анализ е аналитико-синтетичният метод и обяснителен принцип, основан на историята, теологията и традициите. Актуалният статус на литературата по въпроса, който е обект на изследване е много обширен. Този труд цели от една страна да допълни вече съществуващата литература, а от друга страна да даде теологически и културен принос към дискусията върху проблема за изпълнението на старозаветните пророчества в личността на Исус Христос, който е предмет на анализи на множество науки и дисциплини. Следва да се подчертае, че тази статия не обхваща напълно цялата тема.
1. Исторически – културен контекст
Източната порта е имала изключително важно значение в Стария завет, особено в контекста на вярванията и религиозните практики на древния Израел. От религиозно значение е бил фактът, че е била свързана със Светия храм, който е бил център на религиозния живот на древния Израел. Източната порта е била вратата, през която са влизали множество хора и кервани към града, особено при определени религиозни празници и церемонии. Източната порта е място от историческо значение за важни събития в историята на Йерусалим. Например входът на Исус Христос в Йерусалим преди Пасха, предшестващ неговото страдание и разпятие. Този момент е отбелязан като символичен в новозаветната библейска традиция. Портата е била свидетел и участник в множество битки и обсади на Йерусалим през историята, включително по време на вавилонското робство (587/586 г. пр.н.е.) и разрушаването на града от римляните (ок. 70 г. н.е.).
1.1. Ролята на Йерусалим в религиозния и исторически контекст
Ролята на Йерусалим в религиозния и исторически контекст е от изключително значение поради неговата света и символична стойност в различните религиозни и културни традиции. Градът има значимост както за юдаизма, така и за християнството и исляма. За юдеите Йерусалим е свето място, в което се намира Светия град на Господа. Тук се намира Светия Храм – Първия и Втория Храм, където са се извършвали религиозни обреди и жертвоприношения. За християните Йерусалим е място от голямо религиозно значение, тъй като в него се развиват ключови събития от живота на Исус Христос. Тук се намират местата на Неговото страдание, смърт и възкресение, включително Голгота (Калвария) и Гробът Господен, които са от централно значение за християнската вяра. За мюсюлманите Йерусалим е третият най-свет мюсюлмански град след Мека и Медина. Тук се намира джамия Ал-Акса, (на арабски: المسجد الأقصى, Al-Masjid al-Aqsa), която се свързва с нощното пътуване на Пророк Мохамед от Мека до Йерусалим, според ислямската традиция.
Йерусалим има богата история, простираща се хилядолетия назад. В града се преплитат различни култури, архитектура и традиции, които отразяват дългата история и многообразие на религиозни и етнически групи. Йерусалим се превръща в символ на надежда, религиозност и вяра. За мнозина той представлява идеален град, където божественото се среща с човешкото. Заради религиозната и символична значимост, Йерусалим е бил център на различни конфликти и противоречия. В същото време градът е бил обект на множество усилия за мирно споразумение и религиозна толерантност. Ал-Акса джамия и територията около нея са често източник на напрежение и конфликти между различни религиозни и национални групи, които претендират за правото на контрол и достъп до това свято място.
Така Йерусалим играе ролята на свет център, който свързва различни религии, култури и исторически периоди. Този град заема централно място в религиозните възприятия на милиони хора и продължава да оказва влияние върху религиозния, културния и политическия пейзаж както на региона, така и на световната история.
1.2. Значението на Източната порта в историята на Йерусалим
Старият град на Йерусалим е обграден със защитни стени. Те са изградени от турците през XVI век – по голямата част на местата на по-ранни укрепления. В стените има осем порти. Най-старата от тях, наречена Златната порта, отдавна не се използва и е зазидана. Въпреки това тя привлича общественото внимание.
Златната порта се намира на изток от Стария град в стените, простиращи се успоредно на Кедронска долина. Шестнадесетвековните стени са изградени на фундаментите на много по-ранни укрепления, построени още по времето на древността. На същото място, където се намира днес, съществувала порта преди повече от две хиляди години. Останките от нея датират от времето на цар Ирод Велики, които лежат под нивото на днешната конструкция.
Древната порта е водела директно към областта на Йерусалимския храм. Точно след нея се е намирало стълбище, съставено от 12 стъпала, водещи към преддверието на храма, предназначено за жени. Този двор е бил обкръжен с колонади, до които се влизало чрез друга порта, наречена „Красива“. Точно от изкривеното име на гръцки: „Horaia„, вероятно произлиза латинското име „Aurea“ (Златна), което по-късно се използва и за името на близката порта в градските стени.
След разрушението на храма от римляните през 70 г. портата се е използвала рядко, а през 135 г. след потушаването на следващото антиримско въстание тя е била разрушена, както и целите градски укрепления на това време. Портата е възстановена на ново, вероятно на същото място, по времето на византийския император Юстиниан I (527-565) или, както твърдят някои историци, по време на владичеството на халиф Абдул ал-Малик (685-705).
Златната порта придобива формата на правоъгълна кула. Тъй като това е двукрилна порта, както от външната, така и от вътрешната страна има по два отвора с ширина 3, 9 м. , всеки и със заключващи се врати. Фасадата й е украсена с фриз с растителни мотиви. Вътре в портата се намира помещение с дължина 20, 37 м. и широчина 10, 5 м. То е разделено на две комуникационни пътеки, чрез две колони и е покрито с шест купола. Отворената порта не се ползва с голяма популярност сред мюсюлманите. Повечето поклонници, насочвайки се към джамията, влизат от страната на града. Поради това след земетресение през 810 г. портата е постоянно затворена. Тя е отворена от християнските кръстоносци през 1102 г., но се отваря само два пъти в годината – по време на Връбница и по време на празника на Въздвижение на Светия кръст.
След завземането на Йерусалим от мюсюлманската армия на Саладин през 1187 г., Златната порта отново е постоянно затворена. Тя не е разрушена в началото на XIII век, когато е взето решение за разрушаване на градските стени, превръщайки Йерусалим в отворен град. През XVI век, когато турците отново строят защитни стени около града, включват кулата с древната порта в тяхНачало на формуляра [1].
1.3. Библейски пророчества, свързани с Източната порта
В Стария завет Бог се явява не само чрез думи, но и чрез събития, които се тълкуват от устата на пророците. Той оказва влияние върху течението на историята, непрекъснато напомняйки за Себе Си, като предоставя доказателства за Своето всемогъщие и насърчава изгубения човек да установи връзката си със Създателя. Начина, по който Бог постъпва и делата, които извършва са основата на библейския сюжет. Ако бихме премахнали от Светото Писание всички прояви на надприродно Божие вмешателство, историческата записка би била напълно лишена от смисъл. За много хора окончателният резултат от тези размисли все още е скептичният въпрос, който се отразява през вековете до днес: „Тогава библейските истории автентични ли са? Може ли Светото Писание да бъде надеждно?“ Изводите може да бъдат изключително изненадващи.
В 44 глава на книгата на пророк Йезекиил се съдържа невероятно пророчество, което казва, че Източната порта (Златната) ще бъде затворена и няма да бъде отворена, докато Месията не дойде в слава:
„И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе“ (Йез. 44, 1-3).
Нашето внимание ще бъде насочено предимно към този цитат от Стария завет, поради ограничеността на доклада. Някой, който чете този откъс за първи път, може би няма да забележи връзката между тази врата и божествеността на Исус, но за да се разбере това добре трябва да се анализира също така кой е Исус Христос в трите най-големи монотеистични религии в света.
2. Личността на Исус Христос
Исус Христос е една от най-важните и влиятелни личности в световната история и религиозни традиции. Неговият живот, учение и възприятие са обект на изследвания, спорове и вярвания в различни общности по света. В едни случаи той се възприема като божествена фигура и Спасител, в други – като пророк и учител.
2.1. Християнство
Исус Христос в християнството се смята за Божия Син, една личност с две природи: божествена и човешка и спасител на хората. Вярва се, че Той се родил от Дева Мария, под действието на Свети Дух. Животът, учението и жертвата на Исус, както и Неговото възкресение, са основни за християнската вяра.
Относно Божия съд и последния ден, в християнството се изразява убеждението, че Бог ще съди всички хора след края на света. Този съд ще определи вечността на хората, като преценява добрите дела, вярата и отношението им към Бога.
Четиридесет дни след Възкресението на Исус, Той и Неговите апостоли се събират на Маслинената планина, която се намира на изток от Йерусалим. Настъпва моментът, в който Исус трябва да напусне земята. Той завършва делото, което е предназначено да изпълни в този период. Той се връща към Своя Отец на Небесата и ще бъде там до Своето Второ Пришествие.
След като Исус дава наставления на Своите апостоли, Той се издига към небето. Докато апостолите гледат към небето, двама ангели застават до тях и казват: „Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който беше взет от вас към небето, ще се върне така, както го видяхте да отива в небето“ (Деян. 1, 11).
От този момент до днес последователите на Исус Христос очакват Неговото Второ Пришествие. Бог ще изиска отчет за дарения от време, умения и възможности, които всеки от нас има в живота си. Божият съд ще бъде справедлив и всеобщ, обхващайки всички хора от всички времена. Според Библията, Христос ще ни съди два пъти. Първо ще бъдем съдени индивидуално, а след това в края на времето ще се състои общ съд над целия свят. Първият от тях – подробен, засяга отделните лица и се състои в момента на смъртта; вторият обаче – краен съд, засяга всички хора и ще настъпи в момента на второто пришествие на Христос и възкресението на телата, което ще се случи в края на света.
За християните Източната порта е свързана с възкресението на Исус Христос. Това е място на светлина и надежда, където християните виждат изображението на възкръсналия Господ. Тя е символ на победата над смъртта и спасението. Очаква се да дойде отново от Изток и да премине през Източната порта, от страната на Маслинената планина, където се е възнесъл, от там пак ще се завърне в слава.
2.2. Ислям
Исус Христос за мюсюлманите е човек – пророк, който прогласявал настъплението на Мохамед, който станал „печат“ на всички пророци и посланици на Аллах[2]. Исус е бил изпратен като пророк към човечеството, за да предава Божието послание и да поучава хората за вярата, морала и доброто поведение. В Корана се разказва за рождението на Иса (Исус) от Дева Мария като чудо от Аллах. Това се случва без мъжко участие и се възприема като божествено действие. Коранът разказва за различни чудеса, извършени от Исус като изцеление на болни, възкресяване на мъртви и др. Тези чудеса се разглеждат като доказателства за божественото му послание. Според ислямската традиция, Исус не бива разпнат на кръст, както в християнската традиция. Вместо това Аллах го избавя и го възнася към Небето. Това го предпазва от смъртта и го възвежда до Божието присъствие. Също като в християнството и в исляма се очаква Исус да се върне преди Съдния ден. Това второ пришествие ще бъде свързано със Съд на хората, където Исус ще играе роля на Съдия[3].
В ислямската езотерична традиция (Суфизъм) се смята, че Източната порта е свързана с възхода на Духовния свят и възкресението на душите след смъртта. Пророчествата за второто пришествие на Исус също засилват значението й за мюсюлманите. Според мюсюлманските убеждения, Съдът ще се състои до джамията на Купола на Скалата, след което душите чрез Златната порта ще се насочат към рая. Зад портата ще има мост над адските бездни, през който само душите на праведните ще могат да преминат към рая. Оттам идва и другото име на портата – Райска[4].
2.3. Юдаизъм
В юдаизма Исус Христос се разглежда като историческа личност, която е свързана с ранното християнство, но не се приема като Божествен Месия или религиозен авторитет, както е случаят в християнството. За евреите Исус не е изпълнил критериите, описани в еврейските свети писания за идващия Месия. Исус Христос е възприеман в юдаизма като религиозна фигура, която е проповядвала и учел определени учения, но не е получила признание или последователи сред еврейската общност. За мнозина в юдаизма, Исус може да бъде видян като учител, пророк или историческа личност, но не като Месия или Бог. Оттам идва различието в интерпретацията на Исус в различните религиозни традиции. За християнството Исус е Спасител и Божествен Син, докато в юдаизма той остава в рамките на историческата си роля и не придобива религиозно значение, подобно на това в християнството.
Трябва да се има предвид, че гледната точка към Исус Христос може да се различава между различни еврейски общности и индивидуални мнения. Някои може да го смятат за важна историческа фигура, свързана с ранното християнство, докато други може да го поставят на втори план във вярванията си. Традиционният подход на юдаизма към Исус Христос е мълчанието или откритата враждебност. Спомените в Талмуда и произведението „Толедот Йесу“ са изпълнени с обидни коментари, представящи основателя на християнството като: незаконно дете, магьосник, еретик, измамник. Също така дори днес ролята и значението на Исус остават чувствителна тема за християнско-еврейските отношения. От друга страна от XIX в. сме свидетели на множество опити да се възстанови мястото на Исус в религиозната традиция на юдаизма. Това правят равините, теолозите и светските еврейски мислители. Виждат в него свой брат, изключителен учител и преди всичко верен наследник на юдейската традиция и религия[5].
В юдейската традиция Източната порта може да бъде свързана със възкресението и предстоящата Месианска ера. Съществуват есхатологични вярвания за бъдещето на Йерусалим. Идеята за второ пришествие на Месията и възстановяването на Йерусалим като свято място е важна тема в юдаизма. Възходът към Храма има дълбоко религиозно значение за евреите, тъй като мястото е свързано със светинята на Йерусалим и древните обреди.
3. Изпълнение на пророчеството
Горепосоченото пророчество от Книгата на пророк Йезекиил се състои от три отделни събития: първото е преминаването на Бог през Златната порта, второто – пълното затваряне на портата така, че никой повече да не може да я премине, и третото събитие – повторното преминаване на Бог през тази порта. Това видение Йезекиил е получил вероятно през периода 592 – 570 г. пр.н.е. В продължение на около 600 г. пророчеството остава неизпълнено, докато ок. 33 г. н.е. не започва да придобива по-ярки оттенъци. Исус от Назарет, Бог в човешко тяло, влиза през Източната порта на осел непосредствено преди страданието си и по този начин първата част на това пророчество става реалност. Но какво става с второто събитие, което Йезекиил предвещава? Как би могла Златната порта да бъде затворена, така че никой да не може да я премине?[6]
3.1. Преминаването на Бога на Израил през портата
Пророчеството от Книгата на пророк Захария „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9, 9), а също така първата част на пророчеството от Йезекиил 44, 1-3, изречени няколко стотин години преди Христос се е изпълнило преди 2000 години, когато Исус е пристигнал в Йерусалим през Източната порта, за което свидетелстват стиховете от Евангелието на Марко (11, 1-11) и подобни пасажи от останалите три Евангелия, които описват това събитие.
„И когато наближи до Витфагия и Виталия, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? Те отговориха: то е потребно Господу. И го докараха при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лук. 19, 29-38).
В християнството Източната порта на Йерусалим има специално значение, свързано с посрещането на Исус Христос. Според Евангелието Исус влиза в Йерусалим през нея като е посрещнат от множество народ, които слагат пред Него палми и възклицават „Осанна!“ Това събитие се нарича „Вход в Йерусалим“ или „Цветница“ и се празнува от християните в Неделята преди Пасха.
3.2. Пълно затваряне на портата
През вековете, видението на Йезекиил, частично е намерило своята реализация. След като през 1517 г. турците са завладели Йерусалим, султан Сюлейман Великолепни е поръчал ок. 1542 г. възстановяване на древните градски стени, които са пострадали много от кръстоносните походи и други битки за Светия град. Също така Златната порта е била възстановена с нейната някогашна слава и великолепие от време на арабското владичество в Йерусалим[7]. Тя е водела директно към двора на джамията на Омар. Това място непрекъснато е привличало вярващи мюсюлмани от целия свят и поради това влизането там директно от Източната порта е било крайно необходимо. Въпреки това нещо се е случило, което дори и до днес е предмет на множество въпроси и дискусии. В хода на възстановяването на стените на Стария град султан Сюлейман Великолепни е заповядал Източната порта да бъде зазидана с камъни. Това е невероятно. Всички останали порти са били отворени, но Златната порта, най-важната от всички е била зазидана. Така се е изпълнило пророчеството на пророк Йезекиил, написано преди повече от XXV в. Най-разпространената легенда по този въпрос гласи, че в Йерусалим се е разнесла вест, че идва Месията. Сюлейман Великолепни се е допитал до еврейските равини, за да разбере кой е този човек. Отговорът прозвучал, че очакваният Месия е голям военачалник, изпратен от Бога, който ще премине през Източната порта, за да освободи Светия град от враговете. За да сложи край на еврейските надежди, Сюлейман заповядва портата да бъде напълно зазидана, а пред нея се създава мюсюлманско гробище с мисълта, че нито един набожен евреин няма да премине през нея, за да не се оскверни. От този момент до днешни дни портата е затворена и пред нея стои гробището, блокирайки пътя[8].
3.3. Повторното преминаване на Бога през същата порта
Изпълнени са две от трите събития, предсказани от устата на пророк Йезекиил. Последният етап на пророчеството е повторното преминаване на Бога през вратата, следователно – нейното отваряне. Според еврейската традиция, през Златната порта в Йерусалим ще влезе самият Месия. В християнската традиция тези пророчества се тълкуват като символ на второто пришествие на Исус Христос. Идеята за отваряне на Източната порта при неговото пришествие може да бъде свързана с вярата във възкресението на мъртвите и Второто Пришествие, когато Исус Христос ще се яви в Своята слава.
Свещеното Писание отново ни показва, че съдържащите се в него свидетелства са напълно достоверни. Неща, които изглеждат най-невъзможни се превръщат в реалност пред нашите очи. Всичко това предоставя ясно свидетелство, че Бог е напълно реален, винаги същият, а Библията е автентичното и безгрешно Слово на Създателя. Запознавайки се с различни мнения и вярвания, трябва да подчертаем, че не всичко във вярата може и трябва да се докаже – за това именно поставеният проблем е предмет на вярата, а не на рационалността.
4. Интересни факти
През 1947 г. с решение на Организацията на обединените нации Палестина е разделена на две напълно отделни държави: еврейска и арабска. На 14 май 1948 г. държавата Израел обявява независимостта си, но Лигата на арабските държави отказва да приеме решенията на ООН и обявява война. През 1967 г. избухва т.нар. „шестдневна война“, в резултат на която на 7 юни израелската армия влиза в Йерусалим, а арабската Легия е принудена да се оттегли и градът е напълно завзет от израелски командоси. Евреите възвръщат контрола върху своята древна столица след 1897 години. В пресата се появява репортаж за един от войсковите отряди, участващи в атаката на града. Някои от войниците в този отряд предлагат да взривят Източната порта, водеща към Храмовия хълм. Ортодоксален евреин, който е командир на този отряд, се противопоставя като твърди, че портата може да бъде отворена само когато се яви Месията. Портата оцелява. (И ето време за обяснения и анализи).
Ако проанализираме рационално фактите можем да подчертаем, че със сигурност е трудно да се направи връзка между портата на Йезекиил, обърната на изток, с Източната порта на Стария град на Йерусалим. Пророкът казва, че портата, която е видял е външната порта на светилището (Йез. 44, 1), което означава, че това е порта на двора на храма, а не порта на града. Следващо красноречиво доказателство е, че Източната порта на Йерусалим не е същата, през която Исус преминава при триумфалното Си влизане в града. Оригиналната порта, датираща от времето на Соломон, е под земята, под сегашната порта, както е документирано от археолога Джеймс Флеминг през 1969 г. Именно през долната порта (сега под земята) Исус влиза в Йерусалим. Освен това светилището, което Йезекиил вижда в глави, не е същият храм, в който е бил Исус, и Йерусалим, който той описва е доста различен от Стария град на Йерусалим, който познаваме днес. Хилядолетният храм (Третият храм), в Йезекиил е значително по-голям от първите два храма[9].
Заключение
Източната порта има богата религиозна и културна значимост за три от най-големите световни религии – ислям, християнство и юдаизъм. Обаче в различните религиозни общности има различни интерпретации и тълкувания на пророческите текстове. През вековете тази порта е била предмет на пророчества и символи, които влияят върху възприятието и вярванията на последователите на тези религии. Източната порта на Йерусалим и божествеността на Исус Христос са две тясно свързани теми, които имат огромно значение за религиозната и културната идентичност на световните общности. Тези елементи преплитат религиозния, исторически и архитектурен аспект на Йерусалим и носят дълбок смисъл за милиони хора по света. В религиозната есхатология това е свързано с представата за бъдещото възстановяване на Божия Храм и централната роля, която Иерусалим ще играе в Божието царство.
В съвременния свят Източната порта остава символ на единство и мир между различните религиозни общности. Тя може да бъде врата към диалога и разбирателството между мюсюлмани, християни и евреи. Източната порта може да бъде разглеждана като символ на врата към духовното обновление и отваряне на възможности за ново начало. Тя може да представлява прехода от земния свят към небесния като съответства на идеята за вратата към вечността и божественото присъствие. Библейските пророчества носят послание за надежда, вяра и очакване за бъдещите духовни и религиозни събития. Източната порта е образ на пророчествата и вярванията на тези религии, вдъхновявайки милиони да търсят духовност, надежда и мир.
о. Венци Николов OFMConv
____________________________________________________________________________
БИБЛИОГРАФИЯ
Głazowski M., Brama Wschodnia Jerozolimy a Boskość Jezusa, https://www.reformowani.info/brama-wschodnia-jerozolimy-a-boskosc-jezusa/, [дата на достъп: 19.07.2023].
Halczuk P., Czy istnieją jakiekolwiek punkty styczne między chrześcijaństwem a islamem, [в:] „Teologia Praktyczna“ 20 (2019), Издателство Wydziału Teologicznego Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza, Познан 2019, с. 69-84.
Kopeć, E., Chrystus w Koranie, [в:] „Ruch Biblijny i Liturgiczny“, 8(1955), Издателство Polskiе Towarzystwо Teologiczne, Вадовице 1955, с. 15–23.
Rzym M., Mesjasz, brat czy odstępca? Jezus z Nazaretu a judaizm, [в:] „Nurt SVD“ 1 (2018), Издателство Księży Werbistów, Варшава 2018, с. 8-24.
Sakowicz E., Jezus – prorok czy Bóg? Bóg czy człowiek? [в:] „Nurt SVD“, специално издание 2013, Издателство Księży Werbistów, Варшава 2013, с. 63-76.
Szuro St., Złota Brama w Jerozolimie, https://izrael24.pl/zlota-brama-25-04-2022/, [дата на достъп: 22.07.2023].
Какво е значението на Източната порта на Йерусалим?, https://bg.biblequest.biz/what-is-significance-eastern-gate-jerusalem, [дата на достъп: 19.08.2023].
РЕЗЮМЕ
Източната порта на Йерусалим има символично значение във връзка с Божествеността на Исус. В контекста на пророчествата от Стария завет, тя става символ на влизането и присъствието на Бог сред Своя народ. Исус, като Божи Син, който влиза през тази порта в Йерусалим, открива Своята Божественост и изпълнява пророческите обещания за идването на Месията.
Източната порта на Йерусалим притежава значимост за три от най-големите монотеистични световни религии – ислям, християнство и юдаизъм. В тях се преплитат множество интерпретации и тълкувания на пророческите текстове, което влияе върху вярванията и възприятията на последователите на тези религии. Източната порта и божествеността на Исус Христос е тема, която се отнася за религиозната и културната идентичност на световните общности. В религиозната есхатология, свързана с представите за бъдещето, Източната порта играе ключова роля в идеята за възстановяването на Божия храм и централната позиция, която Йерусалим ще има в Божието царство.
В съвременния свят, Източната порта остава символ на единство и мир между различните религиозни общности. Източната порта представлява прехода от земния свят към небесния, отваряйки пътя към вечността и божественото присъствие. Библейските пророчества, свързани с нея, носят послание за надежда, вяра и очакване, вдъхновявайки милиони хора да търсят духовност, смисъл и мир в света около тях.
Ключови думи: Източна порта, Исус Христос, Йерусалим, пророчество, второ пришествие
The Eastern Gate of Jerusalem holds symbolic significance in relation to the Divinity of Jesus. In the context of prophecies from the Old Testament, it becomes a symbol of the entry and presence of God among His people. Jesus, as the Son of God, who enters through this gate into Jerusalem, reveals His Divinity and fulfills the prophetic promises of the coming Messiah.
The Eastern Gate of Jerusalem holds importance for three of the world’s major monotheistic religions – Islam, Christianity, and Judaism. Within them, numerous interpretations and interpretations of prophetic texts intertwine, influencing the beliefs and perceptions of their followers. The Eastern Gate and the divinity of Jesus Christ are topics that pertain to the religious and cultural identity of global communities.
In religious eschatology, linked to ideas of the future, the Eastern Gate plays a pivotal role in the concept of the restoration of God’s temple and the central position that Jerusalem will hold in God’s kingdom.
In the contemporary world, the Eastern Gate remains a symbol of unity and peace among different religious communities. The Eastern Gate represents the transition from the earthly realm to the heavenly, opening the path to eternity and divine presence. The biblical prophecies associated with it carry a message of hope, faith, and anticipation, inspiring millions of people to seek spirituality, purpose, and peace in the world around them.
Key words: Eastern Gate, Jesus Christ, Jerusalem, prophecy, The Second coming
[1] Вж. St. Szuro, Złota Brama w Jerozolimie, https://izrael24.pl/zlota-brama-25-04-2022/, [дата на достъп: 22.07.2023].
[2] Вж. E. Kopeć,, Chrystus w Koranie, [в:] „Ruch Biblijny i Liturgiczny“, 8(1955), Изд. Polskiе Towarzystwо Teologiczne, Вадовице 1955, с. 16.
[3] Вж. P. Halczuk, Czy istnieją jakiekolwiek punkty styczne między chrześcijaństwem a islamem, „Teologia Praktyczna“ 20 (2019), Изд. Wydziału Teologicznego Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza, Познан 2019, с. 77.
[4] Вж. E. Sakowicz, Jezus – prorok czy Bóg? Bóg czy człowiek? [в:] „Nurt SVD“, специално издание 2013, Изд. Księży Werbistów, Варшава 2013, с. 74.
[5] Вж. M. Rzym, Mesjasz, brat czy odstępca? Jezus z Nazaretu a judaizm, [в:] „Nurt SVD“ 1 (2018), Изд. Księży Werbistów, Варшава 2018, с. 24.
[6] Вж. M. Głazowski, Brama Wschodnia Jerozolimy a Boskość Jezusa, https://www.reformowani.info/brama-wschodnia-jerozolimy-a-boskosc-jezusa/, [дата на достъп: 19.07.2023].
[7] Един от първите етапи на арабското владичество в Йерусалим е след превземането на града от ранните мюсюлманските завоеватели през 638 г. Градът е превзет без изливане на кръв, след като емисари отворят портата на Йерусалим за военачалника Калид и той влиза в града. Това събитие е свързано със споразумение, по което градът е предаден мирно и с уважение към религиозните обекти. След това Йерусалим бива включен в халифата и става един от светите мюсюлмански градове. През 7-8 век градът претърпява различни промени в структурата и архитектурата си, включително изграждането на светилищата Ал-Акса и Купола на Скалата. През следващите векове Йерусалим остава под властта на различни арабски династии, като Абасидите, Фатимидите и други. В този период градът се превръща в един от най-важните центрове на ислямския свят и място на поклонение за мюсюлмани. През късното средновековие Йерусалим бива превзет от Османската империя през 1517 г. и остава под техен контрол до началото на 20 век.
[8] Вж. Какво е значението на Източната порта на Йерусалим?, https://bg.biblequest.biz/what-is-significance-eastern-gate-jerusalem, [дата на достъп: 19.08.2023].
[9] Вж. Какво е значението на Източната порта на Йерусалим?, https://bg.biblequest.biz/what-is-significance-eastern-gate-jerusalem, [дата на достъп: 19.08.2023].
Публикувано в:
