ВЪВЕДЕНИЕ И КОНТЕКСТ
Има няколко свети Никола, двама от които, намерени в много речници на светиите, всъщност са един и същ светец, който е свети Никола от Мира и Бари. Той е служил в епископия Мира в Мала Азия /на територията на днешна Турция/. След като е починал, неговите реликви са преместени в Бари, от където идва и второто му име. Но преди да представим истинската история на „Дядо Коледа“, нека изброим някои от другите свети Никола: Свети Николай Флай, патрон на Швейцария; Свети Никола от Толентино; и Свети Николай I, папата в 9-ти век.
Свети Никола, на Мира или Бари е почитан в латинския и гръцкия календар на светците на 6 декември. Той принадлежи към четвъртия век, страдащ от преследването на християни, водени от римския император Диоклециан, и се смята, че е направил чудо във възстановяването на три отвлечени деца, които са били разчленени, когато е бил епископ на Мира. По този начин се получава неговият патронаж от деца. Даването на подаръци в чест на светеца стана традиция чрез акт на щедрост в друга материя, както ще прочетете по-долу.
ИСТОРИЯТА НА РЕАЛНИЯ „САНТА КЛАУС“
Кой е Дядо Коледа? Дали някога е живял на тази земя като друг човек? Бил ли е истински човек? Да! Свети Никола, чийто ден на празника се отбелязва от Църквата на шести декември, е великият и добър Светец, който първи е действал в ролята на Дядо Коледа. Това, което се е случило, е истинска коледна история от много отдавна.
Беше нощта преди Коледа в големия замък на известен благородник. В къщата не блещукаха никакви светлини и във високите стаи огнищата на камините не горяха. Всичко беше тъмно, студено и пусто. Собственикът на замъка седеше пред празната камина в трапезарията и подпираше главата си с ръце. На горните етажи трите му дъщери лежаха в леглата си.
Въпреки хубавия каменен дворец, в който живееха, и високия ранг, към който принадлежаха, благородникът и децата му бяха отчаяно бедни. Цялото му богатство беше загубено преди известно време. Мислите на благородника бяха насочени към децата му, а не към самия него.
– Какво ще стане с моите три бедни момичета? – каза той тъжно. И наистина, бъдещето изглеждаше безнадеждно. Неспособни да работят и без средства да ги подкрепят, те нямат какво да очакват с нетърпение. Гордостта му нямаше да му позволи да помоли за помощ другите благородници и осъзна, че светските господа и дами от неговата обкръжение в обществото биха сметнали, че семейството му е опозорено, защото вече не са богати.
Загубен в мрачните си разсъждения, благородникът остана на стола си, докато часовете се подхлъзнаха, без да се вслушват в него. Навън улицата ставаше пуста и мълчалива. Всички се бяха прибрали вкъщи. Накрая главата му клюмна към гърдите и той заспа.
Изведнъж се събуди в полунощ от странен звук. Някой беше хвърлил нещо през комина. Мистериозният пакет лежеше на празното огнище пред него. Той скочи и се озърна наоколо. Когато откри пакета, който беше паднал в простян до камината изпран чорап, първо се страхуваше да го отвори. Кой би могъл да каже какво може да съдържа или какви врагове биха го изпратили, за да се изтърколи по този странен начин!
След известно време любопитството му преодоля страха му и той внимателно се протегна, като извади предмета от чорапа. Беше голяма топка, здраво вързана. Тя беше тежка и издаваше звънлив звук, когато я опипваше. Бързо развърза нишката и изпразни съдържанието на топката. Представете си учудването и насладата му, когато видя купчина златни парички!
Дълго време благородникът се чудеше кой би могъл да направи подобно нещо с него и дъщерите му. Не успя, обаче, да открие самоличността на неизвестния благодетел. Паричките проблясваха и след известно време благородникът се отказа от всички надежди за решаване на мистерията. Междувременно най-голямата му дъщеря се омъжи и той беше успял да й осигури подходяща зестра от златната топка.
Отново беше Бъдни вечер и благородникът още веднъж свърши парите си. Бракът на дъщеря му беше взел по-голямата част от мистериозния подарък и сега благородникът беше изправен пред същите безнадеждни перспективи, както преди. Отново той остана пред безцеремонната, празна камина, докато сънят го повали.
След това се случи забележително нещо. Точно в полунощ, през комина се хвърли още един коледен подарък и се приземи в огнището, подобно на предния път. Благородникът скочи нагоре, окончателно разсънен, и го взе. Трудно можеше да повярва на очите си, когато откри, че това е друга топка, съдържаща златни парички.
Той потърка очи, сякаш все още сънуваше. Но не, не може да има грешка! Тук имаше още един тайнствен подарък, който идваше от небето, точно на Бъдни вечер.
– Кой от всички хора, които познавам, може да бъде такъв истински приятел в нужда?- зачуди се той. „Защо тайнственият благодетел изпълнява този вид дейност в Коледната нощ и по такъв мистичен начин? Който и да е, Бог да го благослови и да го пази!“
Този път, след като преброи паричките, благородникът проведе внимателни запитвания и откри, че не е единственият човек, който споделя благотворителността на неизвестния благодетел. Много други хора също бяха получили необходими и важни за тях подаръци, по същия тайнствен начин. Тези, които имаха нужда от помощ, особено малките деца на бедните, получиха загадъчни пакети, докато бяха заспали в Бъдни вечер. Но никой не знаеше кой е този, който ги даряваше толкова щедро.
– Той трябва да бъде някой светец или Ангел от Небето! – възкликваха те.
Следващата Коледа благородникът отново седеше пред празното огнище в залата за хранене на замъка, но този път не заспиваше. Той беше решен да открие кой е тайнствения благодетел. Когато полунощният час се приближи, трепереше от възбуда. Не остана разочарован, тъй като отново чу силен звук, идващ от комина и огнището. Отново беше спусната топка със златни парички през комина.
Той не се спусна към нея, за да я вземе, а се завтече колкото се може по-бързо на улицата. Беше стигнал навреме, за да види една човешка фигура, която се катери по стената на замъка. Той извика на непознатия да спре, но той скочи на земята и се затича през задната порта. Благородникът нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Той бързаше след изчезващата човешка фигура с пълна скорост. Надолу по улицата и около ъгъла се втурна и проследи с поглед човека, който се опитваше да се скрие. С последни сили, благородникът настигна тайнствения благодетел и го сграбчи за единия крак. Мистерията най – сетне беше разрешена. Той беше заловил неизвестния добряк.
– Епископ Николас! – възкликна благородникът, паднал на колене. – Значи, може би предполагате, че не мога да ви оставя, без да ви благодаря. Не съм предполагал, че сте вие! Какво мога да направя, за добрините, които сторихте на мен и моето семейство?
– Не казвай повече, скъпи мой синко – каза Светият епископ объркан, защото беше разкрита тайнствената му добра дейност. – Само ми обещай едно нещо.
– Всичко, каквото кажете, добър отец Николас – каза благородникът, докато сълзи на щастие и благодарност се стичаха по бузите му.
– Обещавай ми, давайки своята честна благородническа дума, че няма да разкриваш, какво си разбрал тази нощ. Това трябва да бъде пазено в тайна.
Благородникът даде думата си, че няма да каже никому нищо, но любопитството в него надделя и той помоли Свети Николас да му обясни какво го е накарало да извърши тайните си действия на щедрост.
– Утре е рожденият ден на Господа – отвърна Свети Никола. – Приемете златото като дар за Него, който заради нас стана беден.
В продължение на много години свети Никола продължаваше обичая си за Бъдни вечер. А след като е умрял и отишъл в Небето, тайната била разкрита. Чудно ли е, че той се е появил като „Дядо Коледа“, кой е символ на Коледа и коледния дух? Като светец на децата, Свети Никола винаги е бил и винаги ще бъде обичан от безброй малки хора навсякъде.
Дори като дете Свети Никола показваше всякакви признаци за бъдещото му свещеничество и благородство. Той беше син на богати родители, които го отгледаха в любов и служене на Бога. Той беше само младеж, когато умряха и го оставиха да управлява голямо състояние. От самото начало той го посвети на бедните, търсейки онези, които най-много се нуждаеха от помощ.
Неговите добри дела му бяха спечелили известност в обкръжението му, но скромността му била толкова голяма, колкото и благотворителността му. Той избягвал популярността и привличането на хорското внимание върху себе си, защото държал енориашите му да съсредоточат вниманието си върху рождението на Спасителя. Изпълнявал скромно милосърдната си дейност, в името на Бога. Хората много обичли своя свещеник, а когато свети Никола бил назначен за епископ от неговата епархия, всички, дори и децата, били искрено щастливи и благодарни.
Свети Николай имал специална любов към най – малките от стадото си, които от своя страна го обичали от все сърде, по детски чисто. Неговата голяма любов към Божественото бебе от Витлеем ги вдъхновявала с подобна преданост. Той гледал на богатството си като дар от Бога, който му бил даден, не за себе си, а за другите. Неговият пример дойде при нас през вековете като перфектен модел за значението на Рождество. Неговите подаръци са направени заради сладкия смисъл на бебешкия Спасител, Който слезе от Небето на Коледа, за да ни даде най – безценния подарък – себе си и своята Божествена Любов.
Помнете, мили деца, че човек се чувства истински щастлив и удовлетворен, когато прави околните щастливи. Пожелавам ви от все сърце многократно да изпитвате това споделено чувство. Радвайки хората покрай вас, вие радвате на първо място себе си. В душата ви има светлина и топлина, която огрява и стопля всичко, приближило се до вас. Вършете добрини, водете се от примера, даван ни от малкия Исус. Бъдете негови верни последователи, образцови и достойни християни!!!
Публикувано във: http://www.fatima-pleven.bg/index.php/aktualnosti/68-2017-12-04-15-42-48
Източник: http://www.catholictradition.org/Children/saint-nicholas.htm
Превод: Мария Д-М.