Основният принцип на францисканската мариология е формулиран от бл. Йоан Дънс Скот: „В прославянето на Христос предпочитам да прекалявам с чест, а не поради липса на такава и поради незнание да попадна и в двете“. От това твърдение можем да извлечем следния мариологичен принцип: Изглежда, че на Мария може да бъде възложено всичко, което е най-възвишено, стига да не противоречи на авторитета на Църквата и авторитета на Библията. В тези мои размишления бих искал да покажа формите за прилагане на почитта към Дева Мария чрез няколко известни францискански личности през вековете започвайки от нашия основател св. Франциск.
Св. Франциск е рицарят на Дева Мария, св. Бонавентура я възхвалява в своите творби, бл. Йоан Дънс Скот пипе за Нея в своите богословски учения (наречен е Доктор по мариология), св. Максимилиан Колбе е рицар и „безумник“ на Непорочната Дева. Св. Франциск обича Дева Мария за това, че е дала Исус Христос на света. Той не създава доктрина за Дева Мария, но ни напомня коя е тя. Мария е почитана като бедната госпожа, дъщеря и слугиня на Всевишния Цар, Храм на Светия Дух. Според св. Бонавентура, Мария е провъзгласена от св. Франциск като застъпничка на Францисканското Семейство. Бл. Йоан Дънс Скот буди горещо желание към изучаване на богословието посветено на Дева Мария. Кой обаче е бл. Дънс Скот? В сферата на догматиката, той е равен на св. Максимилиан Колбе в духовното.
Братята остават верни на това наследство в литургията, изкуството, литературата, проповедите, в задълбочаването на изучаването на мариологията, в икуменизма, в разпространението на набожността към Дева Мария, в пастирското поучение, чрез медиите, списанията, публикациите, симпозиумите, във формирането на групи посветени на Дева Мария и техния собствен пример.
Разпространява се предаността към Божията Майка в литургията, особено по време на тържествата посветени на Дева Мария, чрез различни служби, деветници, духовни упражнения, проповеди, чрез които се прилага и учението за Дева Мария. Литургията заема важно място сред богословските източници, от които богословите черпят светлина за изграждане на културата на вярата. Днес поставяме литургията до Светото Писание, защото вярваме, че това е специално и изключително място за присъствието и действието на Светия Дух. Днешният християнин трябва да опознае литургията и да се потопи в нея лично, защото чрез нея се известява най-ефективно днес Светото Писание.
В днешно време е много важно да се покаже францисканската визия за Божията Майка и нейния култ също в иконографията, изкуството и литературата. Една обикновена и бедна жена, Майка на Църквата и Богородица (Theotokos), някога изобразявана със Сина, а днес все по-често представяна като „автономна“, от която е взето Детето, нейното най-голямо съкровище, по този начин и беше отнето най-истинското име на нейната славата. Това явление не намалява, разбира се, нейните заслуги в историята на спасението. Една от проявите на набожността към Дева Мария за св. Франциск от Асизи е връзката му със светилищата носещи Нейното име и по-специално с Порциункула. Следователно братята францисканци днес, по начин, отговорен за това богато наследство свързано с Дева Мария, трябва да обслужват светилищата с голямо почитание и отговорност и ако е възможно, да създават нови центрове в духа на явленията на Мария в Лурд, Фатима и по целия свят, организирайки поклоничества, разпространявайки догмите свързани с Дева Мария, чествайки с голяма ревност. Празниците посветени на Мария, първите съботи на месеца, молейки и призовавайки да се моли всеки ден светата броеница.
Има два начина за създаване на богословие: от професионални богослови и от светци. Чрез основаването на Рицарството на Непорочната, начинът на живот на св. Максимилиан не е загубил своята значимост: да види, оцени и действа – това е програма, която все още е валидна. Днес св. Максимилиан Колбе се явява като знак за цивилизацията на любовта и ни призовава да свидетелстваме за тази цивилизация, така че да играем по-голяма роля в медиите, чрез създаване на различни християнски канали, групи и интернет сайтове, както и в социалния живот и политиката – според техния светски статус.
Много важен въпрос при обсъждането на темата за приложението на францисканската мариология днес е отношението на некатолиците към св. Франциск. Трябва да се подчертае, че той е най-обичаният и приет светец на католическата църква от страна на некатолици и последователи на чужди религии. Св. Франциск, който е въплътен в синтеза на латинската и гръцката духовност, го прави „домашен или близък“ в света както на славянската, така и на гръцката ортодоксалност. Мисионерските дейности, начинът на проповядване, богословската подготовка, познаването на езиците и обичаите на хората, сред които днес работят францисканците, са необходими за диалога и икуменизма. Духовните синове на св. Франциск имат богатство, което другите ордени нямат, а именно да бъдат ученици на светец, който е приет от всички. Братята, работещи в областите на мисиите на други деноминации, могат да се възползват от това богато историческо наследство от мариологията като включат нейните истини в живота. Мария е Майката на единството, „която се моли за обединението на Божието семейство и която води всички в дългата процесия от свидетели на вярата в единствения Господ, Божия Син, заченат в нейната девствена утроба чрез силата на Свети Дух“. Богатството на францисканската мариология несъмнено помага в диалога между Католическата Църква и другите Църкви и църковни общности на Запад.
Следователно днес францисканците, особено от Непокаланов, работят по методологията на изучаването на мариологията. Отец проф. д-р хаб. Напюрковски в своите мариологични изследователски трудове като прави широк анализ на методологията на теологията, допринася за ново учение свързано с науката за Дева Мария, което се грижи за правилната йерархия на богословските източници и истини. Следователно се появяват нови насоки в развитието на мариологията, с особен акцент върху еклезиотипната мариология в тринитарен и еклезиологичен контекст. В допълнение към работата по развитието на изследванията за мариологията, днес францисканците имат големи възможности в пасторалната област.
Съгласно с новите конституции на Ордена на Братята Конвентуалци, задължително е да се въведат различни форми на набожност към Дева Мария в пастирското служение като светата броеница, францисканската броеница на седемте радости на Дева Мария и всички форми на набожност на местната Църква. По същия начин, традицията на Ордена определя различните актове на посвещаване на Дева Мария като ежедневно задължение. Това също може да се приложи към различни енорийски групи, семейства, младежи, деца и др. Трябва да се отбележи, че Мария е Майка, учителка и образец за различните групи, които действат в Църквата. Най-добрият начин да се научим от Мария е да отговорим по най-съвършения начин на благодатта на призванието. Следователно чрез размисли върху нейния живот, следвайки примера на св. Франциск и св. Максимилиан, свещениците и богопосветените трябва да виждат в Дева Мария модел за все по-съвършено изпълнение на религиозните обети в един живот отдаден на Бога.
Друга много важна група в Църквата е семейството. От него се раждат свещеници, мисионери, богопосветени личности, отдадени на Бога. Семейството е основната клетка на естествения човешки и духовен живот. С поглед насочен към Светото семейство от Назарет като пример, всички семейства могат да научат основните принципи, тяхната истинската стойност, любов и единство, служене и жертви, радост и щастие. Така бащите и съпрузите, съпругите и майките, децата и младите хора ще намерят пример за подражание. За да постигнат тази цел, свещениците могат да организират срещи в енориите си, разпространявайки рицарството на Непорочната и Нейната духовност, също чрез привлекателния чар на коледните пещери, произхождащи от Гречио.
Подчертавайки в духа на св. Франциск послушанието на Мария, тя се превръща в модел за всички бракове, особено за младите майки и съпруги. В подготовката за брак и в катехизацията свещениците могат да учат, че детето е най-големият дар от Бог, който не може да бъде пренебрегнат. Раждането на дете и възпитанието му може да се научи от Онази, която се е грижила и възпитала Богочовека.
Следващата група, на която трябва да се обърне специално внимание, когато се говори за Дева Мария, са младите хора. Те, гладни за истинска, красива и автентична любов, в същото време виждат отричането на всичко в света около тях. Францисканската наука за Дева Мария – мариологията, може да се приложи към всеки вярващ днес в неговата житейска ситуация, но си струва да се наблегне и на друга група хора, а именно на самотните, бездомните, болните и умиращите хора. Страданието е специален начин на преоткриване и намиране на самия себе си. На тях трябва да бъде показан духа на св. Франциск към Скръбната Майка, от която трябва да се научат как да страдат и да използват страданието в живота си. Тя беше самотна вдовица, сърцето й беше „пронизано от меч“, но не изпитваше самота, защото беше съединена с Бог. Следвайки този път, размишлявайки върху това как да представим образа на Мария днес в стремежа към единение с Бог, ние все повече се убеждаваме, че няма хора, за които тя да не е образец на святост.
Обобщавайки, можем да кажем, че когато говорим за францисканската мариология, трябва да обърнем особено внимание на духа на св. Франциск към нуждите на своето време, т.е. придружаването на всеки човек към съзерцаване не толкова към Божията Майка и светците, а повече към Бог – Отец, Син и Свети Дух – Който е винаги близо до човека. Този начин на живот е необходим и днес.
О. Венцислав Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
