Произход, традиции и анализ на текста на Календата за Рождество Христово
На осмия ден преди януарските календи,
от безброй векове след сътворението на света,
когато в началото Бог сътвори небето и земята,
и създаде човека по Свой образ и подобие;
след потопа, 2957 години;
от раждането на Авраам, 2015 години;
от изхода на израилтяните от Египет под водачеството на Моисей, 1510 години;
от помазването на Давид за цар, 1032 години;
в шестдесет и петата седмица според пророчеството на Даниил;
в сто деветдесет и четвъртата олимпиада;
в седемстотин и петдесет и втората година от основаването на град Рим;
в четиридесет и втората година от управлението на император Октавиан Август,
когато по цялата земя цареше мир,
в шестата епоха на света,
Исус Христос, вечният Бог и Син на вечния Отец,
желаейки да освети света с най-благодатното Си пришествие,
бидейки заченат от Светия Дух,
след като изминаха девет месеца от зачеването,
се роди във Витлеем, Юдея, от Дева Мария,
и стана човек:
Днес е рождението на нашия Господ Исус Христос по плът.
Произход на Календата
Календата за Рождество Христово е древен литургичен текст, използван за възвестяване на раждането на Исус Христос. Нейният произход е свързан с римската традиция за отчитане на времето чрез календи, нони и иди — термини от римския лунен календар. В християнския контекст Календата придобива специално значение, като вплита в себе си хронологията на библейската история и основните събития от историята на спасението. Най-ранните документирани версии на Календата датират от ранното Средновековие, но окончателната й форма, използвана днес, е кодифицирана в Римския мартиролог от 1584 г. Тази версия е създадена по време на понтификата на папа Григорий XIII и отразява усилията на Църквата да стандартизира литургичните текстове след Тридентския събор. През 2004 г. текстът е ревизиран, за да бъдат премахнати неточности в хронологията.
Традиции на възвестяването
Календата се изпълнява на Бъдни вечер, обикновено преди полунощната литургия. В миналото тя е била част от литургията на часовете, рецитирана от монаси в манастирски общности. Днес нейното възвестяване е тържествен акт, който може да бъде изпълняван от дякон, кантор или свещеник. Обикновено текстът се възгласява от амвона, често в съпровод на музика, за да подчертае празничния характер на събитието. Традицията подчертава връзката между Рождество Христово и цялата история на спасението. Календата се възприема като литургично въведение към тържествената празнична служба, насочвайки вниманието на вярващите към значимостта на Христовото въплъщение. Днес тя се възвестява преди полунощната литургия на Рождество Христово в много католически църкви по света. Макар това да не е задължително, препоръката е празненствата в енориите да следват примера на римската литургия, където в базиликата „Св. Петър“ пеенето на Календата открива полунощната литургия.
Кога се прави възвестяването
Възвестяването на Календата се извършва на 24 декември, в навечерието на Рождество Христово. Обичайно то се поставя непосредствено преди началото на полунощната литургия. В някои общности Календата може да бъде изпълнена и по време на вечерната молитва на Бъдни вечер, за да се даде възможност на повече вярващи да участват в този уникален момент.
Анализ на текста
1. Историческа хронология
Текстът на Календата предоставя хронологичен обзор на основните събития от историята на спасението. Той започва с:
- Сътворението на света: „От безброй векове след сътворението на света, когато в началото Бог сътвори небето и земята“. Тази формулировка поставя началото на разказа в контекста на Божия план за спасение.
- Потопът: „След потопа, 2957 години“. Посочването на потопа подчертава момента на Божия съд и обновлението на творението.
- Авраам, Моисей и Давид: Включването на тези ключови фигури от Стария Завет показва постепенността на Божия план за спасение, водещ до идването на Месията.
- Римската история: „В сто деветдесет и четвъртата олимпиада, в седемстотин и петдесет и втората година от основаването на град Рим“. Това свързва Христовото раждане с конкретен исторически контекст, подчертавайки неговата универсалност.
2. Теологична значимост
Централната част на текста е възвестяването на раждането на Христос: „Исус Христос, вечният Бог и Син на вечния Отец, желаейки да освети света с най-благодатното Си пришествие, бидейки заченат от Светия Дух, след като изминаха девет месеца от зачеването, се роди във Витлеем, Юдея, от Дева Мария, и стана човек“.
Тази част акцентира върху две основни истини на християнската вяра:
- Божествеността на Христос: Той е „вечният Бог и Син на вечния Отец“.
- Въплъщението: Христос „стана човек“, което подчертава Неговата роля като Спасител на човечеството.
3. Литургичен стил
Текстът на Календата е написан в тържествен и възвишен стил, използвайки характерни за латинската литургия формулировки. Той е предназначен да вдъхнови благоговение и радост у вярващите, като същевременно ги въвежда в мистерията на Христовото раждане.
4. Символика на числата
Хронологичните данни, макар и не винаги исторически точни, имат символично значение. Например, числото 42 (годините от управлението на Октавиан Август) може да се свърже с идеята за пълнота и завършеност в библейския контекст.
Заключение
Календата за Рождество Христово е уникален литургичен текст, който съчетава исторически и теологични елементи, за да възвести раждането на Спасителя. Нейната употреба в литургията подчертава значимостта на Христовото въплъщение като централно събитие в историята на спасението. Традицията на възвестяването на Календата, макар и с древни корени, остава жива и актуална, като продължава да вдъхновява вярващите по целия свят.
о. Венци Николов OFMConv.
