Несъмнено Божията Майка участва и намира специално място в живота на всеки верен на Вселенската Църква. През вековете са правени опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. От първите векове на християнството Мария е почитана като тази, която е дала на света обещания Спасител. Тази статия има за цел да покаже коя е за мен Богородица и как Тя ме напътства. Въпреки, че не е лесно да се говори за Мария, дори когато се изучава мариология, защото тя е толкова непорочна, чиста, свята и в същото време надхвърля света на нашето човешко познание.
След като открих моето религиозно и свещеническо призвание, исках да бъда човек с дълбока и твърда вяра, свидетелстващ своята принадлежност към Христос и към Църквата, поверявайки съдбата си на Божията Майка, към която изпитвам особена почит и преданост. Приемам Я като неразделен и съвършен модел за моето семейство и религиозна общност. Винаги, когато сме близо до Бога, следвайки примера на Мария, която служи на семейството и света, ние сме силни с Бога и в безопасност, водени от Провидението. Дори да има трудности и проблеми, Бог идва при нас във всяка беда, за да ни утеши и да ни помогне със Своята благодат и благословение.
Днес светът особено се нуждае от модел на идеално семейство, в което бащата работи като св. Йосиф, майката, обича и се грижи за дома, както Мария се грижи за дома в Назарет, а децата са подвластни на своите родители, точно както Исус Христос в Назарет е бил подчинен на Мария и Йосиф. Мария е ярък пример и подсказва как всеки човек трябва да изпълнява задълженията си: у дома, в училище, на работното място, на улицата или на работа на полето. Тя стана за нас ярък пример и модел на християнски живот. Чрез обикновеното си ежедневие в дома на семейството в Назарет, Тя учи всеки един от нас как да служим с любов на Бога и хората.
Тя, Непорочната, изцяло отдадена на своя Господ, ходатайства пред Бога за всеки, който й поверява живота и делата си. Милосърдният и добър Бог, на Когото Тя представя нашите молби, няма да Й откаже нищо. Всички, които безусловно се отдават на майчинските й грижи и възлагат на нея всички надежди, тя дарява със своите милости и благословии.
Следвайки мисълта на св. Йоан Павел II, виждам Мария като нежна и винаги деликатна в действията си. Тя е страхотен модел за подражание за всяка жена: за майки, момичета и възрастни жени. Затова чрез медитация всеки човек може да се доближи до нейното майчино Сърце, изпълнено с доброта и любов. Тя може да ни научи на състрадание към другите, чувствителност, грижа при изпълнение на задълженията на държавата, твърдост, готовност и смелост при приемане на страданието. Тя е образ на смела и силна жена, взряла и вглъбена в Бога, своя Господ и Създател. В Сърцето й няма място за преструвки или страх. Целият й живот е изпълнен с ентусиазъм и радост, смирение и искреност. Ето защо човек не може да остане безразличен към това прекрасно свидетелство за живота на смирената Господна Слугиня и наша Майка.
От човешка гледна точка Мария не направи нищо, което да я отличава от другите жени на нейното време. Но голямата разлика, която Я разделя и Я поставя над всички други жени, е това, което Бог е направил за нея, в нея и чрез нея. Преди векове Бог е предвидил и е пожелал Въплъщението на Своя Син и това Въплъщение е извършено чрез Мария.
По време на срещата с Мария в молитвата се извършва преобразяването на човешките сърца. Особено на младите хора, които търсят своето призвание. Тази добра Майка, грижеща се за всички ни, напомня на света често забравяните истини за Бога и за съдбата на всеки от нас да живее с Бога във вечността. В нейното училище за смирение ние се учим да слушаме гласа на Бог и да служим на ближния, което трябва да характеризира всеки Христов ученик.
Днес, в такъв неспокоен и често изгубен свят, са необходими спокойствие и тишина, за да се чуе внимателно гласа на Бога, следвайки примера на Мария. Само така, благодарение на Божията благодат, човекът става безкористен, великодушен и служението му носи благодатни плодове за цялото човечество. Ние, като деца, поверени й от самия Христос, се надяваме и вярваме, че като я приемем за наша Майка и Царица, ще я срещнем и в момента на нашето преминаване в дома на Отца.
Пресвета Богородица, чрез своята смирена, щедра и пълна готовност за Божия план, е ясен знак и пример за всеки християнин в неговото призвание. Тя ни придружава с майчина любов по специален начин в пастирското служение. Животът в близост с Дева Мария е голяма радост за всеки вярващ, това е царски път към Бога. Заедно с нея и в нея ние вкусваме неизчерпаемото богатство на Сърцето на Спасителя. Не можем истински да обичаме Христос, без да обичаме Неговата Майка и всички, които Христос е обичал. Мария ни въвежда в тайната на Църквата.
Благодарение на своята вечна съдба от Бога, защитена от първородния грях, чрез Непорочното си зачатие Майката Господня побеждава Сатаната. Християнинът трябва да се стреми да бъде ръководен като Дева Мария от Бог. Изпълнението на Божията воля ще бъде по-лесно, като се оставим в ръцете на Този, който никога не е престъпвал Божиите заповеди.
Божията благодат дава възможност на Мария да изпълни призванието си на жена и майка. Благодарение на Божията благодат Бог създава в нея образа на идеална личност, без да изключва нейната свобода. Мария е образът на поклонниците към Бога, образът на Пресвета Троица, а също и образът на всички вярващи. Можем да видим богатството на личността на Мария в нейните дела в историята на спасението. В светлината на учението на св. Йоан Павел II, Божията Майка днес иска всеки от нас да направи лично посвещаване на Нейното Сърце, за да можем да вършим дела в живота си, както тя е направила в нейния, и да бъдем достойни да притежаваме Царството на нейния Син, което Той е подготвил за нас.
Лично аз вярвам, че виденията от Фатима са много важни. „Посланието от Фатима е актуално и днес“, напомня светият отец Йоан Павел II. Това е призив, отправен към следващите поколения, към хора от всяка раса, език и култура. Църквата ясно посочва какво представлява същността на явленията на Дева Мария от Фатима – необходимостта от обръщане, покаяние, молитва. ХХ век приключи. Днес е невъзможно да не се забележи връзката, която съществува между посланието на Фатима и събитията от миналия век. Страданията на папа Йоан Павел II, посвещаването на света на Непорочното Сърце на Мария, падането на тоталитарните режими на ХХ век – това вече се е случило. Посланието на Дева Мария от Фатима е все още валидно и ни позволява да гледаме с надежда към утрешния ден. Мария ни дава прости молби: казвайте броеницата всеки ден, правете покаяние, посвещавайте се на Непорочното Сърце на Мария. Това са насърчения за използване на мощното оръжие на молитвата и борбата със собствения грях в стремежа към един по-добър свят. Богородица обещава, а св. Йоан Павел II потвърждава с живота и словото си настъпването на времето на мира, цивилизацията на любовта и триумфа на нейното Непорочно Сърце.
Неуспешният атентат срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. в контекста на фатимските тайни насочва очите на света към България. Това твърдение, че и България е замесена в убийството на папата, кара света да говори за „българската следа“. Въпреки, че днес е ясно, че такава следа никога не е имало, мащабът на скандала и международната реакция от 80-те години оставят трудно заличимо петно върху българската нация. Последният удар по „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който при посещението си в България през 2002 г. категорично заявява, че не вярва, че България е замесена в преврата – „Никога не вярвам, че този народ може да направи срещу мен това, в което е обвинен“. Това слага край на близо 20-годишната сага, опитваща се да свърже България с едно от най-зловещите атаки в новата световна история.
По това време бях възпитан и израснах в семейство на вярващи, практикуващи вярата в ежедневието, живеещи много близо до Бог и Църквата майка и татко. Мислех за свещеничеството от дете и когато през 2002 г. светият отец Йоан Павел II дойде на поклонение в родния ми град Пловдив, аз тогава на 18 години реших да отида в Полша, за да посветя живота си на Господ. На 31 май, на празника Посещение на Пресвета Дева Мария, се присъединих към Ордена на малките братя конвентуални, който по дефиниция е мариен орден. Година по-късно, през май, марийния месец, почина майка ми, а 7 години по-късно, също през май (8 май), бях ръкоположен за свещеник. В новициата се присъединих към Рицарите на Непорочната. През 2017 г., на 100-годишнината от явленията на Фатима, по време на моето служение като ректор, в енорията „Дева Мария от Фатима“, в Плевен, църквата беше обявена за епархийно марийно светилище. Явните марийни знаци и специалното благоговение към Мария в живота ми ме накараха, с предварителната благословия на моите началници, да реша да започна следдипломно и докторско обучение в университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава, за да получа степента „доктор на Теология в областта на мариологията“ за чест и слава на Бога.
Мога да кажа, че търсейки и срещайки Исус в живота си, винаги съм срещал Неговата Майка, която се грижи за всички нас и напомня на света забравени истини за Бога и за съдбата на всеки от нас да живее с Бога във вечността. Срещата с „Advocata nostra” в молитва променя сърцата, особено на младите хора, които търсят собственото си призвание. Ние, като деца, поверени й от самия Христос, имаме несъмнена надежда и вяра, че приемайки я за наша Майка и Царица, ще я срещнем и по време на нашето преминаване към дома на Отца, когато Тя лично ще ни даде еднопосочно „билет“ направо за рая.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
