КУЛТЪТ КЪМ ДЕВА МАРИЯ В СЪБОРНИТЕ И СЛЕДСЪБОРНИТЕ ДОКУМЕНТИ НА ВТОРИЯ ВАТИКАНСКИ СЪБОР

Несъмнено Божията Майка участва и заема особено място в живота на всеки вярващ и на Вселенската Църква. През вековете се е правел и продължава да се прави опит да се определи Нейната роля в Божия план за спасение. Съборните и следсъборните документи предоставят исторически контекст, който помага да се разбере развитието на култа към Мария в Католическата църква в България. Чрез влиянието им върху религиозните практики ще видим как тези документи са повлияли на местните практики, свързани с култа към Мария, след Втората световна война. Документите, отнасящи се до Мария, могат да изяснят нейната роля, значение и влияние върху духовния живот на вярващите, както и върху литургичните практики. Те предлагат контекст, в който може да се анализира и интерпретира култът към Мария, свързвайки го с учението на Църквата, историята и традицията.

1. Догматичната конституция за Църквата „Lumen Gentium“ (1964)

Вторият Ватикански събор може да бъде наречен „мариологичен“ заради методологията и богатото съдържание, свързано с мариологията, които той разработва. Съборът обновява мариологията по впечатляващ начин. Особено внимание заслужават мариологичните аспекти в осмата глава на Догматичната конституция за Църквата Lumen Gentium. Основните съдържателни елементи на осма глава и намерението на събора са да изяснят: ролята на Мария в тайната на Христос Изкупителя, същността на Мария в тайната на Църквата и нейната роля в християнския култ.

Съборните отци се връщат към библейското послание за Блажената между жените, избрана от Господа, надарена заради Сина, обединена с Него и присъстваща в Църквата, на която тя служи като образец на вяра, единение с Христос, отвореност към Божия Дух, пълно отдаване на Изкупителя и Неговото дело, отвореност към Словото и послушание към Него.

Съборът представя личността и делото на Мария в два основни аспекта:

1. Като жива синтеза в историята на спасението, Мария се явява предмет на катехизация (LG 52-54; 55);
2. В дълбочината на своята личност тя е образец на поведение и отношение към Пресветата Троица (LG 56-59; 61; 63-65).

Освен личното име „Мария“ са запазени и характерни общи изрази: „Жената“, „Майката на Исус“, „Богородица“, „Девицата от Назарет“, „Бедната Госпожа“, „Дъщерята на Сион“, „Слугинята Господня“, „Майката на живите“. Тези титли подчертават активното и осъзнато участие на Мария в тайната на Въплъщението и цялата история на спасението, както и съществените черти на нейния духовен образ[1].

Личността, която виждаме, е едновременно велика и проста, изпълнена с мир и радост, отличаваща се със святост и смирение, вътрешно свързана с Бога.

„Тайната на човека се разкрива истински едва в тайната на Въплътеното Слово“[2]. Мария идва на света, за да изпълни уникална мисия, и е свързана с Въплъщението. Това определя нейното предназначение сред хората – тя е „предназначена за майка“, за което е била „подготвена отдавна“, и с „свободна вяра и послушание активно сътрудничи в делото на човешкото спасение“[3].

Мария е Майка на Божия Син според Неговото човешко съществуване. Тайната на нейното майчинство разкрива цялата си величина, когато се погледне към Нейния плод – втората Личност на Пресветата Троица. Говори се не само за девственото майчинство на Мария, което има значение от биологична гледна точка, откъдето произлиза човешката природа на Христос, но се акцентира и върху неговото сотериологично значение като знак за настъпването на месианските времена[4].

Божественото майчинство е основата на голямото достойнство на Мария и причината да бъде наречена „Дъщеря на Отца“ и „Обиталище на Светия Дух“[5].

Съборът не я нарича „Невеста“ по отношение на Лицата на Светата Троица, за да избегне двусмислие. Във връзка със Светия Дух, Lumen Gentium отбелязва, че тази Жена е била предопределена, предсказана и формирана от Духа, за да стане начало на новото творение (LG 56). Тя изпълнява ролята на „Молителка“ в общността по време на молитвата в деня на Петдесетница и приемането на Светия Дух (LG 59).

Като служителка на Светия Дух, тя е наречена „Посредница“ (Mediatrix) между хората и Този, Който ги обединява с Отца (LG 62). Това посредничество е подчинено на посредничеството на Христос и има за цел да води хората в Духа към Отца. Отците на събора напълно подчиняват действията на Мария на посредничеството на Христос и на неговите заслуги.

Lumen Gentium обяснява, че Мария изпълнява своята посредническа функция, участвайки в единственото и незаменимо посредничество на Христос – тя е Посредница в Христос. За тази цел съборът използва две аналогии:

1. Участието на всички хора в свещенството на Христос.
2. Участието на творението в единствената Божия доброта.

Вторият Ватикански събор подчертава взаимната зависимост между живота на Христос и Мария, както и нейното значение в делото на спасението. Съборът „защити титлата «Посредница», но премахна теологичната основа за определението на Мария като «Съпосредница»“[6].

От екуменическа гледна точка, този термин предизвиква трудности в диалога, затова отците на събора подчертават ролята на Мария като Спътница на единствения Изкупител. В този дух е формулирано и съборното учение за реалното участие на Божията Майка в делото на Изкуплението.

Днес, с цялата тежест на повереното на Църквата съкровище на вярата, можем да наречем Мария в пастирски аспект „Всепосредница и Съпосредница на Божиите благодати“. Сигурно е, че чувството за вяра на Божия народ в този въпрос ще бъде правилно разбрано от изтъкнати теолози в бъдеще[7].

Мария се явява като интегрален и съвършен образец на Църквата. Това не се припокрива с никаква форма на църковна дейност. Действието на Мария се отличава с голяма деликатност и служи като пример за всяка пастирска дейност. Тя е също така образ и начало на есхатологичната Църква, подготвя Църквата за нейната мисия и я съпровожда в изпълнението ѝ – от Петдесетница до Парусията. Цялото майчинство на Мария и Нейната святост играят първостепенна роля в живота на Църквата. Тя е „образец, тип на Църквата“, защото е Най-святата и най-близка до всички. Тя е „тип на новия живот в Христос“. Практикува послушанието на вярата, давайки пример за тази „поклонническа вяра“, и е първата сред вярващите. Мария напредваше в своята вяра. Като Майка на Изкупителя, обдарена от Бога с изключителни благодати и функции, Тя е „Първообраз на Църквата“, както учи св. Амвросий, „в реда на вярата, любовта и съвършеното единение с Христос“[8].

След като представя вътрешните връзки между Мария и Църквата, съборният документ за Мария синтетично разглежда „задълженията на изкупените хора спрямо Богородицата“, т.е. „почитта към Блажената Дева в Църквата“. Мотивът за култа към Мария, основан на истината за общението на светците, е изразен в думите:
„(…) Най-святата Божия Майка, която участваше в тайните на Христос, заслужено получава от Църквата особена почит. Още от най-древни времена Блажената Дева е почитана под значимото име Божия Родителка“[9].

Целта на култа към Мария е формулирана в същия текст:
„Когато Майката получава почит, Христос се познава, обича и прославя по подобаващ начин, а Неговите заповеди се спазват“. Истинският култ към Мария не е самоцел, а е насочен към прославата на Христос и Бога, към по-дълбоко познаване на Христос в пълнотата на Неговото Въплъщение и към приемането Му като Спасител и Господ.

Съборът определя четири характерни черти, които култът към Мария трябва да носи[10]:

1. Почит.
2. Любов.
3. Призоваване.
4. Подражание.

Също така се подчертават „новите черти“ на Най-святата Дева:

• Новата Ева.
• Божието майчинство.
• Нейното девство като образ на „девствената Църква“.
• Майката на скръбта в подножието на Кръста.
• Пиета.
• Посредница на благодатите.
• Непорочното зачатие.
• Изкупена с тяло и душа.

Този култ изпълнява думите на Писанието:
„Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48)[11].

Ватиканският събор II подчертава, че на Мария се полага особена почит, но ясно посочва, че тя се различава съществено от поклонението, отдавана на Бога. В документа Lumen gentium, създаден от Ватиканския събор II, са разграничени два вида почит, които Църквата отдава на Мария. Първо, това е култът на „хипердулия” – особена почит, която вярващите отдават на Мария като Божия Майка заради нейната уникална роля в делото на спасението. Второ, тази почит се различава съществено от култа на „латрия”, т.e. поклонението, което принадлежи единствено на Бога. В този документ съборът ясно заявява, че макар култът към Мария да е изключителен и много важен, той няма същата природа като поклонението към Бога, което принадлежи само на Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух[12].

В този контекст съборът отбелязва, че въпреки че Мария, заради своята роля като Божия Майка и участничка в делото на изкуплението, заслужава изключителна почит, тази чисто човешка почит, която ѝ се отдава в Църквата, се различава от абсолютното поклонение към Бога. Мария, въпреки че е възвеличена в благодатта от Бога, остава творение, макар и по изключителен начин избрано от Бога за изпълнение на Неговата воля в спасението на света. Подчертаването на тази разлика е много важно, тъй като обяснява защо култът към Мария не противоречи на вярата в единствения Бог. Църквата не само признава уникалността на Мария, но и внимава да не ѝ се приписва абсолютна почит, която принадлежи само на Бога. Хипердулията е признание на тази особена роля, която Мария играе в историята на спасението, но винаги в контекста на Божията благодат, а не в рамките на абсолютното поклонение, което се отдава само на Бога[13].

Поради това Ватиканският събор II обръща внимание, че Мария се почита в Църквата по изключителен начин, но не равен на почитта, отдавана на Светата Троица. Култът към Мария се е развивал постепенно в Църквата, започвайки с признаването ѝ като Theotokos (Божия Майка) на Събора в Ефес през 431 г., а по-късно и чрез допълнителни разсъждения върху нейната роля, като например в догмите за Непорочното зачатие и Възнесението. Всички тези форми на култ обаче целят да изразят почит към Мария като Божия Майка, а не към нейния божествен характер, който принадлежи единствено на Бога.

Също така е важно да се отбележи, че Ватиканският събор II посочва разнообразието от форми на марийна набожност, които Църквата препоръчва на вярващите и които трябва да бъдат в съответствие с католическата доктрина и ортодоксалната вяра. Тези практики, като молитви, поклонения или честване на марийни празници, целят задълбочаване на връзката с Мария, а чрез нея и приближаване към Христос, към когото Мария води. Трябва да се добави, че Църквата никога не позволява култът към Мария да замества или намалява поклонението към Бога[14].

Проявления на марийния култ са многобройните литургични празници в нейна чест, както и молитвите като броеницата. На практика култът към Мария се изразява също чрез поклонения, химни и богослужения. Трябва да се отбележи, че понякога границите между поклонението към Бога и марийната набожност могат да се размиват, което може да доведе до неволно възприемане на Мария като фигура с божествени качества[15].

Обсъжданите теми представляват съвкупност от взаимосвързани и допълващи се истини за достойнството на личността на Божията Майка. Затова „Католическата църква, поучена от Светия Дух, ѝ отдава синовно чувство на почит като на най-мила Майка“[16].

2. Апостолическо насърчение „Marialis Cultus“ (1974)

Апостолическото насърчение Marialis Cultus, публикувано от папа св. Павел VI, е ключов документ, който разглежда развитието и реформата на култа към Дева Мария в светлината на литургичната реформа на Втория Ватикански събор. Този документ задава нови насоки за марийната набожност, които трябва да са в съответствие с духа на съборната реформа, като същевременно подчертава по-дълбокото разбиране за ролята на Мария в литургичния и духовен живот на Църквата.

Св. Павел VI подчертава, че култът към Мария трябва да хармонизира с принципите на литургичната реформа на Втория Ватикански събор. Съборът акцентира върху обновяването на литургичния живот, включително по-съзнателното и активно участие на вярващите в литургията. Папата апелира марийните набожности да бъдат така организирани, че не само да не нарушават литургията, но и да я допълват и произтичат от нея. Мария, като Майка на Църквата и образец на вярата, трябва да вдъхновява вярващите за по-пълно участие в тайнството на Христос, което се чества в литургията[17].

Апостолическото насърчение подчертава, че истинският култ към Мария трябва да бъде насочен към Христос. Мария винаги посочва към своя Син, а нейната величина произтича от нейната особена роля в историята на спасението като Майка на Изкупителя. Папата посочва, че марийната набожност трябва да бъде:

• Евангелска – вкоренена в Божието слово и съответстваща на откровението.
  • Теологична – в съответствие с учението на Църквата за ролята на Мария в тайнството на Христос и Църквата.
  • Христоцентрична – насочена към Христос, когото Мария следва като най-съвършен ученик и първа вярваща[18].

Папа Павел VI акцентира върху необходимостта от хармонизиране на марийните празници с литургичния цикъл на Църквата. Тези празници трябва да подчертават неразривната връзка на Мария с тайнството на Христос и нейната роля в живота и мисията на Църквата. Реформите целят да направят честванията по-ясни, теологично обосновани и по-добре интегрирани в литургичната година (Marialis Cultus, 2–7).

Броеницата е представена като христоцентрична молитва, съсредоточена върху размишлението върху тайните на спасението (Marialis Cultus, 42–55). Марийните набожности трябва да бъдат неразделна част от живота на вярващите, а не само случайна практика (Marialis Cultus, 48).

Папата обръща внимание на необходимостта култът към Мария да бъде универсален и екуменически. Marialis Cultus насърчава марийната набожност да бъде достъпна за всички вярващи, като отчита културното и националното разнообразие, но същевременно избягва прекалени форми, които могат да бъдат неразбрани или да създадат противоречия, особено в контекста на екуменическия диалог. Мария е представена като обединяваща фигура, близка до всички християни, независимо от тяхната принадлежност.

Marialis Cultus остава актуален ориентир за интегриране на марийната набожност със съвременността и изискванията на новата евангелизация. Той ни призовава да виждаме в Мария водач във вярата, която винаги ни води към Христос и ни включва в живота на Църквата.

3. Енцикликата „Redemptoris Mater” (1987)

Енцикликата Redemptoris Mater на св. Йоан Павел II, публикувана през 1987 г., играе съществена роля в оформянето на съвременния култ към Дева Мария, като особено повлиява развитието му в България. Този документ подчертава универсалното значение на Мария в делото на спасението, представяйки я като Майка на Църквата и образец на вяра за всички християни. В българския контекст енцикликата вдъхновява задълбочаването на богословските размишления върху почитта към Дева Мария и оживяването на религиозните практики, като ги адаптира към местните традиции и духовни нужди на вярващите.

Енцикликата представлява дълбоко богословско размишление върху ролята на Мария като Майка на Изкупителя, от която Църквата черпи пример и вдъхновение. Тя се фокусира върху включването на Мария в мисията на Христос, подчертавайки нейната роля в делото на спасението и връзката ѝ с Църквата. Папата напомня, че Мария, чрез своето „fiat“ (да бъде), става Майка на Исус, Сина Божий, и по този начин – Майка на всички вярващи. Нейната роля в Църквата не се ограничава само до историческия момент на Въплъщението, а продължава като духовна покровителка на Църквата и водач на вярващите.

Енцикликата представя Мария като тясно свързана с тайната на Христос и Църквата. Нейната роля като Майка на Изкупителя подчертава участието ѝ в Божия план за спасение. Мария е избрана за уникалната задача да участва в делото на изкуплението, като нейното „fiat“ бележи началото на спасението[19].

Св. Йоан Павел II в Redemptoris Mater обяснява, че Мария, чрез своя опит на вяра и страдание, представлява универсален модел за всеки християнин, който желае да откликне на Божието призвание. Мария е представена като „поклонничка във вярата“ – подчертавайки постепенното ѝ откриване на Божиите тайни в контекста на събитията от нейния живот, като раждането на Исус, Неговите страдания и смърт, а след това и Възкресението. Папата подчертава, че Мария остава образец за Църквата, която, подобно на нея, пътува във вярата през историята, изпълнявайки своята мисия в света. Нейното поведение е вдъхновение, особено в трудни моменти, призовавайки към доверие в Бога, който води вярващите дори през болка и несигурност.

Св. Йоан Павел II обръща внимание, че Мария, като Майка на Църквата, не само придружава общността на вярващите, но и ги учи как да пребъдат в пълно доверие към Божията воля. Нейният пример помага на християните да разпознават Божието присъствие в ежедневието, независимо колко трудни могат да бъдат обстоятелствата. Така Мария става водач, който непрестанно сочи към Христос като източник на надежда и крайно изпълнение на Божиите обещания[20].

Енцикликата обръща внимание и на ролята на Мария като посредница между християнските изповедания, което е особено важно за източните Църкви. Св. Йоан Павел II насърчава, марийната духовност да бъде инструмент за сближаване и помирение, особено между католици и православни, което в контекста на България, страна с голям брой вярващи от източния обред, е от изключителна значимост[21].

Св. Папа Йоан Павел II в Redemptoris Mater разглежда ролята на Мария като Посредница на всички благодати, която подкрепя вярващите чрез молитви и застъпничество, водейки ги към Христос. Папата подчертава доктрината за посредничеството на Мария, като го интерпретира в рамките на нейното майчинско послание: „Посредничеството на Мария е тясно свързано с нейното майчинство, притежава специфично майчински характер, който го отличава от посредничеството на другите създания, които по различен начин, но винаги подчинено, участват в единственото посредничество на Христос. Посредничеството на Мария е също посредничество чрез участие. Ако никое «създание не може никога да бъде поставено наравно с Въплътеното Слово и Изкупителя», то същевременно «единственото посредничество на Изкупителя не изключва, а поражда у създанията различно съучастие, произхождащо от участие в единствения източник». Така «една Божия доброта по различен начин реално се разлива в създанията»“[22].

Важно предположение е подчертаването на положителното измерение на „женската линия“ в Библията, която играе решаваща роля за идентичността на Божията Майка. „Женската линия“ в Библията оказва съществено влияние върху познанието за истината за Бога и за човека. В този контекст папа Йоан Павел II се стреми да отговори на предизвикателствата на съвременните феминистки тенденции. „Марийното измерение на християнския живот има особено значение по отношение на жената и нейната социална позиция. Женствеността всъщност представлява специална връзка с Майката на Изкупителя. (…) Жената, поглеждайки към Мария, открива в нея тайната на достойното изживяване на своята женственост и истинското осъществяване на себе си. В светлината на Мария Църквата вижда в жената отражение на красотата, която изразява най-възвишените чувства, на които е способно човешкото сърце: пълна жертва на любовта, сила, която може да понесе най-големите страдания, безгранична вярност, неуморна активност, умение да съчетава проницателна интуиция с думи на утеха и насърчение“[23].

В учението на св. Йоан Павел II Мария е Майка и Дева. „Бог я избира за Майка и чрез това тя се реализира в даването на духовен живот на другия човек. Може да се каже, че това «съгласие за майчинство» е преди всичко «плод на пълното отдаване на Бога в девство». Мария прие избора да бъде Майка на Божия Син, ръководейки се от съпружеска любов, която се посвещава напълно, тоест «освещава» човешката личност на Бога. С тази любов Мария винаги и във всичко е искала да бъде отдадена на Бога, живеейки в девство. Думите: «Ето рабинята Господня» изразяват, че тя прие и разбираше своето майчинство от самото начало като пълно «отдаване на себе си», на своята личност за спасителните намерения на Всевишния. Цялото си майчинско участие в живота на Исус Христос, своя Син, тя изпълняваше докрай по начин, присъщ на призванието към девство“[24].

Енцикликата Redemptoris Mater оказа значително влияние върху развитието на марийните практики и в България, особено чрез подчертаването на три аспекта: близостта на Мария в ежедневния живот на вярващите, нейното посредничество и съзерцанието на нейния живот като пример. Под въздействието на енцикликата, която напомня на вярващите за значението на молитвата чрез Мария, култът към нея в България стана по-изразителен, особено под формата на молитвата на броеницата. Всекидневно се организират общи молитви на броеницата в енориите преди Евхаристията, което укрепва чувството за общност и призовава към подражание на добродетелите на Мария.

Папата насърчава подражанието на Мария като път на вяра, следването ѝ в пътя на духовното поклонничество. Енцикликата вдъхновява вярващите в България да възприемат Мария като духовна водачка и закрилница, както и ги насърчава да съзерцават живота ѝ и нейната роля в делото на спасението. В България са организирани множество богослужения, особено преди празниците Успение Богородично и Непорочното зачатие на Дева Мария. Места като местните марийни светилища, възникнали след падането на комунизма, се превърнаха в значими точки за срещи на вярващите, които там се молят чрез Мария за духовни благодати[25].

4. Апостолическото насърчение „Christifideles Laici“ (1988)

В апостолическото насърчение Christifideles Laici папа Йоан Павел II се отнася до ролята на Мария в няколко точки, като особено подчертава нейната роля като образец на вярващия, Майка на Църквата и покровителка на миряните. Папата напомня, че Мария е пример за всички вярващи, особено в контекста на нейния отговор на Божието призвание. Като Майка, която е приела призванието да бъде Майка на Спасителя, Мария дава пример за пълно доверие и послушание към Божията воля. Миряните, в своето ежедневие и дейности, са призовани да подражават на тази нейна нагласа. Светият Отец отбелязва, че „Мария е съвършен образец за отговор на Божието призвание“[26].

Папата подчертава, че Мария е Майка на Църквата, а следователно и майка на всички вярващи. В този смисъл Мария играе особена роля в духовната грижа за общността на Църквата и всички нейни членове. Миряните трябва не само да подражават на нейната вяра и послушание, но и да се обръщат към нея в молитва, търсейки нейната закрила и застъпничество: „Мария, Майката на Църквата, е също и Майка на всички вярващи“[27]. Това потвърждава централната роля на Мария в духовната грижа за общността на Църквата и нейната присъствие в живота на вярващите[28].

Мария също така е пример за отговорност към мисията, която Бог ѝ е поверил. Нейният отговор на призива да бъде Майка на Спасителя е пример за ангажираност към Божия план за спасение. В този контекст папата насърчава миряните да поемат своята отговорност за мисията на Църквата в света. Както Мария, която се е включила в Божия план, така и миряните са призовани да участват в евангелизационната мисия в своите среди: „Мария беше напълно отдадена на Божия план за спасение, давайки пример за пълна ангажираност и отговорност“ [29]. Това подчертава как миряните трябва да се включат в мисията на Църквата, подражавайки на нейното отношение на служба.

В насърчението папата също така отбелязва, че Мария е покровителка на всички миряни, особено на тези, които изпълняват своето призвание в света: „Мария е образец и покровителка на миряните, които, живеейки в света, са призвани да изпълняват мисията на Църквата в ежедневието“[30]. Това призвание за подражание на Мария в нейната ежедневна дейност, както в личния живот, така и в апостолската мисия, е ключов момент в оформянето на ролята на миряните в Църквата.

В Christifideles Laici папа Йоан Павел II ясно посочва Мария като образец за миряните, подчертавайки нейната роля като Майка на Църквата, покровителка на миряните и пример за отговорност. Отнасянията към тези точки в насърчението подчертават колко важна е нагласата на Мария в оформянето на живота и мисията на миряните в Църквата.

5. Апостолическо писмо „Mulieris dignitatem“ (1988)

В апостолическото писмо Mulieris dignitatem папа Йоан Павел II отделя особено внимание на ролята на Мария като образец за жените. Този документ, особено в контекста на Мария, подчертава нейното уникално място в плана за спасение, както в католическата традиция, така и в съвременния живот на Църквата и обществото. Папата представя Мария като модел, който трябва да вдъхновява всички жени. Мария е представена като жена, изпълнена с вяра, отдаденост и смирение, която през целия си живот – от Благовещението до Успението – напълно отговаря на Божието призвание.

Папата особено акцентира върху нейната нагласа „fiat“ („нека бъде“), която е пример за съгласие с Божия план. Мария, като Майка на Изкупителя, е символ на абсолютна отговорност за живота, както и на духовна и морална отговорност. Тя прие Божието призвание да стане Майка на Исус с пълна свобода и вяра. Св. Йоан Павел II подчертава ролята на Мария като ключова фигура в историята на спасението. Тя е представена не само като Майка на Спасителя, но и като жена, която е приела и сътрудничила на Божия план за спасение във всяка негова част. Мария е символ на идеалното сътрудничество с Божията благодат, която през целия си живот е била „напълно отворена за Божиите планове“[31].

Папата напомня за уникалната роля на Мария като Майка, което е едно от ключовите призвания на жената. Мария не само става майка на Исус, но нейното майчинство има и духовно измерение – тя става Майка на Църквата. По този начин папата се позовава на теологията на майчинството на Мария, която не се ограничава само до биологичния аспект, а има дълбоко духовно измерение, обхващащо цялата Църква. В Mulieris dignitatem папата представя Мария като образец на женското призвание, което се реализира в живота на всеки мъж и всяка жена. Папата казва, че „в Мария жената е намерила своя най-висш и най-съвършен образ“[32]. Мария не само въплъщава пълнотата на женствеността, но и съвършения отговор на Божия план, който обхваща живота на всеки човек, независимо от неговия пол[33].

Апостолическото писмо Mulieris dignitatem на св. Йоан Павел II представлява дълбока рефлексия върху достойнството на жената и нейната роля в Църквата и света, с особен акцент върху ролята на Мария като образец за жените. Папата показва Мария като най-висшия пример за отговор на Божия план, който включва живота, майчинството, вярността и отдадеността. В този документ Мария става не само Майка на Спасителя, но и Майка на всички вярващи, като е образец на пълния отговор на Божието призвание.

6. Апостолическа адхортация „Verbum Domini” (2010)

В апостолическата адхортация Verbum Domini папа Бенедикт XVI отделя значително внимание на ролята на Божието Слово в живота на Църквата, като същевременно подчертава ролята на Мария във връзка с това Слово. Този документ, който се фокусира върху значението на Свещеното Писание, представя Мария като модел на вярваща, която приема Божието Слово по пълен и отворен начин. Папата напомня, че Мария е първата, която напълно приема Божието Слово и чрез своето „fiat“ става Майка на Въплътеното Слово[34].

Светият отец Бенедикт XVI в Verbum Domini отбелязва, че Мария, която през целия си живот размишлява върху Божието Слово, е също пример за това как да слушаме и съзерцаваме Свещеното Писание. Мария „пазеше всички тези думи в сърцето си“, което се отнася до нейната нагласа на съзерцание и размисъл върху тайните от живота на Исус. Това съзерцание на Словото, което става част от живота, е пример за всеки вярващ как да израства във връзката си със Свещеното Писание. Папата се позовава на момента на Благовещението, когато архангел Гавриил носи на Мария Божието Слово, което ѝ разкрива Божия план за спасение. В този контекст Мария отговаря с „fiat“, което означава пълно отдаване на Божия план.

Папата подчертава, че в Мария виждаме пример за пълно отваряне към Божието Слово, което се приема с вяра и смирение. Мария е образец на вярващия, който напълно приема Божието Слово. Той отбелязва, че Мария „с голямо смирение и пълна откритост към Светия Дух прие това Слово, което стана Плът“. Папата акцентира, че Мария по съвършен начин отразява нагласата, която всеки християнин трябва да има към Божието Слово – готовност да го приеме в сърцето и да живее според него.

Мария е също така Майка на Църквата, а следователно и Майка на Въплътеното Слово. Мария не само става Майка на Исус, но нейният живот е изпълнен със сътрудничество със Словото, което стана Плът. Verbum Domini представя Мария като майка, която чрез своето „да“ става Майка на Словото, което спасява света, и която чрез своя живот е пример за сътрудничество с Божия план за спасение. В този контекст Мария става също така модел за цялата Църква, която е призвана да приема и проповядва Божието Слово в света[35].

7. Апостолическо насърчение „Evangelii Gaudium” (2013):

Мария, като Звезда на евангелизацията и Майка, която се грижи за Църквата, идеално се вписва в призива на папа Франциск към радост и мисионерски плам в Evangelii Gaudium. Папата многократно подчертава, че истинската евангелизация трябва да бъде вкоренена в радостта, която е плод на личната среща с Христос. Мария, като първата евангелизаторка, носи тази радост още при посещението на св. Елисавета, когато изповядва: „И зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой“ (Лк 1:47). Това е радост, която произтича от опита на спасението и срещата с Бога, а животът ѝ става пример за мисия към другия човек. Мария показва как да евангелизираме с простота и автентичност. Като Звезда на евангелизацията тя сочи пътя към Христос – не насочва вниманието към себе си, а непрекъснато води към Сина. Тя е като фар за хората, изгубени в бурите на съвременния свят, помагайки им да намерят правилния път във вярата[36].

Мария играе ключова роля в делото на евангелизацията на Църквата, защото е присъствала в началото на апостолската мисия. В Деянията на апостолите (Деян 1:14) я виждаме как събира учениците в Горницата, молейки се и призовавайки Светия Дух. Нейната молитва и духовно ръководство подготвят учениците за Петдесетница, която поставя началото на мисията на Църквата. Папата подчертава, че Мария е духовната Майка на Църквата. Като такава, тя съпровожда вярващите в проповядването на Евангелието и изграждането на общността на вярващите. Нейното присъствие е незаменимо за разбирането на духа на новата евангелизация, която има своите корени в молитвата, единството и откритостта към Светия Дух[37].

Папата припомня думите на Исус, казани на кръста: „Жено, ето синът ти“ и „Ето майка ти“ (Йн 19:26-27). Мария е поверена на ученика като Майка, което има не само лично, но и универсално значение – тя става Майка на цялата Църква. Франциск тълкува този акт като откровение за духовната мисия на Мария. Нейното майчинство спрямо Църквата съпътства всеки вярващ. Исус е искал Църквата да има майчинска грижа, която отразява женствения аспект на Божията любов[38].

Папата представя Мария като тази, която дори бедната ясла превръща в дом, изпълнен с топлина и любов. Нейната грижа и нежност са пример за всеки вярващ. Мария съпътства вярващите не само в молитва, но и в техните ежедневни изпитания, както на сватбата в Кана Галилейска, където се грижи за липсата на вино (Йн 2:1-11). Тя е внимателна приятелка, която бди над всеки аспект от живота. Франциск акцентира върху нейното майчинско състрадание към страданията на хората. Мария като Майка на Църквата разбира човешките тревоги, затова нейната нежност е сила, която укрепва вярващите по техния път[39].

Мария е пример за евангелизационна дейност, съчетавайки справедливост и нежност, съзерцание и действие. Нейният пример учи, че истинската евангелизация се основава на любов, деликатност и готовност за служба. Папата подчертава, че Мария е „Господарката на готовността“ – тя бързо откликва на нуждите на другите, както при посещението на св. Елисавета (Лк 1:39-56). Нейната грижа и стремеж към помощ са пример за Църквата да не отлага действията си за нуждаещите се. Нейната смирена и нежна нагласа показва, че евангелизаторите трябва да се стремят да създават топла и домашна атмосфера в своите действия, така че хората да се чувстват приети и обичани[40].

Папата подчертава, че Мария по особен начин е свързана с историята и идентичността на народите, които са приели Евангелието. Различните марийни набожности, особено в светилищата, играят ключова роля в духовния живот на вярващите. В марийните светилища родителите молят за кръщение на своите деца, поверявайки живота им на майчината грижа на Мария. На тези места хората намират сила да се справят със страданията и трудностите на живота. Мария, присъстваща в светилищата, събира своите деца, които с трудности пътуват, за да изпитат нейното утешение. Благодарение на нейното застъпничество вярващите намират Божията близост и утеха[41].

Папа Франциск призовава Църквата да черпи вдъхновение от нейното смирение, деликатност и способност да разпознава Божието действие в ежедневния живот. Мария е Звездата на евангелизацията, която води вярващите към Христос и учи как да внесем топлината на Божията любов в живота на всеки човек.

8. Енциклика „Laudato Si’” (2015)

В енцикликата Laudato Si’ папа Франциск се обръща към Света Богородица като специална покровителка на екологията и закрилница на творението. Мария е представена като пример за грижа към сътворения свят, а нейният живот вдъхновява вярващите да се включат в действия за опазване на нашата обща планета. Папата я нарича „Царица на цялото творение“ (LS 241), подчертавайки нейната дълбока връзка с природата и близостта ѝ до сътворението. Това я прави изключителен пример за хармоничен живот в единство с Бога и сътворения свят. В нейната личност се открояват уважението към даровете на творението, смирението и доверието в Божия план.

В енцикликата Мария е модел на нежност и състрадание, които са ключови за автентичната интегрална екология. Папа Франциск пише: „С Майката на Исус, сега преобразена, тя се грижи за този наранен свят, с любов и нежност гледа към него и всичко, което го обитава“[42].

Мария е представена като тази, която страда от деградацията на околната среда и болката, причинена от унищожаването на света, сътворен от Бога. Нейното присъствие насърчава хората да действат с грижа и отговорност към Земята като общ дом. В духа на интегралната екология папа Франциск подчертава, че Мария, „пълна с благодат“, идеално отразява връзката между човека, Бога и творението. Нейният живот напомня на вярващите за необходимостта да се пазят Божиите дарове, защото земята е пространство, което трябва да бъде култивирано, а не само експлоатирано[43].

Енцикликата завършва с две молитви: една за християните и друга – екуменическа. В молитвата за християните Света Богородица е посочена като водач в земното поклонничество, която насърчава към живот в хармония с цялото творение: „Мария, Майко, чието сърце бе в хармония с цялото творение, научи ни да се грижим за този свят, в който Бог ни е поставил“[44].

В Laudato Si’ Света Богородица играе ролята на духовен водач и вдъхновение за предприемане на действия за опазване на творението. Нейният живот и духовност учат вярващите на отношение на грижа, нежност и отговорност към Земята като дар от Бога. Мария, като „Майка на цялото творение“, разкрива дълбоката връзка между духовността и екологията, подчертавайки, че истинската грижа за Земята произтича от любовта към Бога и творението.

о. Венци Николов OFMConv

---

[1] Вж. В. Николов, Елементи на мариологията в документите на Втория Ватикански събор, https://mater-ecclesiae.com/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8/, 24.11.2024.

[2] KK 22.

[3] Вж. KK 56.

[4] Вж. В. Николов, Елементи на мариологията в документите на Втория Ватикански събор, https://mater-ecclesiae.com/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8/, 24.11.2024.

[5] Вж. KK 53.

[6] Вж. В. Николов, Мария като посредница и ходатайка, https://mater-ecclesiae.com/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0/, 24.11.2024.

[7] Вж. Иван XXIII, Радиосъобщение, сряда, 1 май 1963 г. Радио Ватикана, https://www.sveti-pavel.org/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80-1-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-1963/, 12.09.2024.

[8] Вж. В. Николов, Елементи на мариологията в документите на Втория Ватикански събор, https://mater-ecclesiae.com/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8/, 24.11.2024.

[9] KK 66.

[10] Ibidem.

[11] Вж. KK 60-62.

[12] Вж. В. Николов, Елементи на мариологията в документите на Втория Ватикански събор, https://mater-ecclesiae.com/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8/, 24.11.2024.

[13] Вж. KK 66.

[14] Вж. KK 67.

[15] Вж. ibidem.

[16] Вж. KK 53.

[17] Вж. KK 13; Marialis Cultus, 31-34.

[18] Вж. Папа Бенедикт XVI, Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Кастел Гандолфо 22.08.2012 г., https://catholicvt.net/22-%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7-3/, 12.10.2024.

[19] Вж. Redemptoris Mater, 23-24.

[20] Вж. Redemptoris Mater, 25.

[21] Вж. Por. Св. Чалъкова, 22 октомври, св. Иван Павел II, незабравимият, https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2019-10/ioan-pavel-ii-liturghichen-praznik.html, 28.10.2024.

[22] Redemptoris Mater, 38.

[23] Redemptoris Mater, 46.

[24] Redemptoris Mater, 39.

[25] Вж. В. Николов (ред.), Явленията на Дева Мария във Фатима, изд. Францисканци Конвентуалци, Плевен 2016, с. 10.

[26] Christifideles Laici, 58.

[27] Christifideles Laici, 56.

[28] Christifideles Laici, 64.

[29] Christifideles Laici, 58.

[30] Christifideles Laici, 56.

[31] Вж. Mulieris dignitatem, 15.

[32] Вж. Mulieris dignitatem, 19.

[33] Mulieris dignitatem, 24.

[34] Вж. Verbum Domini, 27-28.

[35] Вж. Verbum Domini, 29.

[36] Вж. Evangelii Gaudium, 287-288.

[37] Вж. Evangelii Gaudium, 284.

[38] Вж. Evangelii Gaudium, 285.

[39] Вж. В. Николов, Радост от Евангелието в Апостолическата адхортция на папа Франциск „Evangelii Gaudium”, https://mater-ecclesiae.com/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87/, 11.09.2024.

[40] Вж. Evangelii Gaudium, 288.

[41] Вж. Evangelii Gaudium, 286.

[42] Вж. LS 241.

[43] Вж. LS 241.

[44] Вж. LS 246.