Несъмнено Богородица участва и заема особено място в живота на всеки вярващ, на Вселенската църква. През вековете са правени опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. От зората на историята на Христовата църква Мария винаги е била почитана като тази, която е дала на света обещания Спасител.
Един протестантски семинарист смята, че има добри и конкретни причини и аргументи да не почита и да не се моли на Мария, майката на Исус. Той твърди, че колкото и свята да е тя, това е само заради Христос и следователно всяко нейно специално почитане по необходимост намалява уникалната, несравнима чест, дължима на Исус, нашия Господ. Със сигурност реформаторите мислят така. Както пише Джон Калвин в своите „Институти на християнската религия“: „Този, който прибягва до застъпничеството на светиите, лишава Христос от честта на посредничеството“. Едва след като прочита „Въведение в мариологията“ на Манфред Хауке, той осъзнава, че икуменическите залози по отношение на Мария са малко по-високи от избягването на „идолопоклонническо поклонение“.
Струва си да се подчертае, че католическата мариология се смята от протестантите за една от най-сериозните пречки за сближаването между нашите църкви. Първите реформатори се бунтуват срещу католическата църква главно по въпроса за спасението. Докато католическата църква учи, че сътрудничеството на човека с Бог е необходимо за собственото му спасение, Лутер, Калвин и Цвингли, между другото, отхвърлят това като подкопаващо както доктрината за благодатта, така и Божия суверенитет. Спасението трябва да бъде изцяло дело на самия Христос, утвърждавайки протестантските доктрини, че всяко спасение идва само по Божията благодат. Както пише Лутер във „Вавилонският плен на църквата“, – „всички дела се измерват пред Бога само с вяра“.
Независимо от това, първото поколение реформатори имат положително отношение и възглед по отношение на учението на Мария, на което повечето съвременни протестанти яростно се противопоставят. Мартин Лутер винаги вярва във вечната девственост на Мария и нейното непорочно зачатие. Калвин, от друга страна, е готов да приеме нейната вечна девственост като поне възможна и силно критикува другите протестанти за тяхното абсолютно отхвърляне на католическата доктрина по този въпрос. Човек може също да спекулира дали поведението на тези протестантски реформатори по отношение на католическите концепции за Мария е било по-мотивирано от останките от собственото им възпитание или от четенето им на Светите писания. С течение на времето звездата на Богородица помръква сред протестантските среди. Според тях почитането на Мария или на който и да е от светците затъмнява правилния култ и почит, дължими само на Исус Христос.
Ние, католиците, виждаме в Мария съвършен модел за всеки от нас, за себе си, по пътя към светостта. Ние също така осъзнаваме, че сме богоизбрани, което се разкрива и осъществява чрез светото кръщение и чрез последващото разпознаване на собственото ни призвание. Той е Бог, който лично призовава всеки един от нас при Себе Си и Своята Църква, за да можем да растем и да се освещаваме в нея. Но за да донесе това красив плод за човека, е необходимо нашето сътрудничество с Него. Разбира се, в своята свобода човекът, подтикван от Сатаната, може да отхвърли кръщелните обещания, дадени от нашите родители при кръщението, направени от наше име. Човек може също да отхвърли Неговата Любов и благодат чрез умишлено невежество и открито неподчинение на Него и Неговата Воля. Затова, желаейки да бъдем верни на Бога и на Христовата Майка, трябва да се борим всеки ден, защото в човешкия живот винаги се появяват нови изкушения и изпитания.
Независимо от това, Барт е прав за католическото учение, защото той поддържа учението на Мария като „тип и същност на човешкото създание“, сътрудничещо в изкуплението на човечеството. Католиците се стремят да подражават на Мария в пълно подчинение на Божията воля. Хауке обяснява: „Мария е като фокус, в който могат да се видят основните истини на католическата вяра.“
Протестантите отхвърлят доктрината, свързана с марийната догма. Доколкото мариологията хвърля светлина върху човешкото сътрудничество за нашето спасение, тя нарушава протестантските принципи на sola fide („само чрез вяра“) и sola gratia („само по благодат“). Мариологията става, по думите на Барт, „тумор, т.е. болна конструкция на теологичната мисъл“. Туморите трябва да бъдат отстранени. За протестантството марийното благочестие не е просто въпрос на идолопоклонническо отвличане на вниманието от поклонението на Бог. Те твърдят, че посредничеството и култът към Мария оспорват посредничеството и култа към Христос.
Свидетелството на Мария, както учи Църквата, ни кара да осъзнаем и ни напомня, че нашата воля не е толкова заглушена от греха, че да се нуждаем от неустоима благодат. То обаче е толкова непокътнато, че можем и трябва да отговорим с вяра и любов на действието на Божията благодат в нас. За протестантите марийните догми са по някакъв начин атака, насочена към самото сърце на протестантството, и следователно сериозна пречка за диалога. Светата Майка остава in communio sanctorum, тя ходатайства за нас, така че протестантите грешат, като отхвърлят истината за нейното ходатайство и посредничество. Като цяло протестантите не поставят под въпрос учението, че Мария се застъпва за нас, но не приемат идеята да искат ходатайство, защото Библията, според тях, не познава такава преданост. Трябва също така да се каже, че протестантите имат проблем с приемането на доктрината за Мария като Посредница на Посредника.
Обобщавайки, вярвам, че тя, Непорочната, но напълно отдадена на своя Господ, ходатайства пред Бога за всеки грешник, който й поверява живота и делата си. Милосърдният и добър Бог, на когото Тя представя нашите молби, няма да Й откаже нищо. Тя дарява благодат и благославя всички онези, които безусловно се отдават на нейната майчина грижа и възлагат цялата си надежда на нея. В образа на Богородица виждам жена, изцяло отдадена на Бога и човека, служеща Му с голямо смирение.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
