Несъмнено Богородица участва и намира специално място в живота на всеки вярващ на Вселенската църква. През вековете са правени и продължават да се правят опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. Историята на спасението в Стария Завет, в която бавно се извършват приготовления за идването на Христос в света, показва още по-ясно фигурата на Жената, Майката на Изкупителя, която ще победи змията, виновна за греха на първите родители (вж. Битие 3:15).
Майката на Месията не намира веднага постоянно място в Библията. От очертанията в Стария Завет до ясните, но все още незавършени текстове на Новия Завет, образa на Мария започва да се появява бавно. Затова бих искал да споделя собственото си разбиране и усещане относно старозаветното пророчество, относно образа на Мария като Ковчега на Завета. При формулирането на текста приемам обяснителен принцип, основан на моите собствени мисли и теории относно образа на Мария в Стария Завет в адаптиран или типичен смисъл. Тази статия не изчерпва темата, но бих искал да насърча читателя да се срещне с личността на Дева Мария на молитва и да се посвети лично на Нейното Непорочно Сърце.
Господ се явява на Моисей пред всички хора на планината Синай, след като той напуска Египет и преминава Червено море. Бог иска да сключи завет със своя народ. Той иска да бъде сред децата на Израил, въпреки тяхната невярност, която довежда до култа към златния телец. Като знак за Божието присъствие в Ковчега на Завета, изработен от скъпоценно дърво отвътре и покрит със злато отвън, поставят плочите на Закона (Изход 25:10; 37:1) или плочите на Завета, сключен от Бог с хората (вж. Второзаконие 10:1-5). Ковчегът е много конкретен, видим знак за Божието присъствие сред неговия народ. Това е благословия както в ежедневието, така и на бойното поле. Чрез него Бог не само се разкрива на Израил или показа своята защита, но също така ги наставлява и слуша молитвите им. Ковчегът на Завета е обиталище на Божието Слово.
В своето Евангелие евангелист Лука съзнателно използва типологията: Ковчегът на Завета – Мария, за да покаже, че именно в нея, както в ковчега, се е настанило Словото. Ако Бог, чието единствено светилище е в Йерусалим, посещава Мария в скромния град Назарет, това е защото там, където е тя, присъства символa на Йерусалим. Бог, който обвързва обещанието за присъствието си с Ковчега на завета, а след това само с храма в Йерусалим и особено с мястото на „Светая Светих“, влиза в къщата на Мария, за да извърши там най- необикновения акт на присъствие и откровение, което е Въплъщението. Това означава, че Мария в този момент се превръща в Храм и „Светая Светих“, Скинията на Бога и Ковчег на Завета. В момента на Благовещението и чудотворното зачатие Мария е Обителта на Бога. За да покаже безвъзмездността и новината за Своята любов към хората, Бог избира младо момиче, което не е подходящо за свещеничество. Тя е знак за края на жертвеното и привилегировано свещеничество в Стария Завет.
Думите, които Архангел Гавриил изрича в Лука 1:35, са най-важната част от цялата му мисия: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова Светият, който ще се роди, ще се нарече Син Божий.“ Горният стих е библейската основа за заглавието „Ковчега на завета“, което се използва за описание на Мария в Литанията от Лорето. „Светият Дух” съответства на „силата на Всевишния”, а Неговото „Слизане” на „осеняването” на Мария. Тя е девица и ангелът точно определя – чрез позоваване на Стария завет – факта, че в този момент тя заема мястото на Ковчега на завета, Скинията на Бога.
В Стария Завет Божият Дух е представен като причина за живота, като творческа, животворна, укрепваща и осветяваща сила. Стих 35 от първа глава на св. Лука заявява, че тази сила на Всевишния ще „осени“ Мария, което е факт от първостепенно значение. Божието присъствие се спуска върху Мария по същия начин, както някога слиза върху Ковчега на Завета. Използвайки термина „сянка“, св. Лука е наясно с асоциацията на евреите, които четат този пасаж. Зачатието на Божия Син от Мария се поставя във връзка с откровението на Бог в шатрата за срещи. Сияещият облак от Стария Завет, символът на Божието присъствие, тук става Личност и се нарича „Свети Дух”. Това е мистерията на Шекина, покриването от Облака, символ на Божието върховно присъствие сред неговия народ, свръхестествено събитие, добре известно в Стария Завет. Четейки думите „Силата на Всевишния ще те осени“, никой евреин не може да не се сети за Шекина, Божието присъствие. Това означава, че Светият Дух ще слезе върху Мария, както някога слиза върху шатрата за срещи, изпълвайки я с Божието присъствие. Основното намерение на този стих е да потвърди истината за божественото синовство на Исус от момента на Неговото зачатие без човешко посредничество. И така, подобно на скинията в пустинята и храма на Соломон, Мария е засенчена от Божието присъствие и изпълнена със славата на Израил (Изход 40:34-35; 3 Царе 8:10-11; Лука 1:35). Подобно на Ковчега на Завета, тя става обиталище на Всевишния.
В книгата Изход четем: „Тогава облакът покри шатрата за срещи и славата на Яхве изпълни скинията. И Мойсей не можа да влезе в шатрата за срещи, защото облака се спря върху него и славата Господня изпълни скинията” (Изход 40:34-35). Паралелизмът на текста на Лука и книгата Изход се подчертава от много екзегети, както протестанти, така и католици. В гръцката редакция, в Стария Завет, думи със значение на „покриване“, „сенки“ говорят за присъствието на Бог. Моисей не може да влезе в шатрата за срещи, защото „облак го покри (szakan, epeskiazen) и славата Господна изпълни скинията“ (Изход 40:34-35).
Продължавайки по темата за Мария като Ковчега на Завета, можем да сравним описанието на посещението на Мария при Елисавета с описанието на прехвърлянето от Давид на Ковчега на Завета. Историята за детството на Христос в първите две глави на Евангелието на Лука се развива в постоянна препратка към събитията от Стария завет, които осветяват значението на неговото Евангелие:
„Давид и всичките хора с него станаха и отидоха във Ваала от Юдея, за да вземат оттам Божия Ковчег, който носи името на Яхве на Силите, който седи на херувимите“ (2 Царе 6:1-23). „В онова време Мария тръгна и бързо отиде в планините, в един град от племето на Юда“ (Лука 1:39-56). Пренасянето на Ковчега предизвиква радостта на нацията и радостните подскоци на Давид, който танцува пред Яхве. Пристигането на Мария събужда радостта на Елисавета и радостта на Йоан Кръстител в утробата на майка му. Думата „скок“ (skirtaō) е използвана, за да опише радостта, изразена пред Спасителя Господ. Точно както Давид и народа на Израел, както левитите пред Ковчега, съдържащ присъствието на Яхве, така Елисавета вика пред Мария, носеща Божия Син. Тя е вижда в Мария Тази, Която носи Святото Присъствие и не може да удържи този силен вик на възторг, характерна реакция при вида на Ковчега, мястото на Господнето присъствие.
След много приключения Ковчегът на Завета е изгубен по време на обсадата на Навуходоносор на Йерусалим през 578 г. пр.н.е. Вероятно е бил унищожен от вавилонците или е намерил своето място в Кириат-Йарим, където през V век е издигната византийска църква. В момента на това място се издига и църквата „Света Богородица на Ковчега на Завета“. Точно както Кивотът на Завета присъства в битките на Израел, папа Пий XII нарича Мария победителка в битките на Бог. Тя се доверява напълно на Господ и Бог и откликва на всички очаквания.
Кивотът на Завета е едно от най-красивите и изразителни изображения на Божията Майка. В Синайския завет Моисей е посредникът между Бог и Неговия народ, а Ковчегът е видимия знак на Завета. Новозаветната Мария и Ходатайка между Бог и Неговия народ е живия и любящ Ковчег, в който обитава Самият Бог. Тя е покрита с необикновен облак и самата сила на Всевишния. Бог обитава телесно в този нов Ковчег на Завета.
В светлината на цитираните паралелни текстове Мария се оказва в момента на зачатието на Месията новото Божие светилище, един вид шатра за срещи или Пресвятото място, сакралният център на израилския народ, където Светият Дух слиза, за да се всели в нея Славата – единородният и възлюбен Божи Син. Древният Ковчег на Завета придружава хората в техните пътувания през пустинята и обетованата земя и е знак за Божието присъствие (Изход 25:10-22). Следователно Мария постоянно придружава пътуващия Божи народ и винаги е знак, че Бог е с нас. Той е с нас в добрите и лошите ни моменти от живота, докато с радост влезем в царството на Небесния Отец. Древният Ковчег беше от нетрайно дърво и тялото на Мария беше запазено от разлагане в гробницата. Подобно на Мария и Църквата, християнинът вече не принадлежи на себе си, той е обитаван от Бога, той е изкупен от Бога, за да бъде негово постоянно обиталище (вж. 1 Коринтяни 6:19-20). Подобно на Мария и Църквата, християнинът трябва да се покланя на Бог в тялото си. Да прославяш Бог в плътта означава да осъзнаваш обитаването на Светия Дух в храма на нечие тяло, обитаването на Славата в осветеното тяло на християнина, тъй като тя пребивава в Ковчега на Завета.
В заключение могат да се направят няколко важни извода. За хората от Стария Завет Ковчегът на Завета е най-свещения обект на поклонение. Мария, Дъщеря на Сион, Дева на Израил, Божия скиния, Ковчег на Завета – тези заглавия съвпадат, за да покажат, че Мария е мястото, където се извършва окончателното и дефинитивно слизане на Бог при неговия народ в Новия Завет. Пророк Исая вече е съчетал символите на Жената и Скинията, представляващи Израил, при когото Бог идва да посети и да обитава в него (вж. Ис. 62:11а, 12б). Старозаветният кивот съдържа Божия закон – заповедите. Непорочната Мария изпълнява съвършено този закон. Тя не само носи всички Господни заповеди в сърцето си, но и ги изживява всеки ден, като става модел за всички да изпълняват Волята Му.
Изображенията на Кивота са много стари и често използвани в марийната символика. Латинските ектени към Пресвета Богородица наричат Мария „Ковчег на Завета“ (Foederis arca). Отците на Църквата приписват тази титла на Пресвета Дева, водени от един вид интуиция, произтичаща от тяхната вяра в божественото майчинство на Мария. Днес този образ може да бъде разбран само в светлината на задълбочен размисъл върху началото на Евангелието според св. Лука.
В деня на Благовещението Господ напуска Йерусалимския храм, за да направи Своята обител в смирението на Своята слугиня Мария от Назарет. От момента на Благовещението Божията скиния става всемирно място. Господ разпъва Своята Свята Шатра сред хората по цялата земя. Следователно новият храм е универсалната Църква, Тялото на Възкръсналия Христос, в което обитава Светият Дух. След Мария Църквата става Ковчега на Завета в Духа. Мария носи в себе си тялото на Божия Син, точно както Ковчегът на Завета носи присъствието на Яхве на Силите.
За Църквата Мария е образ на нейното майчинство. Като духовна Майка Църквата ражда верните – членове на мистичното Тяло Христово. От своя страна, вярващите, като храмове на Светия Дух, намират в Мария пример и насърчение за чистота на сърцето, носейки Бога и почитайки Неговата Слава, която обитава изцяло в тях.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
