Несъмнено Богородица участва и заема особено място в живота на всеки вярващ, на Вселенската църква. През вековете са правени и продължават да се правят опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. Затова си струва да припомним противоречивото изказване на Светия отец Йоан Павел II по време на проповедта, която произнесе на 24 септември 2000 г. в Рим в края на световния мариологичен конгрес: „Проповедта беше към края си. Накрая чухме добре познатите думи: „И така, чрез Мария към Исус“ (…) Чакахме „Амин“, но Проповедникът спря. Той вдигна поглед от текста и след малко добави тази провокация: „Ed anche per Iesum ad Mariam – Но също и чрез Исус към Мария“. Едва тогава се произнесе „Амин“.
Изявлението на Светия отец е от голямо значение за методологията на мариологията. При формулирането на текста възприемам обяснителен принцип, основан на моите собствени мисли и теории. Този труд не изчерпва темата, но бих искал да насърча читателя да се срещне с Божията Майка в молитва и да се посвети лично на Нейното Непорочно Сърце, заедно с думите на Йоан Павел II „Totus Tuus“.
На Голгота прокламирането на новото майчинство на Мария за Църквата, „Ето Майка ти“, е част от изпълнението на Жертвата на изкуплението от гледна точка на сотериологията и тринитологията. Последните думи на умиращия, думите на осъдения, придобиват особено значение в часа на смъртта. Свети Иван Апостол, лично получава от Спасителя Мария като майка – Per Iesum ad Mariam. Разпнатият Спасител иска да ни даде Своята Майка за наша Майка. Следователно, по Негова воля, ние сме Марийни, също и в екзистенциален смисъл. Исус и Мария работят в тясно сътрудничество, така че те имат обща посока: Бог, а за нас целта е небето, към което се насочваме.
Мария става майка на всички онези, които обичат Исус и целта на Майката е нито едно от нейните деца да не загине и да видят славата на Христос в Неговото Царство. Семейството на изкупените се формира на Голгота, където Мария получава ново потомство от преродени хора. Майчинството спрямо Бог е основният мотив за придаването на Мария на такова голямо достойнство и за наричането й „Дъщеря на Отца” и „Обиталище на Светия Дух”. Вторият Ватикански събор не я нарича „Невеста” по отношение на Личностите на Троицата, за да не се въвежда двусмислие. По отношение на Светия Дух Lumen Gentium отбелязва, че тази Жена е била предопределена да бъде предсказана и формирана от Духа, за да въведе новото творение (Lumen Gentium, 56); тя играе ролята на „Оранта“ сред общността по време на молитвата в деня на Петдесетница и приемането на Светия Дух (Lumen Gentium, 59); бидейки в услуга на Светия Дух, тя се определя като „Посредницата” между хората и Онзи, който ги обединява с Отца (Lumen Gentium, 62). Това посредничество е подчинено на посредничеството на Христос и трябва да води хората в Духа към Отца.
Отците на Съвета правят действието на Мария изцяло зависимо от посредничеството на Христос и Неговите заслуги. Lumen Gentium обяснява, че Мария изпълнява своята посредническа функция, като участва в уникалното и незаменимо посредничество на Христос – Посредницата в Христос. В същото време той се позовава на две аналогии: на участието на всички хора в свещеничеството на Христос и на участието на създанията в единствената Божия доброта: „как свещеничеството на Христос се споделя по различни начини, както от светите служители и верни хора и как единствената Божия доброта наистина се излива в създанията по различни начини, така че уникалното посредничество на Изкупителя не изключва, но събужда в създанията разнообразие от сътрудничество, идващо от участие в едно източник“.
Вторият Ватикански събор подчертава взаимозависимостта на живота на Христос и Мария и нейното значение в делото на спасението. Същият Събор „защитава титлата „Посредница“, но премахва теологичната основа за определянето на Мария като „Съизкупителка“. Поради икуменическата гледна точка, по отношение на която тази титла поражда много трудности в диалога, Отците на Събора подчертават ролята на Мария като Спътница на единствения Изкупител. В този дух обаче е организирано и съборното учение за реалното участие на Богородица в делото на Изкуплението. Днес, с цялата сериозност на депозита на вярата, поверен на Църквата, можем да наречем Мария и в пасторален аспект „Всепосредница и Съизкупителка на Божиите благодати“. Със сигурност чувството за вяра на Божия народ по този въпрос ще бъде правилно разчетено от видни теолози в бъдеще.
В контекста на нейната майчинска мисия свети Йоан Павел II подчертава доктрината за възходящото и низходящото посредничество и участието на Мария в делото на спасението: „Наистина, посредничеството на Мария е тясно свързано с нейното майчинство, то има специфичен майчински характер, който го отличава от посредничеството на други сътворени същества, които по различни начини, но винаги подчинени, участват в едното посредничество на Христос. Посредничеството на Мария също е посредничество чрез участие. Всъщност, ако „никое създание не може да бъде поставено наравно с Въплътеното Слово и Изкупителя“, тогава „уникалното посредничество на Изкупителя не изключва, а по-скоро стимулира в създанията разнообразие от сътрудничество, което идва от участие в един източник“. И така „единствената Божия доброта наистина се излива в създанията по различни начини“.
Свети Йоан Павел II подчертава по особен начин, че „от първия момент Църквата „погледна“ Мария чрез Исус, така както „погледна“ Исус чрез Мария, познаването на Христовата тайна е последвано от благословението на Неговата Майка, т.е. специално почитане на Богородица. Отците на Църквата вече са съзерцавали Мария в светлината на Словото, станало плът, те са се прекланяли пред чудната красота на Дева Мария, съзерцавайки тайната на нейния Син. Терминът „Посредница на всички благодат“ е изключително добре установен в учението на отците на Църквата, светците и папите.
Съдържанието на формулата „Per Iesum ad Mariam“ има познавателен, а не догматичен смисъл, насочвайки мислите ни към идеята за посредничество в смисъл, че Исус е Посредникът на Мария, а Мария е връзката, свързваща хората с Бога. Научавайки за тайната на живота на Исус, ние винаги идваме да срещнем Неговата Майка с Него. Отивайки при Мария, не можем да пропуснем делото на спасението на нейния Син. Пътят през Исус към Мария не изключва, а завършва пътя през Мария към Исус. Тя, като Майка на Исус и автентичен ученик, се застъпва за нас и ни учи как да почитаме Светата Троица. В Новия завет срещаме хора, които, като търсят, слушат и гледат Исус, идват да хвалят Неговата Майка: „Докато Той говореше, една жена от тълпата Му извика със силен глас: „Благословен е утробата, която те е носила, и гърдите, които си смукал. Но той каза: „Да, но блажени са тези, които слушат словото Божие и го пазят” (Лука 11:27-28).
Истината за Мария, като човек, свързващ хората с Бога, виждаме много ясно през вековете. Божията Майка установява специален култ към Нейното Непорочно Сърце, което е пътят към небето, показан във Фатимските явления. Без съмнение Дева Мария променя хода на историята и заключението на третата тайна на Фатима, където епископът в бяло вижда смъртта си. Разбира се, Тя измоли Сина Си за друг ред на нещата, което предполага, че Божият Син, седнал от дясната страна на Своя Отец, винаги е готов да изпълни горещите молби на Своята Майка. Очевидно е какво място заема Фатима, макар и само в живота и учението на свети Йоан Павел II. Пред лицето на злото и омразата на света, на фона на безграничната любов на Майката към всеки вярващ, папата посвещава себе си и целия свят на Мария.
Можем да кажем, че търсейки Исус и срещайки Исус в живота, ние винаги срещаме Неговата Майка, която се грижи за всички нас и напомня на света забравени истини за Бога и за съдбата на всеки от нас да живее с Бога във вечността. Срещата с „Advocata nostra” в молитвата променя сърцата, особено сред младите хора, които търсят собственото си призвание. Ние, като деца, поверени й от самия Христос, имаме несъмнена надежда и вяра, че като я приемем за наша Майка и Царица, ще я срещнем и по време на нашето преминаване към дома на Отца, когато Тя лично ще ни даде еднопосочно пътуване. билет“ направо в рая.
В заключение могат да се направят няколко важни извода: Присъствието на Мария в живота на вярващите не е нещо второстепенно, а много важно. В светлината на мисълта „чрез Исус към Мария“ заявяваме, че в Христовите тайнства намираме истината за Мария като наша Майка, която води цялата Църква към Светата Троица. Исус я посочва, тъй като тя е Вратата към Рая. Тази истина насочва всеки един от нас към една по-дълбока среща с Нея в молитва и към лично посвещаване на Нейното Непорочно Сърце, според думите на Господ Исус от кръста: „Ето майка ти“. Свети Йоан Павел II е прекрасен пример за такава молитва и лична отдаденост и поверяване на Мария.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
