Един от видовете служба на обществото и ближните е семейството. Семейството е първото човешко общество, в което човек получава първоначално духовно и морално възпитание. Бракът е основата на семейството. Благосъстоянието на обществото и държавата зависи от моралното благополучие на семействата. Семейството е основната клетка на човешкото общество, в която животът на вярата расте и пуска корени във всеки човек.
Целта на статията е опит за анализ на темата „Мястото и ролята на християнското семейство във формирането на зрелия човек“. При формулирането на текста възприемам обяснителен принцип, основан на няколко точки, анализиращи проблемите. Тази статия не изчерпва темата. Но чрез нейния избор желая да разгледам значението на семейството в живота на всеки зрял християнин.
Според учението на Магистериума на Църквата, участието на Църквата в процеса на образование и формиране е спомагателно. Следователно това означава, че в хода на християнското възпитание и формиране в семейството трябва да се има предвид сътрудничеството с Църквата. Задължение на Църквата е да възпитава и формира християните „чрез семейството“, въз основа на своето предразположение и „харизмата“ на семейната общност. Семейството трябва да живее в Църквата, за да може да участва в нейния живот и мисия. Възпитанието и формирането на християнския човек започва в семейството. В семейството човек се ражда, възпитава, израства и се подготвя да управлява собствения си живот и изпълнението на собственото си призвание да създаде семейство. Семейството също така създава формиращо и образователно място, защото социалният живот е концентриран около него и социалните дейности се основават на него. Семейството изпълнява ролята си, когато се приема като естествена среда на човешкия живот, като призвание на всеки човек, като социална ценност, изискваща изключителни грижи и ангажираност [1].
В християнското семейство главната ценност е Христос, Той присъства в семейството и е Създателят. Словото Божие ни показва цяла палитра от ценности и те се прилагат най-добре в семейството. Уважението е в основата на ценностите, защото уважението ни кара да приемем собствената си стойност и правата на другите и да се стремим да живеем в мир. Уважаването на правата на другите е мир. У дома трябва да се научим на уважение към по-възрастните и уважение към авторитетите. Вярност, преданост, любов, търпение – като говорим за ценности, това са и плодовете на Светия Дух. Един възрастен се научава да подхожда към тях с уважение и голяма отговорност, но и да защитава християнските ценности. Като следва примера на молитвата на родителите си, той се научава да бъде истински християнин. Семейството е основната институция за обучение и образование и за създаване на ценности и принципи. Тази общност трябва да се ръководи от божествените принципи. Преди всичко човек се научава как да спасява себе си. Мисията на семейството е да живее, расте и да се усъвършенства като общност от хора и да бъде светилище, слуга и защитник на живота [2].
Изобщо днес виждаме, че изкушението да приемем ценностна система, различна от християнската, е голямо. В момента сме свидетели как светския стремеж към кариеризъм се отразява на Църквата и на семейното възпитание. Стремежът към по-добра заплата, по-добра позиция в работата, повече комфорт, бягство от повече отговорност – всичко това няма как да не се отрази на мъжа в семейството. Колкото по-лесно е да се разведете, толкова по-малки са последствията, свързани с развода; толкова по-лесното приемането на развода може да бъде причинено и от отслабването на вярата на човека и нарастващото разстояние до Бога. Защото човекът, който се покланя на Бога, се приближава до Него и не може да стане подобен на самия Бог, без да обича Бога. И сам Бог казва: Мразя да си тръгвам, мразя изневярата. Всъщност, ако можем да обобщим, егоизмът е най-големият бич, а за съжаление в християнското семейство егоизмът също играе важна роля. Има един принцип, че семейството е убиецът на егоизма и когато някой не иска неговия егоизъм да умре, той убива семейството [3].
Няма здраво общество без здраво семейство. Когато човек не е ефективен, доволен и щастлив в семейството си, е много трудно да бъде продуктивен, така че семейството е основният градивен елемент на цялото общество. Тук започва житейският път на човека – това, което вижда в родителите си, това по-късно ще възпроизвежда. Така че без семейство няма общество. Християнското семейство винаги се възпитава в добро, в любов, благочестие и вяра, за да помага на ближния. Християнинът, който обича Бога, обича и ближния си. Основен метод и принцип на самовъзпитание в семейството е любовта. Християнското възпитание и формиране в семейството се основава на любовта. „Christianus cognoscitur amore, more, ore, re (християнинът се познава по любовта, обичаите, лицето и делата) – това могат да се считат за основните измерения на християнското възпитание и формиране на възрастните“ [4].
В семейството човек се научава да обича заради любовта към страданието, търпението и жертвата, забравяйки себе си и служейки на тези, които са му по-близки и скъпи от всичко друго. Всичко това не е нищо друго освен християнска любов. Така семейството се оказва естественото училище на християнската любов. В здравословния семеен живот човешката душа се опитомява от ранна детска възраст и се научава да се отнася към ближния с уважение и внимание. Семейството за едно дете по пътя към зрелостта е първото „ние“, изплуващо от любовта и готовността за саможертва, където човек стои зад всички и всички за един [5].
Всеки християнин, който създава семейство, е призван да ходи пред Бога с цялото си сърце, според думите на мъдрия цар Соломон (3 Царе 8:23). Това е мисионерската служба на семейството: да живее според Божия закон и да свидетелства за Бога с начина си на живот, с личностните си характеристики, с основите на своя живот. В брака има трансформация на човека, разширяване на неговата личност. Човек придобива ново виждане, ново усещане за живота, ражда се на света в нова пълнота. В брака е възможно напълно да опознаеш себе си и да видиш другия човек. В брака човек се потапя изцяло в живота, влиза в него чрез другия човек. Това знание дава усещане за осъзната пълнота и удовлетворение, което ни прави по-богати и мъдри. Семейството е първичната утроба на човешката култура. Тук спящите сили на нечия душа се пробуждат и започват да се разкриват; тук човек се учи да обича, да се доверява и да се жертва; тук се полагат и оформят първите основи на характера му; тук се намират основните източници на неговото щастие и нещастие [6].
Когато в брака се появяват деца, мъжът и жената се променят много дълбоко, ставайки баща и майка. Това е тестът за истинския брак. С появата на деца в семейството се полагат основите на нови семейни отношения. При отглеждането на децата родителите възпитават и себе си, защото присъствието на деца често служи като юзда срещу разпуснатостта, невъздържаността, изисква грижи и усилия за достоен живот, задоволяване на материалните и духовни нужди на членовете на семейството [7].
Съпрузите трябва да разберат, че има духовна връзка с техните деца и това означава, че трябва да се страхуват собствените им грехове да не навредят на децата им. Най-голямата защита срещу изкушенията, пред които са изправени тийнейджърите днес, е благочестивият живот на техните родители. И ако пазят себе си от греха, те пазят и децата от изкушението. Ето защо родителите трябва да се грижат за поддържането на собствената си духовна и морална чистота. В семейството човек не само се учи на морал, но и израства в добродетели. Там човек заимства правила на поведение, които не го напускат през целия му живот [8].
Мястото и ролята на християнското възпитание и формиране е да гарантира, че всеки човек се развива в семейството и достига до по-зряла човечност. Докато учат на човечността своите деца, родителите също я преоткриват и се учат на себеоткриване и самовъзпитание. В лицето на личното себепознание има непрекъснат процес на търсене на истината, както и конфронтация с нея. Възрастният човек, опознавайки реалността и света, по-добре открива себе си като уникално създание. Следователно възникват въпроси за собственото съществуване. Трябва да придобиете знания за себе си [9].
В заключение може да се подчертае, че много хора днес мислят за мястото на семейството в живота им и за възможностите за изграждане на семейство. Ролята на семейството е съществена във възпитанието и образованието, както и в стремежа към святост като възрастен. Семейството предоставя уменията, необходими за изграждане на социални взаимоотношения и допринасяне за обществото. Тя е най-важната група в обществото и Църквата. Освен това има най-голямо влияние върху човешкия живот. Семейството играе съществена роля в образованието, посрещането на физически и емоционални нужди и предоставянето на морални напътствия.
Подобно на самата Христова Църква, християнското семейство днес е подложено на гонения и гонения, които понякога приемат много фини форми. В наши дни стереотипите на масовата култура клонират съзнанието на безмозъчни маси, в които няма място нито за християнски идеали, нито за семейни ценности, което пречи на формирането на себе си. Ако съпрузите не намерят чистота в християнските семейства, те няма да я намерят никъде, защото атаките на княза на този свят върху семейните основи са твърде разнообразни. Поради тази причина ние трябва постоянно и настойчиво да правим аналогия между Църквата и семейството, ежедневно и ежечасно призовавайки Бога като Свидетел на нашия живот и утвърждавайки в съзнанието на нашето християнско общество справедливостта на живота, чиято същност е, че семейството е малка църква в служба на Бога и хората.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
_____________________________
[1] Por. J. Przybyłowski, Wychowanie i formacja chrześcijańska ludzi dorosłych a misja duszpasterska Kościoła, Studia Gdańskie, XXIII (2008), s. 215-216.
[2] Д. Адамс, Християнски живот у дома, Издателство „Нов човек“, София 2008, с. 10.
[3] В. Бокам, Вяра, изграждана в семейството, Издателство „Нов човек“, София 2022, с. 15.
[4] P. Jabłońska, Rodzina i jej rola w kształtowaniu życia religijnego według pierwszego synodu diecezji katowickiej, „Studia Pastoralne” 2020, nr 16, s. 105
[5] Por. Р. Стаматов, Психология на човека, Издателство „Хермес“, София 2003, с. 58.
[6] Por. ibidem.
[7] Por. ibidem, s. 67.
[8] Por. ibidem, s. 129.
[9] Por. J. Przybyłowski, Wychowanie i formacja… op.cit., s. 221-224.
