В текста папата често цитира Апостолическото послание на Свети Йоан Павел II „Redemptoris custos”. По този повод бе издаден декрет от Папския съвет, който обяснява как можем да получим пълно опрощение, заедно с няколко молитви към Свети Йосиф. Затова в моята дипломна работа бих искал да се спра на образа на Свети Йосиф, като се позовавам на личното размишление на папа Франциск. Поради богатството на съдържанието на това послание се изисква по-задълбочено размишление. Папата се спира на различни перспективи в образа на Св. Йосиф – много близки до човешкото състояние на всеки от нас – Свети Йосиф има смелостта да приеме отговорно бащинството за Исус, Йосиф Го обича, пази, възпитава и защитава. Помага Му и го учи заедно с майка Му Мария, как да изпълняват волята на Бог Отец. Свети Йосиф е много назидателен, любящ, послушен, смел, трудолюбив и едновременно с това загадъчен.
Свети Йосиф е представен като баща, който прави пълен дар от себе си и превръща живота си в служение. Поради ролята си в историята на спасението, „той винаги е бил обичан от християнския народ, както се доказва от факта, че много църкви по целия свят са били посветени на него; много религиозни институти, братства и църковни групи са вдъхновени от неговата духовност и носят неговото име; различни свещени тайни са били пазени в негова чест в продължение на векове“.
Папата посочва, че с бащино сърце „Йосиф проявява любов към Исус, наречен в четирите евангелия сина на дърводелеца Йосиф“. Свети Йосиф е покровител, както на универсалната Църква, така и на бащите в семейството, като „възвишен модел на бдителност и провидение“. Според кардинал Едуардо Менишели, почетен архиепископ на Анкона-Озимо, един аспект на образа на Свети Йосиф е отбелязването и задачите, които Свети Йосиф има като баща. По думите на папа Франциск, фигурата на „бащата“ се предлага отново като незаменим образ за хармоничното и пълно развитие и възпитание на децата, които днес изглежда са потърпевши много от приятелските си кръгове и образователните институции. [2]
Свети Йосиф е покорен баща, който приема Божия план в историята на спасението, човек „слуга“, който много рядко се появява на страниците на евангелието и без да бъде герой, се превръща в този, който вписва Сина на Бога и Мария в регистъра на човечеството, този, който отива с Мария във Витлеем, в „дома на хляба“ и там, заедно със семейството му, вписва Исус в регистъра на историята. [3] Той е човек, който обича вярно, човек, който приема мистерията на богатството на жена си Мария и баща, който упражнява бащинството, като се подчинява на гласа на ангела. Чрез своята работа той осигурява прехрана за семейството и отглежда сина си с много усърдие, вярващият, който „прави, както му нарежда ангелът“ (Мат 1:24), така става щедър и търпелив сътрудник в делото на спасението.
Следващото нещо, на което бих искал да наблегна и което присъства в Апостолическото послание, е фактът, че Свети Йосиф е защитник на емигриращите семейства, принуден да напусне родната си земя, за да спаси Детето от глупавата суета на един властен човек. Папата, позовавайки се на бягството на Светото семейство на Йосиф в Египет, подчертава, че той е специален покровител на всички онези, които са принудени да напуснат земята си поради война, преследване или нещастие. Този аспект трябва да ни помага да четем и разбираме текущите драми на емиграцията, които разкриват страданието и мизерията на толкова много хора.
„Свети Йосиф е дърводелец, който работи честно, за да осигури прехраната на семейството си. От него Исус учи ценността, достойнството и радостта от това, което означава да можеш да ядеш хляб, който е плод на честен труд“, казва Папата. Той посочва, че „работата става част от делото на спасението“, работата прави човека подобен на Бога, защото чрез работа човек е творец, способен да създава много неща, да расте и да се усъвършенства, да служи на обществото, създавайки семейство и развивайки се. Папата проектира – по подобие на Светеца, който обича и защитава Мария и Исус със сърцето на баща – модел на ново бащинство за един свят, докоснат от пандемията, свят, който е изпълнен с много сериозни икономически и социални нужди [4].
Друг аспект на формата и свидетелството на Свети Йосиф, който може да бъде полезен за съвременната култура, поставя в основата неговото „мълчание“, на което той откликва на свръхестествената воля на Бога. Свети Йосиф дава отговори, в сърцето на които е послушанието и любовта към саможертвата. [5] Tака, както Христос е сърцето на мълчанието на Бога, а Мария е сърцето на Мълчанието на Словото – Христос, така Йосиф, което етимологично означава „добавен (от Бога)“, продължава напълно в сферата на това мълчание и особено в мълчанието на Дева Мария. В нейното мълчание Свети Йосиф изразява и реализира цялата си силна и нежна личност, както като „пазител“ на екзистенциалния произход на Христос, така и като „покровител“ на девствеността на неговата съпруга. [6]
Всеки може да открие у Свети Йосиф човек, който остава незабелязан, обикновен човек, дискретен застъпник, както подкрепа и водач в трудни времена. Свети Йосиф е човек, който приема Божия план за себе си. Той приема Мария, като не се подчинява на човешките права, не я отхвърля, той е тихият, но присъстващ баща на Исус и човек, който действа. Той е този, който дискретно и незабележимо участва в историята на спасението.
Напомня ни, че всички, които са привидно скрити или са на заден план, имат несравним героизъм в историята на спасението. Според мен папата пише някои много интересни неща тук, а именно обяснява какво е да си
: „Никой не се ражда баща, а става баща“. „Да бъдеш баща означава да помагаш на детето си да опознава ден след ден живота и заобикалящата го действителност. Без да го спира, нито да го прави свой роб, нито да го завладява, а да го направи способен да избира, да го научи да бъде истински свободен, и след това да може детето му да върви смело по пътя на живота.“ [7]
Апостолическото послание „Patris Сorde“ ни предлага описание на Свети Йосиф по такъв начин, че го прави привлекателен. Надявам се, че това послание ще бъде прието и приложено в живота и че всеки един от нас ще може да наследи човешките и духовни качества на Свети Йосиф в своя живот. Освен това, в декрета, който издава Апостолският съвет на Светия Отец, придружаващ папското решение, се изброяват обстоятелствата, при които може да се получи пълно опрощение във връзка с годината, посветена на Свети Йосиф – това означава да се превърне в инструмент на справедливост и любов на Бога Отца, като върши милосърдни дела по отношение на тялото и духа, както прави Йосиф: „праведният човек.” [8]
Документите на папа Франциск винаги ме изненадват с простотата и дълбочината на съдържанието си. В това кратко апостолическо послание, чиято основна тема е фигурата на Свети Йосиф, представена в различни аспекти, се показва съзидателно прозрение за актуалността на образа на светеца днес. Ето защо отново осъзнавам, че вярата не е паралелна тенденция с определен живот, а личен избор, който прониква и оформя ежедневието във всяко действие, което е необходимо, по примера на Свети Йосиф.
[1] Francis, Apostolic Letter Patris Corde of the 150th Anniversary of the Proclamation of Saint Joseph as Patron of the Universal Church, „L’Osservatore Romano“, wyd. angielskie, n. 50/(2.676)2020, str. 5-8.
[2] Menichelli E., Patris Corde. Papa Francesco rimette al centro l’esercizio e il compito della paternità, Servizio Informazione Religiosa, https://www.agensir.it/chiesa/2020/12/12/patris-corde-papa-francesco-rimette-al-centro-lesercizio-e-il-compito-della-paternita/, data opracowania: 12.12.2020.
[3] Ibidem.
[4] Carlo Di Cicco, San Giuseppe proposto a modello di vita sociale, Francesco chiede lavoro per tutti, Tiscali Notizie, https://notizie.tiscali.it/esteri/articoli/San-Giuseppe-proposto-a-modello-di-vita-sociale/, data opracowania: 9.12.2020.
[5] Menichelli E., Patris Corde. Papa Francesco rimette al centro l’esercizio e il compito della paternità, Servizio Informazione Religiosa, op. cit.
[6] Bosak P., Jezus – Maryja – Józef. Konkordancja, wyd. polskie, Mimer-docete, Pessano Italy 1995, str. 227.
[7] M. Michela Nicolais, Un anno su San Giuseppe, “L’uomo che passa inosservato”, Presenza, n. 25/(XXI)17.12.2020, str. 6.
[8] Apostolic Penitentiary, In the Year of Saint Joseph the gift of Indulgences, „L’Osservatore Romano“, wyd. angielskie, n. 50/(2.676)2020, str. 4.
o. Венцислав Николов OFMConv.
