До моя скъп брат
Монсиньор Рино Фисичела Rino Fisichella
Президент на Папския Съвет
за насърчаване на Новата Евангелизация
Юбилеят винаги е представлявал в живота на Църквата едно събитие с голямо духовно, църковно и обществено значение. Откакто Бонифаций VIII, през 1300, постанови първата Света Година – със светска повтаряемост, която след това стана, според библейския модел, на всеки петдесет години, а по-късно беше фиксирана на всеки двадесет и пет години – Светият верен Божи народ преживява това честване като специален дар на благодат, което се характеризира с опрощение на греховете и по-специално чрез Индулгенция, която изразява напълно милосърдието на Бога. Верните, често в края на това поклонническо пътуване черпят от духовното съкровище на Църквата, преминавайки през Светата Врата и се покланят на мощите на Апостолите Петър и Павел, съхранявани в римските Базилики. Милиони и милиони поклонници през вековете са достигнали до тези свети места, давайки живо свидетелство за вярата на всички времена.
Великият Юбилей на 2000 година въведе Църквата в третото хилядолетие от нейната история. Свети Йоан Павел II отдавна го очакваше и желаеше с надеждата, че всички християни преодолявайки историческите разделения да могат заедно да честват две хиляди години от рождението на Исус Христос Спасителят на човечеството. Етапът на първите двадесет и пет години на XXIви век вече е близо, ние сме призвани да започнем подготовка, която ще позволи на християнския народ да изживее Светата Година в цялата й пасторална сила. Значим етап в този смисъл беше Годината на Извънредния Юбилей посветен на Милосърдието, която ни позволи да преоткрием цялата сила и доброта на милосърдната любов на Отца, за да станем на свой ред нейни свидетели.
През последните две години няма нито една страна, която да не беше разтърсена от внезапна епидемия, която освен че засегна драмата на смъртта в самотата, несигурността и временния характер на съществуването промени и начина ни на живот. Като християни ние преживяхме с всички наши братя и сестри същите страдания и същите ограничения. Нашите църкви останаха затворени, както и училищата, заводите, офисите, магазините и местата предназначени за занимания през свободното време. Всички сме свидетели на ограничаване на определени свободи и пандемията, освен страданието понякога провокира съмнение, страх и ужас в ума ни. Мъжете и жените посветени на науката с голяма бързина откриха първото лекарство, което постепенно позволи завръщането към ежедневния живот. Ние сме напълно уверени, че епидемията ще може да бъде преодоляна и че светът ще преоткрие ритъма на личните си взаимоотношения и на обществения живот. Това ще стане по-лесно постижимо, когато подходим с ефективна солидарност, така че най-бедните слоеве на населението да не бъдат пренебрегвани, а да можем да споделяме с всички откритията на науката и необходимите лекарства.
Ние трябва да запазим запален огъня на надеждата, която ни е дарена, и да направим всичко така, че всеки да намери сили и увереност да погледне към бъдещето с отворен дух, уверено сърце и прозорлив ум. Следващият юбилей ще може значително да насърчи възстановяването на атмосфера на надежда и увереност, като знак за обновено възраждане, от което всички наложително се нуждаем. Ето защо аз избрах като тема – „Поклонници на надеждата”. Всичко това обаче би било възможно ако сме в състояние да преоткрием смисъла на универсалното братство, ако не си затваряме очите за драмата на нарастващата бедност, която не позволява на милиони мъже, жени, млади хора и деца да живеят по начин, достоен за човека. Мисля особено за многобройните бежанци, принудени да напуснат родните си земи. Нека гласът на бедните да бъде чут в това време на подготовка за Юбилея, който според библейската заповед дава на всеки достъп до плодовете на земята: « Самата събота на земята ще ви нахрани, теб и твоя слуга, твоята слугиня, твоят наемен работник, твоят гост, накратко тези, които живеят с вас. Всички негови продукти ще служат и като храна за вашия добитък и животните в твоя край. » (Левит 25, 6-7).
Следователно духовното измерение на Юбилея, което ни приканва към обръщане, трябва да бъде съчетано с тези основни аспекти на социалния живот, за да състави едно съгласувано единство. Ние всички се чувстваме като поклонници на земята, където Господ ни е поставил за да обработваме и пазим (виж Бит 2, 15),нека да не пропускаме да съзерцаваме по пътя красотата на сътворението, докато се грижим за нашия общ дом. Надявам се и следващата Юбилейна Година да бъде чествана и изживяна с това намерение. Всъщност все по-голям брой хора, много от които млади и по-млади, признават, че грижата за сътворението е основен израз на вяра в Бога и подчинение на Неговата воля.
Поверявам Ви, скъпи Събрате, отговорността да намерите подходящите форми, за да може Светата Година да бъде подготвена и чествана със силна вяра, жива надежда и дейна милосърдна любов. Дикастерият, който насърчава Новата Евангелизация, ще бъде в състояние да направи от този момент на благодат, важна стъпка за пасторалната грижа на отделните Църкви, с латински и източен обред, които през тези години са призвани да засилят техния синодален ангажимент. В тази перспектива, поклонничеството към Юбилея ще може да укрепи и изрази общото пътуване, което Църквата е призвана да предприеме, за да бъде все по-добър и знак и инструмент за единство в хармонията на разнообразието. Ще бъде важно да помогнем за преоткриването на изискванията на универсалния призив за отговорно участие в оценяването на харизмите и Служенията, които Светият Дух не престава да дарява безрезервно за изграждането на една единствена Църква. Четирите Конституции на Втория Ватикански Събор, обединени с Магистериума на последните десетилетия, ще продължат да насочват и ръководят Светия Божи народ, за да може да напредва в мисията да носи на всички радостната вест на Евангелието.
Според обичая, Булата за насоките, която ще бъде издадена своевременно ще съдържа необходимите указания за честването на Юбилея през 202 година. В това време за подготовка, аз се радвам, че от сега мисля, че годината предхождаща юбилейното събитие, 2024, ще може да бъде посветена на великата “симфония” на молитвата. Преди всичко да преоткрием желанието да бъдем в Присъствието на Господ, да Го слушаме и да Го обожаваме. Една молитва също така, за да благодарим на Бога за многобройните дарове на Неговата любов към нас и да възхвалим Неговото дело в Сътворението, което ангажира всеки с конкретен респект и конкретна отговорна дейност за неговото опазване. Молитвата като израз на “на едно сърце и една душа” (виж Деян. 4, 32), което води до солидарност и споделяне на насъщния хляб. Молитвата, която позволява на всеки мъж и всяка жена на този свят да се обърнат към единствения Бог, за да Му кажат, какво се крие в тайната на сърцето. Молитвата като царски път към светостта, който води до изживяване на съзерцанието дори в разгара на дейността. Накратко, една силна година на молитва, по време на която сърцата ще се отворят, за да приемат изобилието на благодатта, превръщайки „Отче Наш”, молитвата, на която Исус ни научи в програма за живот за всеки от Неговите ученици.
Моля Дева Мария да придружава Църквата по пътя на подготовката за благодатното събитие на Юбилея, и с благодарност ви изпращам от все сърце моят Благослов, както и на вашите сътрудници.
Рим, Свети Йоан Латерански, 11 fфевруари 2022, Възпоменание на Блажена Дева Мария от Лурд.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
МОЛИТВА ЗА ЮБИЛЕЯ
Отче Небесни,
В Твоя Син, Исус Христос, нашият брат,
Ти ни даде вярата,
И чрез Светия Дух Ти изля в сърцата ни пламъкът на милосърдната любов
Нека те да събудят в нас благословената надежда за идването на Твоето Царство.
Нека Твоята благодат ни преобрази,
за да може да направим плодотворни семената на Евангелието,
Които ще направят да расте човечеството и цялото сътворение,
с увереност в очакване на нови небеса и нова земя,
когато силите на злото ще бъдат победени,
и славата Ти се яви завинаги.
Нека благодатта на Юбилея,
която ни направи Поклонници на Надеждата,
съживи в нас устремът към небесните блага
и излее над целия свят радостта и мира
на нашия Изкупител.
На Тебе, Боже благословени във вечността,
Възхвала и прослава во веки веков.
Амин.
Логото на Юбилея

Логото представлява четири стилизирани фигури, които обозначават човечеството идващо от четирите края на земята. Тези фигури са свързани една с друга, за да представят солидарността и братството, които са общи за народите. Първата фигура отпред се е хванала здраво за Кръста. Това е знак не само за вярата, която всеки е прегърнал, но също така и за надеждата, която никога не може да бъде изоставена, защото ние винаги се нуждаем от нея и особено във времена на голяма нужда. Важно е да наблюдаваме вълните отдолу, които се движат, за да покажат, че поклонението на живота не винаги се извършва в тихи води. Много често личните превратности и световните събития налагат интензивно прибягване до надежда. Именно затова се наблюдава долната част на Кръста как се издължава, превръщайки се в котва, която е наложена върху девиза в полукръгла форма. Както е известно котвата обикновено се използва като метафора за надеждата. Котвата на спасението (котва-метреса или котва на милосърдието) „всъщност надежда на моряшки жаргон е името дадено на резервната котва, използвана в лодките за извършване на аварийна маневра с цел стабилизиране на кораба по време на бури. Не трябва да пренебрегваме фактът, че изображението показва как пътят на поклонника не е индивидуален факт, а акт на общността, белязан от нарастваща динамика, която все повече се стреми към Кръста. Кръстът изобщо не е статичен, а също е динамичен, той се навежда към човечеството, сякаш, за да ги срещне и да не ги остави сами, а по-скоро да предложи сигурността на присъствието и сигурността на надеждата. Ясно се вижда най-накрая със зеления цвят, мотото на Юбилея за 2025 година: Поклонници на надеждата Peregrinantes in Spem.
ХИМН НА ЮБИЛЕЯ
Поклонници на надеждата
Оригинален текст: Pierangelo Sequeri
Френска версия на текста: SNPLS
Жив плам, моя единствена надежда:
нека песента ми достигне до теб.
от твоето сърце извира божествен живот,
по пътя аз се уповавам на теб.
Чуйте, нации, езици и народи,
във вашите сърца искри словото:
народи разпръснати по земята
се събират във възлюбения син
Жив плам, моя единствена надежда:
нека песента ми достигне до теб.
от твоето сърце извира божествен живот,
по пътя аз се уповавам на теб.
Господ е Бог на добротата,
от Неговия глас се явява нов ден.
Земята и небето са облечени в слава,
Те известяват справедливост и мир.
Жив плам, моя единствена надежда:
нека песента ми достигне до теб.
от твоето сърце извира божествен живот,
по пътя аз се уповавам на теб.
Стани, Бог търси ученици,
Приеми вятъра за гид по твоя път.
Не се страхувай да следваш стъпките,
с които напредват приятелите на Господ.
Жив плам, моя единствена надежда:
нека песента ми достигне до теб.
от твоето сърце извира божествен живот,
по пътя аз се уповавам на теб.