1-ви септември 2023 година
Скъпи братя и сестри!
“Нека правдата и мирът да бликат” това е темата за тази година за екуменичното време на Сътворението, вдъхновена от думите на пророк Амос: «Нека тече като вода правосъдието, и правдата като силен поток, който никога не пресъхва» (5, 24).
Това изразително описание на пророк Амос ни показва какво желае Бог. Бог иска да цари справедливостта, която е от съществено значение за живота ни като деца по Божия образ, както водата е от съществено значение за физическото ни оцеляване. Тази справедливост трябва да изплува там, където е необходима, а не да се скрие в дълбините или да изчезне като вода, която се изпарява, преди още да може да ни подкрепи. Бог иска всеки да се стреми да бъде справедлив във всяка ситуация, винаги да се стреми да живее според Неговите закони и така да позволява на живота да разцъфтява напълно. Когато първо потърсим Божието царство (вж. Матей 6,33), поддържайки правилни взаимоотношения с Бог, човечеството и природата, тогава правдата и мирът могат да бликат като неизчерпаем поток с чиста вода, подхранващ човечеството и всички създания.
В един прекрасен летен ден през юли 2022 г. размишлявах върху тези въпроси по време на моето поклонение по бреговете на езерото Света Анна, в провинция Албърта, Канада. Това езеро е било и все още е място за поклонение на много поколения местни жители. Както казах и тогава под акомпанимента на барабаните: «Колко много сърца са пристигнали тук, угрижени и задъхани, натежали от бремето на живота, и са намерили край тези води утеха и сила да вървят напред! И тук, потопен в творението, се чува едно друго туптене, майчинското сърцебиене на земята. И както сърцето на бебето бие в утробата в унисон с майчиното сърце, така и ние, за да израстем като човешки същества, трябва да настроим ритъма на живота с този на Сътворението, който дава живот». [1]
В това време на Сътворението нека се спрем върху това сърцебиене: нашето, това на нашите майки и баби, сърцебиенето на Сътворението и на Божието сърце. Днес те не са в хармония и не туптят заедно в правда и мир. Твърде много хора са възпрепятствани да пият от тази могъща река. Затова нека се вслушаме в призива и да застанем на страната на жертвите на екологичната и климатичната несправедливост – и да прекратим тази безсмислена война срещу Сътворението.
Виждаме последиците от тази война в много реки, които пресъхват. «Външните пустини се умножават в нашия свят, защото вътрешните пустини станаха много големи», заяви Бенедикт XVI. [2] Необузданото потребление, подхранвано от егоистични сърца, нарушава водния цикъл на планетата. Масовото използване на изкопаеми горива и изсичането на горите водят до повишаване на температурите и тежки суши. Плашещият недостиг на вода все повече засяга нашите домове, както в малките селски общности, така и в големите метрополиси. Освен това хищническите индустрии изчерпват и замърсяват нашите източници на питейна вода чрез екстремни практики такива като хидравлично разбиване за добив на нефт и газ, неконтролирани проекти за мегадобив и интензивно животновъдство. „Водата-сестра“, както я нарича Свети Франциск, е ограбена и превърната в «стока, подчинена на законите на пазара» (Енциклика Laudato si’, т. 30).
Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) твърди, че спешните действия в областта на климата биха ни позволили да не пропуснем възможността да създадем по-устойчив и справедлив свят. Ние можем, ние трябва да предотвратим най-лошите последствия в това производство. «Има толкова много неща, които можем да направим!» (пак там, т. 180), като толкова много поточета и потоци, в крайна сметка се съберем в могъща река, за да напояваме живота на нашата прекрасна планета и на нашето човешко семейство за поколения напред. Нека се хванем за ръце и предприемем смели стъпки, така че правда и мир да потекат по цялата Земя.
Как можем ние да допринесем за могъщата река на справедливостта и мира в това време на Сътворението? Какво можем да направим, особено като християнски църкви, за да възстановим нашия общ дом, така че отново в него да кипи живот? Трябва да се решим да преобразим сърцата си, начина си на живот и обществените политики, които управляват нашите общества.
Преди всичко нека да допринесем за тази могъща река, като преобразим сърцата си. Това е от съществено значение, за да може да започне всяко по-нататъшно преобразяване. Това е „екологичното обръщане“, което свети Йоан Павел II ни призова да предприемем: обновяване на нашата връзка със Сътворението, така че да не го разглеждаме повече като обект, който трябва да бъде експлоатиран, а да го ценим като свещен дар от Създателя. Затова нека осъзнаем, че всеобхватният подход изисква да се отнасяме с екологично уважение в четири направления: към Бога, към днешните и утрешните ни ближни, към цялата природа и към себе си.
По отношение на първото от тези измерения, Бенедикт XVI идентифицира спешната необходимост да се разбере, че Сътворението и Изкуплението са неразделни: «Изкупителят е Създателят и ако не известяваме Бог в Неговото пълно величие – на Създател и Изкупител – ние също обезценяваме Изкуплението». [3] Сътворението се отнася до мистериозния и великолепен акт на Бог да създаде тази величествена и красива планета и вселена от нищото, както и резултата на този акт, който все още е в ход, който ние преживяваме като неизчерпаем дар. По време на Литургията и личната молитва в «голямата катедрала на сътворението» [4] ние си спомняме за Великия Творец, който създава толкова много красота, и размишляваме върху тайната на изпълнения с любов, избор за създаване на вселената.
Второ, ние допринасяме за течението на тази могъща река, като преобразяваме нашия начин на живот. Започвайки с признателно възхищение към Създателя и Сътворението, като се покаем за нашите „екологични грехове“, както се изразява моят брат, Вселенският патриарх Вартоломей. Тези грехове нараняват естествения свят, а също и нашите братя и сестри. С помощта на Божията благодат нека приемем начин на живот с по-малко отпадъци и по-малко ненужно потребление, особено когато производствените процеси са неустойчиви и токсични. Нека се стремим да бъдем възможно най-внимателни към нашите навици и нашите икономически избори, така че всички да са по-добре: нашите ближни, където и да са те, а също и децата на нашите деца. Нека да сътрудничим за продължаващото Божие Сътворение чрез положителни избори: използвайки ресурсите възможно най-пестеливо, практикувайки с радост осъзнаването, елиминирайки и рециклирайки отпадъци, като използваме продукти и услуги, които са все по-достъпни, но които са екологично и социално съобразени.
И накрая, за да продължи да тече могъщата река, трябва да преобразим обществените политики, които управляват нашите общества и формират живота на младите хора днес и утре. Икономическите политики, които насърчават скандалното забогатяване на малцина и влошаването на условията на живот на мнозина, означават край на мира и справедливостта. Очевидно е, че най-богатите нации са натрупали „екологичен дълг” (Laudato si’, т. 51). [5] Световните лидери, присъстващи на срещата на върха COP28, планирана да се проведе в Дубай от 30 ноември до 12 декември тази година, трябва да се вслушат в науката и да започнат бърз и справедлив преход, за да сложат край на ерата на изкопаемите горива. Съгласно ангажиментите на Парижкото Споразумение за намаляване на риска от глобално затопляне е абсурдно да се позволи по-нататъшно експлоатиране и разширяване на инфраструктурите за изкопаеми горива. Нека надигнем гласа си, за да сложим край на тази несправедливост, нанесена на бедните и на нашите деца, които ще понесат най-лошите последици от изменението на климата. За това призовавам всички хора с добра воля да действат в съответствие с тези насоки за обществото и природата.
Другата паралелна перспектива е специфична за ангажимента на Католическата църква към синодалността. Тази година закриването на Времето на Сътворението, на 4 октомври, празника на Свети Франциск, ще съвпадне с откриването на Синода за синодалността. Подобно на реки, захранвани от хиляди малки поточета и по-големи потоци, синодалният процес, който започна през октомври 2021 г., кани всички участващи, на лично и общностно ниво, да се слеят във величествена река на размисъл и обновление. Целият Божи народ е ангажиран във вълнуващо пътуване за диалог и синодално обръщане.
По същия начин, подобно на речен басейн с множеството му притоци, големи и малки, Църквата е общение от безброй местни Църкви, религиозни общности и асоциации, които се напояват с една и съща вода. Всеки източник носи своя уникален и незаменим принос, чак докато всички се влеят в необятния океан на Божията милостива любов. Както реката е източник на живот за околната среда, така и нашата Синодална църква трябва да бъде източник на живот за общия дом и всички, които живеят в него. И както една река дава живот на всякакви животински и растителни видове, така и Синодалната църква трябва да дава живот, като сее правда и мир на всички места, до които достига.
През юли 2022 г. в Канада говорих за Галилейското езеро, където Исус изцели и утеши много хора и където провъзгласи „една революция на любовта“. Научих, че езерото Света Анна също е място за изцеление, утеха и любов, място, което ни напомня, че «братството е истинско, ако обединява онези, които са отдалечени, че посланието за единство, което Небето изпраща на земята, не се страхува от различията и ни кани към общение, към общение на различията, за да тръгнем отново заедно, защото всички – всички! – ние сме поклонници в движение» . [6]
В това Време на Сътворението, като ученици на Христос в нашето общо синодално пътуване, ние живеем, работим и се молим в нашия общ дом отново да закипи живот. Нека Светият Дух продължава да се носи над водите и да ни води, «за да подновяваме лицето на земята» (виж Пс 103, 30).
Рим, Свети Йоан Латерански, 13 май 2023 година.
ПАПА ФРАНЦИСК
___________________________________________________________
[1] Проповед на езерото Света Анна, Канада, 26 юли 2022.
[2] Проповед и входяща Меса на Понтификата , 24 април 2005.
[3] Среща с духовенството от епархия Бресанон, 6 август 2008.
[4] Послание за Световния Ден за Молитва за Опазването на Сътворението, 21 юли 2022.
[5] «Всъщност съществува истински “екологичен дълг”, особено между Севера и Юга, свързан с търговски дисбаланси, с последици в екологичната област, както и свързан с непропорционалното използване на природните ресурси, исторически практикувано от някои страни.» ( Laudato si’, т. 51).
[6] Проповед на езерото Света Анна, Канада, 26 юли 2022.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
