(24 септември 2023)
Свободни да избираме да емигрираме или да останем
Скъпи братя и сестри!
Настоящите миграционни потоци са израз на сложен и артикулиран феномен, разбирането на който изисква внимателен анализ на всички аспекти, които характеризират различните етапи на миграционния опит, от заминаването до пристигането, включително и едно евентуално завръщане. С намерението да допринеса за това усилие за разчитане на реалността, реших да посветя посланието за 109-ия Световен Ден на Мигрантите и Бежанците на свободата, която би трябвало винаги да характеризира избора дали да напуснеш своята собствена земя.
«Свободни да заминете, свободни да останете» беше заглавието на инициативата за солидарност, насърчавана преди няколко години от Италианската Епископска Конференция като конкретен отговор на предизвикателствата на съвременните миграции. Вслушвайки се постоянно в отделните Църкви успях да констатирам, че гаранцията за тази свобода е широко разпространената и споделена пастирска грижа.
«След тяхното заминаване, ето Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза: „Стани, вземи детето и неговата майка и бягай в Египет и остани там, докато ти кажа. Защото Ирод ще търси детето за да го погуби.“)» (Мт 2, 13). Бягството на Светото Семейство в Египет не е в резултат на свободен избор, точно както много от миграциите, които са белязани историята на народа на Израил. Миграцията винаги би трябвало да бъде свободен избор, но всъщност в много случаи, дори и днес не е така. Конфликти, природни бедствия или по-просто невъзможността да водят достоен и проспериращ живот в родната си страна принуждават милиони хора да я напуснат. Още през 2003 година, Свети Йоан Павел II заявяваше, че „изграждането на конкретни условия за мир, що се отнася до Мигрантите и бежанците, означава да се ангажираме сериозно с опазването преди всичко на правото да няма миграция, т.е да живеем мирно и достойно в собствената си роднина.“ (Послание за 90-ия Световен Ден на Мигрантите и Бежанците, т. 3).
«Те взеха стадата си и всичко, което бяха придобили в Ханаанската земя и дойдоха в Египет, Яков и всичките му потомци с него.» (Бит 46, 6). Именно поради тежък глад Яков и цялата му фамилия бяха принудени да избягат в Египет, където синът му Йосиф осигури оцеляването му. Преследванията, войните, климатичните явления и мизерията са сред най-видимите причини за съвременните принудителни миграции. Мигрантите бягат от бедността, страха и отчаянието. За да премахнем тези причини и да сложим край на принудителните миграции ние се нуждаем от общата ангажираност на всички, всеки според своите отговорности. Ангажираност, която започва с това да се запитаме какво можем да направим, но и какво трябва да спрем да правим. Ние трябва да полагаме усилия да сложим край на надпреварата във въоръжаването, икономическия колониализъм, разграбването на чужди ресурси и унищожаването на нашия общ дом.
„Всички вярващи бяха заедно имаха всичко общо, продадоха благата си и имуществото си и ги разделиха с всички според нуждите на всеки.“ (Деян 2, 44-45). Идеалът на първата християнска общност изглежда толкова отдалечен от днешната реалност! За да превърнем миграцията в наистина свободен избор ние трябва да положим усилия, за да гарантираме на всеки човек справедлив дял от общото благо, зачитане на основните права и достъп до цялостно човешко развитие. Това е единственият начин да дадем възможност на всеки да живее достойно и да се реализира както лично така и в семейството. Ясно е, че основната задача е на страните на произхода и техните управляващи, които са призвани да упражняват добра политика, прозрачна, честна, далновидна в служба на всички, особено на най-уязвимите. Но те трябва да имат възможност да направят това, без да бъдат лишавани от своите природни и човешки ресурси и без външна намеса с цел облагодетелстване интересите на малцина. И когато обстоятелствата позволяват да избираме дали да емигрираме или да останем, трябва също да се внимава този избор да бъде просветлен и обмислен, за да се предотврати толкова много мъже, жени и деца да станат жертва на опасни илюзии или безскрупулни трафиканти.
« В тази юбилейна година вие ще се върнете, всеки в своето наследство.» (Лив 25, 13). Честването на юбилея за народа на Израил представляваше акт на колективна справедливост: всеки можеше „да се върне към първоначалното положение, с анулирането на всички дългове, връщане на земята и възможността членовете на Божия народ да се радват отново на собствената си свобода“ (Катехеза, 10 февруари 2016). С наближаването на Юбилея през 2025 година е добре да си припомним този аспект на юбилейните Служения. Необходими са съвместните усилия на всяка държава и международната общност, за да се гарантира на всеки човек правото да не емигрира, т.е. възможността да живее мирно и достойно на собствената си земя. Касае се за право, което все още не е кодифицирано, но което е от фундаментално значение, чиято гаранция трябва да бъде възприета като съвместна отговорност на всички държави по отношение на общото благо, което надхвърля националните граници. Всъщност световните ресурси не са ограничени, развитието на икономически най-бедните страни зависи от способността за споделяне, която може да бъде породена между всички страни. Но пътят е дълъг, докато това право не бъде гарантирано – още много ще трябва да напуснат в търсене на по-добър живот.
«Защото гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме приехте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, затворник бях и дойдохте да Ме видите» (Мт 25, 35-36). Тези думи ни увещават да разпознаем в Мигранта не само брат или сестра в нужда, но и самият Христос, който чука на нашата врата. Ето защо, като действаме, гарантирайки, че всяка миграция ще бъде плод на свободен избор, ние сме призовани да зачитаме в най-голяма степен достойнството на всеки Мигрант. Това включва придружаването и управлението на потоците по възможно най-добрия начин, изграждайки мостове, а не стени, разширяване на каналите за безопасна и редовна миграция. Където и да решим да изградим бъдещето си, в страната, в която сме родени или другаде, важното е винаги да има общност готова да приеми, защити, насърчи и интегрира всеки, без разлика и без да оставя никого на страна.
Синодалното пътуване, което сме предприели като Църква ни води да видим в най-уязвимите хора – и сред тях много Мигранти и бежанци – специални спътници, които да бъдат обичани и обгрижвани като братя и сестри. Само като вървим заедно ние ще можем да стигнем далече и да достигнем общата цел на нашето пътуване.
Рим, Свети Йоан Латерански, 11 май 2023 година
ПАПА ФРАНЦИСК
Молитва
Боже, Отче Всемогъщи,
дай ни благодатта да се посветим с плам
в полза на правдата, солидарността и мира,
за да бъде осигурена на всички Твои чеда
свободата да избират да емигрират или да останат.
Дай ни смелост да изобличим
всички ужаси на нашия свят,
да се борим срещу всички несправедливости,
които обезобразяват красотата на Твоите създания
и хармонията на нашия общ дом.
Подкрепи ни със силата на Твоя Дух,
за да можем да проявим Твоята нежност
към всеки Мигрант, който Ти си поставил на пътя ни.
Боже, разпространи в сърцата и във всички сфери
културата на среща и закрила.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana