21 април 2024 година
Призвани да сеем надежда и да изграждаме мир
Скъпи братя и сестри!
Световният Ден за Молитва за Званията ни приканва всяка година да разгледаме скъпоценния дар на призива, който Господ отправя към всеки един от нас, от Неговия верен народ. И за да можем да вземем участие в Неговия замисъл изпълнен с любов, по време на пътуването, като въплътим красотата на Евангелието в различните състояния на живота. Вслушването в божествения призив далеч не е задължение, наложено отвън, например в името на религиозен идеал; напротив това е най-сигурният начин, че ние трябва да подхранваме желанието за щастие, което носим в себе си: нашият живот се осъществява и изпълва, когато открием, кои сме ние, какви са нашите качества, в каква област ние можем да ги приложим, по кой път ние можем да поемем, за да станем знак и инструмент на любов, приемане, красота и мир, в контекста, в който живеем.
Така този ден е винаги чудесна възможност да си припомним с признателност пред Господа за верния всекидневен, често пъти скрит ангажимент, на онези, които прегърнаха призива, който ангажира целия им живот. Мисля си за майките и за бащите, които не мислят първо за себе си и които не следват повърхностно течението, но които съобразяват живота си с грижата за взаимоотношенията с любов и безвъзмездност, отваряйки се за дара на живота и посвещавайки се в служба на децата си и тяхното израстване. Мисля си за тези, които изпълняват работата си с отдаденост и дух на сътрудничество; за онези, които се ангажират в различни области по различни начини, за да изградят един по-справедлив свят, една по-солидарна икономика, една по-справедлива политика, едно по-хуманно общество: мисля си за всички мъже и жени с добра воля, които се раздават безрезервно за общото благо. Мисля за хората с посветен живот, които поднасят живота си на Господ в тишината на молитвата, както в апостолското дело, така и понякога в граничните области, без да щадят силите се, развивайки своята харизма с креативност и предоставяйки я на разположение на тези, които срещат. Мисля и за тези, които са приели призива на ръкоположеното свещенство и се посвещават на проповядването на Евангелието, и които раздават живота си с Евхаристийния Хляб за своите братя, сеейки надежда и разкривайки на всички красотата на Царството Божие.
На младите хора, особено на тези, които се чувстват отдалечени или таят недоверие към Църквата, бих искал да кажа: оставете се Исус да ви очарова, отправете към Него вашите важни въпроси чрез страниците на Евангелието, позволете да ви развълнува Неговото присъствие, което винаги ни дава спасение в криза. Той уважава повече от всеки нашата свобода, не се налага, а предлага Себе Си: оставете Му пространство и ще намерите щастието си, като Го следвате, а ако Той го поиска от вас, отдайте Му се изцяло.
Народ в движение
Разнообразието на харизмите и призванията, които християнската общност признава и съпровожда, ни помага да разберем напълно нашата идентичност като християни: като хора от Божия народ движещи се по пътищата на света, водени от Светия Дух и вложени като живи камъни в Тялото Христово, всеки от нас се разкрива като член на голяма фамилия, син на Отца, и брат и сестра на своите ближни. Ние не сме острови, затворени сами по себе си, а части на едно цяло. Ето защо Световният Ден за Молитвата за Звания носи печата на синодалността: многобройни са харизмите и ние сме призвани да се изслушваме взаимно и да вървим заедно, за да ги открием и да разграничим към какво ни призовава Духът за благото на всички.
В настоящия исторически момент общият път ни води към Юбилейната 2025 година. Нека да вървим като поклонници на надеждата към Светата година, така че в преоткриването на нашето звание и в свързването на различните дарове на Духа да можем да бъдем в света носители и свидетели на мечтата на Исус: да образуваме едно семейство, обединено в Божията любов и в тясна връзка с милосърдната любов, споделянето и братството.
Този ден е посветен по-специално на молитвата, за да призовем от Отца дара на светите призвания за изграждането на Неговото Царство: «Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си» (Лк 10, 2). А молитвата – знаем, че е повече слушане, отколкото думи отправени към Бога. Господ говори на сърцето ни и иска да го намери отворено, искрено и великодушно. Неговото Слово стана плът в Исус Христос, който ни разкрива и ни известява цялата воля на Отца. През тази 2024 година, посветена именно на молитвата в подготовка на Юбилея, ние сме призвани да преоткрием безценния дар да можем да говорим с Господ от сърце на сърце, като така станем поклонници на надеждата, защото «молитвата е първата сила на надеждата. Ти се молиш и надеждата нараства, и ти продължаваш напред. Бих казал, че молитвата отваря вратата на надеждата. Надеждата е там, но с моята молитва аз отварям вратата» (Катехеза, 20 май 2020).
Поклонници на надеждата и строители на мира
Но какво означава да сме поклонници ? Този, който предприема едно поклонение първо се стреми да разбере ясно каква е целта, и винаги я носи в сърцето и в ума си. Но същевременно, за да постигне тази цел, той трябва да се съсредоточи върху настоящата стъпка. За да постигне това, трябва да се чувства лек и да се освободи от ненужните товари, да вземе със себе си най-необходимото и да се бори всеки ден, че умората, страхът, несигурността и тъмнината да не възпрепятстват поетия път. Така да бъдем поклонници означава всеки ден да тръгваме отново, винаги да започваме отначало, да намираме отново ентусиазъм и сили, за да изминем различните етапи от пътуването, което въпреки скърбите и трудностите, винаги отваря пред нас нови хоризонти и непознати панорами.
Смисълът на християнското поклонение е именно този: ние тръгваме на път да открием любовта на Бог и в същото време да открием себе си чрез едно вътрешно пътуване, което винаги е насърчавано от многообразни взаимоотношения. Впрочем, поклонниците са призвани: призвани са да обичат Бога и да се обичат едни – други. Така, нашето пътуване по тази земя никога не завършва с безцелна умора или с безкрайно скитане. Напротив, всеки ден, откликвайки на нашия призив, ние се опитваме да направим възможните стъпки към един нов свят, където да живеем в мир, справедливост и любов. Ние сме поклонници на надеждата, защото се стремим към по-добро бъдеще и се ангажираме да го изградим по продължението на пътя.
Това в крайна сметка е целта на всяко призвание: да станем мъже и жени на надеждата. Като индивиди и като общност в разнообразието от харизми и Служения, ние всички сме призвани да “отдадем тяло и сърце” на надеждата на Евангелието в един свят белязан от исторически предизвикателства като: заплашителното напредване на разпокъсана трета световна война; тълпите от мигранти, бягащи от земите си в търсене на по-добро бъдеще; постоянното нарастване на броя на бедните хора, опасността от необратимото компрометиране на здравето на нашата планета. И към всичко това се добавят и трудностите, които срещаме всекидневно и които понякога ни излагат на риска да изпаднем в подчинение или в пораженчество.
В наше време за нас, християните, да съхраним поглед изпълнен с надежда е решаващо, за да можем да работим плодотворно, отговаряйки на призванието, което ни е поверено, в служба на Божието Царство, Царство на любов, справедливост и мир. Тази надежда – уверява ни Свети Павел – «не разочарова» (Рим 5, 5), защото се отнася за обещанието, което Господ ни е дал да остане винаги с нас и да ни включи в делото на Изкуплението, което Той иска да се постигне в сърцето на всяка личност и в „сърцето” на Сътворението. Тази надежда намира своя движещ център във Възкресението на Христос, което «има жизнена сила, която проникна в света. Там, където всичко изглежда мъртво, навсякъде, се появяват отново кълновете на Възкресението. Това е ненадмината сила. Вярно е, че често изглежда, като че ли Бог не съществува: виждаме, че неправдата, безчестието, безразличието и жестокостта не намаляват. Въпреки това е сигурно, че в тъмнината винаги започва да покълва нещо ново, което рано или късно ще даде плод » (Апостолическо Насърчение Evangelii gaudium, т. 276). Апостол Павел също потвърждава, че «ние бяхме спасени, но това беше с надежда» (Рим 8, 24). Изкуплението, постигнато на Пасха дава надежда, сигурна надежда, уверена, с която можем да посрещнем предизвикателствата на настоящото.
Тогава да бъдем поклонници на надеждата и строители на мира, означава да отстояваме нашето съществуване върху скалата на Възкресението на Христос, знаейки че всеки наш ангажимент в призванието, което сме прегърнали и което продължаваме да носим занапред, не отива напразно. Въпреки провалите и неуспехите, доброто, което сеем, расте тихо и нищо не може да ни отдели от крайната цел: срещата с Христос и радостта да живеем в братство между нас във вечността. Ние трябва всеки ден да очакваме този последен призив: така започва връзката на любов с Бога и с нашите братя и сестри, за да реализираме мечтата на Бога, мечтата за единство, мир и братство. Нека никой не се чувства изключен от този призив! Всеки от нас, в своята нищета, в своето състояние на живот, може да бъде с помощта на Светия Дух, сеяч на надежда и мир.
Смелостта да се включиш
За всичко това още веднъж казвам, както по времето на Световните Дни на младежта в Лисабон: “Стани! – Станете !”. Нека се събудим от сън, да излезем от безразличието, да отворим вратите на затвора, в който понякога сме затворени, за да може всеки от нас да открие своето призвание в Църквата и в света, за да стане поклонник на надежда и миротворец! Нека да прегърнем живота и да се ангажираме с любяща грижа към хората, които ни заобикалят и средата, в която живеем. Напомням ви отново: имайте смелостта да се включите! Дон Оресте Бенци, неуморим апостол на милосърдната любов, който беше винаги на страната на последните, на беззащитните, повтаряше, „че никой не е толкова беден, че да няма какво да предложи, и никой не е толкова богат, че да не се нуждае от помощ”.
Затова нека да станем и да тръгнем на път като поклонници на надеждата, както Мария постъпи със Света Елисавета, така и ние също можем да известяваме радост, да породим нов живот и да бъдем творци на братство и мир.
Рим, Свети Йоан Латерански, 21 април 2024, 4та Пасхална Неделя.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
Превод: Йорданка Гьокова
