XXXIII-та Неделя през обикновеното време
17 ноември 2024 година
Молитва на сиромаха се възнася към Бога (виж Сир. 21, 6)
Скъпи братя и сестри!
1. Молитвата на сиромаха се възнася към Бога (виж Сир 21, 5). В тази година посветена на молитвата, с оглед обикновения Юбилей на 2025, този израз на библейска мъдрост е още по-подходящ за нас, за да ни подготви за VIII-ия Световен Ден на Бедните, който ще се проведе на 17 ноември. Християнската надежда включва и сигурността, че нашата молитва достига до Божието присъствие; но не каква да е молитва: молитвата на сиромаха ! Нека размишляваме върху това Слово и „да го четем” по лицата и в историите на бедните, които срещаме в нашите дни, така че молитвата да стане път за общение с тях и споделяне на тяхното страдание.
2. Книгата на Сирах, на която се позоваваме, е малко позната и заслужава да бъде открита, заради богатството на темите, които разглежда, особено, когато става въпрос за връзката на човека с Бога и със света. Нейният автор, Бен Сирах, е учител, книжник от Йерусалим, който вероятно я е писал през II-ри век преди Исус Христос. Това е един мъдър човек, вкоренен в традицията на Израил, която ни поучава в различни области на човешкия живот: от труда до семейството, от обществения живот до образованието на младите хора; интересува се от въпросите свързани с вярата в Бога и спазването на Закона. Изправя се пред трудните проблеми на свободата, на злото и божествената справедливост, които са много актуални днес. Бен Сирах, вдъхновен от Светия Дух, възнамерява да предаде на всички пътя, който да следват за мъдър и достоен живот пред Бог и неговите братя.
3. Една от темите, на които този свещен автор отделя най-много място, е молитвата. Прави го с голям ентусиазъм, защото споделя своя личен опит. Наистина, никое писане на молитва не би могло да бъде ефективно и плодотворно, ако не идва от тези, които всеки ден стоят в присъствието на Бога и слушат Неговото Слово. Бен Сирах заявява, че е търсил мъдростта още от младини: «Бидейки още момче, преди да бях тръгнал да странствам, открито търсех мъдрост в молитвата си» (Сир 51, 18).
4. По време на своето пътуване, той откри една от основните реалности на откровението, а именно, че бедните заемат привилегировано място в сърцето на Бога, до толкова, че изправен пред тяхното страдание, Бог е “нетърпелив”, че не им отдал справедливост: «Молитвата на сиромаха ще проникне през облаците; и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога, и не ще отстъпи, докле Всевишният не погледне милостно, не разсъди справедливо и не произнесе решение. И Господ не ще закъснее и не ще понесе…» (Сир 35, 17-19). Бог познава страданията на Своите чеда, защото е загрижен и добронамерен Отец към всички. Като Отец Той поема грижата за тези, които имат най-голяма нужда от Него: бедните, маргинализираните, страдащите и забравените… Но никой не е изключен от сърцето Му, защото пред Него ние всички сме бедни и нуждаещи се. Всички сме просяци, тъй като без Бог, ние не бихме били нищо. Ние дори нямаше да имаме живот, ако Бог не ни го беше дал. И все пак, колко пъти ние живеем така, сякаш сме господари на живота или все едно трябва да го завладеем! Светският манталитет би искал човек да стане някой, да си създаде име, въпреки всеки и всичко, да престъпи социалните правила, за да постигне богатство. Каква тъжна илюзия! Щастието не се придобива с потъпкване на правата и достойнството на другите.
Насилието, причинено от войните, ясно показва какво високомерие ръководи онези, които се мислят за силни пред хората, докато са нещастни в очите на Бога. Колко нови бедни хора са плод на тази лоша политика водена с оръжия, колко много невинни жертви! И все пак ние не можем да отстъпим. Учениците на Господ знаят, че всеки един от тези “малките” носи лика на Божия Син, и нашата солидарност и знакът на милосърдната християнска любов трябва да достигнат до всеки един от тях. «Всеки християнин и всяка общност са призвани да бъдат инструменти на Бога за освобождаването и насърчаването на бедните, така че те да могат напълно да се интегрират в обществото, това предполага, да бъдем послушни и внимателни, за да чуваме вика на сиромаха и да му помагаме» (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т. 187).
5. В тази година, посветена на молитвата, ние трябва да направим наша молитвата на бедните и да се молим с тях. Това е предизвикателство, пред което трябва да се изправим и пастирска дейност, която трябва да бъде насърчавана. Наистина, «най-лошата дискриминация, от която страдат бедните е липса на духовна грижа. Огромното мнозинство от бедните хора са особено отворени към вярата, те се нуждаят от Бога и ние не можем да пропуснем да им предложим Неговото приятелство, Неговата благословия, Неговото Слово, Служението на Тайнствата и предложението за път на израстване и съзряване във вярата. Преференциалната възможност за бедните трябва да се тълкува принципно с религиозна загриженост и приоритет» (пак там, т. 200).
Всичко това изисква смирено сърце, което има смелостта да проси. Едно сърце, което е готово да се признае за бедно и нуждаещо се. Всъщност съществува връзка между бедността, смирението и доверието. Истинският сиромах е смирен, както казваше Свети Епископ Августин: «Сиромахът няма с какво да се гордее; богатият има за какво да се бори. Така че ме изслушай. Бъди истински сиромах, бъди благочестив, бъди смирен» (Проповеди 14, 4). Смиреният човек няма с какво да се хвали, нито да изразява претенции, той знае, че не може да разчита на себе си, но той твърдо вярва, че може да се обърне към милосърдната любов на Бога, пред Когото стои като блуден син, който се връща у дома, разкаян, за да получи прегръдката на баща си. (виж Лк 15, 11-24). Сиромахът, който няма на какво да разчита, получава сила от Бога и се уповава изцяло на Него. Наистина, смирението поражда увереността, че Бог никога няма да ни изостави и да ни остави без отговор.
6. На бедните, които живеят в нашите градове и са част от нашите общности, аз казвам:не губете тази увереност! Бог е загрижен за всеки от вас и е близо до вас. Той не ви забравя и не може никога да го направи. Всички ние сме преживели една молитва, която сякаш остава без отговор. Понякога искаме да бъдем избавени от нещастието, което ни кара да страдаме и ни унижава, а Бог все едно не чува нашата молитва. Но Божието мълчание – не е отвличане на вниманието от нашето страдание – то по-скоро съдържа слово, което моли да бъде прието с доверие, като се предоставим на Него и на Неговата воля. Отново Сирах е този, който свидетелства за това: “Божият съд ще бъде в полза на сиромасите” (виж 21, 5). Следователно именно от бедността може да извира песента на най-истинската надежда. Нека запомним, че « когато вътрешният живот се затвори в собствените си интереси, няма повече място за другите, и бедните вече не могат да влязат, повече не слушаме гласа на Бога, вече не се наслаждаваме на сладката радост на Неговата любов, ентусиазмът да се прави добро, повече не ни вълнува.[…] Това не е животът в Духа, който извира от сърцето на Възкръсналия Христос » (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т. 2).
7. Световният Ден на Бедните се превърна в среща за всяка църковна общност. Това е пасторална възможност, която не трябва да се подценява, защото тя насърчава всеки верен да се вслушва в молитвите на бедните, да осъзнае тяхното присъствие и техните потребности. Това е благоприятна възможност за осъществяване на инициативи, които конкретно да подпомогнат бедните, но също така и за признаване и подкрепяне на многото доброволци, които се посвещават с дръзновение на най-нуждаещите се. Ние трябва да благодарим на Бог за хората, които са на разположение да изслушат и да подкрепят най-бедните. Именно свещениците, хората с посветен живот и миряните са тези, които чрез своето свидетелство придават глас на Божия отговор на молитвите на онези, които се обръщат към Него. Затова тишината се нарушава всеки път, когато един нуждаещ се брат бъде приет и прегърнат. Бедните все още имат на какво да ни научат, защото в една култура, която поставя богатството на първо място и често пъти се жертва достойнството на хората върху олтара на материалните блага, то те (бедните) гребат срещу течението, посочвайки ни, че това, което е от основно значение в живота е нещо съвсем друго.
Молитвата намира потвърждение за своята автентичност в милосърдната любов, която се превръща в среща и близост. Ако молитвата не се превърне в конкретно действие, тя е напразна; всъщност, «вярата без дела е мъртва» (Яков 2, 26). Въпреки това, милосърдната любов рискува да се превърне във филантропия, която бързо се изчерпва. « Без ежедневна молитва, изживяна с вярност, нашата дейност е напразна, изгубва дълбоката си душевност и се свежда до обикновен активизъм» (Бенедикт XVI, Катехеза, 25 2012 г.). Ние трябва да избягваме това изкушение и да бъдем винаги бдителни със силата и постоянството, които идват от животворящия Свети Дух.
8. В този контекст, е добре да си припомним свидетелството, което ни остави Света Майка Тереза от Калкута, една жена, която отдаде живота си за бедните. Светицата повтаряше непрекъснато, че молитвата е мястото, откъдето тя черпеше сили и вяра за своята мисия в служба на най-нуждаещите се. По време на речта си пред Генералната Асамблея на ООН на 26 октомври 1985 г., показвайки на всички броеницата, която винаги държеше в ръката си, тя заяви: «Аз съм просто една бедна монахиня, която се моли. Когато се моля, Исус поставя любовта Си в моето сърце, а аз я давам на всички бедни хора, които срещам по пътя си. Молете се и вие! Молете се и ще си дадете сметка за бедните хора, които имате до себе си. Може би на същата площадка на вашето жилище. Може би дори във вашите домове има хора, които очакват вашата любов. Молете се и очите ще се отворят и сърцето ще се изпълни с любов».
И как да не си спомним тук в града на Рим за Свети Беноа Жозеф Лабре (1748-1783), чието тяло почива и се почита в енорийската църква на Santa Maria ai Monti. Поклонник от Франция в Рим, отхвърлен от много манастири, той прекарва последните години от живота си, като беден сред бедните, прекарвайки часове и часове в молитва пред Светото Причастие, с броеницата, казвайки бревиара, четейки Новия Завет и Подражанието на Христос. Не разполагаше дори с мъничка стая, обикновено той спеше в ъгъла на руините на Колизеума, като “скитник от Бога”, превръщайки съществуването си в непрекъсната молитва, която се възнасяше към Него.
9. По пътя към Светата Година, насърчавам всеки да стане поклонник на надеждата, давайки осезаеми знаци за по-добро бъдеще. Нека не забравяме да ценим «малките детайли в любовта» (Апостолическо насърчение Gaudete et exsultate, т. 145) : да се поспрем, да се приближим, да отделим малко внимание, една усмивка, една ласка, една утешителна дума … Тези жестове не се импровизират, но изискват ежедневна вярност, често пъти скрита и мълчалива, но подкрепена от молитвата. В този момент, когато изглежда, че песента на надеждата отстъпва място на грохота на оръжията, на вика на толкова много ранени невинни и на мълчанието на безбройните жертви на войните, нека да отправим към Бога нашия призив за мир. Ние сме бедни на мир и протягаме ръце, за да го приемем, като скъпоценен дар, като се стремим да го възстановим в нашия всекидневен живот.
10. Ние сме призвани при всички обстоятелства да бъдем приятели на бедните, като следваме стъпките на Исус, който пръв се показа солидарен с бедните. Нека да ни подкрепя в този път, Светата Божия Майка, Пресвета Мария, да не забравяме, че с явлението си в Баньо ни остави посланието: «Аз съм Девата на Бедните». На нея, на която Бог погледна, заради нейната смирена бедност, постигайки велики неща чрез своето послушание, ние поверяваме нашата молитва, уверени, че тя ще се възнесе към Небето и ще бъде чута.
Рим, Свети Йоан Латерански, 13 юни 2024 г,
Възпоменание на Свети Антоний Падуански, Покровител на бедните.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana