13 ноември 2022, XXXIIIта неделя от обикновеното време на Годината
Исус Христос осиромаша, заради вас (виж 2 Кор 8, 9)
1. «Исус-Христос […] осиромаша, заради вас» (виж 2 Кор 8, 9). Именно с тези думи Апостол Павел се обръща към първите християни в Коринт, за да постави основата на техния ангажимент за солидарност към техните братя в нужда. Световният Ден на Бедните идва тази година като добра провокация, за да ни помогне да размишляваме върху начина си на живот и върху многобройните форми на съвременната бедност.
Преди няколко месеца светът излизаше от бурята на пандемията, показвайки признаци икономическо възстановяване, което би облекчило милиони хора, обеднели, поради загубата на работните си места. Пред тях се откриваше перспектива за спокойствие, което без да им даде да забравят за загубата на близките си, обещаваше най-накрая да могат да се завърнат към нормалните междуличностни отношения, да се срещат отново без забрани и ограничения. И ето нова катастрофа се появи на хоризонта, предназначена да наложи различен сценарий на света.
Войната в Украйна дойде да се присъедини към регионалните войни, които през последните години сееха смърт и разрушения. Но тук рамката е представена по по-сложен начин, поради пряката намеса на една „суперсила“, която възнамерява да наложи волята си срещу принципа за самоопределение на народите. Повтарят се сцените на трагични спомени, и отново реципрочните изнудвания на някои сили заглушават гласа на човечеството, което призовава за мир.
2. Колко много бедни ражда абсурда на войната! Накъдето и да погледнем, виждаме колко много насилие удря беззащитните и най-слабите; депортиране на хиляди хора, преди всичко момчета и момичета, за да ги изтръгнат и да им наложат друга идентичност. Думите на Псалмиста отново стават актуални пред разрушението на Йерусалим и изгнанието на младите евреи: «При реките Вавилонски- там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион. На върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители -веселие […] Как да пеем Господня песен на чужда земя? » (Пс 137, 1-4).
Милиони жени, деца и възрастни хора са принудени да се справят смело с опасността от бомбите, като потърсят убежище в съседни страни или като разселени хора. Тези, които остават в зоните на конфликта, живеят всеки ден със страх, лишени от храна, вода, медицински грижи и най-вече от обич. При тези обстоятелства разумът се замъглява и обикновените хора са тези, които понасят последствията и идват да се присъединят към големия брой бедни хора. Как да дадем подходящ отговор способен да донесе облекчение и мир на толкова много хора изоставени на произвола на съдбата на несигурността и нестабилността?
3. Шестият Световен Ден на Бедните се провежда в този така противоречив контекст с поканата – подета от Апостол Павел – да запазим погледа си прикован към Исус, Който, «осиромаша, заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност» (2 Кор 8, 9). По време на посещението си в Йерусалим Павел се среща с Петър, Яков и Йоан, които го помолиха да не забравя бедните. Общността на Йерусалим, наистина се намираше в сериозни затруднения поради големия глад, който беше поразил страната. И Апостолът незабавно се зае да организира голямо събиране на средства в полза на бедните. Християните от Коринт се оказаха много съпричастни и предразположени. По указанията на Павел всеки първи ден от седмицата, те събираха това, което успяваха да спестят и всички бяха много великодушни.
Сякаш не е минало толкова много време оттогава, всяка неделя ние по време на Светата Евхаристия изпълняваме същия жест, като обединяваме нашите дароприношения, така че общността да осигури потребностите на най-бедните. Това е знак, че християните винаги пристъпват с радост и чувство за отговорност, за да не липсва на нито един брат и на нито една сестра най-необходимото. Разказът на свети Юстин, който през втори век описваше на император Антонин Пийо неделното Служение на християните, свидетелствайки за това:«В деня наречен „ден на слънцето”, всички в градовете и в провинцията се събират на едно и също място: те четат спомените на Апостолите и Писанията на Пророците, до колкото времето им позволява. […] После става разпределянето и споделянето на осветените неща на всеки един, а на отсъстващите се изпраща тяхната част чрез службата на дяконите. Тези, които имат в изобилие и които искат да дарят, даряват свободно на всеки, каквото желаят и това което е събрано на този, който ръководи служението. Той помага на сираците, вдовиците, болните, бедните, затворниците, пришълците, с една дума се притича на помощ на всички тези, които са в нужда» (Първа Апология, LXVII, 1-6).
4. Връщайки се към общността на Коринт, ангажираността започва да намалява след първоначалния ентусиазъм и инициативата предложена от Апостол Павел губи своя устрем. Именно това е причината, която подтикна Павел да напише със страст и да стартира отново събирането: «но и да желаете това дело, да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви» (2 Кор 8, 11).
В този момент мисля за готовността на цели народи, които през последните години отвориха вратите си, за да посрещнат милиони бежанци от войните в Близкия Изток, Централна Африка, а сега и в Украйна. Семействата отвориха широко домовете си, за да направят място за другите семейства, а общностите великодушно приеха много жени и деца, за да им осигурят достойнството, което заслужават. Но колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-лоши стават последиците от него. Народите, които ги приемат все по-трудно осигуряват продължителността на подпомагането; семействата и общностите започват да усещат тежестта на ситуацията, защото тя надхвърля извънредната ситуация. Това е моментът да не отслабва, а да се възобнови първоначалната мотивация. Това, което сме започнали, трябва да бъде довършено със същата отговорност.
5. Всъщност солидарността е именно това –да споделяме малкото, което имаме с тези, които нямат нищо, за да не страда никой. Колкото повече израства чувството за общност и общение като начин на живот, толкова повече се развива солидарността. Освен това трябва да се има предвид, че има страни, в които през тези десетилетия се достигна до значимо увеличение на благосъстоянието за много семейства, които постигнаха сигурност в живота си. Това е положителен резултат за частната инициатива и законите, които са подкрепили икономическия растеж, съчетан с конкретен стимул за семейни политики и социална отговорност. Постигнатото наследство от сигурност и стабилност сега може да бъде споделено с онези, които са били принудени да напуснат дома и страната си, за да се спасят и оцелеят. Като членове на гражданското общество, нека да поддържаме жив призива за ценностите на свободата, отговорността, братството и солидарността. И като християни нека винаги намираме в милосърдната любов, във вярата и в надеждата осноовата на нашето съществуване и нашите действия.
6. Интересно е да се отбележи, че Апостолът не иска да ограничава християните, като ги задължава с милосърдни дела. Той всъщност написа: «Не ви го казвам като заповед» (2 Кор 8, 8). Напротив той възнамерява «да изпита искренността» на тяхната любов в усърдието и загрижеността към бедните (виж ibid.). Основанието на молбата на Павел със сигурност е необходимостта от конкретна помощ, но неговото намерение стига много по-далеч. Той кани да се извърши събирането на средствата, така че да бъде знак за любов, както самият Исус свидетелства за това. Накратко щедростта към бедните намира най-силната си мотивация в избора на Божия Син, Който поиска самият Той да стане беден.
Апостолът всъщност не се страхува да потвърди, че този избор е на Христос, Неговото “осиромашаване”, това е една «благодат», дори «великодушието на нашия Господ Исус Христос» (2 Кор 8, 9), и само като Го приветстваме, може да дадем конкретен и последователен израз на нашата вяра. Учението на целия Нов Завет намира своето единство около тази тема, която се отразява и в думите на Апостол Яков: «Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си. Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало, погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда. Но който вникне в съвършенния закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.» (Як 1, 22-25).
7. Изправени пред бедните, ние не се занимаваме с реторика, а запретваме ръкави и прилагаме вярата на практика чрез пряко участие, което не може да бъде делегирано на никого. Понякога може да надделее някаква форма на отпускане, кято да доведе до непоследователно поведение, като безразличие към бедните. Също така се случва някои християни, поради прекомерна привързаност към парите, да затънат в злоупотреба с блага и наследство. Това са ситуации, които показват слаба вяра и крехка и недалновидна надежда.
Знаем, че проблемът не е в самите пари, тъй като те са част от всекидневния живот на хората и обществените отношения. Това, върху което трябва да размишляваме е по-скоро стойността, която парите имат за нас: те не могат да се превърнат в абсолют, сякаш са основна цел. Една такава привързаност ни пречи да гледаме всеки ден реалистично на живота и замъглява погледа, пречейки ни да видим нуждите на другите. Нищо по-вредно не може да се случи на един християнин или на една общност от това да бъдат заслепени от идола на богатството, което в крайна сметка се обвързва с визията за краткотраен и провалящ се живот.
Следователно не става въпрос за поведение в подкрепа на бедните, както често се случва, напротив трябва да се ангажираме, та на никого да не липсва най-необходимото. Не активизмът спасява, а искреното и великодушно внимание позволява да се приближим до бедния човек като един брат, който му протяга ръка, а това ни изкарва от ступора, в който сме попаднали. Следователно, «никой не би трябвало да казва, че е далеч от бедните хора, защото неговите избори в живота го карат да обръща повече внимание на други задачи. Това е най-честото извинение в академични, корпоративни или професионални среди и дори в църковните. […] Никой не може да се чувства изключен от загрижеността към бедните и социалната справедливост» (Апостолическо Насърчение Evangelii gaudium, т. 201). Спешно е да се намерят нови пътища, които могат да надхвърлят идеята за тези социални политики «замислени като политика към бедните, но никога с бедните, никога бедни и още по-малко включени в този проект обединяващ народите» (Енциклика Fratelli tutti, т. 169). По-скоро трябва да сме склонни да възприемем отношението на Апостола, който можеше да напише на Коринтяните: «Аз не искам на другите да им е леко, а на вас да е трудно. Нека има равенство» (2 Кор 8, 13).
8. Има един парадокс, който е трудно да се приеме, както днес така и вчера, защото той се сблъсква с човешката логика: има бедност, която ни прави богати. Припомняйки “благодатта” на Исус Христос, Павел иска да потвърди това, което самия той проповядва, а именно че истинското богатство не се състои в трупането «на съкровища на земята, там където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат» (Мт 6, 19), а се намира във взаимната любов, която ни кара да си носим бремето едни на други, за да няма никой изоставен или изключен. Опитът на немощта и ограниченията, който сме натрупали през последните години, а сега и с трагедията на една война с глобални последици трябва да ни научи на нещо решително: ние не сме на света, за да оцеляваме, а за бъде позволен на всеки един достоен и щастлив живот. Посланието на Исус ни показва пътя и ни дава да открием, че има бедност, която унижава и убива, но и че съществува и друга бедност, Неговата, която освобождава и успокоява.
Бедността, която убива, това е мизерията, дъщеря на несправедливостта, експлоатацията, насилието и несправедливото разпределение на ресурсите. Това е безнадеждната бедност, без бъдеще, защото е наложена от културата на отхвърлянето, която не предлага нито перспективи нито изход. Мизерията е тази, която макар и да налага състояние на крайна бедност, засяга и духовното измерение, което макар и често да е пренебрегвано, все пак съществува и има значение. Когато в крайна сметка единственият закон е този за изчисляване на печалбата, вече не съществуват пречки пред логиката за експлоатацията на хората: другите са само средства. Повече не съществуват справедливо заплащане, справедливо работно време и се създават нови форми на робство, изстрадани от хората, които нямат алтернатива и които трябва да приемат тази отровена несправедливост, за да изкарат минимума за препитанието си.
От друга страна-бедността, която освобождава е тази, която стои пред нас като отговорен избор, за да облекчим баласта и да се концентрираме върху същественото. Всъщност ние често се сблъскваме с това чувство за неудовлетвореност, което мнозина изпитват, защото усещат, че пропускат нещо важно и тръгват да го търсят като хора, които се скитат без цел. В желанието си да намерят това, което може да ги удовлетвори, те трябва да се ориентират към малките, слабите и бедните, за да разберат окончателно от какво се нуждаят наистина. Срещата с бедните ни позволява да сложим край на много безпокойства и противоречиви страхове, да достигнем до това което наистина има значение в живота, и което никой не може да ни отнеме: истинската и безвъзмездна любов. Всъщност бедните, преди да станат обект на нашата милостиня, са субекти, които ни помагат да се освободим от обвързването с безпокойството и повърхностното.
Един отец и доктор на Църквата, Свети Йоан Златоуст, в своите писания, където се срещат силни изобличения в поведението на християните към най-бедните, пишеше: «Ако не вярвате, че бедността произвежда богатство, помислете за вашия Учител и повече няма да се съмнявате. Защото, ако Той не беше станал беден, вие нямаше да станете богати. Обаче нещо удивително е, че бедността е обогатила богатството! Тук именно под името „богатство”, Павел има предвид науката за благочестието, очистването от нашите грехове, правдата, освещаването и неизброимите блага, които Бог ни е осигурил.» (Проповеди върху Второто послание до Коринтяните, 17, 1).
9. Текстът на Апостола, към който се отнася този Шести Световен Ден на Бедните представя големият парадокс на живота на вярата: бедността на Христос ни обогатява. И ако Павел е успял да даде това учение – то Църквата го е разпространявала и свидетелствала през вековете – именно, защото Бог в Своя Единороден Син Исус избра да следва този път. Ако Той е станал беден за нас, тогава самият ни живот е осветен и преобразен от Него, и придобива стойност, която светът не познава и не може да му придаде. Богатството на Исус това е Неговата любов, която не се затваря за никого и достига до всички, особено до онези, които са маргинализирани и лишени от най-необходимото. От любов Той се съблече и пое човешкото поведение. От любов Той стана покорен слуга, докато умря и умря на Кръста (виж Фил 2, 6-8). От любов Той направи Себе си «Хляб на живота» (Йн 6, 35), така че на никого да не му липсва най-необходимото и да може да намери питателна храна за вечен живот. Дори днес изглежда трудно, както и тогава за Учениците на Господа да приемат това учение (виж Йн 6, 60) ; но Словото на Исус е ясно. Ако искаме животът да надделее над смъртта и достойнството да бъде избавено от неправдата, пътят е Неговият: и той се състои в следване на бедността на Исус Христос, споделяйки живота с любов, разчупвайки хляба на Неговото съществуване с братята и сестрите, като започнем от последните, с тези на които им липсва най-необходимото, за да се постигне равенство, за да бъдат избавени бедните от мизерията, а богатите от суетата, и двете безнадеждни състояния.
10. На 15 май тази година, канонизирах Брат Шарл дьо Фуко, един човек, който се роди богат и изостави всичко, за да следва Исус и да стане беден заедно с Него и брат на всички. Неговият отшелнически живот първо в Назарет после в пустинята Сахара, изграден от мълчание, молитва и споделяне е образцово свидетелство за християнска бедност. Ще бъде добре за нас да размишляваме върху неговите думи: «Нека да не презираме бедните, малките, те не само са наши братя в Бога, но те са тези, които най-съвършенно се уподобяват на Исус в Неговия външен живот : те ни представят съвършенно Исус, Работникът от Назарет. Те са най-възрастните сред избраните, първите призвани към люлката на Спасителя. Те бяха обичайната компания на Исус, от Неговото раждане до Неговата смърт. Нека ги почетем и да почитаме в тях образите на Исус и на Неговите свети родители […]. Нека приемем за нас [поведението] което Той прие за самия Себе Си […].Нека никога да не преставаме да бъдем бедни във всичко, братя на бедните, другари на бедните, нека бъдем най-бедни от бедните, както Исус, и като Него нека да обичаме бедните и да се обграждаме с тях» [1]. За Брат Шарл, това не бяха просто думи, но конкретен начин на живот, който го накара да сподели с Исус самият дар на живота.
Нека този Шести Световен Ден на Бедните да стане повод за благодат, за да изпитаме нашата лична и общностна съвест и да се запитаме дали бедността на Исус Христос е наш верен спътник в живота.
Рим, Свети Йоан Латерански, 13 юни 2022г., Възпоменание на Свети Антон от Падуа.
ПАПА ФРАНЦИСК
[1]Размишление т. 263 върху Лука 2, 8-20 : C. de Foucauld, Добротата на Бога. Размишленията върху Светите Евангелия (1), Новият Град, Montrouge 1996, стр. 214-216.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
