11 февруари 2022 година
«Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден» (Лк 6, 36). Нека сме близо до тези, които страдат по пътя на милосърдието.
Скъпи братя и сестри,
Преди тридесет години, Свети Йоан Павел II постанови Световния Ден на Болните, за да привлече вниманието на Божия народ, на католическите здравни институции и гражданското общество към болните и тези, които поемат грижата за тях[1].
Благодарни сме на Господ за пътя изминат през тези години в отделните Църкви по целия свят. Много стъпки напред бяха направени, но остава да извървим още дълъг път, за да се гарантират на всички болни, а особено в местата и ситуациите, характеризиращи се с най-голяма бедност и изолация, грижите от които се нуждаят, както и пасторалното придружаване, за да могат да изживеят времето на болестта си, като се съединят с Христос, разпнат и възкръснал. Нека Тридесетия Световен Ден на Болните –чието честване няма да може да се проведе, както е предвидено, заради пандемията в Арекипа, в Перу, но ще се проведе в базиликата Свети Петър във Ватикана – да може да ни помогне да израснем в близост и в служба на болните хора и техните семейства.
1. Милосърден като Отца
Темата избрана за този Тридесети Световен Ден за Болните: «Затова бъдете милосърдни както и вашият Отец е милосърден» (Лк 6, 36), насочва погледа ни преди всичко към Бога « богат с милост» (Еф 2, 4), Който винаги гледа чедата Си с бащинска любов, дори когато се отдалечават от Него. Всъщност милосърдието е свише – името на Бог, което изразява Неговата природа, не като случайно чувство, а като сила присъстваща във всичко, което прави Той е същевременно и сила и нежност. Ето защо ние можем да кажем с удивление и признателност, че милосърдието на Бог включва както измерението на бащинството, така и това на майчинството (виж Ис 49, 15), защото Той се грижи за нас с бащинска сила и майчинска нежност, винаги желаещ да ни даде нов живот в Светия Дух.
2. Исус, милосърдието на Отца
Свидетелят свише на милосърдната любов на Отца към болните е Неговият Единороден Син. Колко пъти Евангелията ни разказват за срещите на Исус с хора, поразени от различни болести. Той «ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за Божието Царство и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа» (Мт 4, 23). Ние можем да се запитаме: защо е това специално внимание на Исус към болните, до такава спетен, че става основно дело в рамките на мисията на Апостолите, изпратени от Учителя да известяват Евангелието и да лекуват болните? (виж Лк 9, 2).
Един мислител от XX ти век ни подсказва причината: «Болката изолира абсолютно и именно от тази изолация се поражда призивът към другия, призоваването на другия.» [2]. Когато човек в собствената си плът изпита немощ и страдание, заради болестта, сърцето му натежава, страхът се увеличава, въпросите се умножават, търсенето на смисъл във всичко, което се случва, става все по-неотложно. Как да не си припомним в тази връзка за този период на пандемията за многобройните болни, които изживяха в самота този последен етап от съществуването си в интензивното отделение, те със сигурност са били обгрижени от великодушните здравни работници, но бяха далеч от обичта на тези, които бяха най-скъпи и най-важни за тях в земния им живот? Оттук и важността да имаш до себе си свидетели за Божието милосърдие, които по примера на Исус, и милосърдието на Отца, да изливат върху раните на болните маслото на утехата и виното на надеждата[3].
3. Да докоснем страдащата плът на Христос
Поканата на Исус да бъдем милосърдни като Отца придобива специално значение за здравните работници. Мисля за лекарите, медицинските сестри, лаборантите, за тези, които са назначени да помагат и да се грижат за болните, както и за многото доброволци, които даряват от безценното си време на тези, които страдат. Уважаеми здравни работници, вашата служба за болните, извършена с любов и компетентност, надхвърля границите на професията, за да се превърне в мисия. Вашите ръце, които докосват страдащата плът на Христос могат да бъдат знак за милосърдните ръце на Отца. Осъзнавайте голямото достойнство на вашата професия, както и отговорността, която тя носи.
Нека благославяме Господ за прогреса, който постигна медицинската наука особено в последно време, новите технологии позволиха да се установят терапевтични курсове, които са от голяма полза за болните; изследванията продължават да дават ценния си принос в борбата със старите и новите заболявания, рехабилитационната медицина е развила значително своите знания и умения. Но всичко това не трябва да ни кара да забравяме уникалността на всеки пациент, с неговото достойнство и неговата уязвимост[4]. Болният винаги е по-важен от неговата болест и затова всеки терапевтичен подход не може и не трябва да пренебрегне изслушването на пациента, неговата история, неговите тревоги и опасения. Дори когато не е възможно да се излекува човек, то винаги може да се погрижим за него, да го утешим, винаги е възможно да го накараме да почувства близост, която показва много повече интерес към човека, отколкото към неговото заболяване. Ето защо аз искам курсовете за обучение на здравния персонал да са в състояние да подготвят хората за изслушване и за измерение в отношенията.
4. Места за полагане на грижи, милосърдни домове
Световният Ден на Болните представлява и благоприятен повод за да насочим вниманието си към местата за полагане на грижи. През вековете милосърдието към болните е накарало християнската общност да отвори безброй “страноприемници на Добрия Самарянин ”, където болните с всякакви заболявания биха могли да бъдат приети и обгрижени,особено тези, които не можеха да решат въпроса със своето здраве, поради тяхната бедност или социална изолация, или пък поради затруднения при лечението на определени патологии. В тези ситуации това са децата, възрастните хора и най-уязвимите, които поемат тежестта. Милосърдни като Отца, много мисионери придружаваха известяването на Евангелието с изграждането на болници, диспансери и домове за полагане на грижи. Това са ценни дела, чрез които християнската милосърдна любов се оформи, а Христовата любов, за която свидетелстваха Неговите ученици ставаше по-достоверна. Мисля преди всичко за народите от най-бедните региони на планетата, където понякога е необходимо да се изминават дълги разстояния, за да се намерят центрове за полагане на грижи, които въпреки техните ограничени ресурси, предлагат това, което е налично. Пътят все още е дълъг, а в някои страни получаването на подходящи грижи си остава лукс, както се вижда например от малкото налични ваксини срещу covid-19 в бедните страни, но още повече липсата на грижи за заболявания, които изискват много по-обикновени лекарства.
В този контекст искам отново да потвърдя значението на католическите здравни институции: те са ценно съкровище, което трябва да е подкрепено и над което трябва да се бди, тяхното присъствие характеризира историята на Църквата, поради близостта им до най-бедните болни и до най-забравените ситуации [5]. Колко много основатели на религиозни семейства съумяха да чуят вика на братята и сестрите, лишени от достъп до грижи или лошо обгрижвани и се отдадоха в тяхна служба! Днес също, дори и в най-развитите страни тяхното присъствие представлява благослов, защото те винаги могат да предложат, освен грижата за тялото с цялата необходима компетентност, милосърдна любов, в която болният и неговото семейство са в центъра на вниманието. В една епоха, когато културата на отпадъците е така разпространена, и където животът не винаги е признат за достоен, за да бъде приет и живян, тези учреждения, като милосърдни домове, могат да бъдат за пример как да се грижим и бдим над всеки живот, дори над най-крехкия, от неговото начало чак до самия му естествен край.
5. Пасторалното милосърдие : присъствие и близост
В пътуването на тези тридесет години, пасторалът за здравето видя как неговата необходима грижа е все по-призната. Ако най-тежката дискриминация, от която страдат бедните – а болните са бедни и на здраве –е липсата на духовно внимание, ние не можем да ги лишим от поднасянето на Божията близост, от Неговия благослов, от Неговото Слово, от отслужването на Тайнствата и предлагането на път за израстване и съзряване във вярата [6]. В тази връзка бих искал да припомня, че да бъдеш близо до болните и да им поднесеш пасторална подкрепа не е само задача запазена за някои служители специално посветени на това. Да посещаваме болните е покана, която Христос отправя към всички Свои ученици. Колко болни и възрастни хора живеят в домовете си и очакват едно посещение! Служението на утехата е дълг на всеки кръстен човек, спомняйки си словото на Исус: «Болен бях и Ме посетихте» ( Мт 25, 36).
Скъпи братя и сестри, аз поверявам всички болни и техните семейства на застъпничеството на Мария, здраве за болните. Нека обединени с Христос, Който носи върху Себе Си болката на света, да могат да намерят смисъл, утеха и увереност. Аз се моля за хората от целия здравен персонал, богати на милосърдие, те да поднасят на пациентите освен подходящи грижи и своята братска близост.
На всички вас, давам от все сърце моята Апостолическа Благословия.
Рим, Свети Йоан Латерански, 10 декември 2021 година, Възпоменание на Дева Мария от Лорето.
Папа Франциск
[1] виж Свети Йоан-Павел II, Писмо до Кардинал Fiorenzo Angelini, Президент на Папския Съвет за Пасторала на Здравните услуги, за Установяването на Световния Ден на Болните (13 май 1992).
[2] E. Lévinas, « Етика на страданието», in Souffrances. Тяло и душа, споделени изпитания, под ръководството на J.-M. von Kaenel, Autrement, Париж 1994, стр. 133-135.
[3] виж Missel Romain, Общ Предговор VIII, Исус, Добрият Самарянин.
[4] виж. Речта “Към Националната Федерация на ордените на италианските хирурзи и стоматолози , 20 септември 2019».
[5] виж Ангел Господен в болницата “ Gemelli ” в Рим, 11 юли 2021.
[6] виж Апостолическия призив Evangelii gaudium (24 ноември 2013), 200.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
