11 февруари 2024 година
«Не е добре за човека да бъде сам».
Да лекуваме болния, като се погрижим за взаимоотношенията
«Не е добре за човека да бъде сам» (Бит. 2, 18). От самото начало Бог, Който е любов, създаде човека за общение, вписвайки в неговото същество измерението на взаимоотношенията. Така, нашият живот, моделиран в образа на Троицата е призван да се реализира напълно в динамиката на взаимоотношенията, приятелството и взаимната любов. Ние сме създадени, за да бъдем заедно, а не – за да бъдем сами. И именно, защото този проект за общение е вписан така дълбоко в човешкото сърце, да изпитаме изоставянето и самотата ни плаши и е болезнено, дори нечовешко за нас. А още повече в моментите на уязвимост и неувереност, на несигурност, които често са провокирани от появата на сериозно заболяване.
Мисля си, например, за тези хора, които се оказаха ужасно сами по време на пандемията Covid-19 : пациентите, които не можеха да получават посещения, но също така и медицинските сестри, лекарите и помощния персонал, всички те свръх натоварени и затворени в стаите за изолация. И естествено, нека не забравяме, и онези, които трябваше да посрещнат часа на смъртта съвсем сами, разбира се обгрижвани от медицинския персонал, но далеч от своите семейства.
В същото време споделям с болка страданието и самотата на тези, които заради войната и нейните трагични последици се оказват без подкрепа и без помощ: войната е най-ужасната социална болест, а най-уязвимите хора плащат най-високата цена.
Трябва да се подчертае обаче, че дори в страни, които се радват на мир и по-големи ресурси, времето на старостта и болестта често се преживяват в самота, а понякога и в изоставяне. Тази тъжна реалност е преди всичко последица от културата на индивидуализма, която възхвалява най-доброто представяне на всяка цена и култивира мита за ефективност, но става безразлична и дори безмилостна, когато хората вече нямат необходимата сила да се справят. Тогава се превръща в култура на отхвърлянето, в която «хората вече не се възприемат като основна ценност, която трябва да бъде уважавана и закриляна, особено тези, които са бедни или с увреждания, и ако те “не служат повече” – например за раждането на деца –, или “не служат повече” – както възрастните хора» (Енциклика Fratelli tutti, т. 18). За съжаление тази логика прониква и в някои политически избори, които не поставят достойнството на човешката личност и нейните потребности в центъра, а и не винаги благоприятстват стратегиите и необходимите ресурси, за да гарантират на всяко човешко същество основното право на здравеопазване и достъп до грижи. В същото време изоставянето на уязвимите хора, както и тяхната самота също се свеждат до грижата на здравните услуги, без да бъдат разумно придружени от “терапевтично обвързване” между лекар, пациент и член на семейството.
Добре ще ни бъде да чуем отново този библейски цитат: не е добре за човека да бъде сам! Бог го произнася още в самото начало на Сътворението и така ни разкрива дълбокият смисъл на Своя проект за човечеството, но в същото време и смъртоносното нараняване на греха, което започва, пораждайки подозрения, скъсвания, разделения, за да се стигне така до изолацията. Това засяга човека във всичките му взаимоотношения: с Бог, със самия себе си, с другите, и със Сътворението. Тази изолация ни кара да губим смисъла на съществуването и така ни лишава от радостта на любовта, като ни кара да изпитаме потискащото чувство на самотата във всички решаващи етапи от живота.
Братя и сестри, първата грижа, от която ние се нуждаем, когато боледуваме, е близостта изпълнена с нежност и състрадание. Следователно грижата за болните хора означава преди всичко да поемем грижа за техните взаимоотношения, за всичките им взаимоотношения: с Бога и с другите- семейство, приятели, болногледачи – със Сътворението, със самия себе си. Дали е възможно? Да, това е възможно и всички сме призовани да се ангажираме, за да стане реалност. Нека да погледнем иконата на Добрия Самарянин (виж Лука 10, 25-37), за да видим способността му да забави своя ритъм и да стане ближен, нежността, с която той облекчава раните на своя страдащ брат.
Нека си припомним тази основна истина от нашия живот: ние сме дошли на света, защото някой ни е приел, ние сме създадени за любов, ние сме призовани към общение и братство. Това измерение на нашето същество ни подкрепя особено в моментите на болестта и уязвимостта и това е първата терапия, която трябва да предприемем ние заедно, за да излекуваме болестите на обществото, в което живеем.
На всички вас, които боледувате, било временно или хронично, бих искал да кажа: не се срамувайте от вашето желание за близост и нежност! Не го крийте и никога не мислете, че сте в тежест за другите. Състоянието на болните приканва всички ни да забавим превъзбудения ритъм, в който ние сме потопени и да се преоткрием.
В тази епохална промяна, която изживяваме, особено ние християните сме призовани да приемем състрадателния поглед на Исус. Нека се погрижим за тези, които страдат и които са сами, може би маргинализирани и отхвърлени. С взаимната любов, която Господ, Исус Христос ни дава в молитвата и специално в Евхаристията, нека излекуваме раните на самотата и изолацията. И нека така си сътрудничим, за да се противопоставим на културата на индивидуализма, на безразличието и отхвърлянето, за да развием културата на нежността и състраданието.
Болните, уязвимите и бедните са в сърцето на Църквата и трябва също така да бъдат в центъра на нашето човешко внимание и на нашата пасторална грижа. Да не го забравяме! И нека се поверим на Пресветата Дева Мария, Здраве за болните, за да се застъпва за нас и да ни помага да бъдем творци за близост и братски взаимоотношения.
Рим, Свети Йоан Латерански, 10 януари 2024 година.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
Превод: Йорданка Гьокова