Постът е време на покаяние, подготвящо ни за преживяване на най-големия празник – Великден. Великите пости обхващат периода от Пепеляна сряда до Тайната вечеря на Велики четвъртък. Постното време е изразено с четири основни теми, появяващи се в богослужебните текстове. Те включват:
- бдение като противодействие на злото (I и II седмица);
- покаяние и обръщане (Пепеляна сряда и делничните дни);
- кръщение и подновяване на кръщелните обещания (неделите, особено III, IVи V);
- страдание Христово (последните две седмици на поста).
„Двойнственият характер на времето на Великденския пост, който, най-вече чрез възпоменанието или подготовката за Кръщението и чрез Покаянието, настойчиво предразполага верните към честването на Пасхалната тайна с по-често слушане на Божието слово и с посвещаването на молитвата, следва да бъде по-ясно проявен, както в Литургията, така и в литургичната катехеза“ . (Sacrosanctum Concilium, 109)
Времето на Великия пост в Църквата е време на покаяние и обръщане. Това е и време на постене (лишения от различен тип), милостиня и молитва. Основен елемент в преживяването на постното време е т.нар. тридница в енорията, придружена от проповеди, конференции, различни набожности, време за изповед и индивидуална молитва на верните пред Светото Причастие. През Великденските пости на първо място е Евхаристията, а след това народните религиозни традиции. Поради тази причина различните набожности се отслужват преди или след Светата Евхаристия, както и в друго време през деня, а свещеникът се облича с подходяща одежда, различна от фелона /пианетата/, за настоящата набожност.
Началото на Великия пост започва от Пепеляна сряда, която е началото на нашия път към признаването на това колко много ни е необходим Господ. Названието идва от ритуала, който свещеникът извършва на този ден – той поръсва със светена вода специално приготвена пепел от благословени върбови клонки. Със същата пепел прави кръст на челото на всеки мирянин, дошъл в храма, произнасяйки думите: „Покай се и вярвай, защото от пръст си направен и на пръст ще станеш“. Пепелта е символ на смирение – без Бог в нашия живот ние ще сме разпръснати, разпилени като прашинките пепел, но благодарение на него – ние сме едно цяло. „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръст ще се върнеш”. (Бит. 3, 19) През литургията на деня се благославя пепелта от изгорените маслинени и върбови клонки или клонки от други дървета, благословени предишната година.
