Целта на тази статия е да се опита да анализира проблема с „радостта“ в апостолската адхортация на папа Франциск „Evangelii Gaudium“ (Евангелска радост). При формулирането на текста приемам обяснителен принцип, основан на богословски размисъл върху радостта и върху собствените си мисли. Тази статия не изчерпва темата. „Evangelii Gaudium„, това не е енцикличен, тържествен и доктринален документ, а „апостолска адхортация“, просто „писмо“ с пасторална природа, разкривайки душата на аржентинския папа (публикувана на 24 ноември 2013 г., На празника на Христос Царят). Това е текст, от който човек трябва да знае, че разбира мисълта на папа Франциск, неговата програма и може да го разбере и да го придружава в ежедневието и в молитвата. Освен всичко друго, текстът се чете добре, защото е много специфичен и разбираем за всички. Светият Отец говори от сърце и говори за своя опит като християнин, като свещеник и като епископ.
Писмото започва с тези думи: „Радостта от Евангелието изпълва сърцето и целия живот на тези, които се срещат с Исус. Онези, които му позволяват да ги спаси, са освободени от греха, от тъга, от вътрешна празнота, от изолация. Радостта от Исус Христос винаги се ражда и преражда“ [1]. Това начало е много интересно. Със сигурност там можем да намерим вдъхновение за „Evangelia Nuntiandi“ на Павел VI. Цитирайки го, папа Франциск пише: „Нека си възвърнем и задълбочим ентусиазма, сладката и удобна радост от евангелизацията, дори когато трябва да сеете плач“ [2].
Думата „радост“ е може би най-важната в „Evangelii Gaudium„, която е цитирана 59 пъти! Защо Франциск започва писмото си, говори за радостта на живота и обича Исус Христос? Защото грехът, всеки грях носи тъга, песимизъм, депресия и води до смърт. Исус Христос, който умира на кръста и възкръсва, ни освобождава от греховете си, като ни доставя радостта от живота. Това е голямата истина, която изпитваме в живота си: когато съм в стая с Бога и съм щастлив, а когато съгрешавам, аз съм тъжен, притеснен, мърморех и недоволен [3].
Апостолската адхортация е насочена към верните, „да ги покани на нов етап от евангелизацията на църквата през следващите години“. Светият отец Франциск ни провокира, като ни прави главни герои на неговия план да провъзгласяват и свидетелстват пред хората за Христос. Връзката между радостта и евангелизацията е много близка. Евангелието е добра, /красива/ истинска новина за спасението. Ето защо, нека се запитаме: Какво точно мисли папата, когато говори за „радост“? И „Евангелска радост“? На латински език класическият термин gaudium винаги показва разположението на интериора, афект, който се появява в душата на човек, който е в присъствието на добро и в резултат на това, усеща отварянето на сърцето. „Радостта“ е преди всичко вътрешно чувство: роденo в сърцето и винаги черпи основания от източниците на истината, доброто, красивоto [4].
За да разберем мислите на Светия Отец, трябва да погледнем писмата и изказванията на J. M. Bergoglio, написани, преди да го призоват на столицата на св. Петър. Трябва да се отбележи, че тази тема винаги е била много скъпа и важна за него. J. M. Bergoglio оставя задълбочено описание на тази тема в периода, в годините, когато той е бил провинциал на йезуитите в Аржентина.
Радостта се появява в сърцето като дар от Бог и е знак за хармония и единство, постигнати в любовта. Тя се проявява като мисионерски ентусиазъм: „Може ли съвременният свят, търсейки в страх или надежда, да приема Евангелието не от своите тъжни и обезкуражени проповедници, не от нетърпеливи или плахи хора, а от слугите на Евангелието, чийто живот блести от ентусиазъм. Всички те вземат радостта си от Христос“ [5].
Тази тема често се появява при J. M. Bergoglio като архиепископ на Буенос Айрес. В своята проповед по време на месата от 21 април 2011 г., коментирайки пророка Исая, той обяснява, че радостта и комфортът са плодове и евангелски знаци. Той подчертава, че истината и любовта не са стихотворения, но те присъстват и са активни в сърцата ни, посветени на Бога. Когато в сърцето на пастира има радост, това е знак, че неговите действия идват от Светия Дух. Когато има радост в сърцата на хората, това е знак, че Светият Дух идва в сърцето им като дар. Духът, който ни изпраща, е Дух на утеха, а не на ленност [6]
Появата на „радост“ е, както виждаме, много лично събитие, дело на Светия Дух. Ако обаче се роди в сърцето, тя трябва да се развие. Радостта е черта на християнина, живеещ в общение с Христос. Ако християнския ни живот е автентичен, той трябва да е радостен, защото Евангелието – пише Франциск – „ни кани за радост“ и дава няколко примера. По време на посещението у св. Елисавета, Мария казва: „Духът ми се възрадва в Бога, моя Спасител“ (Лк 1:17); Исус обещава на учениците си: „Казах ви, че моята радост ще бъде с вас и че вашата радост ще бъде пълна“ (Йоан 15:11) и гарантира: „Никой не може да вземе радостта ти“ (Йоан 16:22). Апостолските действия потвърждават, че в първата християнска общност, дори в разгара на преследването и мъченичеството, „е голяма радост“ (Деян. 13:52); учениците „приеха храна с радост и простота на сърцето“ (Деян. 2:46) [7].
Насърчавайки ни към радостта на Евангелието, папата подчертава, че ние приемаме две нагласи: първата е дружелюбно и отворено да се грижим за Божието Слово и не само индивидуално, но и като общност, като „църква“, като братя и сестри, за които се отнася Словото, което ги придружава, носи плод и го честват; второто отношение, за което ни пита папата, е отношение, изпълнено с мисионерски дух. Радостта има „динамика на изхода и дар, да излезеш от себе си, да следваш и да сееш винаги отново, винаги по-далече“ [8]. И той добавя: „Насърчавам всички християни, независимо от мястото и ситуацията, в която те намират себе си, да подновят днес личната си среща с Исус Христос или поне да решат да бъдат готови да го срещнат, да го търсят, да го търсят постоянно всеки ден“ [9]. Само в тази „среща с Божията любов, която се превръща в щастливо приятелство“ можем да се освободим от нашия егоизъм и да станем напълно хора. „Това е източникът на евангелската дейност“ [10].
Като разпознава знаците на настоящото време, папа Франциск добавя, че страхът може да бъде преодолян, като поставим заповедта на Исус в живота: вървете и проповядвайте, защото Пасхалната радост не трябва да бъде изпитвана само за себе си. „Радостта на Христос се укрепва, когато я даваме, умножава се, когато я споделяме. Ако се отворим и носим Евангелието, сърцето ни ще се разшири и ще преодолеем страха“. Светият Отец изтъква, че проповядването може да срещне препятствие, което е невярно, което замърсява разпространяването, изкривява вътре, води обратно към гроба. „Възкръсналият Господ, от друга страна, иска да ни измъкне от гробовете на лъжата и двуличието“. Той ни насърчава да изкажем името на лъжата, която е в нас! „И нека поставим своите неясноти на светлината на възкръсналия Исус. Той иска да получи това, което е скрито, да ни направи прозрачни и светещи свидетели на радостта от Евангелието, истината, която ни освобождава“ [11].
В обобщение, може да се подчертае, че радостта в живота на вярващите не е нещо второстепенно, но важно, колкото важна е ролята на майката за семейството и бъдещето на нейните деца. На страниците на документа в много аспекти и контексти, Франциск посочва, че вината на неефективността на нашето проповядване на Евангелието се носи от липсата на автентична радост, произтичаща от истинската, дълбока, лична среща с Христос.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
_____________________________
[1] EG 1.
[2] Ibidem 10.
[3] Por. С. Зумбулакис, Религиозна философия, [w:] Християнство и култура, XIII (2014), nr. 2, s. 73.
[4] Por. С. Пенов, Душа, тяло, Бог и свят, Ловечпринт 2008, s. 65.
[5] EG 10.
[6] Por. J. M. Bergoglio – Papa Francesco, Riflessioni di un pastore. Misericordia, Missione, Testimonianza, Vita, LEV, Città del Vaticano 2013, s. 96-97.
[7] EG 5.
[8] Ibidem 21.
[9] Ibidem 3.
[10] Ibidem 8.
[11] Regina Coeli z papieżem Franciszkiem,18.04.2022, https://www.ekai.pl/dokumenty/regina-coeli-z-papiezem-franciszkiem-18-kwietnia-2022/, dostęp: 5.05.2022.
