Страстната седмица е установена, за да може Църквата да изживее Страданието, Смъртта и Възкресението на Христос Господ. Страстната седмица възпоминава спасителните мистерии на Църквата, извършени от Христос в последните дни от живота Му, започвайки с месианското Му влизане в Йерусалим.
Литургията на Страстната седмица трябва да се отслужва във всички църкви и обществени параклиси. Трябва да се подготви внимателно. Приоритет за честването винаги е запазено за енорийската църква. Дните на Страстната седмица от Велики понеделник до Велики четвъртък включително имат предимство пред всички други литургични възпоминания. В тези дни не е подходящо да се извършват тайнствата кръщение и миропомазване.
Подходящо е времето на Великия пост да завърши по такъв начин за отделните верни, както и за цялата християнска общност чрез някакъв покаятелен ритуал, да се подготвят да участват по-пълно в пасхалната мистерия. Този обред трябва да се извърши преди Великденското тридневие и не трябва непосредствено да предхожда литургията на Господната Вечеря (Велики четвъртък вечер).
НЕДЕЛЯ НА СТРАДАНИЕТО ГОСПОДНЕ, ВРЪБНИЦА
Страстната седмица започва на Връбница или Страданието Господне, което съчетава съобщението за царския триумф на Христос и посланието за Страстите. В литургията на този ден и в катехизиса трябва да се покаже връзката между двата аспекта на пасхалната мистерия. Шествието в чест на месианското влизане на Христос в Йерусалим има празничен и битов характер. Верните в домовете си и на работните си места охотно съхраняват палми, цветя или върбови и маслинени клони или други благословени дървета, носени в процесията. Клонките се пазят предимно като свидетелство за вярата в Христос, Месианският Цар и Неговата пасхална победа.
Литургийникът предвижда три форми за отбелязване на триумфалното влизане на Исус в Йерусалим. Най-основната форма е тържественото шествие. Християните празнуват това събитие, наследявайки възклицанията и жестовете на излезлите еврейски деца на среща с Господа и молитвата „Осанна„. Трябва да има само едно шествие и то преди литургията, на която вярващите се събират в по-голям брой, също и вечерта в събота или в неделя. Нека вярващите се съберат предварително на друго подходящо място извън църквата, където върви процесията. Нека вярващите участват в процесията, носейки клони. Свещеникът и служителите също носят клони, докато вървят пред хората. Благославят се палми или други клонки, за да бъдат носени в процесията. В допълнение към тържествената процесия в чест на влизането на Господа в Йерусалим, литургийникът предвижда две други форми.
Втората форма на възпоминание е тържественото въведение, когато не може да се състои шествие извън църквата. В тази форма се извършва освещаването на клонки в храма. Третата форма е обикновеният вход, който се използва в месите на тази Неделя, в която няма тържествен вход. В такъв случай не се благославят клонки. Не трябва да се организира шествие или тържествен вход. Палмите не трябва да се благославят извън литургията.
Евангелието на Страстите Господни има особено тържествен характер. Препоръчително е да се пее или чете по традиционния начин, т.е от трима, които споделят ролята на Христос, разказвач и хора. Нека страстта се чете от дякони или презвитери, а в тяхно отсъствие – лектори; в този случай думите на Христос трябва да бъдат произнесени от свещеника. Всички, които четат това Евангелие, трябва да носят алби. Това провъзгласяване на страстите се извършва без използването на свещници и тамян, без поздрави хора и без да се прекръстват върху книгата. Проповедта не трябва да се пропуска след четенето на Страстите, дори ако тя трябва да бъде кратка (поради обширната литургия на Връбница).
о. Венци Николов OFMConv.
