Св. Марко е първият, който очертава историята на Исус, който, като верен тълкувател на оригиналната прокламация, стриктно спазва периода на обществен живот, който се простира от Кръщението до Възнесението (вж. Деяния 1:22). Мария е спомената в два кратки пасажа. На пръв поглед марийните препратки, които характеризират историите на другите евангелисти, изглеждат отсъстващи от евангелието според св. Марко. В текст, за който се смята, че е написан от ученик на Петър, на гръцки койне около 60-70 години след Христа, за общност от нееврейски християни, твърде малко се споменава Дева Мария. Вероятно, ако съществуваше само това евангелие, всъщност нямаше да има днес мариология, така както ако имахме само евангелието на св. Иван, нямаше да знаем нищо за тайнството Евхаристия. Ако имахме само евангелието на св. Марко, нямаше да знаем нищо за Мария. Св. Марко показва Мария като биологичната майка на Исус, поради което някои са „изкушени“ да кажат, че авторът е анти-Мариен. Можем да разгледаме така нареченото „евангелие на детството“ в главите 1-2 на евангелието според св. Матей и според св. Лука, където фигурата на Мария е централна. Или нека помислим за специалната роля на Мария – „Жената“ – в историята за брака в Кана (Иван 2:1-12) и в подножието на кръста на Исус (Иван 19:25-27), тъй като тя се появява в „духовното евангелие“, т.е. според св. Иван.
При внимателен прочит, обаче, намираме и в евангелието на св. Марко, пътя на вярата, характеризиращ самата Майка на Исус, която Марко не се колебае да постави „на пътя“ на изпълнение на Божията воля. Ето какво можем да открием в един епизод: „Исус дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат. А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка” (Марк 3:20-21, 31-35).
Този кратък текст, който четем набързо, изглежда е просто разказен текст, както много други в евангелието на св. Марко. Той обаче разкрива по-дълбок смисъл, който евангелистът ни приканва да уловим в няколко ключови думи: влезте („Исус влезе в къщата“), застанете отвън („Майка Му и братята Му, стоящи отвън, изпратиха да го повикат“), седнете надолу („всички седяха наоколо“), гледам („оглеждам седящите наоколо“), изпълнявам Божията воля („който върши Божията воля, той ми е брат, сестра и майка“).
Исус „влиза“ в къщата, за да поучава, защото е „влязъл“ във волята на Отец и Неговия план за спасение и по този начин може да научи тълпите и учениците да „влязат“ в този план. Роднините са „отвън“ („извън“ учението и примера на Исус), защото все още не са „влезли“ във волята на Отца, в плана на спасението, който Бог е възнамерявал да осъществи чрез кръста, а не чрез човешкия успех на чудесата на Исус.
Невъзможно е „онези отвън“, както казва Исус, обяснявайки притчата за сеяча (поместена непосредствено след този текст), да могат да разберат тайната на неговата личност и на неговия кръст, именно защото той не е „влязъл“ в хоризонта на Божията воля: „На вас е поверена тайната на Божието царство, но на външните всичко се открива в притчи, за да видят и да не видят, да чуят и да не разберат, за да не се обърнат и да им се прости” (Мк 4:11). Те също, като роднините на Исус, трябва да се „обърнат” и да познаят Божията воля и да поемат по пътя на вярата, който пое Дева Мария.
„Около тълпата седеше“: глаголът „седна“ в Библията е технически термин за ученик, който „седи в краката“ на учителя. Тълпата, представена в характерното отношение на ученик, който слуша и се оставя да бъде воден от Исус във волята на Отец, следователно е по-висша от същото родство на Исус. Роднините също ще трябва да станат ученици на Исус, за да придобият този нов вид вътрешно родство, което за Исус е реално: „Който върши волята Божия, ми е брат, сестра и майка“ – израз, който означава по-близък и по-обвързваща връзка, отколкото естествена.
Централното място на Исус и неговия пример в вършенето на волята на Отца ще изплува от този израз, който св. Марко използва за Исус като „гледащ на седящите около него” (вж. Марк 3:34). Глаголът „да погледна настрани“ (на гръцки: periblèpomaí) се използва само от евангелиста Марко (пет пъти, докато се появява само веднъж в Лука 6:10 в контекста на чудото на изцелението). Това е глагол, който подчертава авторитета на Исус в обучението на тълпата и учениците. Исус е центърът на слушането. Всички останали са призовани да се фокусират върху този център. С този глагол Исус въвежда своите събеседници в най-дълбоката реалност на това, което има да каже.
Отговорът на Исус в текста изглежда безчувствен, ако не и направо груб. Изглежда, че противопоставя естественото родство, основано на кръвни връзки, с друго родство; добре известният факт на неговото синовство и включване в семейната мрежа (вж. Марк 6:1-6) е поставен под въпрос в полза на един изненадващо нов елемент: слушане на Словото. Макар и привидно объркана със семейния клан, който търси Исус, Мария все пак се дистанцира от Него поради отношението си на вярност към Словото. Приемането на Божието Слово с вяра и активна любов е благословия, която прави Мария истинска Майка и дава възможност на всеки християнин да постигне истинско родство с Исус. Мария е слушаща Дева, която приема Божието слово с вяра и това е за нея предпоставката и пътят към божественото майчинство. Затова за св. Марко Мария е Майката на Исус преди всичко, защото тя слуша Словото, поставяйки началото на най-близката и истинска връзка със своя Син: тя е майка на вярващите.
Следователно „сърцето“ на пасажа, върху който размишляваме, е следното: Исус е наясно, че неговият месианизъм се състои в следване на „пътя“, който го води на кръста в пълна и болезнена вярност към волята на Отец. Роднините, от друга страна, вярват, че месианството на Исус се характеризира с чудеса и престиж, от които те самите ще бъдат първи облагодетелствани. Исус „влезе“ във волята на Отец. Роднините, от друга страна, все още са „отвъд“ тази воля и все още не са започнали да „вървят“ с Исус „по този път“. Следователно този пасаж представя образцовия път на вярата на Мария и документира трудностите, пред които са изправени роднините, за да се отворят към същата вяра. Не е изненадващо, че тази трудност се приписва и на Мария на кръста, до който тя стоеше, не без Божието решение.
Исус не пренебрегва своята Майка и не се отвръща от роднините си. Той живее и работи с тях, докато не ги оставя да вършат волята на Своя Отец. Учениците на Исус трябва напълно да подражават на Неговия живот, което означава, че трябва да се учат от Него как да вършат Божията воля. Който иска да принадлежи изцяло на Исус, трябва да напусне семейството и предишното си занимание, както направиха апостолите, и да постави Божията кауза на първо място.
В историята на тълкуването на евангелието, този текст е неправилно прочетен с антимариен тон, тъй като фигурата на Мария изглежда е оплетена в разбирането за мисията на Исус, ограничена само до земния хоризонт. Всъщност този пасаж разкрива загрижеността на роднините на Исус относно отношенията му с религиозните власти (на които той яростно се противопоставя) и тълпата, която го следва (поради взискателните молби на последователите му).
Следователно този пасаж е призив към всички нас да се поставим „в нозете на Исус“, тоест да станем негови ученици. Никой не може да се отклони от този евангелски принцип (както смятат близките на Исус). Самата Мария е първият ученик на Исус, защото всеки ден се опитва да „влезе“ в Божията воля, която й беше открита на Благовещението, но която трябва да открие „в нозете на Исус“, „по пътя“ по трудния и тъмен път на вярата и кръста.
„Кризата на вярата“, към която изглежда се отнася нашият фрагмент, не свидетелства срещу Мария (както вярват привържениците на антимарийниия прочит на този текст), а ни осветява по нейния път на вяра (тя също не е свободна от тъмнината и трудностите, като нашата вяра) и върху вътрешното „пречистване“ на нейното родство с Исус: от физическото майчинство Мария стигна до майчинството на сърцето – от майка, по природа, Мария става ученичка чрез вяра. Подобно на учениците, тя също тръгва да следва Исус и следва „пътя“ на вършене на волята на Отец, предшествана от примера на Исус.
Вярно е, че св. Марко е евангелистът, който най-малко се интересува от фигурата на Мария. Той обаче ни кани да я опознаем. Мария е първата християнка. Смятам, че липсата на повече споменавания на Мария в евангелието на св. Марко зависи от древността на текста. Богословско-духовната рефлексия върху фигурата на Мария е все още в твърде начална фаза, когато е написано първото евангелие (в исторически смисъл). Зараждащото се християнство е съсредоточено върху преосмислянето на основното събитие на спасението, смъртта и възкресението на Исус, след което се връща към обществения живот и след това към раждането. Всички учени са съгласни, че историите за Страстите и Възкресението са най-старите в евангелията, а тези за детството на Исус са най-младите. По този начин Мария се разглежда като „второстепенна“ спрямо ключово събитие на вярата. Едно по-късно и по-широко размишление ще ни позволи да признаем ролята, която Божията Майка заслужава в икономията на спасението.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
