„Транзитус“ (от латински „преход“) е специална литургична набожност, която се отбелязва от францисканците, с цел да почетат смъртта и преминаването към вечността на св. Франциск от Асизи. Това богослужение отдава почит към смъртта на св. Франциск, който се пренася в дома на Отца на 3 октомври 1226 г. в параклиса „Дева Мария на Ангелите“, известна като Порцюнкула. Той е погребан в църквата св. Георги в Асизи, а през 1230 г. тялото му е пренесено до асизската базилика св. Франциск, където почива и до днес.
Това е духовен обред, който има за цел да отдаде почит към живота и наследството на св. Франциск, както и да привлече внимание към неговото убеждение за смъртта като портал, водещ към вечния живот.
Ето подробностите, които могат да бъдат част от богослужението „Транзитус“:
- Молитва и размисъл: По време на богослужението се изказват молитви и се четат откъси от Светото Писание, които засягат теми, свързани със смъртта, възкресението и вечността. Често това са откъси, които имат специално значение за св. Франциск.
- Прочит на текст за Транзитус: По време на богослужението може да бъде прочетен специален текст, който описва момента на смъртта на св. Франциск, неговото обкръжение и участниците в този епизод. Този текст има за цел да приближи момента на преминаването на светеца от този свят към вечността.
- Песни и пеене: Богослужението „Транзитус“ често е обогатено с песни, които изразяват духа и посланието на св. Франциск. Това може да бъдат както традиционни песни, така и съвременни композиции.
- Слово към участниците: Свещеникът или духовното лице може да изнесе проповед или кратък говор, подчертаващи значението на богослужението „Транзитус“ и указващи учението и отношението на св. Франциск към смъртта.
- Символични ритуали: Понякога по време на богослужението „Транзитус“ се извършват символични ритуали, които имат за цел да предадат характера на това преминаване. Например, участниците могат да поставят камъни в подножието на кръста, като символ на нашите грехове и умиране на стария човек.
- Молитва в намерение на починалите: Богослужението „Транзитус“ също така е възможност за молитва за всички починали и за тези, които са напуснали този свят с вяра и надежда. Това може да бъде време за споменаване на близки и молитва за техните души.
- Завършване: Богослужението „Транзитус“ завършва с молитва, благослов и при възможност, обща францисканска трапеза или братска среща.
Тържеството „Транзитус“ е важен елемент от духовния живот на францисканците и има за цел да запази и предаде духа на нашия основател, св. Франциск от Асизи. 3 октомври е специален ден за всички францисканци, означен със смесени чувства у неговите сподвижници. От една страна са преживявали тъга поради загубата на физическото присъствие на Светеца сред братята, а от друга страна са изпитвали голяма радост поради общото убеждение, че оттук нататък ще имат голям застъпник пред Бог на небесата.
Науката казва, че инстинктът за живот е най-силният от инстинктите при човека, и дори ако науката не би го доказала, всеки от нас по някакъв начин подсъзнателно усеща, че това е така. Смъртта на св. Франциск, е много вълнуваща. Когато умира през 1226 година в Асизи, той преминава към Господа с песен на устата си. Той пее за сестрата Смърт, защото както казва, само тя може да го преведе през този портал на живота към вечността. Преживявайки това, си задавам въпрос: да не би Франциск да се объркал или може би той е вярвал и разбирал нещо, което дори днес ние не разбираме напълно? Всеки октомври, като францисканци, честваме празника на Транзитус – т.е. преминаването на брат Франциск към дома на Отца. Това е възвишена, но същевременно радостна церемония – радваме се, че той е починал, че е заминал. Имаме смелостта да се радваме и да се веселим, защото вярваме, че има живот от другата страна.
Обаче ако днес аз трябва да замина в дома на Господа, бих ли се страхувал, че нямам на устата си хвалебна песен, славеща любовта и величието на Бога. Евангелието ми дава причини да осъзная, че християнската вяра носи нещо невероятно – утеха и надежда. Добрата новина за смъртта и възкресението на Исус Христос носи надежда, която променя нашия живот още тук на земята. Живее се по-различно, когато знам, че Бог ме обича днес, такъв какъвто съм. Въпреки греховете, слабостите и паденията ми. Бог не ги желае, но ме обича въпреки всичко. Вярвам, че дори на мен, слабия грешник, ще бъде дадена от Господа някой ден тази вяра, че няма да се боя да размишлявам за смъртта и да я приема, както направи Франциск – с отворени обятия.
O. Венци Николов OFMConv.
