ТЕКСТОВЕ ЗА СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО И ЗА ЦЯЛАТА 2023 ГОДИНА

Научете се да правите добро,

търсете правда

(Исая 1,17)

Подготвени и публикувани съвместно от Папския Съвет за насърчение на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция при Световния Екуменичен Съвет на Църквите      

КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА  ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО                               

Търсете единството през цялата година

В Северното полукълбо, Седмицата за молитва  за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. чрез Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция  се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница  (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата. 

Разчитайки на вашата  съобразителност и находчивост, ние ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.

Адаптирайте текстовете

Тези текстове са предложени и естествено при всеки удобен момент те могат да бъдат адаптирани към съответните реалности на различни места в различни страни. Разбира се извършвайки това, вие трябва да се съобразявате с литургичните практики и местните традиции, както и със социално-културния  контекст на средата.  Една такава адаптация би трябвало естествено да бъде плод на екуменично сътрудничество. В много страни екуменичните структури  са вече изградени на място и позволяват този вид сътрудничество. Ние се надяваме, че възможността да се адаптира Седмицата за Молитва към местната реалност може да окуражи изграждането именно на такива структури и там, където те все още не съществуват.

Използвайте текстовете за Седмицата за Молитва за  християнско единство

· За Църквите и за християнските Общности, които служат заедно Седмицата за Молитва за християнско единство по време на една церемония, тази книжка предлага един модел за Екуменично Служение на Словото Божие.

· Църквите и християнските Общности могат също да си послужат за техните Служения с молитви или с други текстове за Екуменичното Служение на Словото Божие,  с текстовете предложени за Осемте Дни, както и да изберат от молитвите в приложението на тази брошура.

· Църквите и християнските Общности, които честват Седмицата за молитва за християнско единство всеки ден от седмицата, могат да намират идеи в предложените текстове за Осемте Дни.

· Хората, желаещи да предприемат библейски обучения върху темата за 2023 година, могат естествено да се базират върху текстовете  и библейските размишления предложени за Осемте Дни. Коментарите за всеки ден могат да приключат с една молитва за застъпничество.

· За хората, които желаят да се молят насаме, текстовете съдържащи се в тази брошура могат да подхранят техните молитви и да им припомнят също, че те са в общение с всички хора, които се молят по света за едно по-голямо видимо единство на Църквата на Христос.

БИБЛЕЙСКИ  ТЕКСТ  ЗА 2023 ГОДИНА

Исая  1,12-18

Когато дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчите дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, аз закривам от Вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;  научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля.

Библията – Екуменичен превод  – ЕПБ

ВЪВЕДЕНИЕ

КЪМ ТЕМАТА ЗА 2023 ГОДИНА

Научете се да правите добро, търсете правда

(Исая 1,17)

Въведение

Исая живя и пророкува в Юдея през VIII-ми век преди Исус Христос и беше съвременник на Амос, Михея и Осия. Този период на голяма икономическа експанзия и политическа стабилност за Израил и племето на Юдея, поради немощта на тогавашните «суперсили» Египет и Асирия, клонеше към своя край. Въпреки това, беше време, когато несправедливостта, беззаконието и неравенствата бяха широко разпространени и в двете царства.

По това време религията също процъфтяваше като ритуален и формален израз на вярата в Бог, съсредоточена в дароприношенията и жертвоприношенията в Храма. Тя беше ръководена от свещениците, които също се възползваха от щедростта на богатите и могъщите. Поради физическата близост и отношенията, съществуващи между царския дворец и Храма, властта и влиянието бяха почти изцяло в ръцете на царя и на свещениците, нито един от тях през по-голямата част от този исторически период, не поемаше защитата на жертвите на потисничеството и неправдата. По това време – и наистина, както е обичайно през вековете- богатите и тези, които правят многобройни дароприношения са били считани за добри и благословени от Бога, докато бедните, които не са могли  да принасят жертвоприношения, са били считани за лоши и прокълнати от Бога. Нуждаещите се често пъти са били очернени, заради тяхната материална неспособност да участват пълноценно в поклонението на Храма.

Именно в този контекст се изрази Исая, опитвайки се да събуди съвестта на народа на Юдея за реалността на тяхното положение. Вместо да почита религиозността на времето като благословия, Исая я разглежда като гнойна рана и като светотатство пред Всемогъщия. Несправедливостта и неравенството доведоха до разпокъсване  и разединение. Неговите пророчества разобличават политическите, социалните и религиозните структури, както и лицемерието, които се състоят в поднасянето на жертвоприношенията, докато потискат бедните. Той се изправя енергично срещу корумпирани управници и заема  страна в полза на бедните, като Бог е единственият източник на праведност и справедливост за него.

Работната група определена от Съвета на Църквите на Минесота, избра този стих от първата глава на пророк Исая, като основен текст  за Седмицата за молитва: «Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица» (1,17).

Исая учи, че Бог изисква праведност и справедливост, във всеки момент и във всички области на живота. Нашият съвременен свят в много отношения отразява предизвикателствата на разделението, пред които Исая се изправя по време на своето проповядване. Справедливостта, праведността и единството произхождат от дълбоката любов на Бога към всеки един от нас, те са в самото сърце на божествената същност и начина, по който Господ очаква ние да се отнасяме едни към други.  Неговата воля да създаде едно ново човечество «от всички племена и народи, родове и езици» (Откр. 7,9) ни призовава към мира и единството, които Той винаги е искал за сътворението.

Езикът на пророка по отношение на религиозността на времето е доста суров: «не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене … И когато простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си» (стихове 13, 15). След като произнесе тези язвителни осъждения, като посочи какво не е наред, Исая представи лекарството за тези беззакония. Той заповядва на Божия Народ да се умие, да се очисти, да махне от очите на Бога злите си деяния и да престане да прави зло (виж стих 16).

Днес, разделението и потисничеството продължават да са очевидни, когато на определена група или на една социална класа се предоставят привилегии по отношение на останалите. Всички вярвания или практики, които разграничават или поставят една «раса»[1]  над друга, очевидно извършват греха на расизма. Когато са придружени или подкрепени от неуравновесени сили, расовите пристрастия не се ограничават само до индивидуални взаимоотношения, но достигат и до самите структури на обществото- което води до системно увековечаване на расизма. То несправедливо облагодетелства някои, включително и Църквите,  и обременява и изключва останалите, просто поради цвета на кожата им и това, което в  културен план е свързано   с възприемането на «расата».

Тъй като някои религиозни хора бяха толкова яростно заклеймявани от пророците на Библията, християните бяха или продължаваха да бъдат съучастници в подкрепата или увековечаването на предразсъдъците и потисничеството, както и в разпалването на разделението. Историята показва, че вместо да признаят достойнството на всяко човешко същество сътворено по образ и подобие на Бога, християните твърде често се оказват въвлечени в системи основани върху грехове, като робството, колонизацията, сегрегацията и апартейда, които лишават от достойнство другите хора въз основа на фалшиви расови мотиви. По същия начин в Църквите, християните не  признаваха достойнството на всички кръстени и умаловажаваха достойнството на своите братя и сестри в Христос въз основа на предполагаеми расови различия.

Нека си припомним запомнящите се думи на Преподобния Д-р Мартин Лутер Кинг –младши: «Една от трагедиите  на нашата нация, една от позорните трагедии, че в единадесет часа в неделя удари  един от часовете, в които сегрегацията е най-силна, един час, който без съмнение  е този на най-силната сегрегация за християнска Америка». Това твърдение подчертава пресечната точка между разединението на християните и разединението на човечеството. Всяко разделение се корени в греха, т.е. в поведението и действието, които противоречат на единството, което Бог желае за целостта на Своето сътворение.  Често пъти расизмът трагично е част от греха, който раздели християните едни от други, принуждавайки ги да служат своето богослужение в различни часове и в отделни сгради, а в някои случаи кара християнските общности да се разделят.

За съжаление, малко неща се промениха от времето на твърдението на Мартин Лутер Кинг. Богослужението в единадест часа  – моментът, в който се събират най-много верни в неделя –често не показва християнско единство, а напротив разделението, което следва критериите за раса, социален статус, както и принадлежност към дадено вероизповедание. Както заявява Исая, това лицемерие сред вярващите е оскърбление към Бога: «И кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. » (стих 15)

Научете се да правите добро

В този пасаж на Писанието, избран за Седмицата за молитва за християнско единство за 2023 година, пророк Исая ни показва как да излекуваме тези злини.

Да се научим да правим добро изисква да вземем решение да се ангажираме в размишление над себе си. Седмицата за молитва за християнско единство е идеалният момент християните да осъзнаят, че разделенията между нашите Църкви и нашите вероизповедания не могат да бъдат отделени от разделенията в лоното на цялото човешко семейство. Да се молим заедно за християнско единство ни позволява да размишляваме върху това, което ни обединява и да се ангажираме да се борим срещу потисничеството и разделението в лоното на човечеството.

Пророк Михея  припомня, че Бог ни казва какво е добро и какво изисква от нас: “Нищо друго, освен да спазваме закона, да обичаме вярността и да се придържаме към нея, като вървим със своя  Бог” (Михея 6,8). Да се отнасяме справедливо означава да уважаваме всички хора. Справедливостта изисква да се действа наистина по справедлив начин, за да се компенсират последиците от предразсъдъците в миналото, основани на  «раса», пол, религия и социално-икономически статус. Да вървим  смирено с Бога включва покаяние, компенсация и в крайна сметка помирение. Бог очаква от нас да поемем отговорност заедно, за да работим  за справедлив свят за всички Божии чеда. Единството на християните би трябвало да бъде знак и предвкусване на помиреното единство на цялото сътворение. При това разделението на християните отслабва силата на този знак и допринася за укрепване на разделението вместо да донесе изцеление за раните на света, което е мисията на Църквата.

Търсете правда

Исая съветва народа на Юдея да търсят правда (стих 17), което е равносилно на признаване на съществуването на несправедливост и потисничество в тяхното общество. Той умолява народа на Юдея да обърне това статукво. Търсенето на правда ни задължава да се изправим пред тези, които причиняват зло на другите. Това не е лесна задача  и понякога може да доведе до конфликти, но Исус ни уверява, че да защитаваме правдата    пред лицето на потисничеството води до Царството Небесно. «Блажени, тези които са преследвани, заради правдата: Царството Небесно е за тях.» (Мт 5,10). В много райони по света, Църквите трябва да признаят, че са се съобразили с обществените норми и са запазили мълчание или активно са съучастници в расовата несправедливост.

Расовите предразсъдъци бяха една от причините за разделението на християните, което разкъсва Тялото Христово. Токсичните идеологии, такива като превъзходството на белия цвят и доктрината на откритието[2], причиниха големи вреди, особено в Северна Америка и в страните по целия свят, колонизирани през вековете от белите европейски сили. Като християни, ние трябва да сме готови да разрушим потисническите структури и да се застъпваме за правдата.

Годината, в която  работната група от Минесота подготви текстовете за Седмицата за молитва за християнско единство, беше белязана от злото и опустошението на потисничеството в най-разнообразни форми по целия свят. Това страдание беше значително по-силно в много райони, а именно в Южната част на света, чрез пандемията на  COVID-19, където дори самото препитание беше  почти невъзможно за мнозина и където конкретната подкрепа почти липсваше. Авторът на Еклесиаст сякаш говореше за съвременната ситуация: «Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето сълзите на  угнетените, а утешител нямат, силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.“ (Екл 4,1).

Потисничеството вреди на човешката раса като цяло. Не може да има единство без справедливост. Докато се молим за християнско единство, ние трябва да признаем потисничеството, съвременното както и това на поколенията и да сме готови да се покаем за тези грехове. Ние можем да изпълним заповедта на Исая да се умием, да се очистим, защото ръцете ни са пълни с кръв (виж Ис 1,15. 16)

Да се притечем на помощ на угнетените  

Библията ни учи, че не можем да отделим отношението си с Христос от нашето поведение към целостта на Божия Народ, особено към онези, които са приемани като  «най-малките» (Мт 25,40). Нашият ангажимент едни към други изисква да се включим в  mishpat, еврейска дума, която означава ‘възстановително правосъдие’, защитавайки тези, чийто глас не е бил чут, разрушавайки структурите, които създават и поддържат несправедливостта, като изграждаме нови структури, които насърчават и гарантират, че всеки получава справедливо отношение и има достъп до правата, които му се полагат. Този ангажимент трябва да достигне отвъд нашите приятели, семейството и нашите общности, до човечеството като цяло. Християните са призвани да отидат с мисия при другите и да изслушат  виковете на всички онези, които страдат, за да разберат по-добре  техните страдания и техните наранявания  и да намерят отговор за тях. Преподобният Д-р Мартин Лутер Кинг Младши често припомня, че «бунтът е езикът на тези, които не са чути». Когато се случват протести и бунтове сред населението, това често е защото не се чуват гласовете на бунтовниците. Ако Църквите присъединят  гласа си към този на угнетените, техният вик за справедливост и освобождение ще се подкрепи и усили. Ние служим и обичаме Бог и ближния си, като си служим и се обичаме едни други в единство.

Да защитим сирака и да се застъпим за вдовицата

Библията на евреите – запазва специално място за пришълците до вдовиците и сираците, които са сред най-уязвимите членове на обществото. По времето на Исая, когато Юдея преминаваше през период на голям икономически прогрес, сираците и вдовиците се намирали в много тежко положение, тъй като им липсвала закрила   и право да притежават земя, а следователно и способност да посрещат своите нужди. Пророкът призовава общността, докато се радва на своето благоденствие, да не пропуска да защитава и да храни най-бедните и най-слабите сред тях. Този пророчески призив все още отеква и в наше време, когато ние се запитаме: кои са най-уязвимите хора в нашето общество?

Кои са гласовете, които не са чути  в нашите общности? Кои не са представени около трапезата? Защо? Кои Църкви и Общности отсъстват от нашите диалози, от нашата обща дейност и от нашата молитва  за християнско единство? Тогава, когато ние се молим заедно през тази Седмица за молитва за християнско единство, как сме готови да действаме спрямо тези отсъстващи гласове?

Заключение

Исая увещава Божия Народ в неговото време да се научи да върши добро заедно, да търси заедно правда, да се притича заедно на помощ на угнетените, да защитава сирака и се застъпва заедно за вдовицата. Предизвикателството отправено от пророка ни касае и днес. Как можем да изживеем нашето единство като християни, за да отговорим на злините и неправдите на нашето време? Как можем да се включим в диалог, за да нарасне съпричастността, разбирането и нашата интуиция по отношение на изживяния опит чрез едните и другите?

Тези молитви и срещи  от сърце имат силата да ни преобразяват– индивидуално и колективно. Нека да бъдем отворени за присъствието на Бога във всички наши срещи, докато се стремим как да се преобразим и разрушим структурите – източници на потисничеството и да изцелим греховете на расизма. Заедно, да се ангажираме в борбата за правда в нашето общество.  Всички ние принадлежим на Христос.

ПОДГОТОВКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО ЗА 2023 година

Темата и материалите за Седмицата за молитва за християнско единство през 2023 година бяха избрани и подготвени от група християни в САЩ съставена от Съвета на Църквите на Минесота. През декември 2020 година, групата се срещна за първи път онлайн. По-голямата част от участниците се познаваха вече и всеки от тях беше в течение на работата на Съвета на Църквите на Минесота, някои от тях бяха отговорници в тази организация както и активисти и, или пастири в своите собствени  конгрегации и общности. Международната група със съвместен мандат от Папският Съвет за насърчаване на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция на Екуменичния Съвет на Църквите, ангажирана с финализирането на материалите за Седмицата за молитва за християнско единство за 2023 година се срещна с някои делегати от Съвета на Църквите в Минесота в Шато дьо Боси /Замъка на Боси/, Швейцария от 19 до 23 септември 2021г.

През годините Минесота имаше едни от най-големите расови различия в страната. Именно в Минесота през 1862 се е извършила най-голямата масова екзекуция  в историята на САЩ, когато 38 души от коренното население на  Дакота  са били  обесени  в Манкато, на другия ден след Коледа, в следствие на опозиционната война на САЩ в Дакота. Приготвяйки се да умрат тези 38 души изпяли химна Wakantanka taku nitawa (Много и Велики), една от версиите на който е на разположение в схемата за Екуменичното Служение. Съвсем наскоро Минесота беше епицентър на расовото осъзнаване. Когато  COVID-19 наложи ограничения на голяма част от света през март 2020 година, убийството на един млад афроамериканец Джорд Флойд от офицера в полицията на Минеаполис – Дерек Шовин, което накара хората от цял свят да излязат на улицата, в знак на единство и оправдан гняв, за да протестират срещу несправедливостта, на която бяха свидетели пред телевизионните си  екрани. Дерек Шовин, който беше веднага уволнен след агресията[3], ставаше първият полицай в съвременната история, осъден за убийството на чернокож в Минесота.

Малтретирането на цветнокожите хора в САЩ  през вековете отдавна създава неравенства и задълбочава разривите в отношенията между общностите.  В следствие, на което в историята на Църквите в САЩ, расовите въпроси са били определящ фактор за църковното разделение. В другите части по света –други недоктринални въпроси играят подобна роля. Ето защо теологичната работа за единството осъществена от Комисията за Вяра и Конституция на Екуменичния Съвет на Църквите винаги се е стремяла да помири стремежът към единство  на Църквите и опитът да се разрушат стените на разделението в човешкото семейство, такива като расизма. Така също молитвата, особено молитвата за християнско единство придобива още по-голямо значение, когато се намира в сърцето на борбата срещу това, което ни разделя като човешки същества, създадени с еднакво достойнство в живота по образ и подобие Божии[4]. Съветът на Църквите в Минесота, който вече е ангажиран в борбата срещу тези расови предразсъдъци, събра работна група, която подготви и избра библейските четива, темите, музиката и разработи схема за Екуменичното Служение за Седмицата за молитва за християнско единство за 2023 година.

Работната група беше съставена от църковни лидери и миряни в Минесота на различна възраст, ангажирани да се намесят на фронтовата линия на протестите. Те бяха отговорни за духовната подкрепа и помощта за членовете от засегнатата общност във въпросния район и можеха да свидетестват за оскърблението и виковете на Божия Народ. Участниците в тази работна група представляваха многобройни  културни и духовни общности, а именно общностите на коренното население и афро-американците, които бяха в центъра на неотдавнашната конфронтация. По време на редактирането на тези документи, тези общности продължаваха да бъдат жертви на извънсъдебни екзекуции[5] , на нарастването на насилието, което също причини и смъртта на мнозина деца, както и на постоянните затруднения породени от пандемията.

Срещите за писане онлайн се превърнаха в свещено и успокояващо пространство, откъдето черпехме сили, подкрепата, от която се нуждаехме, както и в място, където да се молим заедно, когато нашата група  се изправяше пред горещи теми, такива като  атаката на Капитолия във Вашингтон, процесът срещу бившият полицай Дерек Шовин и годишнината от убийството на Джордж Флойд.  

Членовете на гупата за писане бяха мъже и жени, майки, бащи, разказвачи и лечители. Те представляваха различни форми на богослужение и духовни изяви, както на коренните народи на САЩ, така и на имигрантските общности  – по принуда или доброволно – имащи различен достъп до своето индивидуално езиково и културно минало, които  сега се чувстват като у дома си в този регион. Участниците идваха от градски и крайградски райони и от многобройни различни християнски общности. Това разнообразие породи задълбочено размишление, проведено в солидарността на многобройни перспективи.

Членовете на групата за писане от Минесота се надяват, че техният личен опит за расизма и обезценяването на човешкото същество ще послужат като свидетелство за безхуманността на Божиите чеда едни към други. Те се стремят също така като християни да въплъщават Божия дар на единството, за да се справят и изкореняват разделениията, които ни пречат да разберем и изживеем реалността на нашата обща принадлежност към Христос.

Участници в Международната група

Преп. Отец Мартин Браун, OSB          Абатство Гленстал (Ирландия)

Гжа Ан-Ноел Клеман                  Християнско Единство (Франция)

Преп. Антъни Кърър                  Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Ватикана)

Д-р Масийва Р. Гюнда                 Директор на програмата за борба срещу расизма, дискриминациите и ксенофобията– COE (Швейцария)

Преп. Д-р Одаир Педросо Матеус       Директор на Вяра и Конституция – COE (Швейцария)

Преп. Отец Джеймс  Пуглизи, SA        Францисканец на Помирението, Център за Единство (Италия/САЩ)

Преп. Д-р Мики Робъртс            Директор на програмата за Духовен живот в  COE (Швейцария)

Преп. Д-р Джон Вагнер               Работна група на Християнските Църкви в Германия (Германия)

Участници в Съвета на Църквите в Минесота

Преп. Д-р ДеУейн Л. Дейвис     Пастор, Обединена Църква на Христос, Плимут, Южен Минеаполис

Преп. Джия Стар Браун              Пастор, Църквата на Първия Завет, Минеаполис

Преп. Антъни Галоуей                Пастор, Африканска Методистка Епископална Църква Свети Марк, Дулут, Минесота

Преп. Стейси Л.Смит                   Председател на Съвета на Старейшините, Африканска Методистка Епископална Църква „Свети Павел”, Окръг Минеаполис

Г-жа Лесли Е.Редмънд Есквайр Основател на  „Не се оплаквайте: Действайте” и бившият Председател на Националната асоциация за напредък на Цветнокожите – NAACP)

Преп. Д-р Кели  Шърман Конрой       Лутеранска Църква на Рождество Христово, Минесота

Преп. Джим Беър Джейкъбс      Съвет на Църквите в Минесота

Преп. Антонио Мачадо               Евангелска- Лутеранска Църква в Америка

Д-р Синтия Бейли Манс             Директор на Отдел формация за възрастни, Католическа Църква „Света Жана Д’Арк”

Преп. Д-р Къртис ДеЙънг          Генерален Директор на Съвета на Църквите в Минесота

Преп. Д-р Ейми Годес-Луман    Пастор, Моравска Църква, Уакония, Минесота

ЕКУМЕНИЧНО СЛУЖЕНИЕ

Инструкции за хората ангажирани да подготвят Екуменичното Служение

Символът на реката и водата има силно културно значение за местния комитет, който е проектирал схемата за Служението. В случая на Минесота, реката и водата означаваха както културен генезис, така и културен геноцид в някои моменти от неговата история.

Този символ също има теологично и литургично значение. Седмицата за молитва за християнско единство  (СМХЕ) в северното полукълбо се чества през януари малко след като много от традициите почитаха Кръщение Господне. Убеждението, че всички ние принадлежим към тази общност на любовта, която е и става, а ние сме нейни членове подхранващи труда за социална справедливост, а именно расовата справедливост и ни призовава да свидетелстваме открито и да се ангажираме като съ-творци с Бог, за да установим мир и правда в цялото сътворение.

В други части на света СМХЕ се празнува около Петдесятница, когато честваме раждането на Църквата, а ние сме вградени в Тялото Христово, като живи камъни. Църквата е установена чрез Светия Дух в разнообразието и чрез обединяващата  пророческа сила на Светия Дух. Единството в разнообразието и тази обединяваща пророческа власт подхранват делото на справедливостта, подчертавайки нашата обща човечност, давайки ни  способността да общуваме, въпреки различията и да свидетелстваме чрез силата на  Бога.

За индианците в Минесота, разбирането на връзката на камъка с водата се свежда до стойността и значимостта на живота. В повечето от местните мъдрости, водата и камъка са считани за свещени. Водата е живот, а камъкът представлява светостта на земята, върху която са живели много поколения. Цялото сътворение е проникнато от Божия Дух, така че ние всички сме свързани едни с други. По време на Служението ще бъдат използвани два символа: водата, която представлява нашето Кръщение за нов живот,  както и камъкът, който представлява нашата лична история  и тази на нашите предци.

След като приветстваме събранието, правим пауза за изповед и прошка, като започваме основния текст на Седмицата за молитва (Исая 1,2-18). Като ритуален жест, като част от акта за покаяние, председателстващият излива съд с вода в кръщелния купел  (или в друг съд за вода) по време на четивата от стихове  16 и 17. Важно е това да се направи бавно и да се чува ясно, за да може събраното мнозинство да размишлява върху смисъла на казаното и това, което е припомнено символично. Актът на изповед и прошка са последвани от встъпителна молитва, химн и Литургия на Словото.

Основана на текста на Исая, проповедта или беседата трябва да установи една връзка между въпросите за християнско единство и расова несправедливост, която е както индивидуална, така и системна или институционална. Маргинализацията на хората, заради тяхната «раса», тяхната култура или техния език, разкъсва тъканта на човешката общност и е причина за разединението на християнската общност. Християнското единство трябва да бъде силно и видимо, за да покаже как същият Дух, получен при нашето Кръщение създава единство от богатото разнообразие на Божието творение  и съставлява Божия план за единството на цялото човечество.

Проповедта (беседата) трябва също да доведе до символичния акт, изложен по-долу. На всички присъстващи хора при тяхното пристигане ще бъде даден камък. Общностите, които организират заедно богослужението ще могат да определят двама или трима души и да ги поканят да споделят своя опит за расова несправедливост и да покажат как християнското единство може да помогне за преодоляване на несправедливостта. След всеки споделен опит, говорещият ще поставя своя камък около един кръст или около запалена свещ, символ на Христос, Който е крайъгълен камък. Това ритуално действие ще трябва да продължи около четвърт час. В края на този символичен акт, служителят председателстващ Служението ще може да покани членове от събраното мнозинство да продължат със споделяне на своите преживявания след богослужението.

Литургията приключва с молитвите на събраното мнозинство, с общото изричане на молитвата на Отче Наш, Благослов и изпращане. Предложенията от музикална гледна точка, които са предложени към различни моменти на Служението и някои текстове или химни- са приложени в Приложението.

Ходът на тази екуменична служба  е опростен и може да бъде адаптиран към местните ситуации и традиции, за да се позволи по-голямо разнообразие на изразяване и обогатяване на Служението, за да се включат и други елементи от практиката, такива като местни молитви и ритуали. Текстът за тази Литургия има за цел да породи чувства, борби и надежди на настоящите потомци  на поробените афроамериканци и индианци, които днес живеят в Минесота. Избраните химни и песни за богослужението ще могат особено да бъдат полезни.

Ход на Екуменичното Служение

C         Служещ

Ч         Четец

Н        Народ

Прелюдия

Призив да се съберем

Сестри и братя, ние тук сме събрани в името на Отца, Сина и Светия Дух.

Чрез водите на Кръщението, ние сме станали членове на Тялото Христово, но чрез нашите грехове, ние сме се наранили и си причиняваме страдания едни на други.

Не успяхме да направим добро.  

Изправени пред жестокото потисничество, ние не търсихме правда, нито спазвахме Божията заповед да поемем закрилата на вдовицата или на сирачето.  (Исая 1,17).

Събрани тук, размишляваме за нашите действия и бездействия и се учим да правим добро и да търсим правда.

Ние се нуждаем от Божията благодат, за да преодолеем  нашите разделения и да изкореним системите и структурите, които са допринесли за разединяването на нашите общности.

Ние се събрахме, за да се молим заедно и да укрепим единството, което имаме в Христос, за да «отворим сърцата си, за да можем смело да открием богатствата на приобщаването и съкровищата на разнообразието сред нас. Нека се молим пламенно».[6]

Химн

Many and great, O God (Химн от Дакота) (стр 16-17)

Приветствие за добре дошли

Покана за изповед и прошка

Изповед и прошка въз основа на текста на Исая 1,12-18

C        Ние сме поканени да изповядаме нашите грехове, подемайки думите на пророк Исая.

Ч 1      Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене! (12 – 13).

Н        Прости ни, Господи, когато идваме да Те прославим, а не ходим смирено пред Тебе.Тишина

Ч 2      Новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници, те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося (13-14).

Н        Ние молим за прошка,  заради съучастието на Църквите в злините, причинени от колониализма по целия свят.

Тишина

Ч 3      И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са пълни с кръв (15).

C         Ние молим за прошка, защото съгрешихме, като съучастници в несправедливостта и в потисничеството, които задушават богатата хармония на Твоето сътворение.  

Тишина

(Служещият бавно излива от кана (съд с вода) в кръщелния купел или във ваната по време на четивата).

Ч 4      Умийте се, очистете се, махнете от очите Ми злите си деяния, престанете да правите зло. Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица (16,17).

Н        Тъй както сме били очистени от живителните води на Кръщението, прости ни отново и ни помири едни с други и със Сътворението.

Тишина

Ч 5      Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено- като сняг ще избеля, да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля  (18).

C         Нека Бог в Своето милосърдие да ви освободи от вашите грехове, за да правите правда, да обичате добротата и да ходите смирено със своя Бог.

Тишина

C         Нека Всемогъщият Бог чуе нашите молитви, да се смили над нас и да ни прости греховете.

Н        Благодарим на Бога.

Молитва

C         Господи, Боже, нашите сърца и тела благодарят за тази възможност да се представим пред Тебе, за да изповядаме нашите грехове за несправедливост и разделение.

Заедно ние сформираме свято семейство и идваме при Тебе, единни в красивото разнообразие на Твоето сътворение: някои от нас са местни жители, едни са потомци на роби, други  на привърженици на робството, някои са мигранти или бежанци, но всички ние  сме част от едно Тяло Христово.

Ние Те възхваляваме, защото чрез живителните води на Кръщението, нашите грехове червени като багрено, бяха измити и ние бяхме изцерени, ставайки членове на Твоята общност на любовта, на Божието семейство. Ние Ти благодарим и Те хвалим Боже, Създателю.

Вървейки заедно по пътя, ние служим, с отворени очи и сърца, за да разберем и израснем в святата мъдрост, която споделят и предават по между си всички народи. Помогни ни да изберем единството между нас и ни припомни, че сме част от едно и също семейство, събрани от Твоя Свети Дух сред Твоето Сътворение.

Н        Амин

Химн

Wade into the water (стр. 18)

Четене от Посланието до Ефесяните 2,13-22

Псалм 41

C                     Както кошута жадува за водни потоци, тъй  и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще мога да дойда и се явя пред лицето Божие?

Н                    Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя.

Ч                     Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: «де е твоят Бог?» Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.

Н                    Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя.

 Ч                    Защо униваш, душо моя и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога! Да, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог. Унива в мене душата ми.

Н                    Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя.

Ч                     Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот. Ще кажа на Бога, моя застъпник:  «Защо си  ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на града? »

Н                    Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя.

Ч                    Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: «Де е твоят Бог? » Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш ?

Н                    Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя.

Четене от Евангелието на Матея  25,31-40

Химн

Come thou fount of every blessing (стр. 19)

Проповед / Беседа

Момент за тишина или химн

Молитви и разкази за споделен опит

Избират се двама или трима души, за да споделят своя опит, те са поканени  да се придвижат напред.

C                     Нека чуем няколко свидетелства. Като живи камъни ние свидетелстваме за истории, които ще пребъдат. С всяка една от тези истории се изгражда Тялото Христово. Нашите истории се преплитат с историята на Христос, крайгълният камък на нашето християнско единство. Точно както Бог ни създаде, за да живеем в общение, така и нашите истории са преплетени по между си. Нека да поразмишляваме, слушайки тези истории, като всеки държи своя камък.

Разказвачите поднасят своите свидетелства. След всеки разказ, верните произнасят заедно отговорът, който следва по-долу:

C                     Обещавам да отговоря на призива на Исая  да «правя добро и да търся правда».

Химн

What a fellowship, what a joy divine (p. 20)

Молитви за застъпничество

C                     С вяра и доверие ние Те умоляваме, Тебе, Който си Отец, Син и Свети Дух:

Боже, Създателю, днес продължават последствията от действията, които правят живота непоносим за едни и изобилен за други. Научи ни да използваме  отговорно ресурсите, които Ти ни даде  в полза на всички и уважението към Твоето Сътворение. Творението, което стене – вика към Тебе.

 Н                   Научи ни и ни покажи пътят.

 C                    Боже на състраданието, помогни ни да поправим злото, което сме си причинили едни на други и разделенията, които създадохме сред Твоя народ. Както Исус Христос духна Светия Дух над учениците Си, за да се роди  общността на новото сътворение, изпрати ни Твоята благодат, за да изцелим нашите разделения и ни дай единството, за което ни молеше Исус.

Н                    Научи ни и ни покажи пътят.

C                     О, Христе, Ти Който си пътят, истината и животът, Ти си въплътил правдата в Твоето Служение на земята чрез доброто, което направи, като събори стените на разделението и предразсъдъците, които ни оковаваха. Отвори сърцата и умовете ни, за да можем да разпознаем, че заедно сме едно в Тебе.

Н                    Научи ни и ни покажи пътят.

C                     Свети Душе, ти обнови лицето на земята. Върховете на планините, гръмотевиците на небето, ритъма на езерата ни говорят –

Н                    защото всички ние сме свързани едни с други.

C                     Светлината на звездите, свежестта на утрото, капчиците на росата по цветята ни говорят–

Н                    защото всички ние сме свързани едни с други.

C                     Гласовете на бедните,  потиснатите и маргинализираните ни говорят –

Н                    защото всички ние сме свързани едни с други.

C                     Но преди всичко нашите сърца се издигат към Тебе, когато казваме « Авва, Отче» казвайки:

A                    Отче Наш….

Молитва за закриване

C                     Вечни Боже, виж тези лица, събрани заедно в една свята общност и ги изпрати там, където искаш да отидат.

Насърчи ги чрез Твоя Свети Дух да продължават своите свидетелства, да вършат добро и да търсят правда в името на Твоето Сътворение чрез своите действия.

Подкрепи ги да бъдат едно, за да повярва светът, че Ти си изпратил Твоя Единороден Син, Исус за спасението на света.

Изпращане

C                     Нека Господ да ви благослови и да ви пази.

Нека Господ да накара да заблести Ликът Му над вас и да се смили над вас.

Нека Господ да открие лицето Си пред вас и да ви даде мир.

Н                    Амин

Химн    Lift every voice and sing (p. 21)

АНЕКС*

Hymne Many and great, O God (Hymne du Dakota)[7]

1. Wakantanka taku nitawa tankaya qa ota;

mahpiya kin eyahnake ça,

maka kin he duowanca;

mniowanca śbeya wanke cin, hena oyakihi.

• Woehdaku nitawa kin he minaġi kin qu wo;

 mahpiya kin iwankam yati,

wicowaśte yuha nanka,

wiconi kin he mayaqu nun, owihanke wanin.

1. Many and great, O God, are your works, maker of earth and sky.                                      Your hands have set the heavens with stars;                                                  

your fingers spread the mountains and plains.

Lo, at your word the waters were formed; deep seas obey your voice.

• Grant unto us communion with you, O star-abiding One.

 Come unto us and dwell with us;

with you are found the gifts of life.

Bless us with life that has no end, eternal life with you

Hymne Wade into the water8[8]

Hymne What a fellowship, what a joy divine[9]

Hymne finale Lift every voice and sing 10[10]

Отнася се един афро-американски негро спирутал, композиран от  Frederick J. Work и John Wesley Work Jr. (1901) вдъхновени от пасажа на Йоан 5,2-9. За робите, тази песен представляваше борба та за живот и еманципация за свобода. Във водите  « раздвижени» от живота,съществуват водите, които изцеляват, защото е в сърцето на бурята.

БИБЛЕЙСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ ЗА ОСЕМ ДНИ

ПЪРВИ ДЕН

Научете се да правите добро, търсете правда

Четива

Исая 1,12-18              Научете се да правите добро, търсете правда, направете точната  стъпка, защитавайте сирак и се застъпяйте за вдовица

Лк 10,25-36               Каза на Исус: «И кой е моят ближен? »

Размишление

Според Исая, Бог иска племето на Юдея, не просто да упражнява правдата, но да възприеме принципа: винаги да прави това, което е правилно.  Бог иска не само да се грижим за сираците и вдовиците, но и да правим това, което е правилно  и добро за тях и за всеки човек, който е маргинализиран от обществото. На иврит, «добро» се казва «yaw-tab». Тази дума означава да бъдеш щастлив, радостен, приятен, да правиш добро, да направиш нещо красиво.

Да бъдеш християнин означава да си ученик. Всички християни се събират за да слушат Словото Божие, научавайки заедно какво означава да правиш добро и кой се нуждае от тази солидарност. Тъй като обществото става все по-безразлично към нуждите на другите, ние децата на Бог трябва да се научим да отстояваме исканията на нашите потиснати братя и сестри, предизвиквайки тези, които са на власт и когато е необходимо, защитавайки тяхната кауза, за да могат те да живеят в мир и справедливост. Ако го направим, ние винаги ще правим това, което е правилно!

Нашият ангажимент за изкореняване на расизма и изцеление от този грях изисква  да сме готови и предразположени  да се свържем с нашите християнски братя и сестри.

Християнско единство

Един законник пита Исус: «А кой е моят ближен?» Отговорът на Исус ни призовава да погледнем отвъд разделенията на религията, на племето или на националността,   за да разпознаем нашия ближен в нужда. Християните също трябва да погледнат отвъд тези бариери и разделения в лоното на християнското семейство, за да разпознаят и обикнат своите братя и сестри в Христос.   

Предизвикателство

Кои са маргинализираните или потиснатите във вашето общество? Как Църквите биха могли да вървят с тези братя и сестри, за да отговорят на техните потребности и да говорят от тяхно име?

Молитва

Господи, Ти призова Твоя Народ от робство към свобода, Дай ни сила и смелост да търсим онези, които имат нужда от справедливост. Накарай ни да видим тази нужда и да знаем как да предложим нашата помощ и чрез Твоя Свети Дух ни събери само в едно стадо  в това на Исус Христос, нашият пастир. Амин.

ВТОРИ  ДЕН

Когато правдата е направена …

Четива

Пр 21,13-15              Упражняването на правото е радост за праведника, но е бедствие за злосторника

Мт 23,23-25              Правдата, милосърдието и верността; това трябваше да се направи  

Размишление

Още от самото начало Книгата на Притчите предлага да се оповестява мъдростта и да се напътства, за да се «познае мъдрост и наука:  багоразумие и правосъдие» (1,3). В неговите оракули на мъдрост призивът да се действа справедливо и да се търси праведност е постоянен лайтмотив, постоянно напомнян и оценяван, като по-приемлив в очите на Бог, отколкото жертвата. С едно мъдро изречение ораторът свидетелства, че праведните се  радват, когато справедливостта е въздадена. Но правдата смущава онези, които служат на беззаконието. Християните, отвъд техните разделения, всички би трябвало да се радват, когато справедливостта е въздадена, и да са готови да застанат обединени, когато тази справедливост поражда съпротива.  Когато правим това, което Господ иска и се осмеляваме да търсим справедливост, може да се окажем във вихъра на съпротивата  и противопоставянето при всеки опит да подобрим нещата за най-уязвимите сред нас.

Тези, които се възползват от системи и структури, подкрепяни от превъзходството на бялата раса и други идеологии, основани на потисничеството, такива като  «системата на кастите» и патриархатът, ще се опитат да забавят и откажат справедливостта, често пъти насилствено.  Но да търсим правда, означава да улучим в сърцето властите, за да направим място за правовия ред и вечната Божия мъдрост  в един свят, твърде често безчувствен към страданието. И въпреки това има радост да се прави това, което е праведно. Има радост в потвърждаването, че «Black lives matter – Животът на чернокожите е от значение», когато се търси правда за Божиите възлюбени чеда, които са потиснати, доминирани и експлоатирани.

Има радост в търсенето на помирение с другите християни, за да служим по-добре за провъзгласяването на Царството. Нека тази радост се прояви чрез споделяне на нашите преживявания от присъствието на Бог сред нас, по познати и непознати пътища, където Бог върви с нас към изцелението, помирението и единството в Христос.

Християнско единство

Религиозните водачи, към които Исус се обръща в пасажа от Евангелието за днес са свикнали с несправедливостите на света и се чувстват комфортно с тях. Те са доволни да изпълняват религиозните задължения, като десятък от мента, копър и кимион, но пренебрегват своите по-тежки и по-обезпокоителни задължения на правда, милосърдие и вярност. По същия начин християните са свикнали и са се примирили с разделенията, които съществуват между тях. През повечето време ние сме верни на религиозните обреди, но често пренебрегнаме насърчението на Господ, Който иска всички Негови ученици да бъдат едно.

 Предизвикателство

Как местните общности могат да се подкрепят взаимно, за да устоят на противопоставянето, което правдата може да породи?

Молитва

Боже, Ти, Който  си извор на нашата мъдрост. Дай ни мъдрост и смелост да въздадем справедливост, да отреагираме на това, което не върви в нашия свят и да действаме, за да го направим справедлив.

Дай ни мъдрост и смелост да растем в единство с Твоя Син, Исус Христос, Който  заедно с Тебе и Светия Дух царува от векове за векове. Амин.

ТРЕТИ ДЕН

Правете правда, обичайте милосърдието, вървете смирено

Четива

Мих 6,6-8                  Това, което Господ изисква от теб: нищо друго освен да спазваш закона, да обичаш верността и да се стремиш да ходиш с твоя Бог

Мк 10,17-31              Учителю, какво трябва да направя, за да получа вечен живот в замяна?

Размишление

Ние – не аз. Пророкът предупреждава хората какво означава да бъдат верни на Божия Завет: «Какво изисква Господ от тебе? Нищо друго освен да зачиташ закона, да обичаш верността и да се стремиш да вървиш с твоя Бог». В библейския иврит справедливостта и добротата (милосърдието) не са различни или пък противопоставени една на друга.  Всъщност те са свързани с една дума –мишпат. Бог ни показа какво е добро, като ни помоли да вършим справедловост, обичайки добротата и да вървим смирено с Него. Да вървим смирено с Бога, означава да вървим редом с другите; следователно не става въпрос само за индивида: моето пътуване, моята любов.

Любовта, към която Бог ни кани е една любов, която винаги ни събира в общението: нас – а не мене. Тази гледна точка отразява разликата в начина, по който  ние  «въздаваме справедливост». Като християни, ние действаме справедливо, за да представим нещо от Царството Божие в света, и по този начин да поканим другите на мястото, където царува любящата Божия благост. В Неговото Царство ние всички сме еднакво обичани като Божии чеда, и в качеството на Църква на Бога, сме призвани да се обичаме едни други, като братя и сестри,  както и да поканим другите да вземат участие в тази любов.

Въздаването на справедливост, обичането на добротата и вървенето смирено с Бога, призовава християните да действат заедно, като свидетелстват за Царството Божие в единство,  в лоното на нашите общности: ние – не аз.  

Християнско единство

«Да върви смирено» беше предизвикателство за богатия младеж, който попита Исус какво трябва да направи, за да получи вечен живот в замяна. От своята младост той се подчиняваше на всички заповеди, но не можеше да направи последната стъпка, за да се присъедини към учениците на Исус, поради богатството си; той беше пленник на своето имане. Колко трудно е за нас, християните, да се освободим от това, което възприемаме като богатство, но което ни пречи да достигнем до по-голямо съкровище, което ще ни позволи да се присъединим към учениците на Исус в християнското единство.

Предизвикателство

Как нашите Църкви могат по-добре да отговорят на потребностите на нашите най-уязвими братя? Как можем да почетем всеки глас в нашите общности?

Молитва

Любящи милостиви Отче, отвори очите ни, за да можем да видим  мисията, която споделяме с всички наши християнски братя и сестри, която е да покажем  правдата и добротата на Твоето Царство. Помогни ни да приемем нашия ближен както Твоят Единороден Син ни прие. Помогни ни да бъдем по-великодушни, като свидетелстваме за благодатта, която ни даваш. Чрез Исус Христос, Нашият Господ. Амин.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН

Вижте риданията на угнетените

Четива

Ec 4,1-5          От друга страна, виждам всички потисничества, които се практикуват под слънцето. Вижте риданията на угнетените: те нямат утешител; силата е на страната на потисниците: те нямат утешител

Мт 5,1-8         Блажени, които плачат: те ще бъдат утешени

Размишление

«Вижте риданията на угнетените». Човек може да си представи, че разказвачът уви често е бил свидетел на зверства от този вид. И все пак това е първият път, когато той вижда наистина сълзите на угнетените и напълно осъзнава тяхната болка и тяхното покорство. Ако това е жалко, това ново внимание и този нов поглед винаги са носители на семето на надеждата: може би този път  това свидетелство  ще раздвижи редовете, може би ще направи промяна.

Една млада жена погледна и видя сълзите на угнетените. Видеото с убийството на Джордж Флойд (George Floyd), през май 2020, което тя засне с телефона си и което бе видяно по целия свят, отприщи свещен гняв, защото всички станаха свидетели и най-накрая признаха, как Афро-американците  живеят от векове: тяхното неоправдано подчинение на потиснически системи сред слепи и привилегировани зрители. Признаването на тази болезнена реалност предизвика дългоочаквано изливане на състрадание под формата на молитви и демонстрации за справедливост по целия свят.

Фактът, че сме преминали от простото наблюдение към ясно виждане и към осъзнаване е насърчение за нас, които сме участницив тази реалност на земята: Бог може да накара да паднат пердетата от нашите очи, за да свидетелстваме за събитията по нов и свободен начин. Когато тези пердета изчезнат Светият Дух ни  просветлява и също така ни дава убеждението, че можем да отреагираме по друг начин и свободно. Един от отговорите, дадени от Църквите и Общностите беше поставянето на шатра за молитва на Площад  Джордж Флойд, мястото на неговото убийство. Така в единството тези Църкви и Общности предложиха своята утеха на тези, които скърбяха и страдаха от потисничеството.

Християнско единство

Разказът за блаженствата на Матей започва с Исус, изправен сред тълпата. В това множество Той трябва да е видял миротворци, бедните духом, чисти по сърце, мъже и жени в траур и гладни за правда.  В Блаженствата, Исус не просто назовава борбите на тези хора, но провъзгласява какви ще станат: те ще бъдат Божии чеда и Царството на небесата ще бъде тяхно. Като християни сме призвани да сме наясно със свещените борби на нашите братя и сестри в Христос.   

Предизвикателство

Ангажирани ли сте в лоното на християнски групи, борейки се срещу потисничеството във вашия квартал? Как могат Църквите на вашия град да се обединят, за да покажат по-добра солидарност с тези, които страдат от потисничеството?

Молитва

Боже на правдата и милосърдието, направи да паднат пердетата в нашите очи, за да можем наистина да  видим потисничеството, което ни заобикаля. Молим се в името на Исус Христос, Който видя множеството от хора и се смили над него. Амин.

ПЕТИ ДЕН

Пейте песен на Господа в чужда земя

Четива

Пс 137,1-4     Там нашите завоеватели поискаха от нас песни, а поробителите ни радостни арии: «Изпейте ни песен от Сион»

Лк 23,27-31   Дъщери Йерусалимови не плачете за Мене, а плачете за вас и вашите деца

Размишление

Плачът на псалмиста датира от изгнанието на Юда във Вавилон, но болката от изгнанието отеква във всички времена и култури. Може би псалмистът е извикал оплакването си, обръщайки се към небесата. Може би всеки стих е произнесен сред горчиви ридания и дълбока скръб. Може би тази поема е съставена в свиване на рамене на примирение, което може да предизвика само едно съществуване изживяно в несправедливост и чувство за безсилие да се променят нещата по какъвто и да е смислен начин. Както и да са произнесени тези думи, болката от този пасаж отеква в сърцата на ония, които са третирани като чужденци (пришълци) в други страни или в тяхната собствена страна.

В този псалм потисникът иска да  се усмихва и да се радва, да пее песни от едно «щастливо» минало. Той се обръща към хората, които през вековете са били маргинализирани. Независимо дали се отнася за шоута на менестрели,[11] танци на гейши[12] или спектакли на каубои и Индианци от Дивия Запад,[13] потисниците често изискваха от потиснатите да се държат радостно, за да гарантират тяхното собствено оцеляване. Тяхното послание е толкова просто, колкото и жестоко: вашите песни, вашите церемонии, вашата културна идентичност, всичко което ви прави уникални и достойни за уважение е разрешено само, докато е полезно за нас.

Този псалм дава думата на всички потиснати. Как бихме могли да пеем песента на Господа, когато ние сме чужди в нашата собствена страна? Ние не пеем за тези, които ни лишават от нашата свобода, а за да славим Бога. Пеем, защото не сме сами, защото Бог никога не ни е изоставял. Пеем, защото сме заобиколени от облак от свидетели. Предците и светците ни вдъхновяват. Те ни насърчават да пеем песни на надеждата, песни на свободата, песни за освобождението, песни които ни говорят за земята, където народът е възстановен.

Християнско единство

Евангелието на Лука ни разказва, че хората, от които повечето са жени, следват Исус, дори когато Той Си носи Кръста към Голгота. Следването Му по този начин е дело на верни ученици. Исус признава техните борби и страданията, които те ще трябва да понесат, носейки своя собствен кръст с вяра.

Благодарение на Екуменичното Движение, християните споделят днес химни, молитви, размишления и идеи отвъд техните собствени традиции. Ние ги получаваме от християни идващи от общности, различни от нашата, като дарове, идващи от вярата и от един живот на ученичество, изживян в любов, доста често сред трудности. Тези споделени дарове са съкровища, които трябва да бъдат ценени и да свидетелстват за християнската вяра, която ние споделяме.

Предизвикателство

Как да не си припомним историите на предците и светците, които са живели сред нас и са възнесли към Бога песни изпълнени с вяра и надежда, благодарейки за освобождението от пленничество?

Молитва  

Боже на угнетените, Отвори ни очите за злото, което продължава да измъчва нашите братя и сестри в Христос. Нека Твоят Дух ни даде смелост да възпеем в синхрон и да извисим нашите гласове с тези,  чието страдание не е чуто. Молим Те в името на Твоя Син Исус Христос. Амин.

ШЕСТИ ДЕН

Всеки път, когато го правите на един от Моите малки братя …  на Мене го правите

Четива

Йез 34,15-20             Изгубената твар, ще я търся, тази която се отклони ще я накарам да се върне; която си счупи крака, ще я превържа, болната ще я подкрепя. 

Мт  25,31-40             Истина ви казвам, всеки път, когато сте го сторили на един от Моите най-малки братя, на Мене сте го сторили!

Размишление

Евангелието на Матей ни напомня, че не можем да отделим любовта си към Бога от нашата любов към другите. Ние обичаме Бога, когато храним гладния, когато поим жадния, когато приемаме пришълеца, когато обличаме голия, когато посещаваме болния  и отиваме при пленника. Когато поемаме грижата за «един от тези най-малките» и я служим ние поемаме грижата и служим на самия Христос.

Годините  2020 и 2021 подчертаха огромното изпитание, понесено от членовете на Божието семейство. Световната пандемия  на COVID-19, съчетана с икономически, образователни и екологични неравенства, така ни повлия, че ще отнеме десетилетия, за да я преодолеем. Тя показа индивидуалното и колективното страдание, преживяно по света и събра християните в любов, съпричастност и солидарност.  Междувременно в Минесота убийството на Джордж Флойд от полицейския агент Дерек Шовин извади на  яве продължаващата расова несправедливост. Стенанието на Флойд – «не мога да дишам» – беше и това на мнозина човешки същества, смазани от пандемията и потисничеството.

Бог ни призовава да почитаме свещения характер и достойнството  на всеки член на Божието семейство. Да поемаме грижа за другите, да им служим и да ги обичаме не разкрива кои са те, а кои сме ние. Като християни ние трябва да сме обединени в нашата отговорност да обичаме и да поемаме грижата за другите, точно както ние получаваме грижи и любов от Бога. Действайки така, ние живеем нашата обща вяра чрез нашите действия в служба на света.

Християнско единство

Пророк Йезекиил описва Господ Бог като пастир, който събира стадото си, връщайки тези, които  са се заблудили и лекува онези, които са наранени. Бог Отец иска Неговите хора да бъдат единни и продължава да осъществява това единство, като събира стадото, под действието на Светия Дух. Чрез молитва ние се подготвяме  да приемем Духа, който възстановява единството на всички кръстени.

Предизвикателство

До колко са невидими «най-малките» за вас или за вашата Църква? Как нашите Църкви могат да работят заедно, за да поемат грижата за  «най.малките» и да им служат?

Молитва

Боже на любовта, Ние Ти благодарим за загрижеността и необятната любов, които Ти ни подари. Помогни ни да пеем песни за Изкуплението. Отвори широко сърцата ни, за да можем да приемем Твоята любов и на свой ред да поднесем Твоето състрадание на човешкото семейство като цяло. Молим Те в името на Исус Христос.  Амин.

СЕДМИ ДЕН

Това, което е днес не е задължително да остане така

Четива

Йов 5,11-16               имаше надежда за слабите и позорът беше заглушен

 Лк 1,46-55                Той свали силните от троновете и издигна смирените.

Размишление

Йов, който водеше щастлив живот, неочаквано загуби добитъка и слугите си и изпита жестоката скръб да види как умират всички негови деца. Той страдаше психически,  физически и духовно. Всички ние страдаме, независимо дали психически, физически или духовно в нашия дух. Ние можем да се отдалечим от Бога и от другите. Ние можем да изгубим надежда. И все пак, като християни ние сме обединени във вярата, че Бог е с нас всред нашите страдания.

На 11 април 2021г., в Минесота, Даунте Райт (Daunte Wright), един невъоръжен Афро-американец на двадесет години беше застрелян от бял полицай по време на рутинен пътен контрол. Този инцидент се случи по време на процеса срещу Дерек Шовин за убийството на Джордж Флойд.

 Лесно  е да отстъпим пред отчаянието, когато ни се напомня за пореден път, че живеем в разпокъсано общество, което не признава, почита или защитава напълно човешкото достойнство и свободата на всички човешки същества. Според отец Брайън Масингейл, виден католически експерт по социална етика и специалист по расова справедливост, «социалният живот се създава от човешки същества. Обществото, в което живеем е резултат от избори и човешки решения. Това означава, че хората могат да променят нещата. Това, което човешките същества рушат, отделят и разделят, ние можем с Божията помощ  за изцерим, обединим и възстановим. Това, което е днес, не е задължително да остане така, в това се крие надеждата и предизвикателството».

В молитвата, християните настройват сърцата си с Божието Сърце, за да обичат това, което Бог обича, и да го обичат, както Той обича. Целостта в молитвата впрочем настройва  сърцата на всички християни отвъд техните разделения, за да обичаме това, което Бог обича, който и както Той обича и да изразяваме тази любов в нашите действия.

Християнско единство

Магнификатът (Magnificat) химн за вазхвала, в който Мария се радва на всички неща, които Бог прави: Той възстановява равенството, издигайки смирените, поправя неправдата, давайки на гладните да ядат и си спомня за Израил, Неговия слуга. Господ никога не забравя Своите обещания и никога не изоставя Своя народ. Лесно е да се пренебрегне или подцени вярата на онези, които принадлежат на другите християнски общности, особено, ако са малки общности. Но Господ прави от Своя народ едно цяло, издигайки смирените, така че стойността на всеки да бъде призната. Ние сме призвани да виждаме както Той вижда и да ценим всеки от нашите християнски братя и сестри, така както го прави самият Той.

Предизвикателство

Как можем ние да се съберем в Христос с надеждата и вярата, че Бог  «ще заглуши безчестието» ?

Молитва

Боже на надеждата, помогни ни да помним, че Ти си с нас, когато страдаме.  Помогни ни да въплътим надеждата едни към други, когато отчаянието се настани отново в сърцата ни. Дай ни дара да бъдем вкоренени в Твоя Дух на любов, докато заедно  действаме, за да изкореним всички форми на потисничество и неправда. Дай ни смелост да обичаме това, което Ти обичаш, когото Ти обичаш, и както Ти обичаш, и да изразяваме тази любов чрез нашите действия . Чрез Исус Христос, Нашият Господ. Амин.

ОСМИ ДЕН

Правдата, която възстанови общението

Четива

Пс 82,1-4       Бъдете съдници на слабите  и сираците, въздайте правда на нещастните и на нуждаещите се

Лк 18,1-8 Et Бог няма ли да отмъсти на Своите избраници, които викат денем и нощем срещу Него ?

Размишление

Книгата на Псалмите е смесица от молитви, възхвали, оплаквания и заповеди, които Бог ни отправя. В Псалм  82, Бог призовава за справедливост, която ни кара да зачитаме основните човешки права, които би трябвало да предоставят на всеки от нас: свобода, сигурност, достойнство, здраве, равенство и любов. Псалмът призовава също така да обърнем системите пораждащи несъответствие и потисничество,  и да поправим всичко, което е несправедливо, корумпирано или пък допринася за експлоатацията на човешкото същество. Такава  е справедливостта, която като християни сме призвани да насърчаваме.  Като членове на християнската общност ние присъединяваме своята воля и нашите действия към тези на Бога, Който действа за спасението на сътворението. Грехът винаги е в корена на разделението, включително и в това между християните, а изкуплението винаги възстановява общението. 

Бог ни призовава да въплътим нашата християнска вяра, като действаме тръгвайки от истината, която казва, че всяка личност е ценна, че хората са по-важни от нещата и че оценката на всяка институционална структура на обществото трябва да се основава върху заплахата или подобряването, което тя представлява  за живота и достойнството на всяка личност. Всяко човешко същество има правото и отговорността да участва в обществото, търсейки заедно общото благо и благополучието на всички, особено на най-скромните и на най-нуждаещите се.

В „Исус и Лишените от наследството”  (Jesus and the Disinherited), Преподобният Д-р Хаурд Търман  (Howard Thurman), който беше духовен съветник на Преподобния Д-р Мартин Лутър Кинг Младши, заяви: «Ние трябва да провъзгласим истината, че всеки живот е един и всички сме свързани едни с други. Затова, наш дълг е да работим за общество, в което  и последните от нас могат да намерят убежище и утеха. Вие трябва да положите вашия живот върху олтара на социалната промяна, така че където  и да сте, Царството Божие да е близо».

Християнско единство

Исус разказва притчата за вдовицата и съдията без правосъдие, за да научи хората «на необходимостта за тях да се молят постоянно и да не се обезсърчават» (Лк 18, 1). Исус решително победи неправдата, греха и разделението, и нашата задача като християни е да приемем тази победа първо в сърцата си чрез молитва и след това в живота си  чрез действие. Нека никога да не падаме духом и да продължаваме да се молим на Бога за дара на единството и да проявяваме това единство в живота си.

Предизвикателство

Като Божи народ как нашите Църкви са призвани да се ангажират за правда, която ни обединява в нашите действия, за да обичаме и да служим заедно на цялото Божие семейство?

Молитва

Господи, Боже, Ти, Който си  Създател и Спасител на всички неща, научи ни да гледаме в нас, за да се вкореним в Твоя Дух на любовта, така че да можем да се отворим към другите, винаги избирайки с мъдрост и смелост пътя на любовта и на правдата.  Ние Те молим в името на Твоя Син, Исус Христос, в единство със Светия Дух. Амин.

СЪВЕТЪТ НА ЦЪРКВИТЕ НА МИНЕСОТА*

Съветът на Църквите на Минесота (СЦМ) е организация, към която принадлежат двадесет и седемте общности представени в  Минесота, произхождащи от чернокожи исторически вероизповедания, от историческото протестантско течение  [mainline], петдесятниците, от Църквата на Мира, Гръцката Православна Църква, както и Презвитериата на Дакота   (Индианците от Америка). Основните му програми в момента се фокусират върху включването и обслужването на бежанците, междурелигиозните отношения и социалната и расова справедливост. Установен през 1947г., Съветът на Църквите на Минесота произлиза от сливането на няколко екуменични организации на щата Минесота. Въпреки че са представители на голяма част от протестантството трябваше да изчакат няколко години преди лутераните да ги присъединят. Неговият екуменичен  обхват беше допълнително разширен, когато Гръцката Православна Църква стана член на СЦМ. Католическата Църква никога не е членувала в СЦМ, но Съветът поддържа тесни връзки с Диоцеза „Свети Павел” в Минеаполис,  както и с други Диоцези от щата Минесота. СЦМ също така пожела да установи връзки с евангелските прогресисти. През годините Съветът на Църквите на Минесота  установи здрави връзки и с други религиозни общности, а именно с мюсюлманите, юдеите, унитаристите, будистите и индуистите. В самото си начало СЦМ представляваше белите протестантски Църкви и деноминациите на членовете му бяха ръководени от Бели и предимно изградени от Бели. По време на първите петдесет години въпросите на расизма и ангажираността на страната на чернокожите, на коренното население и цветнокожите (BIPOC) бяха поставени относно Служението и партньорствата на СЦМ. «Белият расизъм», гражданските права и расовите отношения бяха считани като въпроси, които трябва да бъдат разгледани. Бяха създадени конкретни програми на място с християнските американо-индиански общности. През 1957г., СЦМ приветства Преподобния Д-р Мартин Лутер Кинг Младши за среща, а от своя страна изпълнителния директор на Съвета на Църквите на Минесота  присъства на неговото погребение  в Атланта през 1968 година. В средата на  90-те години на миналия век, благодарение на партньорството на Областния Съвет на Църквите Свети Павел и Великият Съвет на Църквите на Минеаполис  беше стартирана стратегия за борба срещу расизма под името Анти-расистка инициатива на Църквите на Минесота  (MCARI). В продължение на повече от петнадесет години това усилие за формация и оценка на материята в борбата срещу расизма облагодетелства Църквите, както и образователните институции и асоциации с нестопанска цел. Още от самото си основаване СЦМ си съдейства с исторически чернокожи деноминации и различни афро-американски конгрегации. Едва през  XXI-ви  век четирите исторически чернокожи деноминации, имащи конгрегации в Минесота се присъединиха официално към тях. През 2015 година Африканската Методистка Епископална Църква, Божията Църква в Христос, Националната Баптистка Конвенция на САЩ и Петдесятните  Асамблеи по света станаха членове на СЦМ. През 2020, Презвитерството на Дакота (Native American) и една мултирасова деноминация ръководена от Чернокожи,  Общението на Светите Христиански Църкви (The Communion of Holy Christian Churches), също се присъединиха  към СЦМ, като допълнително увеличиха многообразието на своите двадесет и седем члена. Въпреки че, исторически чернокожи деноминации са му членове, Съветът остава преобладаващо бял в ръководството, както и в своите структури. Бордът на директорите на СЦМ беше съставен от законните представители на вероизповеданията членки, както и от няколко други члена  ad hoc. Това именно гарантираше превес на белите. Но тази ситуация предизвика безпокойството на лидерите на Съвета, тъй като те се ангажираха по-пълно в полза на расовата справедливост в обществото. Така че беше решено, че за да бъдат последователни в това търсене, управленските структури на Съвета  трябваше да  отразяват същия ангажимент към расовото равенство. През  2018 година СЦМ официално установи, че в бъдеще функциите на Президент и Вице-Президент ще бъдат поверени на законни представители на чернокожи вероизповедания. Това позволи на чернокожите лидери да имат значимо  влияние при вземането на решения в ръководството на СЦМ. И тогава беше решено мнозинството от десетте члена на Изпълнителния Комитет на СЦМ да произлизат от  BIPOC. През 2019 година, СЦМ създаде Комисия за разграничаване и програмиране, съставена от двадесет лидери, за да предвиждат бъдещата работа на  Съвета. В тази група Американо-индианците, Афро-американците, Латиносите, Американски азиатци и Белите бяха представени по равно, като брой. Една голяма част от тях бяха на възраст под четиридесет години и жените бяха най-много на брой. Тази Комисия за разграничаване беше натоварена със задачата да предвиди многорасово бъдеще за СЦМ, като надхвърли черно-бялата двоична класификация, съществуваща до сега в САЩ. През 2020 година, Бордът на директорите на СЦМ одобри изменение на своя устав, за да увеличи достатъчно броят на членовете ad hoc, за да гарантира, че Бордът на директорите се състои основно от  BIPOC. През 2021 година, за първи път в своята история, Бордът на директорите на СЦМ се състои от мнозинство мъже и жени идващи от  BIPOC. След промени в структурата на управление на СЦМ, сега се обръща основно внимание на расовата справедливост в програминирането, в подбора на нови сътрудници и на работата в мрежа с организации, ангажирани с подобни теми. Убийството на Джордж Флойд от полицай на 25 май 2020г. в Минеаполис подтикна СЦМ да засили работата си за расова справедливост.  Чрез социални мрежи и партньорства той взема участие в протести и реакции на безредиците. Чернокожи религиозни водачи поведоха протестно и молитвено шествие, събрало повече от хиляда представители на Църквите. Няколко седмици след смъртта на Джордж Флойд лидерите на СЦМ започнаха да разсъждават какво да направят, за да се справят с основните причини за расизма в Минесота. Тяхната цел беше да трансформират системите отговорни за класирането на Минесота сред щатите с най-големи расови различия в Съединените щати. През септември на 2020 година, Бордът на директорите на Съвета на Църквите в Минесота одобри програма за действие относно расовата справедливост в три точки, която се фокусира върху свободата на словото, образованието и възстановяването.  В периода след Джордж Флойд тази програма позволи да се определи ролята на  СЦМ в търсенето на по-голямо расово равенство в щата Минесота, чрез иницииране на процеса за освобождаване на словото относно расизма, инвестирайки в корекцията на предразсъдъци, причинили вреди от расизма. Това усилие за намиране на истината и поправяне се отнася до предразсъдъците причинили вреди на американо-индианските и афро-американските общности от Минесота с течение на времето.  Имигрантите и бежанците, които пристигат от страните на Латинска Америка, Африка, Азия, от арабския свят или от други страни, страдат от въздействието на вече съществуващи структури, които са източник на неравенство. Хвърлянето на светлина върху системите, които вредят на чернокожите и местните общности, също е благоприятно и за тях. Работата по истината и възстановяването обхваща Държавата като цяло. Географският обхват на членските деноминации на Съвета на Църквите на Минесота е такъв, че заедно те имат конгрегации в почти всеки град на Щата. Благодарение на двадесет и седемте общности членове на СЦМ може да инициира програми в селските райони, малките градове, средните градове, предградията, както и в Минеаполис и Сейнт Пол.

Платформата за действие в три точки на СЦМ насърчава:

1. Свободата на словото: СЦМ разполага със силен морален авторитет, който го прави способен  да призовава да свидетелства за истината, да изслушва оплаквания, да пледира за обезщетение и да създаде средства, способни да доведат до промяна. Да се казва истината, означава също да заклеймиш съучастието на религиозните общности по въпросите на расова несправедливост. Тази инициатива за истина и обезщетение разчита на свободата на словото, за да оспори доминиращите разкази, които укрепват превъзходството на бялата раса. По този начин дава възможност да се чуят свидетелствата на населението, които подчертават неравенствата, така че да може да се осъществи промяна. Инициативата «Свобода на словото» ще бъде стартирана в различни контексти на държавно, регионално и градско ниво, големи и малки. Изграждането на по-дълбоки взаимоотношения с племенните общности и лидерите на чернокожата общност също улеснява това вземане на думата. Разглежданите въпроси са следните: поддържане на реда, територия, здравеопазване, образование, богатство, трудова заетост, жилища и т.н.

2. Образованието : Деноминациите и конгрегациите получават обучение за борба с расизма, придобиват културни умения, лидерите са формирани въз основа на РРВ (DEI) (Разнообразие-Равноправие-Включване), и т.н..

 3. Възстановяването на местни и чернокожи общности: Целта е да да се поправят щетите, причинени от расизма. СЦМ ще продължи своята инициатива за обезщетение и равноправие в целия щат Минесота, в лоното на правителството, бизнеса, академичните среди и други организации. СЦМ се ангажира да изгради морална сила за коалиция, която ще има за задача да изисква, законодателства и предлага обезщетение за минали несправедливости и да гарантира, че чернокожите и местните общности са третирани справедливо от сегашните структури. За да бъде успешна тази възстановяваща дейност изисква да се изградят силни връзки с чернокожите и местните лидери. Самият начин, по който ще бъде предложено обезщетението, трябва да се определи от чернокожите и местните общности. Това ще се реши в координация с инициативата за свобода на словото.

През  2021 година, съдиректорите за расова справедливост в СЦМ бяха назначени в лоното на чернокожите и местните общности на Минесота и беше иницииран процесът за свобода на словото.  Започнати са разговори и са създадени съюзи, за да се стартира  процес за обезщетение, успешно ръководен от общността, основан върху свободата на словото,  по отношение на вредите причинени в миналото и днес от расизма. Очаква се процесът на свободата на словото, образованието и правна защита да продължи поне още десет години.

СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА 
ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

Теми 1968-2022

От  1968 година, книжката се реализира чрез Комисията  Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство. А от  1975 година тези текстове се подготвят въз основа на проект разработен от местна екуменична група всяка година в различна страна.

1968 – «За похвала на славата Му» /Еф 1,14/

1969 – «Към свобода сте призвани вие» /Гал 5,13/

               (Предварително Събрание в Рим, Италия)

1970 – «Ние сме съработници на Бога» /1 Кор 3,9/

             (Предварително Събрание в Манастира в Нидералтайх, Федерална Република Германия)

1971 – «… и общението на Светия Дух» /2 Кор 13,13/

               (Предварително Събрание в Бари, Италия)

1972 – «Нова заповед ви давам» / Йн 13,34/

               (Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1973 – «Господи, научи ни да се молим…» (Лк. 11,1)

               (Предварително Събрание в Абатството Монсерат в Испания)

1974 – «и всеки език да изповяда, че : Исус Христос е Господ»

/Фил 2, 1-13/

               (Предварително Събрание в Женева, Швейцария) 

(През април 1974, едно писмо адресирано към Църквите – членки, както и до другите заинтересовани страни за създаването на местни групи, можещи да участват в подготовка на книжка за Седмица за молитва. «Една Австралийска група беше първата, която се ангажира конкретно, подготвяйки през 1975г.  начален проект за брошурка за Седмица за Молитва.)

1975 – «Воля на Отца : за да съедини всичко небесно и земно под един глава Христос» /Еф 1,3-10/

                        (Проект за разработен текст от австралийска група. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1976 – «Призовани да станем това, което сме» /1Йн 3,2/

                        (Проект за разработен текст чрез Конференцията на Църквите на Карибите. Предварително Събрание в Рим, Италия)

1977 – «а Надеждата не посрамя» /Рим 5, 1-5/

(Проект за разработен текст в Ливан, в обстановка на гражданска война. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1978 – «Вие не сте вече чужди …» /Еф 2, 13-22/

                        (Проект за разработен текст от една екуменична група в Манчестър, Англия)

1979 – «Служете един другиму за славата на Бога» /1 Пет 4, 7-11/

                        (Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1980 – «Да дойде Твоето Царство!» /Мт 6, 10/

                        (Проект за разработен текст от екуменична група в Берлин,  Демократична Република Германия. Предварително Събрание в Милано, Италия)

1981 – «Има различни дарби, ала Духът е един и същ–Едно тяло»  (1 Кор 12, 3в-13)

                        (Проект за разработен текст от Отците на Греймор, САЩ.  Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

 1982 – «Нека всеки намери своето убежище в Теб, Господи» /Пс 84/

                        (Проект за разработен текст в Кения. Предварително Събрание в Милано, Италия)

1983 – «Исус ристос – Живот за света» /1Йн 1, 1-4/

                        (Проект за разработен текст от екуменична група в Ирландия. Предварително Събрание в Селини /Боси/, Швейцария)

1984 –«Призовани за единство чрез Кръста на нашия Господ» (1Кор 2, 2; Кол 1, 20)

                        (Предварително Събрание Венеция, Италия)

1985 – «От смъртта към Живота с Христос» /Еф 2, 4.7/

                        (Проект за разработен текст в Ямайка. Предварително Събрание в Гранд -Шам, Швейцария)

1986 – «и ще Ми бъдете свидетели» /Деян 1,6.8/

                        (Предложени текстове в Югославия /Словения/. Предварително Събрание в Югославия)

1987 – «И тъй, който е в Христос, той е нова твар» / 2 Кор 5, 17-6, 4а/

                        (Проект за разработен текст в Англия. Предварително Събрание в Тезе, Франция)

1988 – «Божията Любов пропъжда страха» / 1 Йн 4, 18/

                        (Проект за разработен текст в Италия. Предварително Събрание в Пинероло, Италия)

1989 – «Да изградим общността: едно тяло в Христос» /Рим 12, 5-6а/

                        (Проект за разработен текст в Канада. Предварително Събрание в Уейли Бридж, Англия)

1990 – «за  да  бъдат всички едно… за да го повярва света» /Йн 17/

                        (Проект за разработен текст в Испания. Предварително Събрание в Мадрид, Испания)

1991 – «Всички народи славете Господа» /Пс 17; Рим 15,5-13/

                        (Проект за разработен текст в Германия. Предварително Събрание в Ротенбург на Фулда, Федерална Република Германия)

1992 – «Аз съм с Вас … идете » /Мт 28,16-20/

                        (Проект за разработен текст в Белгия. Предварително Събрание в Брюж, Белгия)

1993 – «Носете плода на Духа за единство на християните» /Гал 5, 22-23/

(Проект за разработен текст в Заир. Предварително Събрание близо до Цюрих, Швейцария)

1994 – «Божият дом: призовани да имате едно сърце и една душа»  /Деян 4, 32/

                        (Проект за разработен текст в Ирландия.

                        Предварително Събрание в Дъблин, Ирландия)

1995 – «Коинония: общение в Бог и между нас» /Йн 15, 1-7/

                        (Проект за разработен текст от Вяра и Конституция. Предварително Събрание в Бристол, Англия)

1996 – «Ето стоя пред вратата и хлопам» / Откр 3, 14-22/

                        (Проект за разработен текст в Португалия. Предварително Събрание в Лисабон, Португалия)

1997 – «От името Христово ….. помирете се с Бога» /2 Кор 5, 20/

(Проект за разработен текст в Скандинавия. Предварително Събрание в Стокхолм, Швеция)

1998 – «Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи» /Рим 8, 14-27/

                        (Проект за разработен текст във Франция. Предварително Събрание в Париж, Франция)

1999 – «Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях» / Откр. 21, 3/

                        (Проект за разработен текст в Малайзия. Предварително Събрание в Манастира в Босе, Италия)

2000 – «Благословен да бъде Бог … който ни благослови в Христа» ( Еф 1, 3-14)

                        ( Проект за разработен текст от Съвета на Църквите  на Средния Изток. Предварително Събрание в Светилището дьо ла Верна, Италия)

2001 – «Аз съм пътят, истината и животът» /Йн 14, 1-6/

(Проект за разработен текст в Румъния. Предварително Събрание в Каза дьо Одихна, Румъния)

2002 – «Защото у Тебе е изворът на живота» (Пс 36 /35/, 10)

                        (Проект за разработен текст от Съвета за Европейските Епископски Конференции и Конференцията на Европейските Църкви.                                                Предварително Събрание в Екуменичния Център в Отмаринг, Аугсбург, Федерална Република   Германия)

2003 – «Но това съкровище, ние носим в глинени съдове» /2Кор 4, 7/

                        (Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Екуменичния Център Лос Рубиос, Малага, Испания)

•  – «Моят мир ви давам» (Йн14,27)

                        (Проект за разработен текст в Алеп, Сирия. Предварително Събрание в Палермо, Италия)

• – «Христос единствената основа на Църквата » (1 Кор 3,1-23)

                        (Проект за разработен текст в Словакия. Предварително Събрание в Пиещани, Словакия)

2006 – «Защото, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях» (Мт 18,20)

                        (Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в Просперо, Кънтри Килдеър, Ирландия)

2007– «И глухите прави да чуват и немите – да говорят»   (Мк 7, 37)

(Проект за разработен текст в Южна Африка. Предварително Събрание в Замъка Фаверже, Горна Савоя, Франция)

2008 – «Непрестанно се молете »  (1Сол 5, 17)

                        (Проект за разработен текст в САЩ. Предварително Събрание в Греймор, Гарисън, в САЩ)

2009 –  « Та в ръката ти да бъдат едно »  (Иез 37, 17)

                        (Проект за разработен текст в Корея. Предварително Събрание в Марсилия, Франция)

 2010 – «Вие сте свидетели на това » (Лк24, 48)

                        (Проект за разработен текст в Шотландия. Предварително Събрание в Глазгоу, Шотландия)

2011 –  «Те постоянстваха в учението на Апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите » (виж Деян 2, 42)

                        (Проект за разработен текст в Йерусалим. Предварително Събрание в Сайдная, Сирия)

• – «Всички ние ще бъдем преобразени чрез Победата на нашия Господ Исус Христос» (виж 1 Кор 15, 51-58)

                (Проект за разработен текст в Полша. Предварително Събрание във Варшава, Полша)

• – «Какво иска от нас Господ? » (виж Мих 6, 6-8)  

            (Проект за разработен текст в Индия. Предварително Събрание в Бангалор, Индия)

• – «Нима Христос е разделен? » (виж 1 Кор 1,1-17)

(Проект за разработен текст в Канада–   Предварително Събрание в Монреал, Канада)

• – «Исус им каза: Дай Ми да пия» (виж Йн 4, 7)

(Проект за разработен текст в Бразилия– Предварително Събрание в Саоло Пауло, Бразилия) 

• -«Призвани да проповядват великите дела на Господ» (виж 1 Петър 2,9)

(Проект за разработен текст в Латвия – Предварително Събрание в Рига, в Латвия)

2017 – «Да се помирим.Христовата любов ни заставя» (виж 2 Кор 5, 14-20)

(Проект разработен в Германия –Предварително събрание във Витенберг, Германия)

2018 – «Твоята десница, Господи се прослави със сила»  (Изход 15,6)

                        (Проект разработен в Карибите –Предварително събрание в Насау, Бахами) 

2019- « Правда, само правда търси»  (Второзаконие 11, 18-20)

                        (Проект разработен в Индонезия –Предварително събрание в Джакарта,Индонезия) 

2020 «Местните жители ни показаха към нас необикновено дружелюбие» (Деяния 28,2)

             (Проект разработен в Малта – Предварително събрание в Рабат, в Малта )

2021  «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод»  (виж Йн 15,5-9)

(Проект разработен от Общността Граншан, – Предварително събрание в Арьоз, в   Швейцария )

2022– « Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним» (Mt 2,2)

(Проект разработен от Съвета на Църквите в Близкия Изток, Ливан –Предварително събрание проведено он лайн)

2023- «Научете се да правите добро,търсете правда»  (Исая 1,17)

(Проект разработен от Съвета на Църквите на Минесота, САЩ – Предварително събрание в Боси, Швейцария)

 

Няколко значими дати в историята на Седмицата за молитва за християнско единство

1740 – около. В Шотландия, се заражда едно движение за Петдесятница с клонове в Северна Америка, чието послание за обновяване на вярата призовава да се молим за всички Църкви и с тях.

1820 – Преподобният Джеймс Холдън Стюарт публикува: «Съвети за главно единение на християните от гледна точка на разпространение на Духа».

1840 – Преподобният Игнацио Спенсър, един обърнат в римо-католицизъм, препоръчва «Съюз за молитва за единство»

1867 – Първото Събрание на англиканските Епископи в Ламбет настоява за молитва за единство във въведението на своите резолюции.

1894 – Папа Лъв ХІІІ насърчава практиката за Осем дни за Молитва за единство в контекста за Петдесятница.

1908 – Служение на «Осем молитви за единство на Църквата» по инициатива на Преподобния Отец Пол Уотсън.

1926 – Движението «Вяра и Конституция» започва публикуването на «Намерения за Осем дни с молитва за единство на християните»

1935 – Във Франция, абат Пол Кутюрие става адвокат на «Универсалната Седмица за молитва за единство на християните върху базата на съчинената   молитва за единство, която иска Христос Чрез средствата, които Той иска».

1958 – Центърът «Християнско единство» в Лион /Франция/ започна да подготвя темата за Седмица с молитва в сътрудничество с Комисията  «Вяра и Конституция» от Световния Съвет на Църквите.

1964 – В Йерусалим, Папа Павел VІ и Патриарх Атинагорас І казват заедно молитвата    на Христос, “нека всички бъдат едно.” /Йн. 17/

1964 – Декретът за Екуменизъм на ІІ Ватикански Събор подчертава, че молитвата е душата на екуменичното движение и насърчава             практикуването на Седмица за молитва

1966 – Комисията «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското       единство) в Католическа Църква решават да подготвят заедно текста за Седмица за Молитва за всяка година.

1968 – За първи път «Молитвата за единство е отслужена въз основа на разработени текстове в сътрудничество с «Вяра и Конституция» и             Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство)

1975  ПървотоСлужение на Седмицата за Молитва за единение на християните въз основа на  проект предложен от местна екуменична група. Началото на този нов начин на разработка е  поставено от екуменичната група на Австралия. 

1988  Текстовете за Седмицата за Молитва за единение на християните са използвани за откриване на Християнската Федерация в Малайзия, на която се събраха основните групи християни от тази страна.

1994 – Международна група подготви текстове за 1996 година, в сътрудничество с YМСА и YWCA.

2004–  Споразумение между Вяра и Конституция (Световен Съвет на Църквите) и Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Католическата Църква), за да бъде книжката за Седмицата за молитва за християнско единство официално съвместно публикувана и представена в същия  формат.           

2008  Честването на стогодишнината на Седмицата за молитва за християнско единство (Осемдницата за единение на Църквата, за пръв път бе чествана тази годишнина през 1908 година ).

2017    По случай честването на 500 годишнината от Реформацията, текстовете за Седмицата за молитва за 2017 година са подготвени от християни в Германия.

---

[1] Съществува само една раса, човешката раса. Трябва обаче да признаем, че митът за расата е в основата на расизма. В расата няма нищо биологично. Това е социална разработка, разделяща човечеството въз основа на физически характеристики. Дори този термин да не се използва в много части по света, важно е да се признае, че е бил използван като инструмент за разделение и потисничество на човешки групи.

[2] Доктрината за откритието,  произхождаща от Папската була, издадена от Папа Александър  VI (4 май 1493г.), се е разпространила по целия свят и е от полза за Църквите, по различни начини спрямо потомците на местните народи и робите.  Тя оправдаваше изземването на земите на коренното население, защото колонизиращите сили бяха «открили» тези земи.

[3]  Дерек Шовин беше уволнен от първия афро-американски шеф на полицията в Минеаполис, Медариа Арадондо 

[4] Виж например: Единство в днешния свят – Проучване на Вярата и Реда за единството на Църквата и за единството на човечеството, Женева, COE, 1978; Църква и Свят- Единството на Църквата и обновяването на човешката общност, Женева, COE, 1990.

[5] Този термин се отнася до убийствата извършени от Държавните власти, без да е образувана законова или  съдебна процедура срещу отговорните лица. Такъв беше например случаят по време на стрелбата срещу Даунте Райт /Daunte Wright/ през април  2021 година.

[6] Преп. Д-р Мартин Лутер Кинг Младши

* Тези песни са предложени от редакционната група на Съвета на Църквите в Минесота, която подготви основния проект за Седмицата за молитва за християнско единство за 2023 година, и са публикувани под нейна отговорност.

[7] Този химн е изпят от тридесет и осем военнопленници от Дакота, докато са били откарани до мястото им за екзекуция  в Манкато, в Минесота, 26 декември 1862. Тази песен е публикувана за първи път в сборника с песни  на индианците  от Дакота  (1916) и е може би единственият американско-индиански химн  за широка употреба извън културата от която произлиза. Неговият автор, Джоузеф  Ренвил ( Joseph Renville), по произход от Дакота. Този химн е преведен от Франсис Филип  Фрейзър  Francis Philip Frazier.

[8] Отнася се един афро-американски негърски  спиритъл, композиран от  Frederick J. Work и John Wesley Work Jr. (1901) вдъхновени от пасажа на Йоан 5,2-9. За робите, тази песен представляваше борбата за живот и еманципация за свобода. Във водите  «раздвижени» от живота,съществуват водите, които изцеляват, защото е в сърцето на бурята.

[9] Този химн, съставен през 1887 г. от Е. А. Хофман, е вдъхновен от пасажа от Второзаконие 33.27. Целта му е да ни помогне да размишляваме какво означава да намерим убежище в прегръдките на нашия Небесен Отец във времена на страх и изпитания и да позволим на нашата самота и мъка да отстъпят място на радостта и мира на Бог.

[10] Този химн е афро-американски негърски спиритъл,  съставен от Джеймс Уелдън Джонсън (1900). Често се смята за национален химн на чернокожите в Съединените щати. Тази песен е благодарствена молитва за лоялността и свободата на робите, където се издига вик за освобождението и утвърждаването на афро-американския народ.

[11] Считани за първата оригинална форма на американско популярно забавление, шоутата на менестрели възникват през 1830 г. Те са комбинация от черно лице, форма на театрален грим, използван предимно от бели хора, и театрални постановки, включващи пренебрежително изобразяващи афроамерикански фигури и герои. Въпреки това, ако през 1890-те години афро-американските артисти „се почернят още повече“, пеят, танцуват и обсъждат провокативни теми като секса в „цветни представления на менестрели“, те все пак чувстват нова отговорност да отреагират на стереотипите за черна идентичност, смятани за смешни , примитивни и прекалено чувствени, което ги кара да еволюират към представянето си на сцената, което противодейства на расистките стереотипи и преобладаващия политически дискурс.

[12] Гейшата, която се появява през XVII-ти век в Япония  au Japon, е «артист» ангажиран да забавлява чрез танци, музика, разговори и други действиия по време на различни чаени церемонии.

[13] След битката при Малкия Бигхорн през 1876 г. Бъфало Бил Коди основава Шоуто на Дивия Запад, пътуващо шоу, включващо всичко западно, включително възстановка на Последната битка на генерал Къстард. Коренните американци, които изглеждаха по-скоро опитомени, отколкото диваци, бяха най-голямата атракция, участвайки в шоутата, докато правителството на САЩ все още се биеше на индианска територия.