Хората на нашето време имат огромна нужда от присъствието на Божието Слово в техните сърца. Гласът на Бога все по-често е заглушаван от шумотевицата в нашия живот и човек трудно различава Божията навигация от човешката. По тази причина настоящия текст е опит да се анализира и припомни уважението на един Христов ученик към Словото, излизащо от Божиите уста. Този човек е свети Франциск, който живее преди осем века, а автентичността на неговото свидетелство за Бог оцелява до днес и все още е актуална. Първичната общност на Ордена на малките братя, която Светеца основава или по друг начин казано – общността на каещите – се ни предлага Светото Писание като фундамент, на който можем да градим живота си и до край да бъдем верни.
Срещата между Христос и свети Франциск събужда у Светеца желание да бъде последовател на Божия Син. Той започва да се замисля върху живота на Спасителя, пресъздавайки го отново по съвършен начин. Поради това протяга ръка към Библията, започва да я чете и да живее според нея, с помощта на Църквата. Евангелието започва да заема централно място в живота и да бъде пътеводител на братската общност. Всичките послания на Светеца са напоени с евангелски дух, примери и образи от Библията. Целият живот и мисията на свети Франциск се базира на Евангелието. Веднага, след разпознаването на Божията воля, въпреки че не е човек с образование, редом със своите братя започва да върви по следите Христови. В своя завет пише: „И когато Бог ми даде братя, никой не ми е показал, какво да правя, а самият Всевишен ми откри волята си, че трябва да живея според светото Евангелие”.
Светеца със своя чист умисъл, свободен от всякаква зараза, намира скритите тайни на Светото Писание. Отлично се грижи за този дар, даден му от Бога, но не го запазва само за себе си, а чувства нуждата да сподели с първите си последователи, необходимостта от търсенето на инструкции непосредствено от страниците на Евангелието. Тази идея реализира чрез личен пример и благодарение на посланията, адресирани към братята. Всяка дума и всяко изречение изречени и написани от свети Франциск имат дълбока основа на страниците на Евангелието. Присъствието на евангелски текстове в посланията на Светеца е изключително богато.
Когато настъпва времето, да бъде дадено на братята форма на живот, свети Франциск не се отделя от Евангелието. В пролога на Първото си Правило (приемащо се като духовно упътване), което почти половината е наситено с цитати от Библията, можем да прочетем следните думи: „Това е живот, според Евангелието на Исус Христос, за воденето на който брат Франциск търсил признаване и потвърждение от папата”. Виждаме как от самото начало на текста, автора желае да покаже на тези, които ще живеят според тази форма на живот, че не е той инициатора, но самият Всевишен, който ще ги насочва, ако му се отдадат напълно (вж. Лука 18, 22; Матей 19, 21). Четейки следващите страници от гореспоменатото Правило на Светеца, можем да открием ценните съвети на автора, отправени към общността на францисканците, относно свършеното спазване на избраната форма на живот, подкрепени с ароматните слова на евангелския текст. Събратята от своя страна не се съмняват, че са поели правилния път, защото са благословени от Господа, както казва Светеца: „И ако бъдат верни на Божиите заповеди, както са обещали, спазвайки Евангелието и своя начин на живот, нека знаят, че живеят в истинско послушание и нека бъдат благословени от Бога”. Първичната францисканска общност не се страхува да тръгне по следите на Франциск, защото вижда, че той върви по стъпките на Евангелието.
Ако се спрем по-старателно върху текстовете на Светеца, можем да забележим, че при избора на цитати от Евангелието има някаква логика и постоянство. Това е доказателство за дълговременното му общуване с Библията, контемплация и често връщане към любимите евангелски текстове. Благодарение на свръхестествения си дар на усвояване на духовното съдържание, свети Франциск става изключително чувствителен към Словото Божие. Той ясно си дава сметка в каква епоха живее и въпреки, че пропуска някои аспекти на своето време, открива истинската евангелска чистота, не губейки връзка с действителността на времето. Второто Правило, което е потвърдено от Църквата, започва със декларацията: „Правилото и живота на Малките братя е спазване на светото Евангелие на Нашия Господ Исус Христос” и завършва с думите: „… та винаги верни на светата Църква, силно вкоренени във католическата вяра, да спазваме бедността и смирението, и светото Евангелие на Нашия Господ Исус Христос, както сме обещали”. Това означава, че е нужно да се вслушваме внимателно във всяка дума на Евангелието и приемайки я сериозно, да я въвеждаме в живота си. Като допълнение за по-сигурно нейно спазване, Светеца моли папата за кардинал протектор, осъзнавайки отлично, че само в католическото семейството и с подкрепата на духовенството францисканската общност по-плодотворно ще реализират евангелската светост. И ако някога между братята се появят спорове, относно формата на живот, Майката Църква ще им припомни факта, че техният основател копнеел да живее и умира според Евангелието.
Свети Франциск отново припомня основното задължение на събратята си – да живеят според Евангелието. Той самият е само инструмент, записващ това, което Бог открива в светлината на Евангелието. Приемането на Словото Божие, като най-висша форма на живот не означава само третирането му като морален съвет или като подкрепа за избрания стил на живот. Франциск поставя Библията на първо място, над всеки човешки принцип. Във връзка с това Светеца не оставя твърде ясна рецепта, според която евангелските предложения да не бъдат поставени на второ място. Накрая той самият дава да се разбере, че не теолог и не принадлежи към групата теолози, които дълбоко почита и уважава.
Свети Франциск не само чете и спазва писаните думи на Христа, а също така се грижи те да се съхраняват в места достойни за почит. За това пише в Завета си: „Желая тези най-свети тайни да бъдат над всичко почитани и положени на достойно място. Ако писаното име на Христос и Неговите думи се намерят в неподходящи места, желая да бъдат събирани и полагани в подходящи”.
В своите послания Светеца винаги използва Библията за пример. В последствие се разбира, че не е притежавал Стария завет, а само Новия и Псалмите. От евангелието на свети Матей свети Франциск избира любимия си библейски фрагмент: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7, 12). Използва този текст, за да въведе златния принцип в междуличностните отношения. Тази е фундаменталната мисъл в евангелската педагогика на Светеца. Той цитира евангелието на Матей около 74 пъти и именно тук намира текста, който оказва влияние на начина на управление в ордена: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матей 20, 28).
Също така евангелието на свети Иван, намира място в посланията на свети Франциск над 70 пъти. Много изразително влияние на Светеца оказва Молитва на Христос, намираща се в XVII глава на това евангелие, която е цитирана от Светеца в текста на XХII раздел на Първото Правило. Цитираната молитва представлява опис на структурата на мислене на свети Франциск. Деяния на Апостолите Светеца използва само два пъти. Също така думите от Първото послание на свети Петър Апостол (2, 21; 2, 25; 2, 13; 4, 9) и няколко текста на свети Павел са използвани от Франциск, нямайки връзка с методите на тълкуване, използвани в тогавашната епоха. В своите послания свети Франциск е откровен, искрен, не влизащ в стриктност, ортодоксалност или фанатизъм. От Посланията на свети Павел използва 72 цитата, отнасящи се за отношенията тяло – душа и слово – душа, а също така определящи бедността и свободата на християнина. Посланието на свети Петър Апостол цитира около 17 пъти, а Посланието на свети Яков – около 8 пъти. Намират се също така около 10 цитата от Първото Послание на свети Иван и 16 от Откровението Иваново.
Този непълен преглед ни позволява да забележим, че духовната мисъл на свети Франциск е дълбоко вкоренена в Светото Писание. Постоянно намира основи в Словото Божие, което е много старателно премедитирано и избрано, усвоено и конкретно използвано. В своите послания Светецът прибягва не само към Новия Завет, но също така използва Стария, анализирайки го в светлината на Новия. Не отхвърля Стария Завет, както правили ересите в тази епоха. За него всяко слово написано в Библията е Божие откровение. Франциск се превръща в човек на Евангелието заради своя живот, примера и прилагането на Божията Мъдрост в дела и пълното им разбиране в светлината на Божието Слово.
В началото на своето обръщане свети Франциск, който чувства в сърцето си нарастване на интереса към бедните, желае да разбере какво значи да бъдеш беден. Решителния момент, който доказва, че е готов да открие волята на Христа е среща с един прокажен. По този начин познава човека – брат. Исус му открива Себе си в бедните, а в следващия стадий на обръщане е откриването на новия начин на живот според Евангелието. След срещата си със Словото Божие в църквите „Сан Дамян”, в „Порциункула” и „Свети Николай”, Франциск е обзет от копнежа Христос да бъде негов образец: „Това е което искам, което търся и което с цялото си сърце желая да правя”.
Евангелието е за Светеца повече живот, отколкото доктрина. Самият Христос му се явява на страниците на Светото Писание като жив и много близък. С помощта на Евангелието свети Франциск открива дълбоко универсалното бащинство на Бога. Братята не се колебаят да последват Светия монах, а техния брой в семейството на францисканците постоянно се увеличава.
Както в посланията, така и в биографиите на свети Франциск намираме доказателства за това, че почита светите Слова по изключителен начин. В своите проповеди използва прост език, за да достигне по-лесно до сърцата на хората. Един от неговите биографи Томас Челано пише за него: „Евангелиста Франциск до простите хора проповядва конкретно. Знае, че са нужни повече добродетели, отколкото думи”.
Свети Франциск не се задоволява само с уважение към Светото Писание, а много внимателно го чете, защото намира на страниците му огромна радост. Челано пише още за него: „Понякога чете Библията, а това, което веднъж е попаднало в душата му, записва завинаги в сърцето си. Помни текста на Евангелието, понеже прочетеното Слово приема с набожна любов”. От писмата на брат Леон знаем, че ако Светеца боледува или по друга причина не може да участва в Евхаристията, винаги чете евангелския фрагмент, предназначен на дадения ден, а „след това, воден от дълбока почит към Господа, целува книгата на Евангелието”. Този жест едно смислено говори за неразривната връзка, която свързва Франциск и Бог.
Пътя, който свети Франциск поема, за да следва Христос и да достигне по този начин до благодатта на Всевишния Бог е Светото Писание. Светеца желае да доведе всички до живот според евангелската чистота и до истината, скрита на страниците на Библията, която става за него пътеводител в живота. Евангелието обяснява неговото звание: намира се на централно място в живота му и в живота на братята и го подготвя за последната среща с Христа. Желаейки да живее в евангелично съвършенство, Светеца поставя редом с Евхаристията именно Словото Божие. Можем да кажем със сигурност, че свети Франциск е автентичен свидетел на Евангелието, такъв от какъвто днешния свят има нужда.
о. Венцислав Николов OFMConv.
