„Посланието на Фатима е актуално и днес“, напомня ни Светият отец Йоан Павел II. Това е призив, отправен към следващите поколения, към хора от всички раси, езици и култури. Църквата ясно посочва каква е същността на явленията на Дева Мария във Фатима – необходимостта от обръщане, покаяние и молитва”[1].
Целият понтификат на св. Йоан Павел II е силно повлиян от учението за Дева Мария по отношение на неговото съдържание и ефективност от пастирска гледна точка, основано на Втория Ватикански събор [2]. Връзката между полския папа Йоан Павел II и явленията във Фатима е твърде очевидна и несъмнена. Преди да говорим за изпълнението на Фатимските тайни в живота на Светия Отец и за неговите изявления в проповеди, писма, речи и т.н., нека си припомним малко история и контекст на Фатимските явления.
През 1917 г. светът преживява голяма трагедия. Човечеството преживява първата война, която заслужава да бъде наречена „световна“. В него участват няколко десетки нации, включително най-големите сили в света. Обхватът на конфликта се определя от милиони убити войници и цивилни.
В Русия избухва болшевишката революция. На власт идват комунисти, които воюват с Бог и Църквата. Свещениците са интернирани и също убивани. Обществото е се атеизира. Великата масонска ложа в Рим празнува своята 200-годишнина. Масони с флагове и лозунги на Сатана влизат на площад „Свети Петър“, за да обявят царуването на дявола. Португалия е притеснена. Католическата монархия се разпада. Крал Карл и най-големият му син Филип са убити, а вторият му син Мануел е изгонен от страната. В резултат на военен преврат масоните поемат властта, обявявайки Португалия за република през 1910 г. Управляващият режим приема указ за отделяне на Църквата от държавата, манастирите се затварят, църковната собственост се конфискува и свещениците са заточени. След края на войната през 1918 г. избухва грипна епидемия, убиваща 22 милиона души [3].
В този решаващ за света момент Благословената Майка се явява на трите деца във Фатима. Още по време на първото явление Мария посочва пътя, който води към мира: „Молете Броеницата, за да постигнете мир за света и края на войната“. Посланието, което Дева Мария дава на трите малки пастирчета от Фатима, е неразривно преплетено с най-важните събития на 20-ти век и по специален начин с живота и учението на един изключителен човек – Светият Отец Йоан Павел II. На 13 май 1981 г. целият свят замръзва от ужас. Атака срещу живота на Светия отец Йоан Павел II! Турски терорист стреля, за да го убие. На този ден Светият Отец е под специалната закрила на Мария. Свидетелите на нападението и събитията, които следват веднага разказват за чудодейните събития по време на самото нападение, по пътя към болницата и часовете след операцията на Папата, благодарение на които не се случва най-лошото. И когато страхът за живота и здравето на Светия Отец изчезва, идва моментът да разберем, че нападението срещу Папата е изненадващо свързано с посланието на Фатима. Папа Йоан Павел II до нападението на площада Св. Петър знае историята на явленията от Фатима, но след 13 май 1981 г. изучава задълбочено тяхната документация. Техните мисли въз основа на факти и съвпадение на дати, произтичащи от Кова да Ирия, като светлина за утеха, носеща надежда и даваща възможност за разбиране на бъдещи събития, са известни на света и до днес [4].
Скоро, след като идва в съзнание в клиниката Gemelli, Йоан Павел II прощава на своя потенциален убиец. Две години и половина по-късно той посещава в затвора Ребибия, турския терорист Мехмед Али Агджа, като се опитва да преодолее злото чрез прошка. През 2000 г. на Големия юбилей, Светият Отец пише писмо до президента на Италия с молба за освобождаването на Агджа, с което президентът се съгласява.
„Неговото спасение не е прекрасна усмивка на съдбата. Тъмните сенки на атаката крият големите планове на Божието Провидение”[5]. Във Фатима на 13 май 1982 г. Йоан Павел II благодари за спасения живот, посвещавайки света и Русия на Непорочното Сърце на Мария. Светият отец посещава Фатима точно една година след атаката на площада Св. Петър. В навечерието на първата годишнина от нападението, той коленичи пред статуята на Дева Мария във Фатима в параклиса на Явленията, произнася молитва и след това поставя златна броеница в ръцете на Мария.
Полагат се всички усилия да се изпълнят условията за поверяване, на света в ръцете на Мария, представени по време на явленията от самата Нея. Едно от тях е ежедневното участие на Църквата в акта на посвещаване. За съжаление, папското писмо-покана за участие в честването на епископи от цял свят не се връчва навреме на всички. Следователно посвещаването не е напълно колегиално и не отговаря напълно на искането на Дева Мария. Затова на 25 март 1984 г., на празника Благовещение, Йоан Павел II, пренася във Ватикана статуята на Дева Мария от параклиса на явленията във Фатима, и по този начин повтаря отново акта на посвещаването на целия свят в ръцете на Мария.
По-рано папското писмо се изпраща на епископите повече от три месеца предварително. След цялото нощно бдение в своя личен параклис, обединявайки се с епископите по света, Светият Отец посвещава човечеството на Непорочното Сърце на Мария. Докато той провежда церемонията във Ватикана, епископ Павел Хнилика, изпратен преди това в Москва, посвещава Русия на Непорочното Сърце на Мария в столицата на съветската империя. Също през същата 1984 г., в деня на преврата – 13 май – като оброчно предложение за чудотворното спасяване на живота му, Папата предава на Фатима куршум от пистолета на Али Агджа, изваден от тялото му. Трудно е да не забележите, че от този момент нататък събитията в Русия набират безпрецедентни темпове. И до днес историците са изумени от скоростта, с която настъпва разпадането на СССР, обединението на двете германски държави, разрушаването на Берлинската стена – символ на края на ерата на Студената война и огромната промяна в Европа.
На десетата годишнина от нападението – 13 май 1991 г. – Йоан Павел II прави ново поклонничество във Фатима и подновява акта за поверяване и благодарност на Мария за „неочакваните промени в страните от Централна и Източна Европа“. През голямата и дълго подготвяна юбилейна 2000 г. Йоан Павел II прави своето трето поклонничество във Фатима, като беатифицира Франсиск и Яцинта. Няколко месеца по-късно той отново пренася статуята от параклиса на Явленията в Рим и отново поверява всички епископи по света на Дева Мария от Фатима, този път в Новото Трето хилядолетие. Същата година папата разкрива третата част от Фатимската тайна [6].
Кард. Анджело Содано, коментирайки съдържанието на третата част от Фатимската тайна, казва: „Фатимската визия касае преди всичко борбата на атеистичните системи срещу Църквата и християните, тя описва огромното страдание на свидетелите на вярата през последния век на второто хилядолетие. Това е безкрайният кръстен път, воден от папите на ХХ век” [7].
Кард. Й. Ратцингер обяснява: „В образа на мъчителното изкачване до върха на планината със сигурност може да се види едновременна препратка към различни папи, които от Пий Х до настоящия папа участваха в страданията на своя век и се опитаха да преминат през тях по пътеката, водеща до кръста. Във видението от Фатима папата също е убит като поема пътя на мъчениците. Може ли Светият Отец, когато след нападението от 13 май 1981 , желаейки да му бъде донесен текста на третата „тайна“, не би ли могъл ли да разпознае собствената си съдба в него? Този ден той беше много близо до ръба на смъртта.“
Атаката срещу Йоан Павел II и разкриването на тайната от Фатима допринесоха за факта, че светът можеше да чуе обнадеждаващите думи: „Фактът, че «майчината ръка» промени хода на смъртоносния снаряд, е само още едно доказателство, че няма неотменима съдба, че вярата и молитвата са мощни сили, които могат да повлияят на историята и че в крайна сметка молитвата се оказва по-мощна от куршумите, а вярата от разделението” [8].
В своите писания и изявления Йоан Павел II също се позовава по специален начин на Фатима, позовавайки се на историята на събитията, които са се случили в живота му. На празника Благовещение, по случай 1600-годишнината от Първия Константинополски събор и 1550-годишнината от Ефеския събор, Светият Отец пише: „Като се молим заедно с Дева Мария, уповавайки се на Нея, ние ще поверим Църквата и нейната мисия към всички народи в днешния и утрешния свят със силата на Светия Дух” [9].
Конгрегацията за учението на вярата припомня думите на папата: „Под Твоето покровителство и Твоята закрила прибягваме, Света Богородице! О, майко на всички народи, чуй нашия вик, който, вдъхновени от Светия Дух, ние отправяме директно към твоето Сърце; като Майка и Слугиня Господня, обградете нашия свят с вашата любов, която ви поверяваме и освещаваме, пълни с грижа за временното и вечно щастие на хората и народите. Ние Ви посвещаваме по специален начин тези хора и онези народи, които особено се нуждаят от тази преданост и жертва” [10].
През 1982 г. във Фатима Светият Отец предупреждава, че светът е на ръба на времената: „Знаците на времето ни напомнят че живеем в орбитата на голяма борба между доброто и злото, между потвърждаването и отричането за съществуването на Бог, Неговото присъствие в света и спасението.което в него има своето начало и край (…). Тези знаци сочат към една Жена, с която трябва да слезем до края на времето, белязан от края на века и хилядолетието. Именно с Нея трябва да се изправим пред борбите, с които е изпълнено нашето време” [11].
Нещо повече, при явлението през октомври Дева Мария от Фатима се нарече Дева Мария на Броеницата. Темата на броеницата принадлежи към самата същност на марийното послание от Фатима, което многократно се подчертава от Йоан Павел II, поставяйки златна броеница в ръката на Мария: „Дойдох на това фатимско поклонничество като повечето от вас, възлюбени поклонници, с броеница в ръка …“ и с думи и дела привърза себе си и своя живот с броеницата от Фатима [12].
Няколко години по-късно Папата се моли с тези думи: „О Непорочно сърце! Помогни ни да преодолеем ужаса на злото, което толкова лесно се вкоренява в сърцата на съвременните хора злото, което в своите осезаеми ефекти вече тежи в наши дни и сякаш затваря пътя към бъдещето”[13]. Във всички актове на преданост ние подновяваме благодатта на светото Кръщение и кръщелните обещания, като хвалим и отдаваме почит, хвала и слава, и се поверяваме в ръцете на Мария [14].
В името на светлината на Фатима, Папата продължава да ни поучава: „Драматичният момент, който човечеството преживява в момента, трябва да ни накара да се обърнем с по-голямо доверие към Непорочното Сърце на Мария, да се моли с нас и за нас за спасителната сила на Божията благодат“ [15]. Фатима е дълбоко съзерцавана от Йоан Павел в обръщенията си към поклонниците в различни страни по света. За папата светилищата и извършените в тях актове на посвещаване са места и поводи за среща с Божията Майка и следователно винаги със самия Изкупител. Фатима е едно от многото „места за такива срещи“.
Папата обръща внимание на значението на посланието на Фатима за историята на спасението на 13 май 1991 г. във Фатима по случай 10-годишнината от нападението; 7 юни 1997 г. по време на освещаването на светилището в Кшептовки; 28 юни 1999 г. в края на процеса на Беатификацията на децата от Фатима и признаване на чудото; 1 октомври 1997 г. в писмото си до епископа на Епархията Лейрия; 13 май 2000 г. по време на беатификацията на Франциск и Яцинта; 26 юни 2000 г., когато разкри третата част от тайната на Фатима; 8 октомври 2000 г. в молитвата за поверяване на Църквата на Богородица; На 11 февруари 2005 г. в писмото си до сестра Лучия, два дни преди смъртта й [16].
Неуспешният опит за убийство на Папа Йоан Павел II през 1981 г. оставя своя отпечатък върху моята страна България, която по това време се възприемаше с голямо недоверие от западния свят като държава, подкрепяща различни терористични организации. Това твърдение, че и България е замесена в нападението срещу Папата, прави страната синоним на тероризъм и кара света да говори за „българската следа“. Въпреки че днес е ясно, че такава следа никога не е съществувала, мащабът на скандала и международната реакция от 80-те години оставят петно, трудно премахващо се върху българската нация. Последният удар върху така наречената „българска следа“ нанася самият Папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 г. категорично заявява, че не вярва в участието на България в атаката – „Никога не вярвам, че тази нация би могла да направи това срещу мен, в каквото е обвинена „. Това слага край на почти 20-годишната сага за опити да се обвърже България с една от най-зловещите атаки в новата световна история [17].
20 век вече свърши. Днес е невъзможно да се пренебрегне връзката между посланието от Фатима и събитията от миналия век. Страданията на Папа Йоан Павел II, посвещаването на света в Непорочното Сърце на Мария, падането на тоталитарните режими на 20 век – това вече е направено. Посланието на Дева Мария от Фатима все още е актуално и ни позволява да гледаме на утрешният ден с надежда. Прости молби: молете броеницата всеки ден, правете покаяние, посветете се на Непорочното Сърце на Мария, са насърчение да използвате мощно оръжие в борбата за по-добър свят, което е молитвата и борбата със собствения грях. Дева Мария обещава, а св. Йоан Павел II потвърждава със своя живот и думи настъпването на времето на мира, цивилизацията на любовта и триумфа на нейното Непорочно сърце. „Ние вярваме твърдо – въпреки това, което се случва – по Нейните думи: най-накрая, МОЕТО НЕПОРОЧНО СЪРЦЕ ЩЕ ПОБЕДИ!“ [18].
О. Венцислав Николов OFMConv.
Университет във Варшава „Кардинал Стефан Вишински“
[1] M. Drozdek (red.) Fatima dziś, Wydawnictwo Sióstr Loretanek, Warszawa 1999, s. 75.
[2] Por. J. Królikowski, Maryja w pamięci Kościoła, Wydawnictwo Biblos, Tarnów 2014, s. 68-70.
[3] Por. В. Николов (ред.), Време на откровения, http://fatima-pleven.bg/index.php/fatima/2018-02-20-17-36-06, data opracowania: 9.05.2017.
[4] Por. W. Łaszewski, Fatima. Stuletnia tajemnica. Nowo odkryte dokumenty 1915-1929, Wydawnictwo Fronda 2016, s. 11; Por. Конгрегация на Доктрината на Вярата, Посланието от Фатима, Католическа Църква в България 2000, с. 3-4.
[5] Sanktuarium narodowe Matki Bożej Fatimskiej, https://smbf.pl/sw-jan-pawel-ii/sw-jan-pawel-ii-a-fatima/, dostęp: 1.04.2021.
[6] List Ojca Świętego Jana Pawła II do Episkopatu Kościoła Katolickiego na 1600 rocznicę I Soboru Konstantyntynopolitańskiego i na 1550 rocznicę Soboru Efeskiego, 11.
[7] Por. Kalendarium Fatimskie, http://fiatmariae.pl/fatima/kalendarium-fatimskie/, dostęp: 9.04.2021.
[8] Tajemnice Fatimskie 1917-2017, http://fatimska.lublin.pl/?p=main&what=120, dostęp: 7.04.2021.
[9] Sanktuarium Narodowe Matki Bożej Fatimskiej, https://smbf.pl/sw-jan-pawel-ii/sw-jan-pawel-ii-a-fatima/ dostęp: 1.04.2021.
[10] Конгрегация за Доктрината на вярата, Посланието от Фатима, Католическа Църква в България 2000, с. 5. „Mайко на хората и народите ти познаваш всичките им страдания и техните надежди, Tи чувстваш майчински всичките битки между доброто и злото, между светлината и мрака, които разтърсват света. Приеми нашият зов, отправен чрез Светия Дух право към Твоето Сърце и прегърни с любовта на Майка и Божия Рабиня тези, които очакват най-много тази прегръдка, а заедно с тях онези, чието поверяване и Ти очакваш по-особен начин. Вземи по твоята майчина закрила целия човешки род, който поверяваме на Тебе Майко, с порив, изпълнен с обич“. Por. Zawierzenie świata przez Ojca Świętego Jana Pawła II w rocznicę 1600-lecia Soboru Konstantynopolitańskiego i 1550-lecia Soboru Efeskiego, Rzym, 7 czerwca 1981, [w:] Matka Odkupiciela – Matką Kościoła. Dokumenty, (red. Komisji Maryjnej Episkopatu Polski), Wydawnictwo Księży Marianów, Warszawa 1990, s. 290-292.
[1] Jan Paweł II, Przemówienie w Fatimie do wiernych, 13 maja 1982; Por. W. Łaszewski, Świat Maryjnych objawień, T. I, Wydawnictwo Fons Omnis, 2007, s. 97.
[2] Por. M. Drozdek (red.) Fatima…, op.cit, s. 117.
[3] Jan Paweł II, Akt poświęcenia świata Niepokalanemu Sercu Maryi, 25 marca 1984.
[4] Por. J. Szkodoń, Zawierzenie Maryi w służbie życiu, [w:], Z.S. Jabloński (red.), Zawierzenie Maryi ku przyszłości, Sympozjum Mariologiczne, Jasna Góra 6-8.12.1993, Wydawnictwo Zakonu Paulinów, Jasna Góra-Częstochowa 1994, s. 210-211.
[5] Jan Paweł II, Anioł Pański, Fucino, 24 marca 1985.
[6]Por. Sanktuarium Narodowe Matki Bożej Fatimskiej, https://smbf.pl/sw-jan-pawel-ii/sw-jan-pawel-ii-a-fatima/ dostęp: 13.04.2021.
[7] Por. Йоан Павел II в България, Благославям ви с любов, София 2003, с. 14-15.
[18] R. Żuber (red.), Moje Niepokalane Serce zwycięży, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1995, s. 95.
