Несъмнено Богородица участва и намира специално място в живота на всеки вярващ на Вселенската църква. През вековете са правени и продължават да се правят опити да се определи нейната роля в Божия план за спасение. От началото на историята на Църквата Мария е била почитана като тази, която е дала на света обещания Спасител. Затова си струва да припомним противоречивото изказване на Светия отец Йоан Павел II по време на проповедта, която той произнася на 24 септември 2000 г. в Рим в края на световния мариологичен конгрес: „Проповедта беше към своя край. Накрая чухме добре познатите думи: «И така, чрез Мария към Исус» (…) Чакахме «Амин», но Проповедникът спря. Той вдигна поглед от текста и след малко добави тази провокация: «Ed anche per Iesum ad Mariam – Но също и чрез Исус към Мария». Едва тогава се произнесе «Амин»“[1].
Бих искал да споделя собственото си разбиране и усещане за изявлението на папата, в контекста на последните думи на Исус на кръста: „Ето майка ти“. Изявлението на Светия отец е от голямо значение за методологията на мариологията. При формулирането на текста възприемам обяснителен принцип, основан на моите собствени мисли и теории. Този труд не изчерпва темата, но бих искал да насърча читателите да се срещнат с личността на Дева Мария в молитва и да се посветят лично на Нейното Непорочно Сърце, заедно с думите на Йоан Павел II „Totus Tuus“.
На Голгота, прокламирането на новото майчинство на Мария за Църквата, „Ето майка ти“, е част от изпълнението на Жертвата на изкуплението от гледна точка на сотериологията и тринитологията. Последните думи на умиращия, думите на осъдения, придобиват особено значение в смъртния час. Свети Йоан, лично получава от Спасителя Мария като майка – Per Iesum ad Mariam. Разпнатият Спасител иска да даде Своята Майка за наша Майка. Следователно, по Негова воля, ние сме марийни в екзистенциален смисъл. Исус и Мария работят в тясно сътрудничество, така че те имат обща посока: Бог, а за нас целта е небето, към което се насочваме.
„И до кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалена. И така, когато Исус видя майка Си и ученика, когото обичаше, стоящ до нея, каза на майка Си: Жено, ето твоя син. След това каза на ученика: Ето майка ти. И от този час ученикът я взе при себе си” (Йоан 19:25-27).
Св. Евангелист Йоан подчертава, че мястото на майката на осъдения е „до” кръста (гр. para) – термин, който в Новия завет обозначава човек, за да подчертае неговата близост, в случая връзката на майката с Разпнатия, а не разстоянието до дървения кръст. Може да се предположи обаче, че Мария стои далеч от мястото на разпъването, за да не страда нейният Син толкова много, виждайки болката й, но въпреки това да бъде съединена със страданията на нейния Син. Глаголът „постоянен“ (гр. eistekeisan) показва, че нейното идване на мястото на екзекуцията и намирането в подножието на кръста в „часа“ на нейния Син е не само нейно лично желание, но част от присъдата и плана за спасение от Пресвета Троица.
Присъствието на Мария на Голгота не е лично, но със сигурност има по-дълбоко значение. Св. Йоан Евангелист никога не използва името „Мария“. Единствения начин, по който тя се обръща към Мария, е „Майка на Исус“ (Йоан 2:1.3.5; 19, 25.26) или „Неговата майка“, за да привлече вниманието към новата й роля като „Майка на всички живи“. В Евангелието на Йоан самият Исус се обръща към нея с „Жено” в момента на смъртта си. Исус Христос в часа на спасението не гледа от кръста на Мария като на Майка, която Го е родила. Това е прехода между стария и новия Божи народ, а Църквата е Новия народ на Израил. Това е основното богословско послание на текста – Тя е Новата Ева, Майката на Онзи, който смазва главата на змията, Новия живот на зараждащата се Църква и следователно духовната Майка на Новия народ.
Отсега нататък Мария е и майка на „възлюбения ученик“ (срв. Йоан 19:27). По този начин съдбата на Майката и ученика е осигурена. Човек не може да установи, че последните думи на Господ Исус на кръста са били само израз на обичта на Сина към Майката и нежност към любимия ученик. Ако Исус иска законно да уреди делата на семейството си, той няма да отложи този акт до края, в момента на агония. Значи е нещо друго. Истинския смисъл на думите на Исус от кръста е акт на обществената мисия на Спасителя, отправен към неговата Майка. Той поверява на нейните грижи целия човешки род. Думите „ето майка ти“ са в основата на цялата марийна отдаденост, предвидена от самия Исус.
Часът на Исус, обявен в Кана Галилейска, се изпълнява на Голгота. Чрез духовното общение от Кана до Кръста Мария участва в страданието и жертвата на своя Син. Плодът на жертвата на кръста трябва да доведе учениците до рая: „Отче, искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене, където съм Аз, за да видят Моята слава, която си Ми дал, защото си Ме възлюбил преди основата на света” (Йоан 17:24). Мария става майка на всички онези, които обичат Исус и целта на Майката e нито едно от нейните деца да не загине и да видят славата на Христос. Тази мисия на Мария и всичко, което прави в живота си, идва от Бог Отец, Син и Светия Дух и води до прославянето на Троицата. Богородица се отнася към общността на Сина като към своя. По същия начин учениците, ако искат да бъдат едно с умиращия Спасител, трябва да приемат „Жената“, плачеща в подножието на кръста, като своя Майка. Семейството на изкупените се формира на Голгота, където Мария получава ново потомство от преродени хора.
В контекста на нейната майчинa мисия Йоан Павел II подчертава доктрината за възходящото и низходящото посредничество и участието на Мария в делото на спасението: „Наистина, посредничеството на Мария е тясно свързано с нейното майчинство, то има специфичен майчин характер, който го отличава от посредничеството на други сътворени същества, които по различни начини, но винаги подчинени, участват в едното посредничество на Христос. Посредничеството на Мария също е посредничество чрез участие. Всъщност, ако «никое създание не може да бъде поставено наравно с Въплътеното Слово и Изкупителя», тогава «уникалното посредничество на Изкупителя не изключва, а по-скоро стимулира в създанията разнообразие от сътрудничество, което идва от участие в един източник». И така «единствената Божия доброта наистина се излива в създанията по различни начини»“ [2].
Йоан Павел II подчертава по особен начин, че „от първия момент, в който Църквата «поглежда» Мария чрез Исус, тя «поглежда» Исус чрез Мария и познаването на тайната на Христос е последвано от благословението на Неговата Майка като специална почит към Богородица [3]. Отците на Църквата съзерцават Мария в светлината на Словото, станало плът, те се прекланят пред чудната красота на Дева Мария, докато са съзерцават тайната на нейния Син [4]. Терминът „Посредница на всички благодат“ е изключително добре установен в учението на отците на Църквата, светците и папите. Днес, с цялата сериозност на депозита на вярата, поверен на Църквата, можем да наречем Мария и в пасторален аспект „Всепосредницата на Божиите благодати“. Със сигурност чувството за вяра на Божия народ по този въпрос ще бъде правилно разчетено от видни теолози в бъдеще.
Съдържанието на формулата „Per Iesum ad Mariam“ има познавателен, а не догматичен смисъл, насочвайки мислите ни към идеята за посредничество в смисъл, че Исус е Посредникът Мария, а Мария е връзката, свързваща хората с Бога. Научавайки за тайната на живота на Исус, ние винаги идваме да срещнем Неговата Майка с Него. Отивайки при Мария, не можем да пропуснем делото на спасението на нейния Син. Пътя през Исус към Мария не изключва, а завършва пътя през Мария към Исус. Тя, като Майка на Исус и автентичен ученик, се застъпва за нас и ни учи как да почитаме Светата Троица. В Новия завет срещаме хора, които, търсейки, слушайки и гледайки Исуса, идват да възхвалят Неговата Майка: „Докато Той говореше, една жена от тълпата Му извика със силен глас: Благословена е утробата, която те е родила и гърдите, които си сукал. Но той каза: „Да, но блажени са тези, които слушат Словото Божие и го пазят” (Лука 11:27-28).
Истината за Мария, като личност, свързваща хората с Бога, се вижда много ясно през вековете. Божията Майка установява специален култ към нейното Непорочно Сърце, което е пътя към небето, показан във Фатимските явления. Без съмнение Дева Мария променя хода на историята и края на третата тайна на Фатима, където епископът в бяло намира смъртта си. Разбира се, Тя моли Сина Си за друг ред на нещата, което предполага, че Божият Син, седнал от дясната страна на Своя Отец, винаги е готов да изпълни горещите молби на Своята Майка. Очевидно е, какво място заема Фатима например в живота и учението на Йоан Павел II. Пред лицето на злото и омразата на света, на фона на безграничната любов на Майката към всеки вярващ, папата посвещава себе си и целия свят на Мария.
Неуспешният атентат срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. в контекста на фатимските тайни насочва очите на света към моята страна България. Това твърдение, че и България е замесена в убийството на папата, кара света да говори за „българския път“. Въпреки че днес е ясно, че такава следа никога не е имало, мащабът на скандала и международната реакция от 80-те години оставят трудно заличимо петно върху българската нация. Последният удар по „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който при посещението си в България през 2002 г. категорично заявява, че не вярва, че България е замесена в преврата – „Никога не вярвам, че този народ може да направи срещу мен това, което е обвинено“ [5]. Това слага край на близо 20-годишна сага, опитваща се да свърже България с едно от най-зловещите атаки в новата световна история.
По това време се възпитавам и израствам във вярващо и практикуващо семейство, живеещо много близо до Бога и Църквата. Мисля за свещеничеството от дете и когато през 2002 г. Светият отец Йоан Павел II идва на поклонение в родния ми град Пловдив, аз, на 18 години, на 31 май, на празника на Посещението на Пресвета Дева Мария решавам да отида в Полша, влизайки в Ордена на Малките братя конвентуални, който по дефиниция е мариен орден. Година по-късно, през май, марийния месец, майка ми почива, а 7 години по-късно, също през май (8 май), съм ръкоположен за свещеник. В новициата ставам рицар на Непорочната. През 2017 г., на 100-годишнината от явленията във Фатима, по време на моето служение като енорист в енорията „Дева Мария от Фатима“, в гр. Плевен, църквата е обявена за епархийно светилище. Явните знаци и специалното благоговение към Мария в живота ми ме карат, с предварителната благословия на моите началници, да реша да започна следдипломно и докторско обучение в университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава, за да получа степента „доктор по Теология в областта на мариологията“.
Мога да кажа, че търсейки и срещайки Исус в живота си, винаги срещам Неговата Майка, която се грижи за всички нас и напомня на света забравени истини за Бога и за съдбата на всеки от нас, да живее с Бога във вечността. Срещата с „Advocata nostra” на молитва променя сърцата, особено на младите хора, които търсят собственото си призвание. Ние, като деца, поверени й от самия Христос, имаме несъмнена надежда и вяра, че приемайки я за наша Майка и Царица, ще я срещнем и по време на нашето преминаване към дома на Отца, когато Тя лично ще ни даде еднопосочно „билет“ направо за рая.
В заключение могат да се направят няколко важни извода. Присъствието на Мария в живота на вярващите не е нещо второстепенно, а съществено, както е важна ролята на майката за семейството и бъдещето на нейните деца. Със сигурност мога да кажа, че тези, които са останали без физическото присъствие на майка си в живота, Тя самата поема под специалните си майчински грижи. Мария не дава нов живот, който е изключителен дар от Бога, но го укрепва със собствената си грижа и любов, както виждаме в контекста на нейните явления, например във Фатима, Лурд или Гуадалупе. В светлината на мисълта „чрез Исус към Мария“ подчертаваме, че в Христовите тайнства откриваме истината за Мария като наша Майка, която води Църквата към Светата Троица. Исус я посочва, тъй като тя е Вратата към Рая. Тази истина насочва всеки един от нас към една по-дълбока среща с нея в молитва и към лично посвещаване на нейното Непорочно Сърце, според думите на Господ Исус от кръста „Ето майка ти“. Св. Йоан Павел II е прекрасен пример за такава молитва и лична отдаденост и поверяване на Мария.
O. Венци Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
_____________________________
[1] Por. S.C. Napiórkowski, Per Iesum ad Mariam. Interpretacja wypowiedzi Jana Pawła II, [w:] S.C. Napiórkowski, K. Pek (red.), Przez Jezusa do Maryi. Materiały z sympozjum mariologicznego zorganizowanego przez Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Licheń, 26-27 października 2001 roku, Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Częstochowa 2002, s. 9.
[2] Redemptoris Mater, 38.
[3] Ibidem, 27.
[4] Por. ibidem, 31.
[5] Йоан Павел II в България, Благославям ви с любов, София 2003, с. 14-15.
