„Мъртви истини знаеш, непознати за народа,
Виждаш света в прашинка, във всяка звездна искрица.
Не знаеш живите истини, не виждаш чудо!
Имай сърце и гледай в сърцето!“
(Адам Мицкевич, „Романтизъм“)
Тези редове от полския поет Адам Мицкевич изразяват основната идея на романтизма – превъзходството на чувствата и интуицията над разума и емпиричното знание. В контекста на XXI век тази перспектива все още има своето място, въпреки доминацията на научно-техническия прогрес и рационализма.
Въпреки развитието на науката, много хора продължават да търсят смисъл и удовлетворение в духовността, личния опит и вътрешния свят. Вярата, религията и духовните практики играят значима роля в живота на съвременния човек, показвайки, че емоционалната и интуитивната страна на човешката природа не може да бъде пренебрегната.
Изкуството, литературата и музиката продължават да бъдат мощни средства за изразяване на човешките чувства и преживявания. Романтичните идеи за въображението, индивидуализма и свободата намират отражение в съвременните творби, които изследват сложността на човешките емоции и взаимоотношения.
Психологията в XXI век обръща все по-голямо внимание на емоционалната интелигентност и значението на разбирането и управлението на собствените и чуждите емоции. Това показва, че чувствата и интуицията са важни аспекти на човешкото поведение и взаимодействия.
С нарастването на влиянието на технологиите и рационализма, се появяват и критики към тяхната доминация. Мнозина се страхуват от дехуманизацията и загубата на личния контакт, които могат да бъдат резултат от прекомерната зависимост от технологии. Тук романтичният поглед намира своето място, като напомня за важността на човешките чувства и връзки.
Съвременният свят изглежда много неприветлив. Няма време за спомени и общи срещи. Всички бързат нанякъде, преследвайки пари и кариера. Все повече хора страдат от самота, а някои дори се гордеят с нея, виждайки в нея белег на оригиналност. Заслужава си да се замислим дали някои от нас не приличат на романтичните свръхчувствителни души, за които реалността се оказва твърде жестока, за да могат спокойно да съществуват в нея.
При разглеждането на творчеството на Адам Мицкевич не е трудно да се забележи известно сходство с настоящето. Не е лесно да се определи какво точно ни привлича към стиховете му дори днес, но едно е сигурно – правим го, защото не сме загубили напълно нашата чувствителност. Хората не са се отказали от ирационалните преживявания, щом не се ограничават само до сухи факти, а търсят „живите истини“. Хората мразят различието, независимо от какво естество е то. Предпочитат да гледат „през лупата и окото“, отколкото със сърцето. Грешат тези, които смятат, че само този начин на познание е правилен. В XXI век такъв „мъдрец“ може да бъде всеки, който вижда само последствията, без да се опитва да разбере причините. Според Самюел Бекет „Всеки се ражда луд, но някои остават такива“. По мое мнение истинското психическо разстройство застрашава тези, които се опитват да се откъснат от емоционалната сфера и преследват само това, което е емпирично познаваемо. За съжаление, повечето хора предпочитат няколкочасова сесия пред телевизора, отколкото няколко минути на ден с томче поезия.
За щастие, днес никой не води ожесточени битки за превъзходство на рационалното над сетивното и обратно, и всеки от нас може да бъде рационален романтик, което със сигурност е възможно да се съчетае. Обезпокоителен е фактът, че любовта все повече се третира несериозно. За сметка на това, нейните имитации под формата на розови сърца и цветя са много популярни, защото увеличават печалбите на производителите на такива стоки. Днес липсва онази приказна чудесност, която изобилстваше в света на Мицкевич и Словацки. Къде са местата, описани в „Пан Тадеуш“, „където кехлибареният звездел и бялата като сняг елда цъфтят, където моминските бузи на детелината греят“? Ако Мицкевич знаеше колко истина се съдържа в песента на Густав: „Който не познава любовта, живее щастливо, и нощта му е спокойна, и денят му не е тъжен, в тихия си дом“… Значи ли това, че в XXI век няма шанс за истинска любов?
Все по-трудно е да се забележат в нашия живот присъствието на вечните истини. Хората предпочитат да мълчат, дори когато са прави, защото се страхуват от присмех. Какво има да се учудваме? Гледайки новините, в мен нараства гняв, че все още няма справедливост. Какво тогава с историите за вина и наказание? Светът се е ускорил толкова много, че единствената възможност да бъде спрян е някаква космическа катастрофа. Днес важат съвсем други правила и социални норми, отколкото в романтизма. За съжаление, войните продължават. Това е горчиво осъждане на романтичните идеали. В сблъсъка с жестокостта на войната и окупацията, чувствителността трябва да претърпи поражение.
Макар че романтичният поглед към реалността беше донякъде преувеличен, почти във всяка следваща епоха намираше своите привърженици. Дори днес срещаме мечтателни романтици, но те нямат големи шансове да осъществят своите мечти. Не осъзнаваме колко свръхчувствителни същества преминават всеки ден през нашия град. Това са хора, приспособени към това, което трябва да бъде, но не и към това, което е. Животът обаче ги лишава от илюзии всеки ден. Но това не им пречи да „имат сърце и да гледат в сърцето“. Макар че науката и рационализмът са важни за развитието на съвременното общество, романтичната идея, че чувствата и вярата са също толкова важни, продължава да бъде релевантна. Човекът в XXI век е изправен пред предизвикателството да балансира между рационалното и емоционалното, между технологиите и човечността. В този контекст, романтичното виждане предлага ценна перспектива за разбиране и оценяване на човешката природа и света около нас.
В литературата на романтизма често се появява темата, свързана с отношението към Създателя. Поетите в своите произведения разглеждат Бога като най-важното същество в живота и с готовност посвещават своите творби на теми, свързани с Него. Един от тези творци е Юлиуш Словацки. Произведенията му са насочени към Бога или към вярващите хора. Често те имат формата на молби, отправени към Светата Троица. Един от отличните примери е произведението „Възхищение“. За поета израз на почит към Създателя е възхваляването на Неговата божественост в творбите му. За всеки от нас Бог може да има различен образ. За поетите темите за величието, силата и мощта на Бога са изключително вълнуващи. Впечатлява ги Бог като Създател и Бог, отговорен за съдбата на човечеството и целия космос. Приближаването към такъв Бог е възможно благодарение на величието на човешкия дух. В романтизма с удоволствие се засягат теми, свързани с католическата вяра. В творчеството на Словацки, Мицкевич и Норвид се забелязват препратки към божественото отношение. В този контекст отношението на споменатите поети винаги буди уважение сред останалите граждани.
O. Венци Николов OFMConv.
