Да вървим заедно с надежда
Скъпи братя и сестри,
С този знак за Покаяние – посипването на пепел върху главата, ние започваме годишното поклонническо пътуване за Светия Пост, с вяра и надежда. Църквата, Майка и Учителка, ни кани да подготвим сърцата си и да се отворим за благодатта на Бога, за да можем с радост да честваме пасхалната победа на Господ Исус Христос над греха и над смъртта. Свети Павел провъзгласява: «Смъртта бе погълната – победата е пълна! Къде ти е, Смърт жилото? Къде ти е, аде, победата? » ( 1 Кор 15, 54-55). Наистина, Исус Христос, умрял и възкръснал, е центърът на нашата вяра и гарант за голямото обещание на Отца, че вечният живот вече се прояви в Неговия Възлюбен Син. (виж Йн 10, 28 ; 17, 3). [1]
По повод на този Велик Пост обогатен от благодатта на Юбилейната година, аз бих искал да предложа няколко размишления за това какво означава да вървим заедно с надежда и да открием призивите за обръщане, които Божието милосърдие отправя към всички нас, като индивиди и като общности.
Преди всичко – да вървим. Мотото на Юбилея, “поклонници на надеждата”, ни напомня дългото пътуване на народа на Израил към Обетованата земя, разказано в книгата Изход: труден поход от робството към свободата, поискан и воден от Господ, Който обича Своя народ и винаги му е верен. А ние не можем да споменем библейския изход, без да помислим за толкова много братя и сестри, които днес бягат от ситуации на мизерия и насилие, тръгвайки да търсят по-добър живот за тях самите и за техните любими хора. Тук се появява и първият призив за обръщане в живота, ние всички сме поклонници. Всеки може да се запита: как мога да позволя да бъда предизвикан от това състояние? Наистина ли съм на пътя или по-скоро съм парализиран, скован от страх и без надежда или все още съм настанен в моята зона на комфорт? Дали търся начини за освобождение от ситуациите на страха и липса на достойнство? Това би било добро упражнение за Великия Пост, за да можем да се изправим пред конкретната реалност на един мигрант или един поклонник, и да се оставим да бъдем докоснати така че, да открием какво Бог иска от нас, за да бъдем по-добри пътници към Дома на Отца. Това би било добър “тест” за вървящия.
На второ място, да извървим този път заедно. Да вървим заедно, да бъдем синодални, такова е призванието на Църквата. [2] Християните са призвани да пътуват заедно, никога като самотни пътници. Светият Дух ни подтиква да излезем от самите себе си, за да отидем при Бога и при нашите братя и сестри и никога да не се вглъбяваме само в себе си. [3] Да вървим заедно означава да бъдем тъкачи на единство въз основа на нашето общо достойнство, като Божии чеда (виж Гал. 3,26-28) ; да вървим напред рамо до рамо, без да потъпкваме или да доминираме другите, без да таим завист и лицемерие, без да изоставяме никого след себе си, или да го караме да се чувства излишен. Нека да вървим в една и съща посока към една и съща цел, като се изслушваме едни други с любов и търпение.
В този Велик пост, Бог ни моли да проверим дали в нашия живот, в нашите семейства, в местата, където работим в енорийските или религиозни общности, ние сме способни да вървим по пътя с другите, да изслушваме, да преодоляваме изкушението да се закотвим в самодостатъчността си и да се занимаваме само с нашите собствени потребности. Нека се запитаме пред Господа, дали сме способни да работим заедно, Епископи, свещеници, богопосветени лица и миряни, в служба на Божието Царство; дали имаме гостоприемна нагласа с конкретни жестове към тези, които се приближават към нас и тези които са далеч от нас; дали караме хората да се чувстват неразделна част от общността или ги държим настрана, в периферията. [4] Това е вторият призив: обръщането към синодалността.
Трето, нека извървим този път заедно с надеждата за обещание. Нека надеждата, която не разочарова (виж Рим 5, 5), основното послание на Юбилея [5], да бъде за нас хоризонтът на пътя за Великия Пост, към победата на Пасха. Както ни учеше Папа Бенедикт XVI в Енцикликата Spe salvi : «Човешкото същество се нуждае от безусловна любов. То има нужда от сигурност, която да го накара да каже: “Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение, ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Исус Христос, нашият Господ.” (Рим. 8, 38-39) ». [6] Исус, нашата любов и нашата надежда, възкръсна, [7] Той живее и царува славно. Смъртта е превърната в победа, и именно в това е вярата и голямата надежда на християните: Възкресението на Христос!
И ето третият призив за обръщане: този на надеждата, на упованието в Бога и в Неговото голямо обещание, вечният живот. Трябва да се запитаме: Имам ли убеждението, че Бог опрощава греховете ми? Или пък се държа така, сякаш мога сам да се спася? Дали копнея за спасение и дали призовавам за помощта на Бог, за да го получа? Дали живея конкретно с надеждата, която ми помага да чета събитията от историята и която ме подтиква да се ангажирам за справедливост и братство, за грижата за общия дом, гарантирайки, че никой не е изоставен ?
Сестри и братя, благодарение на Божията любов в Исус Христос, ние сме запазени в надеждата, която не разочарова (виж Рим 5, 5). Надеждата е “котвата на душата”, сигурна и непоклатима. [8] Именно с нея Църквата се моли, та «да спасят всички хора» ( 1Тим 2,4) и че тя (Църквата) очаква в славата на небесата да бъде обединена с Христос, нейния Съпруг. Именно така се изразява Света Тереза на Исус: «Надявай се, душо моя, надявай се. Не знаеш нито деня, нито часа. Бди грижовно, всичко минава с бързина, въпреки че твоето нетърпение прави съмнително, онова, което е сигурно, и дълго – краткото време» ( Възклицания на душата към нейния Бог, 15, 3). [9]
Нека Дева Мария, Майка на Надеждата да се застъпва за нас и да ни придружава по пътя на Великия Пост.
Рим, Свети Йоан Латерански, 6 февруари 2025 година, Възпоменание на Свети Павел Мики и неговите другари, Мъченици.
ПАПА ФРАНЦИСК
_____________________________________
[1] Виж Енцикликата Dilexit nos (24 октомври 2024 година), т. 220
[2] Виж Проповед за Литургията за канонизиране на Блажения Джовани Батиста Скалабрини и Артемида Зати (Giovanni Battista Scalabrini e Artemide Zatti, 9 октомври 2022 година.
[5] Виж Булата Spes non confundit, т. 1.
[6] Енцикликата Spe salvi (30 ноември 2007 година), т. 26.
[7] Виж Поредица на Пасхалната Неделя.
[8] Виж Катехизис на Католическата Църква, т. 1820.
[9] пак там, т. 1821.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
