Снимка: live vaticannews | Лъв XIV среща с медиите
1-ви септември 2025
Семена за Мир и Надежда
Скъпи братя и сестри,
Темата за този Световен Ден за Молитва за опазване на Сътворението, избрана от нашия любим Папа Франциск, е “Семена за Мир и Надежда”. По повод десетата годишнина от установяването на този Световен Ден, който съвпада и с годишнината от публикуването на Енцикликата Laudato si’, а днес ние сме в разгара на Юбилея, “поклонници на надеждата ”. Именно в този контекст темата придобива пълния си смисъл.
В проповедите Си Исус често използва образа на семето, когато говори за Царството Божие, а в навечерието на Своето Страдание Той го приложи към самия Себе си, сравнявайки Се с пшеничното зърно, което трябва да умре, за да даде плод (виж Йн 12, 24). Семето се отдава изцяло на земята и там, благодарение на неустоимата сила на своя дар, животът покълва на най-неочаквани места, с изненадваща способност – да поражда бъдещето. Ако например погледнем цветята, които никнат край пътищата: никой не ги е посадил, и въпреки това те растат, благодарение на семената, които са попаднали там, почти случайно, но успяват да разкрасят сивотата на асфалта и дори да разрушат твърдата му повърхност.
Така, в Христос, ние сме семена. Но не само, ние сме “семена за Мир и Надежда”. Както казва пророк Исая, Божият Дух е способен да преобрази изгорялата и безводна пустиня в градина, място за отдих и ведрина: «Докле се излее върху нас Дух свише, и пустинята стане градина, а градината не почнат да считат за гора. Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле. И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието – спокойствието и безопасността вовеки. Тогава народът Ми ще живее в мирни жилища и безопасни селища и в покоищата на блажените.» (Ис 32, 15-18).
Тези пророчески думи, които ще придружават екуменичната инициатива “Време на Сътворението” от 1-ви септември до 4-ти октомври, категорично потвърждават, че наред с молитвата, са необходими воля и конкретни действия, които правят осезаема тази “Божия ласка”за света. (виж Laudato si’, т. 84). Правдата и правосъдието всъщност сякаш изцеляват негостоприемността на пустинята. Касае се за съобщение с извънредна актуалност. В различни части на света вече е очевидно, че нашата земя е на път да потъне в разруха. Навсякъде, несправедливостта, нарушенията на международното право и правата на народите, неравенствата и произтичащата от тях алчност, водят до обезлесяване, замърсяване и погубване на биоразнообразието. Екстремните природни явления причинени от климатичните промени предизвикани от човешките дейности (виж Апостолическо насърчение Laudate Deum, т. 5) се увеличават по интензивност и честота, да не говорим за средносрочните и дългосрочните последици от опустошението на хора и екология, причинено от въоръжени конфликти.
Все още сякаш не осъзнаваме, че унищожаването на природата не засяга всички по един и същ начин: пренебрегването на справедливостта и мира, означава да се нанесе най-тежък удар на най-бедните, маргинализираните и изключените. Страданието на общностите на коренното население е емблематично в това отношение.
И това не е всичко: самата природа понякога се превръща в инструмент за размяна, в стока, която се търгува за да се сдобием с икономически и политически предимства. В тази динамика Сътворението е преобразено в бойно поле, за да се окаже контрол върху жизненоважни ресурси, за което свидетелстват земеделските райони и горските масиви превърнали се в опасни зони, заради мините и политиката за “изпепелена земя” [1], конфликтите, които избухват около водоизточниците, както и несправедливото разпределение на суровините, наказват най-слабите групи от населението и подкопават самата социална стабилност.
Тези различни наранявания се дължат на греха. Със сигурност не това е имал предвид Бог, когато е поверил Земята на човека, който е сътворен по Негов образ (виж Бит 1, 24-29). Библията не насърчава «деспотичното господство на човешките същества над Сътворението» (Laudato si’, т. 200). Напротив, «важно е да четем библейските текстове в техния контекст с адекватно тълкуване (херменевтика), и да помним, че те ни канят да “отглеждаме и пазим” градината на света (виж Бит 2, 15). Докато “отглеждаме” означава да разораваме, плевим или обработваме, “да пазим” означава да защитаваме, предпазваме, съхраняваме, да се грижим и бдим. Това предполага връзка на отговорна взаимност между човека и природата» (пак там, т. 67).
Екологичната справедливост – имплицитно (неявно) провъзгласена от пророците – вече не може да бъде считана за абстрактно понятие или далечна цел. Тя представлява неотложна необходимост, която надхвърля обикновената защита на околната среда. Всъщност това е въпрос на социална икономическа и антропологическа справедливост. За вярващите това е и теологично изискване, което за християните има ликът на Исус Христос, в Когото всичко е създадено и изкупено. В един свят, където най-уязвимите са първите, които страдат от опустошителните последици на климатичните промени, от обезлесяването и замърсяването -опазването на Сътворението се превръща във въпрос на вяра и човечност.
Наистина е време да преминем от думи към дела. «Да живеем с призванието като пазители на Божието дело е съществена част от добродетелното съществуване; това не е просто някаква опция или второстепенен аспект в християнския опит» (пак там, т. 217). Работейки с всеотдайност и нежност, многобройните семена на справедливостта могат да покълнат, като така допринесат за мира и надеждата. Понякога са необходими години, за да даде дървото първите си плодове, години, които включват цяла една екосистема в приемственост, вярност, сътрудничество и в любов, особено ако тази любов се превърне в огледало на себеотдаващата се Божия любов.
Сред инициативите на Църквата, които са като семена посети в тази нива, бих искал да припомня проектът “Borgo Laudato Si’”, който Папа Франциск ни остави в наследство в Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), като семе, което може да даде плодове за справедливост и мир. Касае се за проект на образование в областта на интегралната екология, който има за цел да бъде пример за това как можем да живеем, работим и изграждаме общност, прилагайки принципите на Енцикликата Laudato si’.
Моля се на Всемогъщия Бог да ни изпрати в изобилие Своя «Дух свише» (Ис 32, 15), за да могат тези и подобни семена да дават изобилни плодове за мир и надежда.
Енцикликата Laudato si’ придружава Католическата Църква и многобройните хора с добра воля вече десет години: нека тя да продължи да ни вдъхновява и нека интегралната екология да бъде все по-често избирана и споделяна като път, който трябва да следваме. Така семената на надеждата ще се умножат, за да се “запазят и отглеждат” с благодатта на нашата велика и неизменна Надежда, Възкръсналия Христос. В Негово Име давам на всички вас моят Благослов.
От Ватикана, 30 юни 2025 година, Възпоменание на Първите Мъченици на Римската Църква
ПАПА ЛЪВ XIV
_________________
[1] виж Папски Съвет „Правда и Мир” (Conseil pontifical “Justice et Paix”), Земята и храната (Terra e cibo), LEV 2015, стр. 51-53.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
