[11 май 2025 година]
Поклонниците на надеждата: дарът на живота
Скъпи братя и сестри!
В този 62-ия Световен Ден за Молитва за Звания, аз желая да ви отправя една радостна и насърчителна покана да бъдете поклонници на надеждата, отдавайки щедро живота си.
Званието е скъпоценен дар, който Бог посява в сърцата, призив да излезем от себе си, за да поемем по пътя на любовта и Служението. И всяко звание в Църквата – независимо дали е за мирянин, за ръкоположено служение или за посветен живот – е знак за надеждата, която Бог има за света и за всяко от Неговите чеда.
В наше време мнозина млади хора се чувстват изгубени пред бъдещето. Те често пъти изпитват несигурност относно перспективите за работа, и още по-дълбоко изживяват кризата на идентичността, която е криза на смисъла и ценностите, а объркването внесено в дигиталната сфера прави още по-трудна задачата за справяне с нея. Несправедливостта към слабите и бедните хора, безразличието на благополучието, насилието на войната застрашават добрите житейски проекти, които младите хора отглеждат в душите си. Но Господ, Който познава човешкото сърце не ги изоставя в несигурността, напротив Той иска да пробуди във всеки съзнанието, че е обичан, призван и изпратен като поклонник на надеждата.
Ето защо, като възрастни членове на Църквата и специално като пастири, ние сме поканени да приветстваме, да разграничаваме и да придружаваме пътуването към звания на новите поколения. А вие млади хора, вие сте призвани да бъдете действащи лица или по-скоро съдействащи лица със Светия Дух, Който пробужда във вас желанието да превърнете живота в дар на любовта.
Да приемем неговия път към званието
Скъпи млади хора, «вашият живот не е „между времената”. Вие сте часът на Бога.» (Пост-синодалното Апостолическо увещание Christus Vivit, т. 178). Необходимо е да осъзнаем, че дарът на живота изисква великодушен и уверен отговор. Погледнете към младите Светии и Блажени, които отговориха с радост на призива на Господ: Света Роза от Лима, Свети Доминик Савио, Света Тереза на Детенцето Исус, Свети Габриел на Скръбната дева Мария, блажените – които скоро ще бъдат светии – Карло Акутис и Пиер Джорджо Фрасати и много други. Всеки от тях изживяваше своето призвание, като път към пълното блаженство, във връзка с живия Исус. Когато слушаме Неговото слово, сърцето ни гори в гърдите ни (виж Лк 24, 32) и изпитваме желание да посветим живота си на Бога! Тогава ние искаме да открием по какъв начин, в каква форма на живот, ние можем да отвърнем на любовта, която Той първи ни дари.
Всяко призвание, възприето в дълбините на сърцето, позволява да покълне отговорът, като вътрешен стимул към любовта и Служението, като извор на надежда и милосърдна любов, а не като търсене на себе утвърждаване. Следователно призванието и надеждата се преплитат в божествения замисъл за радостта на всеки мъж и всяка жена, а всички са призвани да отдадат живота си за другите (виж Апостолическо увещание Evangelii gaudium, т. 268). Мнозина са младите хора, които се стремят да познаят пътя, който Бог ги призовава да изминат: някои разпознават – често пъти с удивление – призванието за свещенство или за посветен живот, други откриват красотата на призива за брак и за семеен живот, както и за ангажираност към общото благо и да свидетелстват за вярата сред колегите и приятелите си.
Всяко призвание е съживено с надеждата, която се изразява чрез доверие в Провидението. Действително за християнина надеждата е много повече от обикновения човешки оптимизъм: тя е по-скоро увереност вкоренена във вярата в Бога, Който действа в историята на всяка човешка личност. Така призванието узрява чрез всекидневните ангажименти за вярност към Евангелието, в молитва, разграничаване и служение.
Скъпи млади хора, надеждата в Бога не разочарова, Той ръководи всяка стъпка на тези, които се уповават в Него. Светът има нужда от млади хора, които да бъдат поклонници на надеждата, уверени в посвещението на своя живот на Христос, изпълнени с радост от самия факт, че са Негови ученици- мисионери.
Разпознайте своя път на призвание
Откриването на призванието става по пътя на разпознаването. Това пътуване никога не е самотно, то се извършва в лоното на християнската общност и заедно с нея.
Скъпи млади хора, светът ви подтиква да направите бързи избори, да изпълвате дните си с шум, като ви пречи да почерпите опит от тишината отворена към Бога, която говори на сърцето. Имайте смелостта да се поспрете, да се вслушате в самите вас и да попитате Бог, какво намерение има за вас. Тишината на молитвата е необходима, за да “разчетем” призива на Бог в нашата история и да Му отговорим свободно и осъзнато.
Размишлението ни позволява да разберем, че всички ние можем да бъдем поклонници на надеждата, ако превърнем живота си в дар, особено в служба на онези, които живеят в материалните и екзистенциалните периферии на света. Този, който слуша Бог, Който ни призовава не може да пренебрегне вика на мнозина братя и сестри, които се чувстват изолирани, наранени и изоставени. Всяко призвание ни отваря към мисията, да бъдем присъствието на Христос, там където има най-голяма нужда от светлина и утеха. По-специално верните миряни са призвани да бъдат «солта, светлината и маята» на Царството Божие чрез социална и професионална ангажираност.
Да придружаваме пътуването към призванията
В тази перспектива, дейците на пасторалата и на званията, особено духовните наставници не трябва да се страхуват да придружават младите хора с надеждата и търпеливото доверие на божествената педагогика. Касае се за това да бъдат за тях хора, които са способни да ги изслушват, да ги приемат с уважение, доверени хора, мъдри водачи, готови да им помогнат и с внимание да разпознават знаците на Бога в тяхното пътуване.
Затова призовавам да обърнете внимание на християнското призвание в различните области на живота и на човешките дейности, насърчавайки духовната отвореност на всеки човек към гласа на Бога. За тази цел е важно образователните и пасторалните маршрути да предвидят подходящи пространства за придружаването на призванията.
Църквата има нужда от пастири, свещенослужители, мисионери, съпрузи, които умеят да казват “ДА” на Господ, с увереност и надежда. Призванието никога не е съкровище затворено в сърцето, но то израства и укрепва в общността, която вярва, обича и се надява. И тъй като никой не може да отговори съвсем сам на призива на Бог, затова всички ние се нуждаем от молитвата и подкрепата на нашите братя и сестри.
Скъпи приятели, Църквата е жива и плодотворна, когато поражда нови призвания. И светът търси, често несъзнателно, свидетели на надеждата, които известяват с живота си, че следването на Христос е извор на радост. Нека не се уморяваме да молим Господ за нови работници за Неговата жътва, някои от които Той продължава да призовава с любов. Скъпи млади хора, поверявам вашето пътуване в следването на Господ на застъпничеството на Мария, Майка на Църквата и призванията. Вървете винаги, като поклонници на надеждата, по пътя на Евангелието! Аз ви придружавам с моята Благословия и ви моля, да се молите за мен.
Рим, Поликлиника Джемели, 19 март 2025 година.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
