В Своето публично служение Исус се сблъсква с демонски сили, които измъчват хората. Исус побеждава демоните и освобождава хората от тяхната власт (4, 33.41; 8, 26–39). Той предава властта над тези сили и на дванадесетте апостоли (9,1). Противниците на Исус ще го обвинят, че е в съюз със сатаната и че от него получава сила срещу демоните (11, 14–23). Исус твърди, че зад Него стои Божията сила, а опонентите му го обвиняват, че чрез Него действа противникът на Бога. Между тези две позиции няма място за междинна. Какво всъщност е отношението на Исус към сатаната — в когото се въплъщава отдалечаването от Бога и противопоставянето на Бога — се вижда още в началото на Неговата дейност, по време на изкушението. Преди това евангелистът показа естеството на връзката между Исус и Бог, чиято кулминация е Божието свидетелство: „Ти си Моят възлюбен Син“ (3, 22). Именно тази връзка е подложена на изпитание при изкушението и тя се утвърждава чрез отхвърлянето на онзи, който стои в радикална опозиция спрямо Бога. Тук се разкриват непоколебимостта и сигурността на връзката на Исус с Бога. Оказва се същностно и веднъж завинаги, че Исус е непоклатимо на страната на Бога. Именно върху това се основава борбата на Исус срещу сатанинските сили и по този начин предварително се дава отговор на обвиненията, които ще отправят към Него противниците.
В своето призоваване към обръщане Йоан заявява, че спасението не пада от небето. Необходимо е решително и реално обръщане към Бога. Бог желае нашето обръщане и го прави възможно; никой човек не може да се освободи от необходимостта от обръщане. Дори правилната нагласа към Бога не е нещо очевидно и непоклатимо. Тя може да бъде застрашена и поставена под въпрос по различни начини, когато други реалности привличат вниманието ни и изглеждат по-ценни. Изкушенията, вялостта, изпитанията винаги се появяват и трябва непременно да се вземе решение и да се определи позицията ни. Начинът, по който Исус се държи при изкушението, разкрива естеството на Неговата връзка с Бога: Исус отговаря спокойно, уверено и с власт. Той ясно и просто изразява това, което е наистина важно. В Неговото поведение няма никаква несигурност, нетърпение или вътрешен конфликт. Срещата е лишена от борба и напрежение. На думите на изкусителя Исус противопоставя Своята гледна точка — и срещата вече е решена. Божият Син показва очевидната и сигурна връзка със Своя Отец. Това, което Отец изрече за Него, сега се потвърждава от Самия Исус. И ние трябва да се стремим към тази яснота и решителност на Исус. Но не можем да очакваме, че ще ни бъде спестена трудната битка. Все пак има Блага Вест за нас: съществува Един, на когото изкусителят не може да навреди. Съществува Един, който остава абсолютно верен на Бога. Дори когато ние сме изкушавани и постоянно падаме – самият факт, че има такъв, който твърдо устоява във вярност към Бога, трябва да укрепва нашата надежда и смелост.
Изпитанието относно правилното отношение към Бога може да дойде от различни страни. При първото изкушение то произтича от жизнените нужди на човека, след това от властта и нейния блясък, а накрая – от погрешното отношение към Бога. Първото изкушение започва с глада на Исус. Изкусителят го подтиква да използва своята сила, за да задоволи глада си. Гладът е въпрос на живот. За да живее, човек се нуждае от хляб, от храна. Без хляб човешкият живот рано или късно угасва. Какво трябва и може да направи човек, за да поддържа живота си? Дали този живот, който зависи от хляба, има абсолютна стойност, която оправдава всяко действие? Може ли всички средства и цялото внимание да бъдат съсредоточени върху задоволяването на жизнените нужди? Исус твърди, че човек не живее само с хляб. Той притежава друг живот – по-висш от този, който зависи от хляба. Този друг живот се състои в безусловна и пълна довереност към Бога. По-късно Исус ще каже на апостолите: „Не се грижете прекомерно за живота си – какво ще ядете (…), а търсете най-напред Божието царство и всичко това ще ви се придаде“ (12, 22. 31). Насочеността към Бога и доверието в Неговата доброжелателна сила трябва да бъдат на първо място и не могат да бъдат заместени от загрижеността за живота, осигуряван от хляба. Първата ни грижа трябва да бъде обръщането към Бога и връзката с Него. Жизнените нужди не трябва да се поставят в центъра като най-важен въпрос.
Второто изкушение започва от другата крайност на човешките възможности. То не достига човека, който се бори за минимума, необходим за живот, а този, който се стреми твърде високо – над собствената си мяра – и иска да властва над света. Тук се намесва очарованието на силата, на властта – възможно най-обширната. Властта заради самата власт има своята цена. Изключителното търсене на власт противоречи на признаването на Божието господство. Срещу господството на Бога се издига собствената воля за доминация, което означава поклон пред дявола – властта, която се противопоставя на Бога, се счита за върховна ценност. Изкушението на властта се проявява в най-различни форми и на различни нива: „Аз мога да решавам. Моето слово и моята воля са задължителни, вдъхват страхопочитание. Разполагам с хора и неща.“ Да се търси такава власт и да се намира удоволствие в нея – това означава да служиш на Сатаната. Исус противопоставя на тази служба поклонението на Бога – признаването Му за единствен Господ. Само Бог е Господ и Неговата воля е тази, която се брои най-много. Ние не трябва никога да се стремим да заемем Неговото място. Признаването на Бога за единствен и абсолютен Господ е основата на правилното отношение към Него. И това признаване трябва да бъде потвърждавано при всички обстоятелства. То обаче е застрашено от стремежа към власт. Исус признава човешката власт, но тя не трябва да бъде използвана за господство над другите, а трябва да се живее като служение (срв. 3, 12-14; 22, 24-27).
При третото изкушение Сатаната казва: „След като си се отказал от живота и човешката власт и поставяш Бога над всичко – бъди последователен и се довери на Неговото слово. Той е обещал Своята закрила – провери го!“ Но тук смисълът на изпитанието се обръща – то е форма на дръзновение. Ние трябва да имаме пълно доверие в Божията помощ и закрила, но не можем да подлагаме Бога на изпитание, като се излагаме умишлено на опасност. Правилното отношение към Бога изисква да правим това, което е по силите ни, и да позволим на Бога да действа така, както Той иска за нас. Но това доверие към Бога не означава леност или лекомислие. Трябва разумно и по възможно най-добрия начин да използваме способностите, които Бог ни е дал. Доверието към Бога трябва да се съчетава с отговорност пред Него. А освен това – ние не бива да дирим сметка на Бога за събитията в живота си, да Го питаме „защо“ ни се е случило едно или друго, защо е допуснал дадено страдание или трудност. Нашето призвание не е да Го подлагаме на изпит, а да изпълняваме Неговата воля с доверие и дълбока почит. Той е Господ, а ние – Негови чеда, които вярват, че всичко, което допуска, има свой смисъл в Неговия спасителен план.
Исус е решителен и верен, когато става дума за отношението към Бога. Нито едно изкушение не може да породи в Него колебание – напротив, то само разкрива с какво спокойствие и твърдост Той стои от страната на Бога, изцяло Му се доверява и се открива като възлюбения Син на Отца. С такава увереност и решимост ще върви Исус през живота – и чрез това ще покаже и ще направи възможна за хората истинската връзка с Бога.
о. Венци Николов OFMConv
