Днес сърцата ни се събират около фигурата на един от най-тихите, но най-велики светци – Свети Йосиф, покровител на Църквата, пазител на Исус и Мария, и пример за всеки един от нас.
Определено трудно можем да говорим за човек, който не е изрекъл една дума в Библията, но причинил се с огромен подвиг в изпълнението на Божия план за спасение. Той не е пророк, не е апостол, не е чудотворец. Никога не чухме думите му в Евангелието, но целият му живот е гласна проповед. Проповед за вяра, за мълчание, за отговорност, за доверие в Божията воля. Проповед, която днес е по-актуална от всякога.
КОЙ Е СВЕТИ ЙОСИФ?
1. Библейските извори на Новия Завет го описват по следния начин:
- Потомък на цар Давид (Матей 1:1–17; Лука 3:23–38).
- Живял в Назарет, работел като дърводелец – занаятчия.
- Сгоден за Дева Мария, когато разбира, че тя е бременна „преди да се събeрат“ (Матей 1:18).
- Иска „да я напусне тайно“, но ангел Господен му се явява насън, казвайки: „Не бой се да приемеш Мария, твоята съпруга“.
- Приема Исус за свой син – така Йосиф става земен баща на Сина Божи.
- Бягство в Египет – Йосиф защитава Светото семейство от Ирод (Матей 2:13–15).
- Завръщане и установяване в Назарет – изпълнение на пророчествата.
- Последният епизод с Йосиф в Евангелието е при поклонението в храма, когато Исус е на 12 г. (Лука 2:41–52). След това Йосиф изчезва от библейския разказ, което е причина да се вярва, че е починал преди обществената дейност на Исус.
2. В Апокрифите и древните християнски предания
- В „Протоевангелие на Яков“ ( от II в.) се казва, че Йосиф е възрастен вдовец, с предишни деца, и Мария му е поверена като девица-храмовичка.
- Някои източници говорят за брак без плътско общение, като по-скоро пазителска роля на Йосиф.
- „История на Йосиф дърводелеца“ (това е апокриф от Египет, от IV–V в.) описва детайли за неговата смърт – на 111-годишна възраст, с присъствието на Исус и Мария при неговото успение.
3. В почитта на Църквата
- Първите празници за св. Йосиф се появяват още през VIII–IX век в Коптската и Сирийската църква.
- Папа Сикст IV (през XV в.) въвежда 19 март като официален празник в Западната Църква.
- Папа Пий IX (през 1870) го обявява за Покровител на Вселенската Църква.
- Папа Йоан XXIII вмъква името му в Римския канон.
- Папа Франциск (2013) го добавя във всички евхаристични молитви.
- 2021 г. – Бе Година на св. Йосиф, обявена от Папа Франциск.
4. Образът на св. Йосиф в съвременното богословие се възражда като:
- Пазител на семейството,
- Образец за баща и съпруг,
- Покровител на работниците,
- Образ на тиха и действена вяра,
- Пътеводител на мъжката духовност.
Папа Франциск в апостолското послание „Patris corde“ – „С бащино сърце“, ни кани да погледнем към Йосиф не просто като на историческа личност, а като духовен ориентир в размътения свят, в който живеем. Светът ни днес има нужда от Йосиф – от мъже като него, от жени и семейства, които черпят от неговия дух.
1. „Свeти Йосиф е човекът, който приема Божията воля не като товар, а като доверие – Бог му поверява най-святото, защото знае, че той няма да го притежава, а ще го пази.“
Това ни напомня, че истинската зрелост на вярата не е в това да управляваме Божиите дарове, а да ги пазим с нежност и отговорност – както Йосиф пази Мария и Исус, без да ги държи за себе си.
Във време на духовна нестабилност, кризи в идентичността, заплахи за живота, за мира и за семейството – Свети Йосиф ни се явява като пазител. Папа Франциск го нарича „пазител на Откупителя“. Ние също сме пазители – на вярата, на децата, на Църквата, на бъдещето.
Скъпи братя и сестри, ако се чувстваме понякога слаби, забравени, безсилни – да не се обезсърчаваме. Свети Йосиф ни показва, че светостта не е запазена за великите, а за верните. Йосиф не е човек на чудесата, а човек на ежедневната вярност.
2. „Йосиф е светецът на незаписаното слово – в свят, който се надпреварва да бъде чут, той е доказателство, че мълчанието, изпълнено с вярна любов, има по-силно ехо от всяка реч.“
Живеем в епоха на гласовити мнения, бързи реакции, безкрайно говорене и коментиране. Всички говорят. А малцина слушат. Днес, в шумното ни общество, където всеки, пише, публикува, Йосиф е учител на вътрешно съзерцание и дълбочина. Той не е човек на лозунги, а на дела. Може би най-силната му проповед е неговото мълчание.
В свят на платформи и себевъзвеличаване, Йосиф ни показва, че Бог говори най-силно чрез сърцето, което обича тихо, действа вярно и остава скрито в Неговата воля. Йосиф е мъж, който слуша, а не говори. Той чува Божия глас в тишината на съня си, но го прилага в действителността на живота.
Какво би станало, ако и ние от време на време замълчим и започнем да слушаме повече?
– Да слушаме Бог в съвестта си.
– Да слушаме съпругата или съпруга си, детето си, възрастния си родител.
– Да слушаме болния, бедния, самотния.
Мълчанието не е слабост, а сила. Свети Йосиф ни учи, че понякога най-силните думи са неизказаните – изразени чрез жест, поглед, избор.
Йосиф и Мария –са образ на надежда в дуалност
Мария изрича своето „Fiat“ – „Да бъде“ – и в този миг започва пътят на Въплъщението. Това „да“ разтваря небето над човечеството. Йосиф е мъжът на мълчаливото „Амин“. Не пита „защо“, а просто върви напред. Неговото „Амин“ не се чува с думи, а с дела – с приемането на Мария, с бдението над детето, с тежкия път до Египет.
Тя се доверява на Невидимия – Той му приготвя място на земята. Двамата заедно създават свят, в който Бог може да се роди. Те живеят тайната на спасението не чрез думи, а чрез любов, вярност и тишина, надежда, която има лице – на жена и на мъж, на доверие и на смирение, на благодат и отговор.
3. Йосиф – човек на решенията и баща на надеждата в несигурността
Свети Йосиф се изправя пред решението на живота си – да приеме Мария, макар че не разбира напълно случващото се. Това е сърцето на вярата – не логиката, а доверието. А Йосиф действа не защото разбира, а защото вярва. И това е вярата – да тръгнеш, дори когато не знаеш накъде точно води пътят.
В Годината на надеждата Йосиф ни учи: надеждата не е сигурност, а доверие.
– Да простим, когато сърцето ни кърви.
– Да продължим, когато пътят изглежда затворен.
– Да останем верни, когато всичко около нас се руши.
Йосиф е мъж на действие, воден от Божия глас. Днес ни се струва, че трябва да имаме всички отговори, преди да се ангажираме. Но Йосиф ни показва друго: понякога Божията воля се разбира само след като сме я приели в сърцето си.
4. Йосиф – герой на светостта на всекидневието
Най-святото в живота на Йосиф не са сънищата или ангелите, а неговата ежедневна вярност – да стане рано, да работи като дърводелец, да се грижи за Мария и Исус, да осигури дом, сигурност, присъствие. Без шум. Без показност.
Днес хората търсят вдъхновение в звездите на социалните мрежи. А Бог ни показва героя в бащата, който вечер мие чиниите; в майката, която лекува детето си без сън; в учителката, която с търпение обучава поколение след поколение.
Колко съвременни „Йосифовци“ срещаме всеки ден – мъже и жени, които без фанфари, със смирение и обич, вграждат любов в рутината. Истинската духовност не е в извънредното, а в обикновеното, изживяно с обич и Бог.
Извеждаме още по-смело (….) образа на Йосиф като носител на надежда, която не е чувство, а решение, избор, движение напред въпреки тъмнината.
- Надежда е да приемеш, когато другите отхвърлят.
- Надежда е да работиш в мълчание, когато никой не вижда.
- Надежда е да вярваш, когато всичко ти изглежда нестабилно.
Йосиф не е мечтател, а реалист с очи, отворени за Божественото. Той е образ на онзи, който не бяга от живота, а го приема с твърда вяра и кротка решителност.
5. Йосиф – пазител на живота
Йосиф бди над живота на Исус. Той защитава Мария. Той напуска родината си, бяга от опасността, търси сигурност в Египет – защото животът на Детето е по-ценен от всяко удобство.
Днес, когато културата често обезценява живота – от утробата до старостта – Йосиф ни напомня: всеки човек е свещен, дори най-слабият, най-незабелязаният, най-уязвимият. Колко семейства днес се нуждаят от този Йосиф – който пази, закриля, присъства, обича със сила и нежност. Йосиф не е воин със сабя, а мъж със сърце. И това е достатъчно, за да се превърне в герой на живота.
В Годината на надеждата си припомняме: не обществения успех, а обичта, която пази живот, изгражда бъдеще. В свят, в който хората се превръщат в цифри, статистики и профили, Йосиф ни връща към истината: Всеки човек е съкровище.
Светът днес има нужда от тази бащина обич – обич, която не е контрол, а служение, не е натиск, а подкрепа, не е власт, а отдаване.
И още: Йосиф е баща в послушание. В общество, където се проповядва „прави каквото искаш“, Йосиф ни учи на дисциплина и духовна зрялост.
Той слуша Бога, а не егото си. Той не настоява на собствената си воля, а избира Божията.
И накрая – Йосиф е баща на приемането. Той приема детето, което не е негово. Приема мисията, която не е търсил. Приема реалността – такава, каквато е, и я превръща в път към светостта.
В Годината на надеждата Йосиф ни приканва:
– Да приемем и нашите несъвършенства,
– Да приемем близките си, каквито са,
– Да приемем живота – и да го превърнем в дар.
В свят, където семейството често се разпада, Йосиф е покровител на „домашното огнище“ – където се живее вярата чрез работа, обич и тишина.
– Дом без святост не е дом, а просто подслон.
Скъпи вярващи, Конкатедралата в София носи името на този велик и смирен светец – нека тя бъде не само храм, но и духовен дом, в който се възпитава сърце като на Йосиф:
– сърце, което обича без показност,
– сърце, което вярва дълбоко,
– сърце, което пази,
– сърце, което се отдава,
– сърце, което се моли в тишината.
Йосиф е човек, който ни е нужен днес повече от всякога.
– Като модел на баща – в свят на разпадащи се семейства.
– Като пример на мъж – в свят на объркани образи на мъжественост.
– Като пример за работещ християнин – в свят на изгубени трудови ценности.
– Като пазител на живота – в свят на заплахи и унищожение.
– Като съзерцател на Божията воля – в свят на шум и объркване.
Нека днес не просто говорим за Св. Йосиф, а да го изживеем – във вярата, в отговорността, в служението.
Нека Свети Йосиф бди над нашата страна, над нашата Църква, над нашите епископи, духовенство, богопосветени, семейства и млади хора.
И нека всеки от нас го следва – с бащина, майчина, братска и сърдечна обич, с доверие в Бога и в надеждата, че дори в най-неясните моменти, Бог е с нас. Отново можем да осъзнаем, че вярата не е паралелна тенденция с определен живот, а личен избор, който прониква и оформя ежедневието във всяко действие, по примера на Свети Йосиф.
о. Венци Николов OFMConv
