Да говорим от сърце.
„… но като държим за истината, с любов да растем“ (Еф 4, 15)
Скъпи братя и сестри!
След като през предходните години размишлявах върху глаголите „отивам и виждам“ и „слушам“ като условия за добра комуникация, бих искал за това послание за 57 ия Световен Ден на социалните комуникации, да се спра върху израза „да говорим от сърце“. Именно сърцето ни подтиква да отидем, да видим и да слушаме, и пак сърцето ни подтиква към една отворена и приветлива комуникация. След като се формираме в слушането, което изисква изчакване и търпение, както и да се откажем предварително да заявяваме нашата гледна точка, можем да навлезем в динамиката на диалога и споделянето, която е именно тази на сърдечното общуване. След като веднъж сме изслушали другия с чисто сърце, ние също ще успеем да говорим според истината, с любов (виж Еф 4, 15). Ние не трябва да се боим, че проповядваме истината, дори когато тя понякога е неудобна, а да се притесняваме че го правим без сърце и без милосърдна любов. Защото «програмата на християнина – както написа Бенедикт XVI – е „сърце, което вижда“ » [1] . Едно сърце, което чрез своя пулс разкрива истината за нашето съществуване, и което поради тази причина, трябва да бъде слушано. Това насърчава този, който слуша да се включи на вълни със същата дължина, така че да може да почувства със сърцето си – пулса на другия. Тогава може да се случи чудото на срещата, което да ни накара да се гледаме едни други със състрадание, приемайки с уважение слабостите на всеки, вместо да го съдим по слухове и да сеем раздори и разделения.
Исус ни предупреждава, че всяко дърво се познава по плода си (виж Лк 6, 44) : «Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото: защото онова, което преизпълва сърцето, говорят устата» (Лк. 6, 45). Следователно, за да може да се общува според истината и с любов, човек трябва да пречисти собственото си сърце. Само като слушаме и говорим с чисто сърце, ние можем да видим отвъд привидностите и да преодолеем неясния шум, който слушаме също и в областта на информацията, но определено не ни помага да разграничим сложността на света, в който живеем. Призивът да говорим от сърце радикално предизвиква нашето време, което е толкова склонно към безразличие и възмущение, понякога дори само въз основата на дезинформация, която фалшифицира и инструментализира истината.
Да общуваме сърдечно
Да общуваме сърдечно означава, че този който ни чете или ни слуша е накаран да усети нашето участие в радостите и опасенията, в надеждите и страданията на мъжете и жените от нашето време. Този, който говори така обича другия, защото е загрижен за него и бди над неговата свобода, без да я нарушава. Можем да видим този стил в мистериозния Пътник, който разговаря с учениците по пътя към Емаус след трагедията на Голгота. Възкръсналият Исус им говори от сърце, придружавайки ги по пътя на тяхната болка, като по-скоро им предлага, отколкото налага, отваряйки с любов ума им, за да разберат в дълбочина смисълът на това, което се случва. И действително те могат радостно да възкликнат, че сърцата им горяха отвътре, докато Той разговаряше по пътя с тях и им обясняваше Писанията (виж Лк 24, 32).
В историческия период, белязан от поляризации и противопоставяния – от които, за съжаление църковната общност не е изключена – ангажиментът за общуване „от сърце и с отворени обятия“ не се отнася само за професионалистите в областта на информацията, но и за съпричастността на всеки към всичко. Всички ние сме призвани да търсим и говорим истината и да го правим с любов. Ние християните, по-специално, сме постоянно увещавани да пазим езика си от злото (виж Пс 34, 14), понеже, както учи Писанието, с него ние можем както да благославяме Господ така и да проклинаме хората създадени по образ Божий (виж Яков 3, 9). От нашите уста не трябва да излизат зли думи, «а по-скоро добра и конструктивна реч, полезна за тези, които слушат» (Еф 4, 29).
Понякога милите думи отварят пролука в най-коравите сърца. Ние откриваме също такива следи и в литературата. Мисля си за тази запомняща се страница от 21 глава на романа Годеници ( Брачни Обещания – Promessi Sposi), когато Лучия говори от сърце на Непознатия, докато последният, обезоръжен и измъчван от вътрешна спасителна криза, отстъпва пред нежната сила на любовта. Ние черпим опит от гражданското съжителство, където добротата не е просто въпрос на „добри обноски”, но истинската противоотрова срещу жестокостта, която за съжаление може да отрови сърцата и да влоши отношенията. Имаме нужда от това в медиите, така че комуникацията да не подхранва негодуванието, което вбесява и поражда гняв и води до конфронтацията, а за да помага на хората да размишляват спокойно, да дешифрират с критичен ум и винаги с уважение, реалността, в която живеят.
Общуването от сърце към сърце: „Достатъчно е да обичаш от сърце, за да се изразяваш добре“.
Един от ярките и очарователни примери как да „говориш от сърце“ е този за Свети Франциск Салски, Доктор на Църквата, на когото наскоро посветих свое Апостолическо Писмо Totum amoris est, 400 години след неговата смърт. Паралелно с тази значима годишнина, бих искал да припомня още една годишнина през тази 2023 година: стогодишнината от провъзгласяването му като покровител на католическите журналисти от Папа XI с Енцикликата Rerum omnium perturbationem. Блестящ интелектуалец, плодотворен писател, теолог с голяма дълбочина, Франциск Салски е Епископ на Женева в началото на XVII-ти век, в трудните години белязани от разгорещените диспути с калвинистите. Неговата кротост, неговата хуманност, неговото предразположение да води търпеливо диалог с всички и преди всичко с тези, които му се противопоставяха – го направиха изключителен свидетел на милосърдната Божия любов. Можеше да се каже за него ,че «сладки уста увеличават приятелите, и сладкодумен език увеличава дружелюбието» (Сир 6,5). Впрочем една от неговите най-известни мисли че, „сърцето говори на сърцето“, вдъхнови поколения вярващи, сред които и Свети Джон Хенри Нюман, който написа своя девиз, Сърце на сърце говори – Cor ad cor loquitur : «Достатъчно е да обичаш от сърце, за да се изразяваш добре», беше едно от неговите убеждения. Това показва как според него общуването не трябва да се свежда до фалш, който днес бихме нарекли стратегия за маркетинг –marketing, а трябва да бъде отражение на душата, видимата плоскост на сърцевината на любовта, невидима за очите. За Свети Франциск Салски именно «в сърцето и чрез сърцето се осъществява този процес на финно и интензивно унифициране, по силата, в което човек разпознава Бога». [2] Именно „обичайки доброто“, Свети Франциск успява да общува дори с глухонемия Мартин, ставайки негов приятел; ето защо той е запомнен като защитник на хората страдащи с комуникативни увреждания.
Именно от този „критерий на любовта“, чрез своите писания и своето свидетелство за живота, светият Епископ на Женева ни припомня, че „ние сме това, което известяваме“. Поука, която противоречи днес на времето, в което живеем особено в социалните мрежи, общуването често пъти е инструментализирано, така че светът да ни вижда каквито ние бихме искали да бъдем, а не каквито сме. Свети Франциск Салски разпространи много екземпляри на своите писания в общността в Женева. Тази „журналистическа” интуиция му спечели репутация, която бързо надхвърли периметъра на неговата епархия и която продължава да съществува и в наши дни. Неговите писания, както бе отбелязал Свети Павел VI, представляват «едно изключително приятно, поучително и насърчаващо четиво » [3] . Ако наблюдаваме днес пейзажа на общуването, то той не се ли отнася точно към характеристиките, които трябва да удовлетворяват една статия, един репортаж, една емисия по радиото или по телевизията или публикация в социалните мрежи? Затова нека професионалистите в областта на комуникациите да позволят да ги вдъхнови този светец на кротостта, търсейки свободно и разказвайки смело истината, като същевременно отхвърлят изкушението да използват остри и агресивни изрази.
Да говорим от сърце в синодалния процес
Както вече подчертах, «дори в Църквата има голяма нужда да слушаме и да се изслушваме. Това е най-ценният и великодушен дар, който ние можем да си поднесем едни на други». [4] От едно изслушване без предразсъдъци, внимателно и достъпно се ражда „изказване“ според стила на Бога, подхранвано от близост, състрадание и нежност. Имаме спешна необходимост в Църквата от общуване, което разпалва сърцата, което е балсам за раните и просветлява пътя на нашите братя и сестри. Мечтая за едно общуване, което умее да се остави да го води Светия Дух, кротко и същевременно пророчески, което знае как да намери нови форми и начини за великолепното известяване, което то е призвано да носи в третото хилядолетие. Едно общуване, което поставя в центъра връзката с Бога и ближния, и особено с най-нуждаещите се, и което знае как да разпали пламъка на вярата, вместо да съхранява пепелта на една самодостатъчна идентичност. Едно общуване, чиито основи са смиреност в слушането и парезията – parresia в говоренето, което никога не разделя истината от милосърдната любов.
Обезоръжете умовете си, насърчавайки езика на мира
«Мек език кости троши» казва книгата за Притчите (25,15). Да говорим от сърце днес е повече от всякога необходимо, за да насърчим културата на мира там, където има война; за да отворим пътища, които позволяват диалог и помирение там, където бушуват омраза и вражда. В драматичния контекст на световния конфликт, който познаваме е спешно да се утвърди общуване, което не е враждебно. Необходимо е да се преодолее «навикът моментално да се дисквалифицира противникът с унизителни епитети към него, вместо открит и уважителен диалог». [5] Ние се нуждаем от комуникатори предразположени към диалог, включени в насърчаването на интегралното разоръжаване и ангажирани да прогонят психозата за война, която е намерила ниша в сърцата ни, както пророчески призоваваше Свети Йоан XXIII в Енцикликата Pacem in Terris : «Истинският мир може да се изгради само във взаимно доверие» (т. 61). Увереност, която се нуждае от комуникатори, които не са закостенели, а смели и креативни, готови да поемат рискове, за да намерят общ език, в който да се срещнат. Както преди 60 години, така и днес живеем в мрачен час, в който човечеството се страхува от ескалация на войната, която трябва да бъде спряна възможно най-скоро, включително и на ниво комуникация. Ние сме ужасени да чуем колко лесно се изричат думи, призоваващи за унищожение на народи и територии. Думи, които за съжаление често се превръщат във военни действия със свирепо насилие. Ето защо всяка войнствена реторика трябва да бъде отхвърлена, както и всяка форма на пропаганда, която манипулира истината, обезобразявайки я за идеологиччески цели. Напротив, ние на всички равнища, трябва да насърчаваме едно общуване, което спомага да се създадат условия за разрешаване на конфликтите между народите.
Като християни, ние знаем, че съдбата на мира наистина се решава от обръщането на сърцето, тъй като вирусът на войната идва от вътрешността на човешкото сърце. [6] От сърцето извират точните думи, за да разпръснат сенките на един затворен и разделен свят, за да изградим една по-добра цивилизация от тази, която получихме. Отнася се за едно усилие поискано от всеки един от нас, но което изисква особено чувство за отговорност от страна на професионалистите в областта на комуникациите, за да упражняват своята професия като мисия.
Нека Господ Исус Христос, чистото бликащо слово от сърцето на Отца да ни помогне да направим нашето общуване свободно, ясно и сърдечно.
Нека Господ Исус Христос, Словото станало Плът, да ни помогне да се вслушаме в пулса на сърцата, да се преоткрием като братя и сестри и да обезоръжим враждебността, която ни разделя.
Нека Господ Исус Христос, Словото на Истината и Любовта да ни помогне да кажем истината в милосърдната любов, за да се почувстваме пазители едни на други.
Рим, Свети Йоан Латерански, 24 януари 2023, Възпоменание на Свети Франциск Салски.
ПАПА ФРАНЦИСК
[1] Енциклика Deus caritas est, т. 31.
[2] Апостолическо писмо Totum amoris est (28 декември 2022).
[3] Апостолическо писмо Sabaudiae gemma, по повод 400 години от рождението на Свети Франциск Салски, Доктор на Църквата (29 януари 1967).
[4] Послание за 56-ия Световен Ден на Социалните Комуникации (24 януари 2022).
[5] Енциклика Fratelli tutti (3 октомври 2020), т. 201.
[6] Виж Послание за 56ия Световен Ден на Мира, 1 ви януари 2023г.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
