В светото Писание не се споменава раждането на Мария. Традицията обаче предава, че нейните родители са св. Анна и св. Йоаким. Те са благочестиви евреи. Въпреки напредналата възраст, те нямат деца. През това време това се счита за наказание за греховете на предците. Затова Анна и Йоаким усърдно се молят на Бог за потомство. Бог изслушва техните молитви и като награда за тяхната безгранична вяра в Него прави така, че Анна ражда дъщеря Мария. Не знаем мястото на раждане на Мария. Според всички налични информации Мария се ражда между 20-та и 16-та година преди Христовото Рождество.
От апокрифните писания, които говорят за Мария, трябва да споменем: „Протоевангелието на Яков”, „Евангелието на Псевдо-Матей”, „Евангелието на Рождество Марийно”, „Арабското евангелие за детството на Христос”, „Историята на Иосиф Дърводелец” и „Книгата за Прехода на Мария”. Най-голямото въздействие върху църковната традиция има Протоевангелието на Яков. То е от около 150-та година, много близко до Евангелието на св. Иван. От там научаваме, че родителите на Мария са св. Йоаким и св. Анна и че Мария, като малко дете, е принесена от родителите си в храма, където и живее. Следователно, на 21 ноември църквата отбелязва празника на Въведение на Пресвета Богородица.
Най-ранните исторически спомени за литургичното отбелязване на празника на раждането на Мария датират от VI век. След Събора в Ефес през 431 година и обявяването на догмата за Богородицата, култът към Мария преживява голям разцвет. В Йерусалим празникът на Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва още по-рано, през V век. Император Юстиниан I построява около 550та година базилика, посветена в нейна чест, на мястото, указано в апокрифите, като място на нейното раждане. Към края на VII век през 688 година папа Сергий I въвежда за цялата църква празник на раждането на Майка Божия. Датата на неговото отбелязване е приета от Изтока. На Изток този обряд трябва да е съществувал по-рано, защото проповеди за него са правени от св. Герман (+732) и св. Йоан Дамасценски (+749). Отбелязването на празника на раждането на Майка Божия в Рим е увенчавано с празнична процесия със свещи от църквата Св. Адриан до базиликата Санта Мария Маджоре. Тогава се е благодаряло за събраните плодове и се е молело за бъдещи плодородни реколти.
Празникът се разпространява в църквата доста бавно, което се дължи между другото на факта, че информацията за обстоятелствата около раждането на Богородицата идва от апокрифите.
Този празник ни напомня, че Мария е обикновен човек. Въпреки, че е запазена от греха, през целия си живот тя притежава свободна воля и не е предопределена за нищо. Както всеки от нас, тя има своите родители, расте, играе, помага в дома, има свои приятели и роднини. Само нейното доверие, послушание и пълно предаване на Божия глас се причиняват за това, че „всички поколения ще я възхваляват“.
В Италия и някои други латински страни съществува култът към Мария-Детенце. Съществуват дори светилища и общности посветени на Мадонна Бамбина…
На 8 септември в много енории по света се благославя зърното, предназначено за засяване на полята и нивите, със следните думи в молитва: „Боже, … благослови тези зърна и други семена, предпази ги от градушка, наводнение, суша и всякаква вреда, и оплодотвори земята с роса от небето, за да дадат изобилни плодове растенията, които ще изникнат от тях… Дари ни това чрез заслугите на Пресветата Дева, чието раждане честваме днес. Амин“
Предаването на застъпничеството на Мария и молбата за благословение на селските трудове и реколтите вероятно водят своите корени в апокрифите.
O. Венци Николов OFMConv.
