IV-та Пасхална Неделя – 26 април 2026
Вътрешното откриване на Божия дар
Скъпи братя и сестри, прескъпи младежи!
Водени и защитени от Възкръсналия Исус, ние честваме в тази Неделя -Четвърта Пасхална, наричана „Неделята на Добрия Пастир”, 63-ия Световен Ден за Молитва за Звания. Това е благодатна възможност да можем да споделим няколко размишления за вътрешното измерение на званието, разглеждано като откриване на безвъзмездния Божи дар, който цъфти в дълбините на сърцето на всеки от нас. Затова нека извървим заедно пътя към истински красивия живот, който Пастирът ни посочва!
Пътят на красотата
В Евангелието на Йоан, Исус буквално се определя като „Добрия Пастир” (ὁ ποιμὴν ὁ καλός) ( Йн 10, 11). Този израз се отнася до съвършен, автентичен, примерен пастир, защото е готов да даде живота си за Своите овце, проявяващ така любовта на Бога. Именно Пастирът е този, Който очарова: онези, които го гледат, те откриват, че животът е наистина красив, ако човек го следва. За да се опознае тази красота, очите на тялото или естетическите критерии не са достатъчни: необходими са съзерцание и вътрешно размишление. Само този, който се спре, слуша, моли и приема погледа Му, може да каже с увереност: « Аз Му се доверявам, с Него животът може да бъде наистина красив, искам да вървя по пътя на тази вътрешна красота». И най-необикновеното е, че ставайки Негови ученици, ние от своя страна ставаме “духовно красиви”: Неговата вътрешна красота ни преобразява. Както пише теологът Павел Флоренски, Аскезата не създава човекът „добър”, а човекът „духовно красив”[1]. Всъщност освен добротата, това друго което отличава светците е светлата духовна красота, която се излъчва от тези, които живеят в Христос. Така християнското звание се разкрива в цялата си дълбочина: да участваме в Неговия живот, да споделяме Неговата мисия, да излъчваме Неговата душевна красота.
Тази вътрешна връзка на живот, вяра и смисъл беше преживяването на Свети Августин, който в третата си книга Изповеди, заявявайки и изповядвайки греховете си и младежките си прегрешения, признава Бог е «по-съкровен, от цялата ми съкровенност» [2]. Отвъд самосъзнанието, той открива красотата на божествената светлина, която го води в тъмнината. Августин възприема присъствието на Бог в дълбините на душата си, което предполага, че е разбирал значимостта и е живял със загриженост за своя вътрешен живот като пространство за връзка с Исус, като начин да се опита да живее в своя собствен живот с красотата и добротата на Бога.
Тази връзка се изгражда в молитва и тишина и ако се усъвършенства, тя ни отваря за възможността да приемем и живеем с дара на званието, което никога не ни е налагано или към което просто е достатъчно да се присъединим по предварително установен модел, защото – званието е проект на любов и щастие. Грижата за вътрешния живот: именно това е неотложната отправна точка в пасторала за званията и в постоянно обновяваната ангажираност за евангелизация.
В този дух, каня всички семейства, енории, религиозни общности, епископи, свещеници, дякони, катехисти, възпитатели и верни миряни да се ангажират все по–задълбочено с изграждането на подходяща среда, в която този дар да може да бъде приет, подхранван, предпазен и придружаван, за да даде изобилни плодове. Само ако нашите общности излъчват жива вяра, постоянна молитва и братска подкрепа, Божият призив ще може да процъфтява и да узрява, превръщайки се в път за щастие и спасение за всеки човек и за света. Поемайки по пътя, който Исус, Добрият Пастир ни посочи, нека се научим да опознаваме по-добре себе си и да познаваме по-отблизо Бог, който ни призова.
Взаимно опознаване
« Господарят на живота ни познава и просветлява сърцата ни със Своя поглед изпълнен с любов» [3]. Всъщност всяко звание може да започне само с осъзнаването и с опита на един Бог, Който е Любов. (виж 1 Йн 4, 16) : Той ни познава в дълбочина, дори всички косми по главата ни са преброени (виж Мт 10, 30) Бог е намислил за всеки от нас уникален път за святост и служение. Това опознаване обаче, винаги трябва да бъде взаимно: ние сме поканени да опознаем Бога чрез молитвата, слушането на Словото, Тайнствата, живота на Църквата и себеотдаването на нашите братя и сестри. Както младият Самуил, който през нощта, може би по неочакван начин, чу гласа на Господа и се научи да го разпознава с помощта на Илия (виж 1 Цар 3, 1-10), така и ние трябва да създаваме пространства за вътрешна тишина, за да почувстваме, какво има Господ в сърцето Си за нашето щастие. Не се касае за едно абстрактно интелектуално познание или за научно разбиране, а за една лична среща, която преобразява живота [4]. Бог обитава в сърцата ни: званието е съкровен диалог с Този, Който ни призовава – въпреки понякога оглушителния шум на света – Той ни приканва да отговорим с истинска радост и щедро великодушие.
« Noli foras ire, in te ipsum redi, in interiore homine habitat veritas – Не излизай от самия себе си, върни се към самия себе си, Истината живее във вътрешния човек» [5]. Свети Августин ни напомня за пореден път колко е важно да се научим да се спираме, да изграждаме пространства за вътрешна тишина, за да можем да слушаме гласа на Исус Христос.
Скъпи млади хора, слушайте този глас! Слушайте гласа на Господ, Който ви кани да живеете пълноценен и процъфтяващ живот, като използвате максимално вашите таланти (виж Мт 25, 14-30) приковавайки ограниченията и слабостите си към славния Кръст на Христос. Затова спрете за евхаристийно обожаване, размишлявайте усърдно върху Божието Слово, за да живеете всеки ден, като вземате активно участие в свещенодействащия и църковен живот. По този начин вие ще опознаете Господ и в съкровенността, присъща на приятелството, вие ще откриете как да се отдадете самите вие, дали по пътя на брака или на свещенството, на постоянното дяконство, или на посветения живот, дали в религиозния или в светския живот: всяко звание е необятен дар за Църквата и за този, който го приема с радост. Да опознаваш Господ означава преди всичко да се научиш да Му се доверяваш, както и на Неговото Провидение, което прелива от изобилие във всяко звание.
Доверие
От опознаването се поражда доверието, отношение, което е родено от вярата, необходимо както за приемането на званието така и за постоянството в него. Животът всъщност се разкрива като непрекъснато доверие и отдаване на Господ, дори когато Неговите планове смущават нашите собствени.
Да се спрем на Свети Йосиф, който въпреки неочакваната тайна за майчинството на Девата, се довери на божествения сън и прие Мария и Младенеца с послушно сърце (виж Мт 1, 18-25 ; 2, 13-15). Йосиф от Назарет е икона на пълното доверие в Божия план: той се доверява, дори когато всичко около него изглежда тъмнина и негативност , когато нещата сякаш са тръгнали в обратна посока на очакваното. Той се доверява и се оставя, уверен в добротата и верността на Господ. «Във всяко обстоятелство на живота си Йосиф умееше да произнася своето „ДА, нека бъде”, -“ fiat”, точно както Мария постъпи при Благовестието на Ангела, и както Исус в Гетсиманската градина» [6].
Както ни учи Юбилеят на Надеждата, трябва да поддържаме твърдо и непоколебимо доверие в Божиите обещания, без да се предаваме на отчаянието, преодолявайки страховете и несигурността, уверени, че Възкръсналият е Господар на историята на света, както и на нашата лична история: Той не ни изоставя, дори в най-мрачните часове, а идва да разсее цялата ни тъмнина със Своята светлина. И именно чрез светлината и силата на Неговия Дух, дори през изпитания и кризи можем да видим как нашето звание узрява, отразявайки все повече същата красота на Този, който ни е призвал, красота изградена от вярност и доверие, въпреки раните и паденията.
Съзряване
Всъщност званието не е статична цел, а динамичен процес на съзряване, насърчаван от близостта с Господ: да останем с Исус, да позволим на Светия Дух да действа в нашите сърца и в ситуациите в нашия живот и всичко да се свърже отново в светлината на получения дар, всичко това означава да израснеш в призванието.
Подобно на лозата и пръчките (виж Йн 15, 1-8), всяко наше съществуване трябва да бъде установено в силна и съществена връзка с Господа, за да можем все по-пълно да отговорим на Неговия призив, чрез необходимите изпитания и жертви. „Местата”, където Божията воля се проявява най-вече и където изпитваме Неговата необятна любов често пъти са автентичните и братските връзки, които ние сме способни да установим през целия си живот. Колко е ценно да имаме сигурен духовен водач, който да ни придружава в откриването и развитието на нашето звание! Колко важни са разграничаването и проверката в светлината на Светия Дух, за да може едно звание да се осъществи в цялата си красота.
Следователно званието не е непосредствено притежание, нещо което ни е „дадено” веднъж завинаги: то е по-скоро път, който се развива по начин аналогичен на човешкия живот, в който получения дар, освен че трябва да бъде запазен, трябва да се подхранва от всекидневната връзка с Бога, за да може да расте и да дава плодове. «Това е важно, защото поставя нашия живот пред Бога, Който ни обича и ни позволява да разберем, че нищо не е резултат от безсмислен хаос, а всичко може да бъде интегрирано по пътя в отговор на Господ, Който има великолепен план за нас» [7].
Скъпи братя и сестри, прескъпи млади хора, аз ви насърчавам да развивате личната си връзка с Бога чрез ежедневна молитва и размишление върху Неговото Слово. Спрете се, вслушайте се, поверете Му се: по този начин дарът на вашето звание ще узрее, ще ви направи щастливи и ще донесе изобилни плодове за Църквата и за света.
Нека Дева Мария, пример за съкровено приемане на божествения дар и учителка за молитвено слушане винаги да ви придружава по този път!
Ватикана, 16 март 2026 година
ПАПА ЛЪВ XIV
____________________________
[1] «Аскезата не създава „добрия”, човек, а красивия човек, а отличителната черта на светците съвсем не е само „добротата”, която може да присъства и у плътските много грешни хора, а духовната красота, ослепителната красота на светлия и сияен човек, абсолютно недостъпна за грубия и плътски човек» (П. Флоренски, Стълбът и основата на истината, Рим 1974, 140-141).
[2] Свети Августин, Изповеди, III, 6, 11 : CSEL 33, 53.
[3] Апостолическо писмо Вярност, която поражда бъдещето, (8 декември 2025), 5.
[4] Виж Бенедикт XVI, Енциклика Бог е Любов – Deus caritas est, (25 декември 2005), 1.
[5] Свети Августин, За истинската религия – De vera religione, XXXIX, 72 : CSSL 32, 234.
[6] Франциск, Апостолическо писмо Бащино сърце – Patris corde (8 декември 2020г.), 3.
[7] Франциск, Апостолическо насърчение Христос е жив Christus vivit, (25 март 2019), 248.
Авторско право © Дикастерия за Комуникация – Издателство Ватикана
