Скъпи Сестри и Братя в Христос! Бог да ви дари своя мир!
Идвам при вас, чак от далечна България, за да преживеем заедно това време на благодат и обновление. Макар да ни дели голямо географско разстояние, ни свързват едно Кръщение, една Вяра и една цел: отново да срещнем Христос в Неговата Църква.
Светите Мисии не са обикновено богослужение. Не са допълнителни литургии. Мисиите са време на благодат, което Бог дава на вашата енорийска общност. Това е дар, който ни позволява да се спрем и да се запитаме: Какво е моята вяра? Дали е само традиция, наследена от предците, или е жива, пламенна връзка с Бога?
През следващите дни искаме заедно да отърсим праха на рутината и отново да открием основите на нашата вяра. Искаме да вървим след нашия небесен покровител — свети Максимилиан Мария Колбе, който ни учи, че християнството е героична Любов, Молитва, която променя света, и Смелост в свидетелството.
Моля ви всички: отворете сърцата си. Приемете това поканване и участвайте в тази програма на обновление. Нека това бъде вашето време, вашето лично „второ кръщение“.
Пристигам при вас от България — страна, разположена на границата между Изтока и Запада, която през вековете е носила върху себе си тежестта на трудна история. След Втората световна война България попадна изцяло под влияние на комунистическата система. Идеология, която смяташе религията за „опиум за народа“, се стремеше да унищожи вярата, особено онази, свързана с Католическата църква.
Най-болезненият момент от този период беше 1952 г. и процесът срещу католическите свещеници. Четирима от тях, сред които и епископ Евгений Босилков — човек на дълбока молитва и мир — бяха осъдени на смърт и убити в София. За Църквата по целия свят това беше огромен шок. Папа Пий XII публично осъди тези престъпления, а епископ Босилков бе провъзгласен за блажен от свети Йоан Павел II през 1998 г.
След падането на комунизма през 1989 г. в България започна бавното възраждане на религиозния живот. Католиците там сме малко — около 60 хиляди, по-малко от един процент от населението — но нашата вяра оцеля благодарение на свидетелите, които дадоха живота си за Христос. Днес Църквата в България живее, моли се и със смирение свидетелства за Евангелието.
Голямо укрепление за нас беше посещението на свети Йоан Павел II през 2002 г. – в София и Пловдив. Тогава папата изрече силни думи на истина и справедливост, защитавайки българския народ от несправедливите обвинения за участие в покушението срещу неговия живот. Това беше време на изцеление и нова надежда. По-късно, през 2019 г., България посети папа Франциск, потвърждавайки, че и малката Църква може да бъде извор на светлина за целия свят.
Нашето служение там – ние, францисканците – е в духа на свети Максимилиан Колбе. Нашата мисия се основава на три места.
Първото е София. В столицата ръководим Радио „Аве Мария“, което достига до много семейства и позволява да се проповядва Евангелието в страна, където католиците са малцина. Нашият манастир се намира в бившата Апостолическа нунциатура, в която преди почти сто години е живял архиепископ Анджело Ронкали – бъдещият папа Йоан XXIII.
Второто място е Плевен. Там се намира светилището на Дева Мария от Фатима – духовното сърце на марийния култ в България. Хората идват там с голяма вяра и простота, поверявайки живота си на Божията Майка.
Третото място е Раковски – манастирът, в който живея. Тази година отбелязваме 25-годишнината от освещаването на нашия манастир. Това е място на молитва, култура, тишина и труд. Ние водим душепастирство, за да достигнем до вярващите. Организираме концерти на класическа музика, ръководим формационни групи, имаме прекрасна градина, която помага за молитва и почивка. Близо сме до хората – в радостите и в страданията.
Особено изпитание за нашето мисионерско присъствие беше 2022 година, когато избухна войната в Украйна. Тогава отворихме нашите домове за бежанци – приехме около 250 души, на които дадохме подслон, храна и сигурност. Това беше време, в което наистина преживяхме, че милосърдието е конкретна работа на ръцете и на сърцето.
България не е само туризъм, плажове и вино. Това е страна с дълбоки християнски корени, с история, изпълнена със страдание, но и с надежда. Нашите народи – полският и българският – ги свързва особено братство. През 1444 г., в битката при Варна, полският крал Владислав Варненчик отдаде живота си за вярата и за свободата на народите. До днес неговият мавзолей във Варна напомня за общата история и за смелостта, която не се страхува от жертва.
Полша и България ги свързва и опитът в борбата за свобода, за идентичност, за вяра. Днес тези връзки са още по-силни – в Църквата и в обществения живот. А Църквата в България ни учи, че дори малка общност, ако е вярна на Христос, може да стане знак на надежда.
Братя и Сестри, дойдох тук, за да търсим заедно Бога и Неговото слово. Желая тези мисии да бъдат за всички нас време на обновление, смелост и отворено сърце. Нека Светият Дух и примерът на свети Максимилиян ни водят през тези дни – към любов, молитва и смелост, която преобразява света.
Какво са Мисиите? Това не е обикновено богослужение, нито поредната точка в календара. Това е лично посещение на Бога в сърцето на всеки един от нас и в сърцето на цялата общност. Това е време, когато небето се навежда над нашата земя, а Христос – като истински домакин – влиза във всеки кът на нашия живот, за да обнови и преобрази. Затова още в самото начало ви зова: Ето време на благодат! Време, което може би няма да получим втори път.
Защо са ни нужни Мисиите?
Братя и Сестри, в сърцето на не един от нас се ражда този съвсем естествен и искрен въпрос, щом обявим началото на Светите Мисии. Бихме могли да попитаме: Защо това спиране? Нашата Църква стои твърдо, като древна, солидна постройка. Всяка неделя се отслужват литургии, тайнствата се раздават вярно и редовно. Всичко изглежда в добър ред. Защо тогава този извънреден труд? Защо този интензивен седмичен ритъм?
Отговорът, Драги, е прост, но категоричен: Църквата не е призвана към пасивно съществуване, нито към самодоволно „продължаване“! Църквата е за движение, за непрестанен поход. Тя е за постоянно обръщане – както на света, така и на нас самите – и за неуморно благовестие. Ако Църквата престане да се обръща и да проповядва, тя става вкаменена, музейна институция, а не живо Тяло Христово.
Мисиите са нашият извикан момент да отърсим праха на рутината!
Време е да спрем да действаме на автопилот и с нов, свеж поглед да видим онова, което е най-ценно. Мисиите ни дават шанс да си зададем фундаменталния въпрос, който трябва да звучи в живота ни всеки ден: Моята вяра – само наследена традиция ли е, външна форма, предадена от родителите и дедите ми? Или е жива, лична връзка с Исус Христос?
Мисиите ни призовават да прегледаме нашата молитва.
Дали нашата молитва е само механична, прошепната формула, която повтаряме без да мислим, просто за да „отметнем задължението“?
Или е искрен диалог с Бога, който действително има силата да промени ежедневните ни решения и избори, насочвайки ги към добро и любов?
Мисиите са, Драги, за да можем отново – с енергия и сила – да открием основите: Христовата скала, върху която стои домът на нашата вяра.
Не се строи върху сламена традиция или изгнила рутина. Строи се върху Живото Слово.
Затова да дойдем в тези дни, за да Го чуем, да Го срещнем и да обновим с Него най-дълбоката си връзка.
Братя и Сестри, за да поемем по този път на обръщане, ние се нуждаем не само от добър целеви ориентир, но и от прекрасен водач. През следващите дни в нашето духовно пътешествие ще ни съпровожда един необикновен Ментор: свети Максимилиян Мария Колбе, мъченик на XX век, истински великан на духа.
Може да се запитаме: Какво ни казва този човек? Какво може да ни предаде един монах, който в най-мрачния ад на тази земя – в концлагера Аушвиц – отдаде живота си за друг човек? Максимилиан, със своя живот и със своето мъченичество, ни остави духовен завет. Той ни говори за три могъщи стълба, върху които изгради своята героична святост. Тези три стълба, Драги, ще станат нашата карта и програма за целите Свети Мисии.
Първият стълб е ЛЮБОВТА. Максимилиан ни учи, че любовта не е красиво, трогателно чувство, което идва и си отива. Любовта, в неговото разбиране, е действие. Това е героична любов, способна на най-висше себеотдаване. Това е онази сила, която дори в тъмния гладен бункер, където отчаянието би трябвало да надделее, не допуска омраза, а превръща страданието в молитва, а смъртта – в акт на жертва. Максимилиан ни показва, че истинската мярка на вярата е това, доколко умеем да обичаме другия човек – докрай.
Вторият стълб е МОЛИТВАТА. За Максимилиан молитвата не беше само личен, тих разговор с Бога, скрит зад манастирския зид. Неговата молитва беше движеща сила, която създаде великото дело – Ниепокаланув, това динамично „Градче на Непорочната“. Свети Максимилиан ни показва, че молитвата не е бягство от проблемите на света, а проект за света – чрез който силата на Светия Дух прониква в най-трудните задачи: от издателската работа до мисиите.
Молитвата е нашият инструмент за оформяне на реалността.
И накрая, третият стълб е СМЕЛОСТТА. Мъжеството на Максимилиан не се състоеше в дързост или показни героични жестове. То беше непоколебима вярност към истината. Това беше смелост да се изправи срещу злото в условията на тотално унищожение. Тази същата смелост сме призвани днес да присаждаме в своя живот: смелост да не се срамуваме от своя католицизъм в ежедневието, на работа, в семейството, дори в компания – дори когато това е неудобно и изисква да вървим срещу течението. Това е смелостта да бъдем свидетели на Христос, а не конформисти.
Тези три думи – Любов, Молитва, Смелост – са духовното ДНК на живота на свети Максимилиян.
През следващата седмица ще ги изследваме, ще ги размишляваме и ще ги присаждаме в нашата душа, за да станат фундамент на нашето обновление.
Скъпи братя и сестри!
Свети Максимилиян Мария Колбе, този велик строител на святостта, добре е знаел, че сам не може да понесе тежестта на своята мисия. Затова той е поверил цялото си дело, целия Непокаланов, своя живот и своята смърт на Една — Непорочната. Той ѝ се е предал напълно, с безгранично доверие, за да го води сигурно към Сърцето на нейния Син, Исус.
И ние днес, когато започваме нашите Мисии, влизаме в същото русло на благодат. Да молим усърдно Дева Мария, за да вземе всеки един от нас за ръка и да ни поведе през тези учения за Любов, Молитва и Смелост. Тя е нашият най-добър Пътеводител.
Погледнете програмата на нашите Свети Мисии. Това не е случаен сбор от богослужения, а добре подредена и обмислена програма за духовно възстановяване. От сутрешните Свети Литургии — извор и връх на нашата вяра — до детските набожности, които оформят следващото поколение. От Коронката за починалите на гробището, която ни свързва с онези, които вече са преминали, до Светия час, който ни кани към най-дълбока близост с Христос.
Затова от цялото си сърце ви насърчавам: Участвайте във всичко, в което можете! Откажете се само за тази една седмица от това, което е неважно. Оставете настрана телевизията, интернет, ежедневните, ненужни развлечения и поставете на първо място онова, което е вечно. Инвестицията в душата е най-важната!
Братя и сестри, нека тези Мисии бъдат вашето лично време. Това е дар, който Църквата дава на нашата енория! Отворете сърцата си за Божието слово, което ще бъде проповядвано от мисионерите. Отворете ги за братята и сестрите в тишината на изповедалнята, в тайнството на покаянието. Отворете ги за Исус в Евхаристията!
Да се помолим сега, като се обърнем към нашия небесен водач:
Свети Максимилиане, научи ни на героична Любов — любов, която действа! Научи ни на Молитва, която побеждава и преобразява света! Научи ни на Смелост, която се осмелява да свидетелства без страх! Амин.
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯ ДУХ
ПО МОЛИТВЕНОТО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА СВ. МАКСИМИЛИАН
Свети Душе, Подателю на всички дарове и Оживител на Църквата, изливай в сърцата ни благодатта на обновата. По застъпничеството на Свети Максимилиан, който посвети целия си живот на Непорочната, Те молим:
Дарувай ни Любов, за да можем, както той, да отдадем себе си на братята и сестрите си, особено на онези, които най-много се нуждаят от нашата помощ. Укрепявай ни в Молитвата, така че ежедневието ни да стане постоянен диалог с Теб и с Мария, а трудът ни — истинско апостолство. Дарувай ни Смелост, за да стоим твърдо в защита на Истината и Доброто, без да се страхуваме от трудности и последици, и верно да свидетелстваме нашата вяра. Отвори умовете ни за ученията на Мисиите, а сърцата ни — за Тайнствата, така че това свято време да преобрази нашата енория и нашите семейства.
Чрез Христос, нашия Господ. Амин.
о. Венци Николов OFMConv
