В съвременния български контекст, белязан от процеси на секуларизация, културен релативизъм и отслабено усещане за общност, монашеските общности са призвани да преосмислят своята мисия и форма на присъствие в обществото. Особено значение придобиват онези манастири, които – без да дублират енорийски структури – представляват духовни центрове на молитва, братство и култура. Такъв е случаят с манастира „Св. Максимилиян Колбе“ на Орденa на малките братя конвентуалци (OFMConv) в Раковски.
Настоящото изследване разглежда богословските и духовни основания на францисканския модел на монашески живот в урбанизиран контекст, както и конкретното му осъществяване в България чрез примера на братството в Раковски. Целта е да се изведе теоретичен и практически модел за функционирането на манастир, който е свидетелство, а не институция; общност, а не структура; присъствие, а не паралелна енория.
Францисканската духовност се основава върху три взаимосвързани измерения: minoritas, fraternitas и evangelitas.
Понятието minoritas означава не просто скромност, а съзнателен избор на малкост, смирение и служение. Св. Франциск Асизки разбира малкостта като „път на Христос“, който „не дойде, за да Му служат, а да служи“ (Мт 20:28). Тя е форма на екзистенциално свидетелство, противопоставена на стремежа към власт и влияние.
Fraternitas – братството – е ядрото на францисканската идентичност. То превръща манастира в „дом на общението“, в който братята споделят живот, молитва и служение. Както посочва св. Йоан Павел II в Vita consecrata, „братството е пророчески знак на Царството Божие, защото разкрива възможността за общение, основано на любов, а не на власт“[1].
Третото измерение – evangelitas – насочва към мисионерското измерение на францисканския живот. За св. Франциск проповедта не е преди всичко словесна, а живяно Евангелие: „Проповядвайте винаги, а когато е нужно – и с думи“. Тази мисия има универсален характер, но започва от личното свидетелство на радост, простота и близост.
Манастирът в центъра на града не е енорийски център, нито образователна институция, а средоточие на молитва и братство, което излъчва духовна сила навън. В българския контекст, където католическите общности са малки, а обществото – силно секуларизирано, подобен тип присъствие е особено ценен. Манастирът става знак на Божието Царство в ежедневието на хората – тихо свидетелство, което не се конкурира с енорийския живот, а го допълва с дълбочина и стабилност.
Животът в такъв дом се изгражда около три оси:
- Молитвата – ежедневна Евхаристия, Литургия на часовете, Броеница, Изповед, Обожаване на Светото Причастие, различни набожности;
- Братството – споделен живот, общи решения, взаимна подкрепа и прошка;
- Гостоприемството – отвореност към хората, които търсят тишина, съвет, духовна подкрепа.
В манастира „Св. Максимилиян Колбе“ ежедневно се отслужват светите тайнства, които са сърцевината на духовния и общностен живот на братството. Кръщението и Бракът могат да се извършват, когато са налице разрешение и делегация от енорийския свещеник, като вписванията се правят в енорийските книги, на съответните енории[2]. Тези тайнства са израз на братска вяра и послушание към Църквата, в духа на св. Франциск и св. Максимилиян Колбе. Те свидетелстват, че манастирът не е алтернатива на енорийския живот, а духовно сърце, което подхранва енориите чрез молитва, служение и пример на евангелска простота. В този смисъл, сакраменталното служение на братята става видим знак за Божието милосърдие и за живото присъствие на Църквата в града.
Манастирът предлага „дни на духовно оттегляне“, духовни упражнения, и формация за духовенство и миряни, които желаят да преживеят францисканската духовност. Манастирът „Св. Максимилиян Колбе“ е разположен в сърцето на град Раковски – най-големия католически център в България. Той няма енорийска функция и именно затова може да осъществява чисто монашески модел на живот, съсредоточен върху молитвата, братството и свидетелството. Братството се стреми да живее в духа на св. Франциск и на св. Максимилиян Колбе – монах, мъченик и апостол на медиите. По негов пример в манастира е създадено регионално студио на радио „Ave Maria“, което служи като духовно-комуникационен център. Чрез него се подготвят записи и материали за молитва, катехизация, духовни размисли и интервюта с вярващи и духовници. Св. Максимилиян Колбе е пионер на мисията чрез средствата за комуникация. Неговото „Градче на Непорочната“ (Niepokalanów) съчетава монашеска духовност с модерни медии, като поставя в центъра любовта към Бог и към човека. В този дух манастирът в Раковски реализира комуникацията като форма на съвременна мисия. Целта не е информационно присъствие, а духовно свидетелство. Медийната дейност не подменя молитвата, а я продължава в друго измерение – там, където хората често не достигат до храмовете, но имат нужда от слово и надежда. Освен радиото, братята поддържат уебсайт и YouTube канал, чрез които популяризират духовно съдържание – проповеди, свидетелства, размишления, записи на литургии и конференции. Тези платформи не заменят живата вяра, а разширяват нейното пространство – от манастирската капела до дигиталното поле, където днес живеят милиони души. Тази форма на евангелизация изисква дълбоко богословско разбиране за въплътеното слово – Христос, който влиза в културата и времето на човека. Във францискански контекст това означава присъствие с радост, близост и красота, така че и дигиталната среда да стане място на благодат.
Манастирът е също място на среща – за младежки групи, семейства и хора в търсене на духовност. Организират се дни на духовно оттегляне, както и срещи от цикъла „Домашното огнище“, посветени на християнското семейство. Концертите „Concordia divina“ са жив пример за изграждане на общност и апостолат. Всичко това се осъществява без да се дублира дейността на енориите, а в тяхна подкрепа.
Католическите монашески общности в България са малобройни, но тяхното значение надхвърля количествените измерения. Предизвикателствата пред тях са няколко:
- Секуларизацията, която изтласква религиозното съзнание в периферията;
- Демографският спад и липсата на млади кандидати за монашески живот;
- Рискът от активизъм, който може да замени контемплацията.
Отговорът на тези предизвикателства е не в увеличаване на дейностите, а в задълбочаване на духовната автентичност. Манастирът трябва да бъде преди всичко пространство на тишина, братство и молитва, където Бог говори в простотата на ежедневието. В контекста на глобализацията и дигиталната фрагментация, братството може да бъде „лаборатория на общението“ (според св. Йоан Павел II), където се изграждат мостове между вярата и културата, между монашеството и съвременността. Манастирът в Раковски предлага пространство за среща на духовни, културни и социални инициативи – конференции, изложби, музикални вечери, творчески работилници – винаги с духовен смисъл и с францискански дух. Перспективата за бъдещето е в сътрудничеството с миряните и изграждането на „общности на общението“ (Vita consecrata, §45), в които монаси и миряни споделят една и съща духовност, макар и в различни форми на живот.
Манастирът „Св. Максимилиян Колбе“ не съществува сам за себе си – той се нуждае от молитвата на вярващите, които чрез духовна подкрепа укрепват монасите в тяхното братство и ежедневна служба. Всяка молитва за братята е силен принос за апостолската мисия на манастира, защото чрез молитвено участие вярващите стават съучастници в духовната и евангелска дейност на общността. Само чрез такова взаимно сътрудничество манастирът може да бъде жив знак на Христовото присъствие в града и свидетелство за радостта на монашеския живот.
Манастирът „Св. Максимилиян Колбе“ в Раковски е уникален пример за това как францисканската харизма може да бъде жива и актуална в сърцето на съвременния град. Той е манастир без енория, но с мисия; без формална структура, но с дълбоко духовно присъствие. В свят, доминиран от бързина, индивидуализъм и дигитални връзки, този дом е свидетелство за братство, тишина и смисъл. Той показва, че монашеството не е отживелица, а пророческа форма на живот, която напомня на човека, че Бог е близо, дори когато всичко около него говори обратното.
Така манастирът в Раковски изпълнява францисканската мисия:
да бъде „малък, но светъл дом на Евангелието“,
в който молитвата ражда слово, а словото – вяра.
о. Венци Николов OFMConv
[1] Ioannes Paulus II, Vita consecrata §42. Vatican, 1996.
[2] Вж. Кан. 857 §2 CIC: „Обикновено кръщението трябва да се извършва в енорийската църква; но с разрешение на местния ординарий или на енорийския свещеник може да се извърши и в друга църква или ораторий.“ Вж. Кан. 1115 CIC: „Бракът се сключва пред енорийския свещеник или пред онзи, който има правото да асистира в тази енория; ако и двамата съпрузи са от различни енории, с разрешение на техните енорийски свещеници той може да се сключи и другаде.“
