Целият понтификат на св. Йоан Павел II е силно характеризиран с проповядване на учението за Мария, чието съдържание и ефективност от духовно-пастирска гледна точка се основава на учението на Втория Ватикански Събор [1]. Сам Папата се отдава и посвещава на Мария. В своите писани текстове и изказвания Йоан Павел II се отнася по специален начин към Майката на Бога. Знак за това е също и неговия епископски и папски герб, а също и призива „Totus Tuus”. „Началото на мисията на Сина в Дух Свети. Мария в своето човешко и девическо естество е била засенчена от силата на Всевишния. Благодарение на тази мощ и под действието на Свети Дух Тя става Майка на Божия Син, оставайки девица. Мисията на Свети Дух, който «произхожда от Отца и Сина» има началото си в Нея, под Нейното сърце” [2].
Терминът „персоналистична мариология” формулира историко-спасителна мариология с подчертан личностно-релативен характер, а персоналистичният обхват на мариологията показва личността на Мария и отношението Й към всяка от ипостасите на Светата Троица: към Отец, Син и Дух Свети, а също към Църквата и хората [3]. Светият Отец Йоан Павел II преди да стане папа чувства голяма необходимост да развива философия на личността и също така смята, че персонализмът има „капитално значение за теологията”. Плод на това е книгата „Личност и акт” [4]. Следователно съотнасяйки неговите философски мисли в разглеждането на Личността на Божията Майка стигаме до твърдението заедно със св. Тереза от Детенцето Исус, че „Мария е повече от изискваща царица, тя е лична духовна Майка, която ръководи, грижи се, знае добрата воля на своите деца” [5].
Персоналистическата мариология на Йоан Павел II е лично негово виждане на Мария през призмата на човешкото достойнство [6]. „Персонализмът в мариологията на Йоан Павел II изпълнява реконсилиацийна и „екуменическа” функция между множество стари и нови концепции, а също и крайноориентирани. Мария е посочена като избрана „посред нас”, а също избрана преди нас, затова изключителната благодат, която получава не Я отделя от нас, а става парадигма на достойнството на личността като битие пълно и изпълнено, защото генезата на любовта е Божията Любов” [7].
Йоан Павел II в своето персоналистично проповедничество определя Мария като „Божия Майка”, „Майка на Христос”, „Майка на Спасителя”, „Майка на Господа”, „Девата от Назарет”. Чрез приемането на Божието Слово Мария, жена на мълчанието и послушанието, има важна роля като образец на Църквата. Светият Отец обяснява, че Мария е „Жена на вярата”, която практикува послушание на вярата и ни дава пример на онова „поклонничество на вярата”, а също така е първа от вярващите. Важна черта на мариологията на Йоан Павел II е указанието „Невястата от Назарет” от перспективата на протологията и тринитологията [8].
На фона на историята на спасението познаваме богатството на личния свят на Мария. Майката Божия в проповядването на Йоан Павел II е показана като икона на Пресвятата Троица, защото ражда за живот в Бога. Нейната личност е присъстваща по специален начин в историята на Пресвятата Троица. В Мария светостта и мисията, всичко в нейния живот идва от Бога Отец, Сина и Светия Дух и води към обожаването на Троицата. „Тя стана същество най-тясно свързано със спасението”. За това, че Мария като най-знаменит член на Църквата остава в особена връзка с божествените ипостаси на Светата Троица: с Отец, Син и Свети Дух”, казва папата в катехизиса в сряда на 30.07.1997 г. „Тя учи на детско послушание и искрена благодарност, приканва всеки да открива знаците на Божието присъствие в собствения живот” [9].
Светият Отец припомня, че Мария е „първата сподвижница на Свети Дух”, защото „съгласявайки се с Божието Слово, става Майка на Исус, а приемайки спасителната воля на Бога от цялото си сърце, незадържана от никакъв грях, напълно посвещава сама себе си, като Божия рабиня, на личността и делото на своя Син и затова не е използвана чисто пасивно от Бога, но (…) със свободна вяра и послушание дейно сътрудничи в делото за човешкото спасение. Прекрасно нещо е, че Мария както е очаквала с вяра идването на Господ, така също в края на второто хилядолетие освещава със своето присъствие нашата вяра в перспективата на Адвента” [10].
„Йоан Павел II посочва Мария като „първа” сред тези, които вярват в Бога, „първа” сред тези, които Му се доверяват, слушат Христос, сред бедните и т.н. Като „първа” и „пред нас” е основа на християнския живот и неговата пълнота. Ако изброим достойнствата: вярваща жена, Божия Майка, ученичка на Христос, то фундаментален принцип и основна истина е това, че Мария, бидейки твар, като такова е „човешка личност” [11].
Чрез Христос, Мария придобива цялостно съзнание за своето достойнство за изнасянето на трансцендентната стойност в най-висшия смисъл на своето битие. Светият Отец в своето проповядване посочвайки Мария подчертава, че върхов акт на личността, който най-пълно се изразява и осъществява като личност е любовта, изразена чрез дело, за което носи обществена отговорност [12]. Може да се каже, че „съгласието за майчинство” е над всичко „плод на пълното отдаване на Бога в девичеството. Мария приема избора да бъде Майка на Божия Син, ръководейки се от любов към Избраника, която напълно се посвещава, т.е. посвещава се на човешката личност на Бога. Със силата на тази любов Мария жадува винаги и във всичко да е отдадена на Бога, живеейки в девичество. Думите: „Ето рабинята Господня” са израз на това, че своето майчинство е приела и възприела от началото като цялостно отдаване на себе си, на своята личност на спасителните намерения на Всевишния. Затова цялото свое материнско участие в живота на Исус Христос, своя Син, Тя изпълнява чак до края, по съответния начин в призванието към девичество” [13].
Важна персоналистична предпоставка е подчертаването на позитивното измерение на „женската линия” в Библията, което съставлява елемент, решавайки за самоличността на Божията Майка. „Женската линия” в Библията има решаващо влияние за познаването на истината за Бога и истината за човека. Според това Папа Йоан Павел II се старае да отговори на призива на съвременните феминистични тенденции. „Марийното измерение на християнския живот намира изключително измерение по отношение на жената и нейната обществена позиция. Женствеността, съществено представлява особената връзка с Майката на Изкупителя. (…) Жената гледайки Мария, открива в Нея тайната на достойното преживяване на своята женственост и истинското реализиране на себе си. В светлината на Мария, Църквата вижда в жената отблясъка на красотата, която отразява най-извисените чувства, на които е способно човешкото сърце: цялостна жертва на любовта, сила, която е способна да понесе най-големи страдания, безгранична вярност, неуморима активност, способност да свързва проницателната интуиция с дума на утеха и поощрение” [14].
Папската мариология е отправена към делата на Мария и Нейото послание. На тази основа става видимо Нейното „битие”, чието изражение стават конкретните титли. Начинът на живот на Мария намира своето място в историята и не принадлежи на миналото, но присъства тук и сега сред Божия народ и във всеки вярващ. Тя е образец за Църквата и за всеки от нас, по пътя на доверието, образец и пример на вяра и любов, на служба на Бога и Църквата, духовна служба. Тя самата е образец на истинска почит спрямо Бога и истинска молитва, отправена към Бога, в духа на обожаване и благодарност. Тя е образец на истински щастлив и „смислен” живот [15].
В персоналистичното учение на Йоан Павел II Мария е Майка и Девица [16]. „Бог я избира за Майка и чрез това Тя се реализира в даването на духовен живот на другия човек. Може да се каже, че това „съгласие за майчинство” е преди всичко „плод на цялостното отдаване на Бога в девичеството”. Мария приема избора да е Майка на Божия Син, ръководейки се от любовта към избраника, на която напълно се посвещава т.е. посвещава човешката си личност на Бога. Със силата на тази любов Тя желае винаги и във всичко да бъде отдадена на Бога живеейки в девичество. Думите „Ето рабинята Господня ” дават израз на това, че своето майчинство Тя приема и разбира от началото, като „пълно отдаване” на себе си, на своята личност като спасителните намерения на Най-Висшия. Цялото свое майчинско участие в живота на Исус Христос, Своя Син, Тя изпълнява чак до края, по подходящ начин в призвание към девичество” [17].
Тайната на Божието майчинство на Мария е в пълния смисъл на тази дума тайната на Нейния живот. „Така сякаш удължавайки това майчинство, което със силата на Свети Дух му дава живот, Христос преди своята смърт поверява на Мария, винаги Девица, нов вид майчинство – духовно и всеобщо – към всички хора” [18]. На Голгота прокламацията на новото майчинство на Мария, става част от изпълнението на Жертвата на Изкуплението. Йоан, получава лично от Спасителя Мария за Майка– Per Iesum ad Mariam (Чрез Исус към Мария). Според Йоан Павел II, тази заглавна формула може да се приеме, че като разпнат Спасителят желае да даде Своята Майка за наша Майка. Следователно по Негова воля сме марийни в егзистенциален смисъл [19].
В този контекст Папата подчертава доктрината за посредничеството на Мария. По този начин интерпретира това посредничество на Мария в рамките на Нейното посланичество: „Наистина посредничеството на Мария е тясно свързано с Нейното Майчинство, притежава специфично майчински характер, който я отличава от посредничеството на другите сътворени същества, които по различен начин, но винаги подчинен, участват в единственото посредничество на Христос. Посредничеството на Мария е също посредничество чрез участие. Тъй като никое „създание не може никога да бъде поставено наравно с Въплътеното Слово и Изкупителя, едновременно „единственото посредничество на Изкупителя не изключва, а подбужда в създанията разнообразно съвместно действие, произхождащо от участие в един извор”. И така „единствено добрината на Бога по различен начин се излива реално в създанията” [20].
Мария е тип на Църквата – модел, пример, който жадува да се пресътвори [21]. Основна разлика между Мария и Църквата е тази, че Мария е един човек, а Църквата е народ. Мария не е в Църквата прототип на йерархична власт, а образец на духовна възприемчивост и отговорност спрямо влиянието на благодатта, която оживява вътрешния живот на Мистичното Тяло [22].
Обобщавайки можем да кажем, че според Йоан Павел II Божията благодат в живота на Мария е лична, приготвяща я за приемането на великия план на Бога в Нейния живот. Божията благодат я прави способна да реализира най-добре своето призвание, като жена, Майка и личност. Благодарение на Божията благодат Бог създава в нея образ на идеалната личност, не изключвайки при това нейната свобода. Мария е образ на народа – поклонник вървящ към Бога, Тя е образ на Пресвятата Троица, а също образ на всички вярващи. Богатството на личността на Мария забелязваме в нейните дела в историята на Спасението. В светлината на учението на Йоан Павел II, Божията Майка желае днес от всеки от нас лично посвещаване на Нейното Сърце, за да можем в нашия живот да извършим такива дела, каквито Тя в своя и да бъдем достойни да придобием Царството на Нейния Син, което Той е приготвил за нас.
О. Венцислав Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
[1] J. Królikowski, Maryja w pamięci Kościoła, Wydawnictwo Biblos, Tarnów 2014, с. 68-70.
[2] Giovani Paolo II, Con Maria entriamo nella luce di Dio, „Avvenire” 23 X 1979, с. 3
[3] I. Krysiak, Mariologia personalistyczna – wykład na Kolbianum – Niepokalanów. Prezentacja z dnia 6.10.2020., slajd 2, 39.
[4] Ibidem, slajd 9, 39.
[5] E. Cardenas, Trudności na modlitwie różańcowej św. Teresy od Dzieciątka Jezus w świetle Listu Apostolskiego „Rosarium Virginis Mariae”, [в:] T. Siudy, W. Życiński (ред.), Odkywanie Różańca. Materiały z sympozjum mariologicznego Kraków, 24-25.05.2003, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 2003, с. 85.
[6] I. Krysiak, Mariologia personalistyczna…, op.cit., slajd 13, 39.
[7] K. Guzowski, Personalizm jako perspektywa mariologii Jana Pawła II, [в:] Salvatoris Mater, 5 (2003) н-р 3, с. 60.
[8] Jan Paweł II, List apostolski „Rosarium Virginis Mariae”, 11-24.
[9] Katechezy Ojca świętego Jana Pawła II. Maryja, s. 158-159, cyt. za: M. Chmielewski, Duchowość Maryjna według Jana Pawła II, Roczniki Teologii Duchowości, Tom 2 (57) – 2010, с. 57; L. Melotti, Maryja, Matką żyjących, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1993, с. 225. Вж. I. Krysiak, Mariologia personalistyczna…, op.cit., slajd 14, 39.
[10] List Ojca Świętego Jana Pawła II do Episkopatu Kościoła Katolickiego na 1600 rocznicę I Soboru Konstantynopolitańskiego i na 1550 rocznicę Soboru Efeskiego, „L’Osservatore Romano”, 2-3.01.1981; изд. пол. 2 (1981) н-р. 1, 4.
[11] K. Guzowski, Personalizm…, op.cit., с. 64.
[12] I. Krysiak, Wykład z Mariologii…, op.cit., slajd 13, 39.
[13] Redemptoris Mater, 39.
[14] Redemptoris Mater, 46.
[15] J. Królikowski, Maryja w pamięci…, op.cit., с. 71; L.S. Grodzki, Z Matką zawierzenia, Wydawnictwo Formacja, Warszawa 1991, с. 188.
[16] K. Guzowski, Personalizm…, op.cit., с. 75.
[17] Redemptoris Mater, 39.
[18] Jan Paweł II, List apostolski „Salvifici doloris”, 26.
[19] S.C. Napiórkowski, Per Iesum ad Mariam. Interpretacja wypowiedzi Jana Pawła II, [в:] S.C. Napiórkowski, K. Pek (ред.), Przez Jezusa do Maryi. Materiały z sympozjum mariologicznego zorganizowanego przez Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Licheń, 26-27 października 2001 roku, Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Częstochowa 2002, с.10.
[20] Redemptoris Mater, 38.
[21] Redemptoris Mater, 1.
[22] L. Melotti, Maryja…, op.cit., с. 208.
