България е преминала през трудни времена в своята история – 500 години под турско робство, а от 1945 г. на комунистическия режим – преживява големи гонения на християните. В резултат на репресиите много християни е трябвало да напуснат страната, докато тези, които са останали, били хвърлени в затвора, измъчвани или убити. Един от тях е Винценти Евгений Босилков, епископ на епархията „Никополис ад Иструм“ в Северна България, убит от комунистическите власти през 1952 г.
Папа Йоан Павел II го обявява за блажен през 1998 г. Името на Босилков е вписано като първо в списъка на мъчениците на комунистическия режим в Европа. Целта на статията е да представи личността на Богородица в богословието на блажения еп. Евгений Босилков и в живота му. Първо ще бъде представена ролята на Богородица в живота му, а след това ще бъде посочено основното мариологично съдържание на пастирските писма. В годините 1947–1952 г. е епископ на северната епархия.
Винценти е кръщелното име на бл. Евгений Босилков. След като влиза в послушничеството при пасионистите в Ере (Белгия), той приема името Евгений на Пресветото Сърце Исусово. Оттам нататък, през живота и смъртта до издигането до олтарите, се използва това име. Преподобният епископ Босилков е известен в България като Евгений и това име се споменава в литургията. Той написва седем пастирски писма до духовенството и вярващите от своята епархия. Във всяко от тези писма и особено в предпоследното – шестото, се вижда каква любов изпитва към Майката на Спасителя и се уповава на нейната грижа за поверената му Църква и българския народ.
Темите, които се отнасят към Дева Мария се появяват в четирите пастирски писма на епископа и ще бъдат източник на анализ и размисъл. От съдържанието на тези писма разпознаваме блаженият епископ преди всичко като мъдър и смел пастир, грижовен баща и надежден водач.
Бл. Евгений Босилков е малко известен на света, затова седемдесетата годишнина от мъченическата смърт на този велик Христов свидетел е особена мотивация да покажем красивите черти на човек, който в много трудни времена в поверената му епархия и в своята страна, защитава божиите и човешките права. Актуалното състояние на литературния казус по въпросите, които ще бъдат обсъждани, е незначително. Анализирайки пастирските писма, от тях е възможно да се извлекат определени насоки и доктринални мисли относно Богородица, които съдържат логичен и ортодоксален, а същевременно много прозрачен смисъл.
Цялото житие на бл. Евгений Босилков е изпълнено с любов към Христос и Неговата Майка. Той е човек с дълбока и твърда вяра, който пред лицето на смъртта засвидетелствува своята принадлежност към Христос и към Църквата, поверявайки съдбата си на Божията Майка, към която изпитва особена почит и преданост. Той твърдо вярва, че както кръвта на мъчениците, така и следите от неговата мъченическа кръв ще принесат благословен плод за цялата Христова Църква и особено за Църквата в България. От омраза към Бога и католическата църква, след несправедлив съдебен процес, той е разстрелян в софийския затвор по заповед на самия Сталин.
Бл. Евгений се ражда на 16 ноември 1900 г. в село Белене на Дунав (сега град с около 7000 жители). На рождения си ден родителите му го кръщават Винценти. Един ден, докато си играе, се отдалечава от майка си, подхлъзва се и пада във водите на Дунава. Започва да плаче силно и да вика за помощ. Като чува това, майка му веднага хуква към сина си, за да го спаси. В същото време, с голямо доверие, тя моли Божията майка за помощ. Въпреки че водите на Дунава поглъщат детето, по чудо то се спасява. Майката на момчето благодари на Бог и Пресвета Богородица за спасението на сина й и обещава, че ще го предаде в изключителна служба на Бога, Църквата и хората. След като открива своето религиозно и свещеническо призвание, през 1911 г. Евгений постъпва в семинарията на отците Пасионисти в с. Ореш (България). През 1913 г. е преместен за по-нататъшно духовно образование в Русе, след което продължава обучението си в Кортрайх (Белгия) и Мук (Холандия). Ръкоположен е за свещеник на 26 юли 1926 г. в Катедралния храм в Русе от еп. Дамян Тийлен. След това го изпращат в Италия, в Папския източен институт в Рим, където защитава докторска дисертация на тема: „За съединението на България с Римската църква през първата половина на XIII век”. На 2 януари 1932 г. придобива докторска степен по богословие, след което се завръща в България, където служи като епископски секретар. След смъртта на еп. Дамян Теелен (6 август 1946 г.) Евгений Босилков е назначен от Светия престол за апостолически администратор на северната епархия на България.
На 7 октомври 1947 г. го ръкополагат за епископ в катедралния храм в Русе. На 16 юли 1952 г. е арестуван от полицията във вила на връх Люлин край София. Той и други задържани свещеници са обвинени в участие в нелегална католическа организация и в шпионаж. Процесът започва на 20 септември 1952 г. в София, а присъдата е прочетена на 3 октомври. Разстрелян е в нощта на 11 ноември 1952 г. в 22.30 часа в двора на Централния затвор в София. И до днес не се знае къде е погребано тялото му.
Папа Пий XII в своята енциклика „Orientales Ecclesias“ от 15 декември 1952 г. отправя топло послание към целия свят и подчертава, че преследването на българската нация от комунистическата система и осъждането на смърт чрез екзекуцията на епископ Босилков имат един мотив: омраза към вярата и особено към католическата църква. Две години по-късно същият папа провъзгласява 1954 г. за година посветена на Дева Мария за цялата католическа църква. Епископ Босилков е беатифициран на 15 март 1998 г. от папа Йоан Павел II в базиликата Свети Петър в Рим. Той е първият мъченик на комунистическия режим в Източна Европа, обявен за блажен от Църквата. През 2008 г. с протокол на Конгрегацията за каузите на светиите е провъзгласен за покровител на Никополската епархия (Nicopolis ad Istrum) в България.
Бл. Босилков в първото си пастирско писмо показва и представя Мария като цялостен и съвършен образец на семейството. Винаги, когато сме близо до Бога, следвайки примера на Мария, служеща на семейството и света, ние сме силни с Бога и в безопасност, водени от Провидението. Дори когато възникнат трудности и проблеми, Бог идва при нас във всяко наше страдание, за да ни утеши, да ни помогне със Своята благодат и да ни благослови.
Днес особено „светът се нуждае от модел на идеално семейство, в което бащата работи по модела на св. Йосиф, майката обича и се грижи за къщата, както Мария се грижи за къщата в Назарет, а децата са подчинени на родителите си, както Исус Христос в Назарет е подчинен на Мария и Йосиф”. Тя се явява като ярък пример, който подсказва как всеки човек трябва да изпълнява задълженията си: у дома, в училище, на работното място, на улицата или на полето. Тя е за нас ярък пример и образец на християнския живот. Чрез ежедневието си в семейния си дом в Назарет Дева Мария учи всеки един от нас как да служим с любов на Бога и хората.
Тя, Непорочната, изцяло отдадена на своя Господ, се застъпва пред Бога за всеки, който й поверява живота и делата си. Милосърдният и добър Бог, на когото Тя представя нашите молби, няма да й откаже нищо. Той дарява и благославя всички, които безкрайно се посвещават на нейната майчинска закрила и възлагат цялата си надежда на нея. В образа на Богородица, според учението на бл. епископ Евгений Босилков, виждаме жена, изцяло отдадена на Бог и човека, служеща му с голямо смирение. Иконата на жената Мария, нежна и винаги внимателна в действията си, е прекрасен модел за всички жени: майки, момичета и възрастни.
Затова чрез медитация всеки човек може да се доближи до нейното майчино сърце, изпълнено с доброта и любов. Тя може да ни научи на състрадание към всяко човешко същество, чувствителност, загриженост при изпълнение на задълженията на държавата, твърдост, готовност и смелост при приемане на страданието. Мария е образ на смела и силна жена, устремена и потопена в Бога, нейния Господ и Създател. В сърцето й няма място за преструвки или страх. Целият й живот е изпълнен с ентусиазъм и радост, смирение и искреност. Ето защо човек не може да остане безразличен към това прекрасно свидетелство за живота на смирената Служителка на Господа и наша Майка. По време на срещата с нея в молитва сърцата на хората се преобразяват, особено на младите, които търсят своето призвание.
Майката, грижейки се за всички ни, същевременно напомня на света често забравяните истини за Бога и за съдбата на всеки от нас да живее с Бога във вечността. В нейното училище се учим на смирение да слушаме гласа на Бог и да служим на ближния, което трябва да характеризира всеки ученик на Христос.
Не е лесно да се говори за Мария, защото тя е толкова безупречна, чиста, свята и в същото време надхвърля света на нашето човешко познание. От човешка гледна точка Мария не направи нищо, за да се отличи от другите жени от онова време. Въпреки това, голямата разлика, която разделя Мария и я поставя над всички други жени е това, което Бог е направил за нея, в нея и чрез нея. Преди векове Бог е предвидил и е пожелал Въплъщението на Своя Син и това Въплъщение е извършено чрез Мария. Смирената Слугиня Господня. Авторът на пастирски писма поставя фундаментален въпрос за ролята на Божията майка: какво я е направило толкова обичана от самия Господ още преди сътворението на света и благословена с Неговото особено благословение?
Ключът към тази мистерия със сигурност е отговорът на Дева Мария към Архангел Гавриил по време на Благовещението: „Ето, аз съм слугиня Господня, нека ми бъде според думата ти” (Лука 1:38). Тези думи хвърлят пълна светлина и показват в какво душевно състояние е била Света Богородица, същевременно звучат като безусловна отдаденост и посвещение, показани на Господ, сега и във вечността. „Мария знае, че благодарение на Божията благодат нейната воля е чисто отражение на Божията воля. С отговора «Да» на Благовещението Тя изразява съгласието си да бъде вярна слугиня на Господа и пожелава всичко да бъде само по Божията воля”.
Пресвета Дева Мария, смирената Служителка на Господа, вярната Невеста на Светия Дух, целомъдрената Майка на Божия Син, чрез своето смирено, щедро и пълно предоставяне на разположение на Божия план, приема напълно и безрезервно волята на създателят, прави всичко от любов към Бога и в пълна свобода. Днес, в такъв бурен и често изгубен свят, са необходими мълчание и тишина, за да се слуша внимателно Божия глас, следвайки примера на Мария.
Тогава по Божията благодат човекът става безкористен, щедър и служението му носи благословени плодове на цялото човечество. Ние, като деца, поверени й от самия Христос, се надяваме и вярваме, че като я приемем за наша Майка и Царица, ще я срещнем и в момента на нашето преминаване в дома на Отца.
Като млад епископ, на съзнателно избрания ден 8 декември, на тържеството на Непорочното Зачатие на Пресвета Богородица, той подписва второто си пастирско послание (първото е написал като апостолически викарий) и се обръща към поверените му верни. Дева Мария е много важна личност в неговия живот: учител и водач в ръководенето на малкото му стадо – епархията. Нашата Пресвета Майка, чрез своята смирена, щедра и пълна готовност за Божия план, е ясен знак и пример за всеки християнин в неговото призвание. Тя придружава с майчина любов новоизбрания епископ. Успение Богородично е гаранция за бъдещето и показва съдба, запазена за всички Божии деца преди сътворението на света. Популярността, която Босилков печели толкова бързо сред своите верни и в целия български народ, не може да не привлича вниманието на комунистическата власт, която го следи внимателно и щателно от самото начало. Те го виждат като силен и решителен лидер, който се бори срещу антирелигиозната пропаганда.
Мария е тази, която най-добре разбира своя Син. В сърцето си Тя размишлява върху Добрата новина, която той провъзгласява, в блаженствата на планината и се обединява с него в смъртта му на кръста и в мистерията на възкресението. Предвид всичко това, Тя изразява готовността си да бъде Слугиня Господня. Тя реализира плана на своя Син, първо в сърцето си, а след това и в живота си.
Когато погледнем Мария с телесните си очи, ние виждаме в нея само майката на един разпнат, виждаме една тъжна жена, оплакваща детето си. Може би дори ни е жал за нея, че е преминава през различни болезнени преживявания и трудности. Мария преживява арестуването на своя Син, смъртната присъда, кръстния път и смъртта на кръста. Сърцето на Дева Мария е прободено с меч, както е предречено от Симон. Малко по малко Тя върви редом с Исус, страдайки с него всеки ден, преживявайки страстта и смъртта му със своя Син. Въпреки това „очите на нашата вяра съзират и намират в нея Слугата на Господа, верния сътрудник на Месията, героично състрадателен към Милосърдния Изкупител“.
Бл. Евгений показва колко тясно е свързан животът на Мария с живота и мисията на Христос, особено с Неговото страдание. Тя не може да направи нищо за своя Син, за да го спаси от страданието. Остава с него до края, състрадателна към болката и агонията на Исус. Изглежда, че Тя е неразделен участник във всички болезнени мистерии на Христос. Виждаме я като неразделен спътник в неговата победа над Сатаната, греха и смъртта.
Мария е първия лъч на спасението. Епископ Евгений живее преди Втория Ватикански събор и не може да знае за неговото учение. Въпреки това виждаме солидни теологични познания в него. Задълбочавайки се в посланието на отците на Църквата и следвайки мисълта, че Мария е най-великото и съвършено творение, излязло от ръцете на Бога, епископът учи, че Тя е първият и изпълнен с надежда лъч на спасение, след грехопадението на нашите първи родители. Ние знаем как Църквата нарича Дева Мария, а именно: „Звезда утринна“, „Звезда морска“, „Зора“, което в мариологията имат дълбок богословски смисъл. Следвайки святоотеческото учение, Мария е тази, която отваря и показва на света пътя към спасението и светлината на живота и в същото време, благодарение на своята готовност, отваря вратите на нашия свят за Бога. Също така в своето учение папа Йоан Павел II, позовавайки се на Lumen Gentium, ще каже, че Мария е „жената на вярата“, която практикува послушанието на вярата и дава пример за това „поклонение на вярата“ и е първата от вярващите.
Благодарение на предназначението за нея от Бога, спасена от първородния грях чрез Непорочното си Зачатие, Майката на Господ побеждава Сатаната. Бл. Евгений Босилков по примера на съдбата на Мария, показва съдбата на всеки християнин и изтъква пълноценната връзка между душата и тялото. Християнинът трябва да се стреми да бъде ръководен като Дева Мария от Божията воля и всеки ден да се обръща към нея с доверие и любов. Догмата за Успение на Пресвета Богородица винаги е била жива в сърцата на вярващите. Тържественото провъзгласяване на тази истина от папа Пий XII укрепва вярата на Божия народ, изпълва сърцата с радост и ги насърчава да упражняват преданост към Майката на Господ. Успение Богородично е печатът на нейната победа над греха и смъртта. Тя е прехода между стария и новия Божи народ, Новата Ева, Майката на Този, който смазва главата на змията, новия живот на зараждащата се Църква и следователно духовната Майка на вярващите и Царицата на небето и земята.
В молитвата „Акт на посвещение на Дева Мария Успение Богородично“ епископът изповядва гореща вяра и се моли сърдечно и синовно на Божията Майка, от нея необходимите благодеяния в неговото пастирско служение. Той я моли за светлина, благословия и подкрепа във всяка кризисна ситуация. На нея той поверява своя земен път и предстоящата мъченическа смърт. Много нишки в текста намират основата си в молитвата към Дева Мария на „Мемораре“, приписвана на св. Бернар от Клерво. Последните думи на „Актът на самопосвещението на Успение Богородично“ са буквално взети от антифона в чест на Пресвета Богородица „Salve Regina“, приписван на св. Херман от Райхенау. Мария е представена като тази, която първа принася плода на утробата си, Исус Христос, като жертва за греховете на човечеството. Днес Тя служи на всяко човешко същество, ходатайства за всеки един от нас, нашите семейства, за да бъде вярата ни пълна, надеждата ни силна, а любовта искрена и плодотворна.
Бл. Евгений обича Църквата, винаги е предан и послушен на Светия отец. През 1948 г. заминава за Италия за частна аудиенция при папа Пий XII. Блаженият епископ много добре знае, че само с човешки сили, пред толкова много задачи и заплахи от страна на противниците на Църквата, не може да направи нищо. Ето защо той поверява всички проблеми на добрия Бог чрез Мария. Въпреки огромните задачи, той посвещава много време на молитва, моли броеницата всеки ден и се опитва да следва добродетелите на Божията Майка възможно най-близо. Един ден той е видян да се моли в базиликата Санта Мария Маджоре. Тогава той иска от Скръбната Майка благодатта на мъченичеството: „Аз съм пастир на моето стадо. Много страдам, когато виждам моите свещеници и верни всеки ден да бъдат изложени на обиди и враждебност от страна на враговете на Църквата. Връщам се в България, но ще срещна смъртта си. Моля те да ме направиш достоен за мъченичество”.
До последния миг епископ Евгений носи в сърцето си образа на Богородица – тази, благодарение на която не се удавя в Дунава; благодарение на която преживява най-големите трудности в живота си; тази, на която посвещава своите близки и накрая, в часа на мъченичеството, предава последните си мигове в нейните майчински ръце. За нас бл. Евгений е пример за силна вяра и дух на молитвата. Той предвижда голямо бъдеще за Католическата църква в България, което ще дойде с помощта на Дева Мария. В проповедта си на беатификационната Света литургия Йоан Павел II нарича блажения „безстрашен свидетел на Христовия кръст, една от многото жертви на атеистичния комунизъм, който даде живота си за Христовата вяра […]. Той е светъл пример, извор на смелост, упование и апостолски ентусиазъм за всички християни в България”.
В размишлението преди молитвата Ангел Господен папата обръща внимание на мариологичнияя аспект на живота и смъртта на този мъченик: „Целият живот на Евгений Босилков, изпълнен с вяра, епископ и мъченик, беше проникнат от смирена и покорна привързаност към Христовата майка“. В моменти на много болезнено изпитание той пише за добротата на Мария и нейната огромна способност да страда: „Наистина е невъзможно да останем безразлични към голямата нежност и чистота на Девата, към голямата любов и саможертва на Майката, към търпението и покорство на тази скръбна жена!“
В последното си пастирско писмо до вярващите, непосредствено преди смъртта си и в самия Акт на посвещението, епископ Босилков призовава Мария да помага и ходатайства пред Бога. Тя, която „е с тяло и душа на небето… напътства и помага на всеки от нас по време на нашето земно поклонение“. За нас е благотворно да опознаем Божията Майка в молитва и имайки предвид нейните черти, да следваме пътя на Исус. Тя върви пред нас и ни показва пътя, а също така е и светлина по пътя към Отца. Човечеството трябва да я последва по пътя на любовта и надеждата, за да достигне целта на небето. Победата на Богородица и провъзгласяването й за Царица на небето и земята е доказателство, че животът ни, макар понякога да изглежда мрачен и тъжен, си струва да живеем с радост и доверие в застъпничеството на Мария, защото знаем накъде отиваме.
Небесната Майка не може да остане безразлична към човешката съдба. Тя гледа с майчина любов на „нашето нещастие и мъка, на нашите борби и слабости и се усмихва в лицето на радостта и победата в живота на нейните деца”. Животът в интимност с Дева Мария е велик.
Молитвата към Пресветата е радост за всеки вярващ, това е царският път към Бога. Заедно с нея и в нея ние вкусваме от неизчерпаемото богатство на сърцето на Спасителя. Не можем истински да обичаме Христос, без да обичаме Неговата Майка и всички, които Христос е обичал. Мария ни въвежда в тайната на Църквата. Блаженият Евгений, усещайки своята съдба и съдбата на Католическата църква в България, моли по особен начин Богородица за подкрепа и застъпничество от небето: „И ние, потънали в мрака в тази долина на сълзите, очакваме от Тебе просветление, благословение и утеха в нашето житейско робство и защита за Църквата и нашата мила родина”.
Първо, от анализа на пастирските писма на бл. епископ Евгений Босилков показва, че Мария е заемала специално място в неговия живот и пасторална дейност. Присъствието на Мария за бл. Босилков не е нещо второстепенно, а съществено. От началото на живота му Мария му проправя пътя към светостта, учи го да бъде готов да свидетелства и той, като малко дете, вярно й служи. Второ, бл. пастир показва същностните качества на Света Богородица и дава практически насоки за живота. В „Акта на собственото си посвещение на Дева Мария – Успение Богородично“ епископът поверява не само себе си, но и всички онези, които са изправени пред изпитанието на верността в лицето на преследването.
Съдържанието на статията е аналитичен отговор на поставения проблем. Дискутираната тема е съдържателно важна и много актуална поради седемдесетата годишнина от мъченическата смърт на епископ Евгений Босилков. Това е първото богословско изследване на титулярната проблематика за този български блажен, което доказва новостта на разглеждания въпрос. Авторът се надява, вярата на бл. Евгений да открие, както на българският народ, така и жителите на други страни да опознаят по-добре дълбочината и богатството на духовността и богословската рефлексия на балканския мъченик и неговото уникално място в историята.
Публикувано в „Ateneum kapłańskie”
178(2022), z. 3(679), s. 551–562
РЕЗЮМЕ
В живота и учението на бл. епископ Евгений Богородица заема особено и изключително място. Като мъдър и смел свещеник, грижовен баща и надежден лидер, той поверява живота си на Мария и по особен начин мъченическата си смърт, която претърпява в резултат на несправедливата присъда на комунистическо-сталинската система. Блаженият епископ днес е пример за Църквата за силна вяра и молитвен дух. Поставяйки се в ръцете на Дева Мария, той се поверява на нейната майчина закрила, както бъдещето на Католическата църква в България. В учението си показва Мария като образец на семеен живот и икона на съвършена жена, като водач в пастирската работа, като сътрудничка на Христос, готова за страдание и като първия лъч на спасение. Несъмнено този безстрашен Христов свидетел, гледащ на Мария като на победителка на греха, злото и неправдата, става пример за непоклатима вяра и благочестие и вдъхновява много наши съвременници да защитават Божиите и човешките права.
Ключови думи:
Босилков Евгений, мъченик, пастирски писма, Богородица, лъч на спасение, икона на жена, акт на посвещение.
SUMMARY
In the life and teaching of Blessed Bishop Eugene Bosilkov the Mother of God occupies a special and unique place. As a wise and courageous priest, a caring father and a reliable leader, he entrusted his life to Mary, and in a special way his martyrdom, which he suffered as a result of the unjust verdict of the communist Stalinist system. The Blessed Bishop is an example of strong faith and a spirit of prayer for the Church today. By entrusting himself into the hands of Mary, he also entrusted to her maternal care the future of the Catholic Church in Bulgaria. In his teaching, he shows Mary as enabling him to face a martyr death, as the model of family life and the icon of the perfect woman, as the guide in pastoral ministry, as the co-worker of Christ, ready to suffer and as the first ray of salvation. Undoubtedly, this fearless witness of Christ, looking at Mary as the conqueror of sin, evil and injustice, became an example of steadfast faith and devotion and inspired many of his contemporaries to defend the rights of God and human rights. Key words: Bosilkov Eugene, martyr, pastoral letters, Mother of God, ray of salvation, female icon, act of devotion.
БИБЛИОГРАФИЯ
Jan Paweł II, Rozważanie przed modlitwą Anioł Pański Maryja była ich matką, 15 III 1998, https://opoka.org.pl/biblioteka/w/wp/jan_pawel_ii/modlitwy/ap_15031998. html [21.11.2021].
Йоан Павел II, Беатификация на монс. Евгений Босилков. Проповед, базилика „Св. Петър, Рим, 15 III 1998, http://bosilkov.com/bg/svetilishte/propoved-na- -papa-yoan-pavel-ii-161 [4.12.2021].
Jan Paweł II, List apostolski Rosarium Virginis Mariae, 16 X 2002.
Конгрегация на Казусите на светците, Никополски или урбаниански църковен процес по канонизиране и обявяване за мъченическа смъртта на божия раб Евгений Босилков, пасионист, епископ на Никополската епархия в България, убит, заради вярата си (†1952 г.). Становище на Светия Престол (прев. Г. Георгиев), Рим 1993.
Христов П., Пасторално писмо за 100-год. от рождението на бл. Евгений Босилков, мъченик за вярата, Католическа Никополска епархия, Русе 11.11.2000.
Босилков Е.: Първо писмо: Завръщане към източниците, 25 I 1947, в: Пасторални писма на блажения Мъченик Евгений Босликов – Никополски епископ, Плевен 2002. Второ писмо: Апостол на истината…
