1-ви януари 2023 година
Никой не може да се спаси съвсем сам.
Започваме отново след Covid-19, за да прокараме заедно пътищата на мира
«А за времето и часа, братя, не се нуждаете да ви се пише, защото вие сами добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец» (1 Сол 5,1-2).
- С тези думи Апостол Павел приканваше общността на Солун да остане в очакване за срещата с Господ, като е здраво стъпала на земята и с отворено сърце, способна да погледне внимателно към реалността и събитията от историята. Ето защо, дори ако събитията в нашето съществуване изглеждат трагични и се усещаме тласкани в мрачния и мъчителен тунел на неправдата и страданието, то ние сме призвани да запазим сърцата си отворени за надеждата, като се уповаваме в Бога, чието присъствие ни придружава с нежност, и ни подкрепя в нашата немощ, но преди всичко направлява нашия път. Затова Свети Павел непрекъснато насърчава общността да бди, търсейки отново доброто, правдата и истината: «И тъй, нека не спим, както другите, но да бъдем будни и трезви» (5, 6). Това е покана да останем будни, да не се заключваме в страх, страдание или примирение, да не се поддаваме на развлечението, да не се обезсърчаваме, но напротив да бъдем като стражи, способни да бдят и да доловят първите проблясъци на зората, особено в най-мрачните часове.
2. Пандемията Covid-19 ни потопи в мрака, дестабилизирайки нашия обикновен живот, разстройвайки нашите планове и преобръщайки нашите навици, нарушавайки привидното спокойствие на обществата, дори на най-привилегированите, причинявайки смъртта на много от нашите братя и сестри.
Попаднал във вихъра на непредвидените предизвикателства и в ситуация, която не беше много ясна, дори от научна гледна точка, светът на здравето се мобилизира, за да облекчи болката на много хора и да се опита да я излекува, точно, както политическите власти, които от своя страна трябваше да предприемат важни мерки за организацията и управлението на извънредните ситуации.
В допълнение към физическите прояви, Covid-19 причиняваше, понякога и в дългосрочен план, общо неразположение, което нарастваше в сърцата на много хора и семейства. То оставаше значими последици за дълъг период от време, подхранвани от продължителните периоди на изолация и различни ограничения на свободата.
Освен това не можем да забравим как пандемията засегна някои чувствителни аспекти на социалния и икономическия ред, изваждайки наяве противоречия и неравенства. Тя застраши сигурността на работата на много хора и задълбочи все по-разпространяващата се в нашите общества – самота, особено тази на най-уязвимите и на бедните хора. Да помислим например за милионите нелегални работници в много райони по света, които останаха без работа и без никаква подкрепа по време на затварянето.
Отделните индивиди и обществото рядко постигат напредък в ситуации, пораждащи такъв усет за разруха и горчивина: а това отслаби усилията положени за мир и провокира социални конфликти, разочарования и всички видове насилие. В този смисъл пандемията изглежда преобърна дори най-спокойните части на нашия свят, изкарвайки наяве безброй слабости.
3. След три години, дойде часа, да отделим време, да се запитаме, да се научим, да израснем и да позволим да бъдем преобразени, както индивидуално така и като общност; привилегировано време да се подготвим за „деня Господен”. Вече имах повод да заявя няколко пъти, че никога не излизаме едни и същи от кризисните моменти: излизаме или по-добри или по-лоши. Днес сме призовани да се запитаме: какво научихме от тази пандемична ситуация? По какви нови пътища трябва ние да поемем, за да се оттървем от оковите на старите си навици, за да бъдем по-добре подготвени, за да се осмелим за новостите? Какви знаци за живот и надежда можем да доловим, за да продължим напред и да се опитаме да направим нашия свят по-добро място?
След като се докоснахме до немощта, която характеризира човешката реалност, както и нашето лично съществуване, ние можем да заявим с увереност, че най-големия урок, който ни завеща Covid-19 е осъзнаването, че всички ние се нуждаем едни от други, че нашето най-голямо съкровище, а също и най-крехкото, е човешкото братство основано върху нашето общо божествено осиновяване и че никой не може да се спаси съвсем сам. Ето защо е наложително да потърсим отново и да насърчаваме заедно универсалните стойности, които бележат пътя на това човешкко братство. Научихме също, че доверието в прогреса, технологиите и последиците от глобализацията не само е било прекомерно, но и се е превърнало в индивидуалистична и идолопоклонническа отрова, заплашваща желаната гаранция за правда, съгласие и мир. В нашия прекалено забързан свят, генералните проблеми на небалансираност, неправда, бедност и маргинализация, много често подхранват безредици и конфликти и пораждат насилия и дори войни.
Докато от една страта пандемията извади всичко това наяве, от друга страна ние направихме позитивни открития: благотворно завръщане към смирението, намаляване на потребителските претенции, обновеният смисъл на чувството за солидарност, който ни подтиква да излезем от своя егоизъм, за да се отворим към страданието на другите и техните нужди, един ангажимент, който понякога наистина е героичен, ангажираността на толкова много хора, които са се посветили, за да могат всички по-добре да преодолеят драмата на извънредната ситуация.
Този опит доведе до по-силно осъзнаване, което приканва всички, народи и нации, да поставят отново в центъра думата „заедно”. Наистина, именно заедно в братство и солидарност, ние изграждаме мира, гарантираме справедливостта и преодоляваме най-болезнените събития. Действително най- ефикасните отговори на пандемията бяха тези, при които социалните групи, частните и обществените институции, международните организации се обединиха, за да се изправят заедно отново пред предизвикателството, оставяйки настрана личните си интереси. Само мирът роден в братска и безкористна любов –може да помогне да преодолеем лични, социални и световни кризи.
4. В същото време, в момента, в който си позволихме да се надяваме, че най-лошото в мрака на пандемията беше преодоляно, едно ужасно ново бедствие се стовари върху човечеството. Станахме свидетели на появата на друг бич: още една война, отчасти сравнима с Covid-19, но въпреки това мотивирана от погрешни човешки избори. Войната в Украйна покосява невинни жертви и разпространява несигурност, не само за тези, които са пряко засегнати, но и за целия свят, по широко разпространен и безразборен начин, включително за всички онези, които са на хиляди километри разстояние и страдат от страничните въздействия – достатъчно е да помислим за проблемите с пшеницата и цената на горивата.
Това със сигурност не е времето след Covid пандемията, на което се надявахме или което очаквахме. В действителност тази война, като всички други широко разпространени конфликти по света, е едно поражение за цялото човечество, а не само за пряко замесените страни. Въпреки че бе открита ваксина срещу Covid-19, все още не са намерени адекватни решения за войната. Вирусът на войната е със сигурност е по-труден за побеждаване, от тези които атакуват човешкия организъм, защото не идва отвън, а отвътре от човешкото сърце, покварено от греха (виж Евангелието на Марко 7, 17-23).
5. И така какво се иска от нас да направим? Първо да оставим да се промени сърцето от неотложността, която сме изпитали, т.е. да позволим на Бог чрез този исторически момент да преобрази обичайните ни критерии за тълкуване на света и реалността. Вече не можем да мислим само за запазване на пространството на нашите лични или национални интереси, а трябва да мислим за тях в светлината на общото благо, с чувство за общност, т.е. като едно „ние“ отворено към универсалното братство. Ние не можем да продължим да защитаваме само себе си, но вече е време да се ангажираме всички, за да излекуваме нашето общество и нашата планета, създавайки основите на един по-справедлив и по-миролюбив свят, ефективно ангажиран да следва доброто, което е наистина общо.
За да постигнем това и да заживеем по-добре след извънредната ситуация на Covid-19, ние не можем повече да пренебрегваме един основен факт: многобройните морални, социални, политически и икономически кризи, които преживяваме – са взаимосвързани. Това, което смятаме за индивидуални проблеми са всъщност причини или последици на едните от другите. Ние сме призвани да се изправим пред предизвикателствата на нашия свят с отговорност и състрадание. Трябва да преразгледаме въпроса за осигуряването на общественото здраве за всички; да насърчаваме действия за мир, за да сложим край на конфликтите и войните, които продължават да вземат жертви и да причиняват бедност. Конкретно да поемем грижата за нашия общ дом и да прилагаме на практика ясни и ефективни мерки, за да се борим с климатичните промени, да се борим с вируса на неравенството и да осигурим храна и достоен труд за всички, подкрепяйки онези, които нямат дори минимална заплата и се намират в големи затруднения. Наранява ни и скандалът на народите страдащи от глад. Ние трябва да развием с подходящи политики приемането и интеграцията, особено на мигрантите и онези, които живеят като отхвърлени в нашите общества. Само когато се раздаваме в тези ситуации с безкористно желание вдъхновено от необятната милосърдна Божия любов, ние ще можем да изградим един нов свят и да допринесем за изграждането на Божието Царство, което е Царство на любов, правда и мир.
Като споделям тези размишления, се надявам, че през новата година можем да вървим заедно, съхранявайки и ценейки това, на което историята може да ни научи. Поднасям своите най-добри пожелания на държавните и правителствените ръководители, на Отговорниците на международни организации на Лидерите на различните религии. На всички мъже и жени с добра воля им пожелавам да изграждат ден след ден, като миротворци една добра година! Нека Непорочната Мария, Майка на Исус и Царица на Мира да се застъпва за нас и за целия свят.
От Ватикана, 8 декември 2022
Папа Франциск
Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana
