Без съмнение Божията Майка участва и заема специално място в живота на всеки верен във всемирната Църква. В течение на вековете са правени опити и те продължават, за да се определи Нейната роля в Божия план на спасението. Цел на тази работа е опит за анализ на проблема за смъртта на Божията Майка. При формулирането на текста се приема изясняващия принцип, опиращ се на теологичната рефлексия за смъртта на Богородица. Днешната работа не изчерпва повдигнатата тема, обаче бих искал да окуража читателите към по-задълбочена среща с личността на Божията Майка в молитва и обожаване на Нейната красота.
Не може да се греши истината за смъртта или успението на Мария с Възнесението на Пресвятата Дева Мария. Догмата е силно вкоренена в Традицията, затова пък въпросът за смъртта не намира там опора, а Светото Писание не казва нищо по тази тема. Най-важният документ, засягащ края на живота на Божията Майка „Munificentissimus Deus” не заема позиция относно смъртта на Божията Майка. Този документ очертава доктрина на предложения, избирайки думите с особено старание, за да не се прецизира едновременно, дали Мария е умряла или Нейният живот на земята е завършил по друг начин. Ограничава се до израза: „Непорочната Богородица, винаги Дева, след завършването на земния си живот, била с тяло и душа взета в небесната слава”. Следователно главното послание е това, че тялото на Мария е било обожавано веднага след завършването на живота й (1).
Възнесението на Божията Майка не е било предмет на вярата през първите векове на християнството. Затова пък съзнанието за проблема за края на земния живот на Мария се появява още при патерналистите. Св. Епифаний, епископ на Саламин, в своето послание към християните в Арабия „Panarion”, първи от Отците на Църквата поставя проблема за края на земното пребиваване на Мария. Обаче той не знае дали Мария е умряла, дали е била погребана или е била взета на небето (2). Във II век на християнството вече се отбелязват годишнините от смъртта на мъчениците. Следователно се появява проблема кога е починала Божията Майка за да се пада празника в годишнината на Нейната смърт. В този контекст и във връзка със споровете за Theotokos в Рим се създава празник на Божията Родителка. С течение на вековете названието на този празник в светлината на апокрифната литература приема различно измерение: Успение (Dormitio), Преход (Transitus), Възнесение (Assumptio) (3). Затова при разбирането на този празник се появява проблема за деня на прехода от земята на небето (4).
Теологичните спорове за това, как завършва земния път на Мария според Martin Jugie можем да разделим на пет периода. Първо, това е времето, когато още са живи учениците на св. Йоан, бил известен начина на завършване на живота на Мария. Второ, създават се автентични хипотези на вече цитирания св. Епифаний. В следващия период са създадени много оригинални и апокрифни писания за края на живота на Мария. (5)
Апокрифите за заминаването на Мария, подчертават ролята на Божията Майка без да влизат във времевите рамки на Евангелието (6). Имайки второразрядна роля обаче се вместват във времето на Деяния Апостолски. Те имат различен произход, много се различават по време, а също имат различно съдържание (7). Много предпазливо говорят за смъртта на Мария, затова този въпрос при тях остава неразрешен. В светлината на апокрифната литература остава дискусионно също и мястото на гроба на Богородица, дали в Йерусалим (Гетсимания, Сион), или във Витлеем (8). Григорий от Тур (†594) представя кончината на Мария по следния начин: „Когато благословената Мария завършва края на жизнения си път (…), събраха се в Нейния дом всички Апостоли от различните краища (… ) и ето Господ Исус влезе със своите ангели, и като взе душата Й, я даде на архангел Михаил, и замина. Сутринта взеха Апостолите Нейното тяло, положиха Я в нейния гроб, и го пазеха готови за идването на Господ. И ето отново пред тях застана Господ и като взе светото тяло повели да го понесе на облак до рая, където е сега, получи своята душа и се радва с избраните от Господ, използва вечните блага, които никога не свършват” (9).
Апокрифната литература за тайната на успението на Пресвятата Дева Мария, отиграва важна роля във формирането на литургията на Източната Църква още от IV век. Трябва да подчертаем, че тези писания защитиха вярата в славното и чудесно завършване на живота на Мария (10). За четвърти период по въпроса за смъртта на Божията Майка се приема времето, когато увереността, че Мария е умряла, вече е утвърдено всред хората. С голяма сигурност може да се приеме че науката за смъртта на Божията Майка е съществувала от V век, когато се обръща по-голямо внимание на края на живота на Мария. В VI век се разпространява празника Успение на Мария, който има за предмет смъртта на Мария, с разбирането за славата и изключителността. В VII век от Изтока този празник е приет от Запада давайки му названието Възнесение (11).
Благословената Анна Катерина Еммерих, немска мистичка и визионерка, която живее на прелома на XVIII-XIX в. описва смъртта на Божията Майка. Според Катерина Еммерих Мария умряла през август, в 48 година, на 64 години. Когато идва времето, да почине апостолите дошли от целия свят, за да посетят Дева Мария. Ангелите ги уведомили за наближаващия сън. Когато Дева Мария напуснала този свят, апостолите положили тялото Й в гроба. Скоро след това от гроба се издигнала към небето прекрасна светлина и се чували небесни песнопения. Не бил там апостол Тома. Когато дошъл по негова молба апостолите отворили гроба, който бил празен. Били убедени, че Господ Исус е взел своята Майка на небето (12).
Петия период на историята на този въпрос е времето след догмата за Непорочното Зачатие, когато се появяват гласове, говорещи за безсмъртието на Мария. По какъв начин е преминала в състояние на благодат? След огласяването на догмата за Непорочното Зачатие по-лесно можело да се защитава убеждението, че Мария не е умряла. Ако приемем нейното съвършено съединение със Сина, не е можело да умре, но умряла, защото Нейният Син Христос умрял. Съвременните теологични възгледи са различаващи се. Аргументите говорещи в полза против смъртта на Мария са следните:
- Фигурата на Мария е паралел с Църквата, след като Библията казва, че Църквата е безсмъртна, това се отнася и до Мария.
- Смъртта не може да властва над Мария, защото Тя не е подчинена на първородния грях и е напълно Непорочна.
- Божественото Майчинство на Мария и Девичеството запазено при раждането на Исус говори против смъртта на Мария. Тялото на Богородица е пазено от всякакви недостатъци, следователно е запазено и от смъртта, която е метафизична деструкция, основана на загубата на единство между душата и тялото.
Аргументите застъпващи тезата за смъртта на Мария затова пък са следните:
- Ако Исус е умрял, защо трябва Неговата Майка да не умре? Папа св. Йоан Павел II в своите катехези подчертава еднаквостта на съдбата на Христос и Мария от началото на неговия живот на земята до смъртта на кръста. Затова Мария, подобно на Исус умира и възкръсва от мъртвите. Нещо повече, без такъв опит Мария би била по-висша от Спасителя, а това е невъзможно (13).
- Самият Христос не би могъл да възкръсне, ако не е умрял по-рано, а тези, които встъпват в Неговата смърт, участват във възкресението, затова Мария е трябвало да умре най-напред. За да се противопоставят на тази теза, някои твърдят, че страданията на Мария на Голгота били така големи, че могат да бъдат интерпретирани като духовна смърт. Тогава Мария би могла да бъде биологично свободна от смъртта.
- Избрана за Божия Майка, Мария трябва да изиграе специална роля в делото на спасението, затова със сигурност да предположим, че ще умре като Христос и така ще участва в делото на Изкуплението.
- Изглежда подходящо, Мария като Майка на Църквата, да не е избавена от опита на всеобщата смърт (14).
- Ако Мария не би умряла, сигурно би съществувала информация, която си струва да се предаде. Понеже нищо такова няма, може да направим извода, че Мария е умряла от естествена смърт (15).
По-голямата част подкрепят това, че Мария е умряла и това са така наречените „морталисти”, но има и такива, които подкрепят това, че не е умряла, става дума за така наречените „имморталисти” (16). Въпреки това смъртта на Мария е предмет на продължителна дискусия. Епископатът на САЩ припомня молитва от VIII век: „Днес Светата Божа Майка понесе временна смърт, защото не можеше да бъде спряна във затворите на смъртта Тази, която роди нашия Господ, който стана човек”. Пий XI подкрепя това, че „също и Тя позна този преход, тъй като в нея я няма благодатта на сътворението, а благодатта на изкуплението, а тя не дава истинско и собствено безсмъртие”. Пий XII, прогласявайки обаче догмата за Възнесението на Божията Майка подчертава,че Мария е била взета в небесната слава „след завършването на земния живот”, а не след „смъртта”. Челният учен от Втори Ватикански Събор Carlo Balić написа в мариологичен проект, че Мария „се поддава на преходна смърт, споделяйки човешката съдба” (17). Папа Павел VI подчертава „(…) традицията иска Мария също да преживее съня на смъртта”. Мариологът на Папа св. Йоан Павел II J. Galot подчертава, че „теологичната наука изказва, че това твърдение е в съгласие с другите аспекти на Марийната мистерия (…). Истината за смъртта на Мария не се противопоставя на привилегията на Непорочното Зачатие, а е чрез него постулирана, като плод на предходно изкупление, което изисква предходно, но истинско/действително възкресение (…). Смъртта на Мария има значение за християнската набожност. Призивът „моли се нас сега и във смъртния ни час” придобива своето пълно значение само тогава , когато Мария е преживяла прехода през смъртта”(18).
Не притежаваме в Библейските откровения никакви текстове, ясно доказващи Възнесението на Мария. Можем единствено да достигнем до извода, опирайки се на текстове, говорещи за пълнотата на благодатта на Мария, а също и благодатта на възнесението. Изказванията на св. Йоан Павел II еднозначно и решително вземат страната на „морталистите”, но не притежава силата на дефинитивно разрешение. Без съмнение обаче подсилва едно от по-силните течения в теологията. По моето скромно мнение по въпроса благодарение на Божията благодат, светостта на Мария е така велика, че сатана по никакъв начин не е имал достъп до нея, затова смятам , че смъртта като последица от греха не е властвала над нея. Според това настоящата работа не може да даде еднозначен отговор във форма на дефиниция по проблема за смъртта на Богородица, поради това че е тайната на Божието Изкупление. Не е съществено за нашата вяра, дали Мария е умряла като нас или е заспала, или непосредствено е „взета с тяло и душа в небесната слава”, или също, но едва след известно време. Същественото е това, че както Нейната душа, така и тялото й е получило неизразима награда и обожание.
О. Венцислав Николов OFMConv
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
_______________________________________________________________________________________________
(1) Вж. M. Thurian, Maryja Matka Pana Figura Kościoła, Wydawnictwo Księży Marianów, Warszawa 1990, с. 215-216; J. Królikowski, Maryja w pamięci Kościoła, Wydawnictwo Diecezji Tarnowskiej, Tarnów 2014, с. 58.
(2) Вж. L. Melotti, Maryja Matka żyjących, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1993, с. 186-187.
(3) Вж. M. Starowieyski (ред.), Apokryfy Nowego Testamentu,: Ewangelie apokryficzne, cz. 2 – Św. Józef i św. Jan Chrzciciel, Męka i Zmartwychwstanie Jezusa, Wniebowzięcie Maryi, Wydawnictwo WAM, Kraków 2003, с. 778.
(4) Вж. S.C. Napiórkowski, Dogmat o Wniebowzięciu w 50. rocznicę ogłoszenia, [в:] L. Balter, P.M. Lenart (ред.), Mariologia na przełomie wieków. Materiały z sympozjium zorganizowanego przez Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Niepokalanów, 27-28 października 2000 roku, Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Częstochowa-Niepokalanów 2001, с. 96.
(5) Вж. M. Starowieyski (ред.), Apokryfy Nowego Testamentu,: Ewangelie apokryficzne, cz. 2 – Św. Józef i św. Jan Chrzciciel, Męka i Zmartwychwstanie Jezusa, Wniebowzięcie Maryi, Wydawnictwo WAM, Kraków 2003, с. 778.
(6) Вж. S.C. Napiórkowski, Dogmat o Wniebowzięciu w 50. rocznicę ogłoszenia, [в:] L. Balter, P.M. Lenart (ред.), Mariologia na przełomie wieków. Materiały z sympozjium zorganizowanego przez Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Niepokalanów, 27-28 października 2000 roku, Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Częstochowa-Niepokalanów 2001, с. 96.
(7) Вж. M. Buszko, Czy Najświętsza Maryja Panna umarła, zasnęła, czy od razu została wzięta do Nieba?, https://www.szkolateologii.dominikanie.pl/quolibet/czy-najswietsza-maryja-panna-umarla-zasnela-czy-od-razu-tzn-bez-momentu-smierci-zostala-wzieta-do-nieba-ostatnio-czlonek-kosciola-prawoslawnego-powiedzial-mi-ze-u-nas-tak-jak/ dostęp: 7.05.2021.
(8) Вж. M. Starowieyski (ред.), Apokryfy Nowego…, op. cit., с. 777-779.
(9) Ibidem, с. 779.
(10) Вж. M. Пимен, Света Богородица – Живот и прослава, София 1995, с. 191-193.
(11) Вж. L. Cozzarin, Madre di Cristo e degli uomini, Edizioni Messagero Padova, Padova 1999, с. 83; L. Melotti, Maryja Matka…, op. cit., с. 188.
(12) Вж. L. Lasota, Zaśnięcie i Wniebowzięcie, https://www.kalendarzrolnikow.pl/9002/zasniecie-i-wniebowziecie/, data opracowania: 15.08.2020.
(13) Вж. S.C. Napiórkowski, Dogmat o Wniebowzięciu…, op.cit., s. 111-112; Jan Paweł II, Zaśnięcie Matki Bożej, [w:] Katechezy Ojca Świętego Jana Pawła II. Maryja, Kraków-Ząbki: Wydawnictwo M-Apostolicum 1990, с. 144-146.
(14) Вж. L. Cozzarin, Madre di Cristo…, op. cit., с. 85.
(15) Вж. M. Buszko, Czy Najświętsza Maryja…, op. cit.
(16) Вж. L. Melotti, Maryja Matka…, op. cit., с. 183.
(17) Ibidem, с. 196-198. S.C. Napiórkowski, Dogmat o Wniebowzięciu…, op. cit., с. 113-114.
(18) Вж. L. Melotti, Maryja Matka…, op. cit., с. 183.
БИБЛИОГРАФИЯ
BUSZKO M., Czy Najświętsza Maryja Panna umarła, zasnęła, czy od razu została wzięta do Nieba?, Szkoła Teologii Dominikanie, https://www.szkolateologii.dominikanie.pl/quolibet/czy-najswietsza-maryja-panna-umarla-zasnela-czy-od-razu-tzn-bez-momentu-smierci-zostala-wzieta-do-nieba-ostatnio-czlonek-kosciola-prawoslawnego-powiedzial-mi-ze-u-nas-tak-jak/ dostęp: 7.05.2021.
COZZARIN L., Madre di Cristo e degli uomini, Edizioni Messagero Padova, Padova 1999.
JAN PAWEŁ II, Zaśnięcie Matki Bożej, [w:] Katechezy Ojca Świętego Jana Pawła II. Maryja, Kraków-Ząbki: Wydawnictwo M-Apostolicum 1990.
LASOTA L., Zaśnięcie i Wniebowzięcie, https://www.kalendarzrolnikow.pl/9002/zasniecie-i-wniebowziecie/, data opracowania: 15.08.2020.
MELOTTI L., Maryja Matka żyjących, Wydawnictwo Ojców Franciszkanów, Niepokalanów 1993.
NAPIÓRKOWSKI S.C., Dogmat o Wniebowzięciu w 50. rocznicę ogłoszenia, [w:] L. Balter, P.M. Lenart (red.), Mariologia na przełomie wieków. Materiały z sympozjium zorganizowanego przez Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Niepokalanów, 27-28 października 2000 roku, Polskie Towarzystwo Mariologiczne, Częstochowa-Niepokalanów 2001.
STAROWIEYSKI M. (red.), Apokryfy Nowego Testamentu, tom I: Ewangelie apokryficzne, cz. 2 – Św Józef i św. Jan Chrzciciel, Męka i Zmartwychwstanie Jezusa, Wniebowzięcie Maryi, Wydawnictwo WAM, Kraków 2003.
THURIAN M., Maryja Matka Pana Figura Kościoła, Wydawnictwo Księży Marianów, Warszawa 1990. ПИМЕН M., Света Богородица – Живот и прослава, София 1995.
